Р Е
Ш Е Н
И Е № 363
гр.Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
II търговски състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на съдебния секретар НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа
докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 678/2019г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а във
връзка с чл.631 от Търговския закон.
С Решение № 358/16.07.2019 г. по т. д. № 358/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора е отхвърлена молбата на „Д.“ ЕООД ***, ЕИК … за откриване на
производство по несъстоятелност на „П.с.“ ООД ***, ЕИК …. За да постанови този
акт първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.608
ал.1 от ТЗ, както и че – дори и да се приеме, че молителят притежава вземане
против ответника, произтичащо от търговска сделка – последният разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите.
На 29.08.2019г. е постъпила въззивна жалба от „Д.“ ЕООД *** против Решение
№ 358/16.07.2019 г. по т. д. № 358/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора. Жалбоподателят „Д.“ ЕООД *** твърди незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Посочва, че съдът
не е взел предвид представените справки за заведени граждански дела срещу
длъжника в Районен съд – Казанлък. Твърди, че в решението не е обсъдено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което задълженията към
доставчици нарастват с всяка следваща година. Твърди, че независимо от
анализираните показатели на ликвидност, паричните средства на „П.с.“ ООД не са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Счита, че наличието на
активи не води непременно до извод, че те са ликвидни и могат да послужат за
уреждане на задълженията към кредиторите. Счита за неправилен и извода на съда,
че затрудненията на ответника са с временен характер и той не е спирал плащанията
си към основните кредитори. Посочва, че спирания на плащанията към доставчици е
налице, а и печалбата на дружеството намалявала с всяка следваща години в
сравнение с предходната.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с
което да обяви неплатежоспособността на „П.с.“ ООД и да определи началната и
дата, да открие производство по несъстоятелност на „П.с.“ ООД и да наложи обща
възбрана и запор върху имуществото на дружеството.
Ответникът по жалбата „П.с.“ ООД ***, ЕИК … не е взел становище по същата.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено
следното:
Допустимостта на жалбата се определя от твърдяното от молителя качество на
кредитор на ответника, притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или до
последиците от прекратяването и. Молителят и настоящ жалбоподател притежава
процесуално – правна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност, тъй като твърди, че има изискуемо парично вземане против
ответника, отнасящо се до търговска сделка. Молбата и съответно жалбата против
решението, с което тази молба е отхвърлена като неоснователна, са допустими.
Молителят твърди,
че през периода 16.03.2018г. – 22.11.2018г. между него в качеството на продавач
и ответника в качеството на купувач са сключени няколко търговски продажби на
строителни материали. Твърди, че за тези сделки са били издадени счетоводни
документи - данъчни фактури, както следва:
1. № … от …г. на стойност 2 604лв. с
ДДС, частично платена сума 1145лв. на 22.11.2018г., с остатъчна стойност
1087лв.;
2. № … от … г. на стойност 1 956,00 лева с
ДДС;
3. № … от … г. на стойност 855,00 лева с
ДДС;
4. № … от … г. на стойност 419,76 лева с
ДДС;
5. № … от … г. на стойност 645,95 лева с
ДДС;
6. № … от … г. на стойност 2 231,99 лева с
ДДС;
7. № … от … г. на стойност 3 930,98 лева с
ДДС;
8. № … от … г. на стойност 2 232,00 лева с
ДДС;
9. № … от … г. на стойност 1 443,00 лева с
ДДС;
10. № … от … г. на стойност 1 389,50 лева с
ДДС;
11. № … от … г. на стойност 2 743,32 лева с
ДДС;
12. № … от … г. на стойност 1 175,99 лева с
ДДС;
13. № … от … г. на стойност 528,00 лева с ДДС;
14. № … от … г. на стойност 588,00 лева с ДДС;
15. № … от … г. на стойност 1 644,00 лева с
ДДС;
16. № … от … г. на стойност 2 291,80 лева с
ДДС;
17 № … от … г. на стойност 3 773,99 лева с
ДДС;
18. № … от … г. на стойност 1 359,84 лева с
ДДС;
19. № … от … г. на стойност 2 322,00 лева с
ДДС;
20. № … от … г. на стойност 3 038,82 лева с
ДДС;
21. № … от … г. на стойност 2 766,00 лева с
ДДС;
22. № … от … г. на стойност 3 153,00 лева с
ДДС;
23. № … от … г. на стойност 2 232,00 лева с
ДДС;
24. № … от … г. на стойност 2 711,80 лева с
ДДС;
25. № … от … г. на стойност 2 031,00 лева с
ДДС;
26. № … от … г. на стойност 855,00 лева с ДДС.
Твърди, че общата стойност на
закупените и неплатени стоки е в размер на 49 405.74 лева. Като падеж на
задължението за плащане на цената страните са уговорили до 30 дни след
издаването на фактурата относно съответната продажба. По отношение на
продажбите, за които са издадени фактура № …/…г. и фактура № …/…г. не е посочена дата на плащане, поради което молителят счита, че получателят на стоката следва да
я плати в деня на издаването и и съответно при неплащане изпада в забава от деня,
следващ продажбата.
Поради неизпълнение на паричното си задължение да плати цената на
доставените стоки на съответния падеж, счита, че ответникът му дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от падежа до датата на плащане. Посочва,
че общият размер на лихвите за забава, изчислени към 12.12.2018г. - датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е 1 792.07
лева.
Твърди, че длъжникът не оспорва задълженията си и с писмо за потвърждаване
на разчети към 31.10.2018г. одиторът на ответника е приел наличие на вземане на
„Д.“ ЕООД в размер на 53 133.56 лева.
Твърди, че с покана за доброволно плащане, връчена на 21.11.2018г. е
поканил ответника – купувач по сделките да заплати дължими суми по издадените
фактури. На 22.11.2018г. действително е постъпило плащане от ответника, но само
частично – в размер на 1145 лева по фактура от 19.03.2018г.
Мотивите на жалбоподателя – молител в първоинстанционното производство за
иницииране на производството по чл.625 и сл. От ТЗ по отношение на ответника са
свързани с твърденията за наличие на няколко изпълнителни дела против него, по
които текат принудителни действия. Това – според молителя – води до извод за
затруднения на длъжника с траен характер към множество кредитори.
Наличието на договорни правоотношения между страните с предмет търговски
продажби се установява по делото от
представените данъчни фактури, описани по номера и дати по-горе в настоящия акт.
Видно от заключението на вещото лице В. М. П. по допусната
съдебно-счетоводна експертиза в счетоводството на ответника „П.с.“ ООД по
счетоводните му регистри са записани задължения към кредитора „Д.“ ЕООД в
размер на 47 074.74лева.
От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за плащането на цената на доставените
му стоки, за доставките на които са издадени представените от молителя фактури,
отразени в собственото му счетоводство. Ето защо съдът счита, че е налице
непогасено изискуемо парично задължение на ответника към молителя за заплащане
на цената на доставените му стоки. Същото произтича от търговските сделки, на
които се позовава молителя – няколко търговски продажби на строителни
материали, осъществени през периода 16.03.2018г. – 22.11.2018г., за които са
издадени представените с молбата данъчни фактури.
Легалното определение на термина “неплатежоспособност” се съдържа в чл.608
ал.1 от ТЗ. Според тази разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването и. В случая твърдяното задължение на ответника е изискуемо и
произтича, породено е от търговска сделка – търговските продажби. Правопораждащият
вземането факт е именно такава сделка.
Претендираното от молителя вземане съществува и е изискуемо, произтичащо е от търговска сделка, но молбата
се явява неоснователна на друго основание. То е свързано с възможността на
ответника да покрива задълженията си с наличното имущество.
Във връзка с установяване на показателите за финансово – икономическото
състояние на дружеството към 31.12.2015г., 31.12.2016г. и към 31.12.2017г. пред
първоинстанционния съд е допусната съдебно – счетоводна експертиза. Относно
показателите за 2018г. е прието допълнително заключение на вещото лице В. П. Заключението
представя коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на
дружеството към посочените дати. За всички посочени години, обхващащи
четиригодишен период коефициентите на обща ликвидност за над единица: за 2015г.
-1.72, за 2016г. – 1.38, за 2017г. – 1.56 и за 2018г. – 1.46. Коефициентите на
бърза са също в рамките на референтните стойности за съответните показатели. Това
показва, че дружеството е със сравнително добра платежоспособност.
Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са малко под референтните
стойности. Това показва, че паричните средства не са достатъчни да покрият
краткосрочните задължения на дружеството. Преобладаващата част от активите на „П.с.“
ООД са земи, сгради, машини и производствено оборудване, както и ДМА в процес
на изграждане, а сред краткотрайните активи преобладават материалните запаси.
Същевременно коефициентите на финансова автономност за всички години от
изследвания период са над единица. Следователно задълженията на дружеството не
превишават собствения му капитал. То притежава финансова самостоятелност и не е
изцяло зависимо от привлечения чужд капитал на кредиторите. Следователно от
горните показатели може да се направи извод за възможността на „П.с.“ ООД да
обслужва задълженията си. Продължаването на дейността му и реализиране на
наличната продукция и стоки би довело до възможност за погасяване на текущите
/краткосрочни/ задължения. Общо всички задължения са в размер на
6 679 000 лева. Активите на дружеството към 31.12.2018г. са
27 310 000 лева. Паричните средства са 456 000 лева, от които –
30000 лева – в брой, в касата и 426 000 лева – по разплащателни сметки в
лева, както и във валута.
Дружеството обслужва редовно публично-правните си задължения и тези към
работници и служители. Няма неизплатени трудови възнаграждения.
Според данните в годишния финансов отчет за 2018г. дружеството е
реализирало печалба в размер на 108 000 лева. От обстоятелството, че
печалбата за 2018г. е в по-малък размер от тази, реализирана за 2017г. /226 000
лева/ и за 2016г. /644 000 лева/ не може да се направи извод за наличие на
твърдените финансови затруднения и техния постоянен характер. Размерът на
реализираната печалба не е сред показателите, определящи възможността на
дружеството да погасява текущите си задължения.
Относно другото оплакване в жалбата – за необсъждане от съда на представени
справки за заведени граждански дела срещу длъжника – такива справки по делото
не са представени и приемани като доказателства. Те не са и описани в молбите
на „Д.“ ЕООД като доказателства, които молителят представя, за да обоснове
доводите си. В молбата за откриване на производство по несъстоятелност е направено
само твърдение за образувани изпълнителни производства против „П.с.“ ООД. Не са
ангажирани доказателстванито за образуването на такива производства, нито за
размера на подлежащите на събиране вземания по тях, нито за етапа, на който се
намират. При това положение оплакването е неоснователно.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
най-голям е дела на задълженията на дружеството към финансови предприятия,
които произтичат от получени банкови кредити. Обстоятелството, че дружеството
има сключени договори за кредит, само по себе си също не оказва влияние на
финансовата му стабилност. Друг би бил въпроса, ако дружеството не обслужва
този кредит. Според заключението на вещото лице съгласно представената му
оборотна ведомост на синтетични сметки всички задължения по дългосрочните
банкови кредити са погасявани редовно.
Няма доказателства за спиране на плащанията към кредиторите. Очевидно
дружеството е в състояние с наличните си активи да покрива задълженията си.
С оглед на изложеното съдът намира въззивната жалба на „Д.“
ЕООД против Решение № 358/16.07.2019 г. по т. д. № 358/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора за неоснователна. Следва решението да бъде
потвърдено.
С оглед на
изложеното и на основание чл.613а и чл.631 от ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 358/16.07.2019 г. по т. д. №
358/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е отхвърлена молбата на „Д.“
ЕООД ***, ЕИК … за откриване на производство по несъстоятелност на „П.с.“ ООД ***,
ЕИК ….
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: