РЕШЕНИЕ
№ 3650
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20223110104037 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. П. Н., с ЕГН
********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника адв. С. Й. – АК ***срещу ***, с
административен адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие на счупване на дясна гривнена става, контузия
на главата и рана на дясната вежда, както и психически стрес, емоционален дискомфорт и
ограничен жизнен капацитет, получени в резултат на препъване на 05.11.2021г. в
необезопасена и необозначена вдлъбнатина, образувана от разместени и стърчащи плочки
от тротоарната повърхност на *** в посока от изток на запад, на около 25 метра преди
спирка „***“ в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
вредата – 05.11.2021г. до окончателно плащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 05.11.2021г. около 18:00 часа в гр.***, по тъмно, вървейки по тротоара на ***“ в
посока от изток на запад, на около 25 м. преди спирка „***“, ищцата с десния си крак
стъпила във вдлъбнатината между две разместени и стърчащи (неподравнени) плочки (6-та
и 7-ма, считано от пътното платно към тревните площи) от тротоарната повърхност,
необезопасени и необозначени като препятствие. Ищцата паднала на дясната си страна, при
1
което ударила главата си в тротоара и контузила дясната си ръка. Придружаващата я нейна
приятелка веднага позвънила на сина на пострадалата, който пристигнал на мястото на
инцидента и с обща помощ я завели у дома.
По-малко от час по-късно ръката в областта на китката се подула и ищцата
започнала да изпитва силни болки. Веднага я закарали в спешното отделение на МБАЛ „Св.
Анна“ АД, където били установени травма на главата, рана в областта на дясната вежда и
счупване на дясната гривнена става. Ищцата била гипсирана от пръстите до лакътя за
период от 31 дни.
Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие. През първите десетина
дни ищцата изпитвала много силни болки в областта на счупената ръка, което правело съня
през първите 2-3 нощи невъзможен, а през следващите – накъсан и неспокоен. Не можела
да си служи с работещата дясна ръка, което предизвиквало дискомфорт при къпане, ходене
до тоалетна, събличане, обличане и хранене. Синът , с когото живеела в едно домакинство,
ходел на работа и по цял ден ищцата прекарвала сама и потисната вкъщи. Бързо станало
ясно, че не може сама да се справя с ежедневните си битови потребности, поради което се
наложило външен човек – нейна приятелка, с която били заедно по време на инцидента, да я
посещава всеки ден, за да помага за неотложните нужди.
Възстановителния период продължил повече от месец, през което време ищцата
търпяла най-интензивни физически болки и емоционални страдания. Била извадена от
обичайния си жизнен ритъм, станала потисната и затворена. Не желаела да излиза от вкъщи.
Към момента на предявяване на иска, ищцата при влажно и студено време изпитвала болка
в областта на дясната китка.
Ищцата изпитала силно притеснение и тревога във връзка с планирана за
08.11.2021г. и отменена заради инцидента онкологична операция. Тази операция била
належаща и дългоочаквана (5 месеца) – свързана с редица административни и
организационни трудности. Провалът и отлагането за неизвестно време с оглед
утежняващата се ковид обстановка задълбочили тревогите на ищцата относно
продължителността на живота и шансът ѝ за отстраняване на карцинома.
Настъпилите на ищцата неимуществени вреди били пряка и непосредствена
последица от бездействието на *** и неизпълнение на задължението да поддържа тротоара
на *** в изправно и безопасно за движещите се по него състояние, което довело до
настъпване на инцидента.
Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната сума, прави
доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Описанието на мястото където е настъпил твърдения инцидент било прекалено
общо, процесния участък не бил конкретизиран и индивидуализиран, с което се нарушавало
правото на защита на ответника.
2
На следващо място се твърди, че ако в действителност състоянието на тротоара
било силно компрометирано, то ищцата движейки се по него имала обективна възможност
да възприеме от дълго разстояние процесните неравности и да предотврати настъпването на
деликта. При тези обстоятелства било спорно дали травматичното увреждане е настъпило
вследствие на виновно поведение на ответника или на поведението на ищцата.
Ищцата с неполагане на т.н. „дължима грижа“ улеснила механизма на
увреждането, с което следвало да се приеме наличието на принос на пострадалата за
настъпване на вредите и прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и намаляване на
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Твърдените в исковата молба обстоятелства относно здравословното състояние на
ищцата били недоказани и необосновани.
Моли за отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане
на разноски. В условията на евентуалност моли за значително намаляване размера на
обезщетението съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в съответствие с
преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. При уважаване на иска законна лихва
върху присъденото обезщетение следвало да се присъди от датата на исковата молба, а не от
настъпване на събитието, както претендира ищеца. Въвежда се и възражение за
съпричиняване.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител, поддържа иска,
моли за уважаването му и за присъждане на разноски. Ответната страна не изпраща
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение на обща клинична онкологична комисия/ клинична комисия по
хематомия от 28.06.2021г. на ищцата е поставена диагноза „злокачествено новообразувание
на правото черво (ректум)“ и е взето решение за оперативно лечение и лъчелечение /л.9/.
Според представен от ищцата лист за преглед на пациент от 22.10.2021г., ищцата е
включена в листа за планов прием на дата 08.11.2021г. във връзка с поставената основна
диагноза /л.10/.
От представен с исковата молба лист за преглед на пациент се установява, че
ищцата е посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД на 05.11.2021г.
в 19:45 часа с описани травма на главата с рана 1 см. над дясната вежда и на дясната китка
/л.5/.
По делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите
Л.Л.Х. и И.В.Д.
В показанията си св. ***твърди, че познава ищцата от повече от 25 години, тъй като
са работили заедно в ***. Ищцата се пенсионирала преди 7-8 години и отишла да живее в с.
***. Оттогава двете се чували по телефона и по-рядко се виждали. След като открили
3
онкологично заболяване на ищцата, тя се преместила да живее при сина си в гр. ***и отново
започнала да се вижда по-често със свидетелката. В началото на м. ноември 2021г. ищцата
отишла заедно със свидетелката да посрещне внукът си, който бил на 10 години, от училище
„Никола Вапцаров“. Това се случило след 18:00 часа и вече се било стъмнило. Ищцата била
със зимни обувки, без ток и с равни подметки. На връщане от училището тримата пресекли
булеварда и вървели към спирката. Свидетелката била от страната на булеварда, ищцата
вървяла по средата, а детето било към тревната площ. Ищцата се спънала в тротоарна
плочка, която била халтава и леко хлътнала и паднала. Предната плочка била издадена и
имало разстояние от около 10 см. и ищцата се спънала. Нямало обозначение за препятствие.
Ищцата паднала на дясната си страна и така останала. Непознати мъж и жена помогнали на
ищцата да стане. От дясната и вежда течала кръв, тъй като си ударила и главата. Детето се
обадило на баща си и той дошъл заедно с още един мъж след около 10-15 минути. След като
се прибрали, ръката на ищцата започнала да се подува и да я боли. Синът на ищцата решил
да я закара на спешен кабинет, а свидетелката си тръгнала. На следващата сутрин
свидетелката се обадила по телефона на ищцата и научила, че китката на ищцата била
счупена и ръката била гипсирана от пръстите до лакътя. На обяд свидетелката посетила
ищцата. Последната била много разтревожена, защото се отлагала спешна онкологична
операция. Изпитвала силни болки и ръката била подута. Следващите три-четири седмици
свидетелката всеки ден ходела у ищцата за да помага да се облича, да ходи до тоалет. Ръката
на ищцата била гипсирана един месец, а три месеца след това ръката я боляла и не можела
добре да си служи с нея. Към момента на съдебното заседание ръката била възстановена, но
имало положения, в които ищцата трудно я движела, усещала бола, а при продължително
натоварване (дълго време да нареже нещо да сготви) ръката се подувала.
Свидетелят И.Д., син на ищцата, твърди, че на 05.11.2021г. около 16 часа надвечер
получил обаждане от сина си А., който бил много разтревожен, плачел и казал, че баба му е
паднала. Свидетелят работел в строителството и бил на адрес. Веднага оставил всичко и
отишъл на мястото, близо до спирката пред дома на свидетеля. Там имало възрастно
семейство, които помогнали на ищцата да стане. Ищцата била превита, държала си ръката,
дясната вежда била ударена и имала кръв по лицето. Показали на свидетеля мястото, където
се спънала ищцата. Плочката била на една страна. Когато ищцата стъпила на плочката, тя
поддала и ищцата се спънала и паднала, при което си ударила ръката и главата. Свидетелят
благодарил на хората и помогнал на ищцата да се приберат за да очисти кръвта. Дясната
ръка на ищцата започнала да се подува и свидетелят я завел в спешен кабинет. Там
установили, че ръката е счупена, гипсирали я и след това се прибрали. Ищцата изпитвала
болки и приемала обезболяващи. Много била разтревожена, защото след няколко дни била
насрочена операция в онкологията. Отделно от това доста били ограничени движенията на
дясната ръка, с която си служела за хранене и за обличане. Свидетелят помагал на ищцата, а
когато бил на работа идвала приятелката на ищцата Люба за да полага грижи за нея. След
инцидента ищцата се променила – станала по-затворена, редовно плачела, казвала, че ще
умре и всичко ще свърши и за кратко време отслабнала много. Притеснявала се и не било
приятно, че се налага да и помагат.
4
За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че на 05.11.2021г. ищцата е получила
счупване на дясната лъчева кост в долна трета и разкъсно-контузна рана в областта на
лицето. Травматичните увреждания били резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети реализирани в областта на лицето и десния горен крайник, респективно при
падане и удар в подлежащата настилка.
Счупването на дясната лъчева кост обусловило трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Към момента на извършения
преглед на ищцата (20.09.2022г.) функцията на крайника била възстановена без дефицит,
като била налице болезненост в движенията на дясната киткова става.
Разкъсно-контузната рана обуславяла временно разстройство на здравето неопасно
за живота, като същата обичайно отзвучала за около 20 дни. Към момента на прегледа
ищцата приключила с оздравителния процес на разкъсно-контузната рана с белег в областта
на дясната вежда.
Съдът кредитира заключението на вещото лица като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.46-48/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание 49 вр. чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване положителните факти, на които се позовава, включително получаването на
описаната в исковата молба травма в резултат на препъване на 05.11.2021г. в необезопасена
и необозначена вдлъбнатина, образувана от разместени и стърчащи плочки от тротоарната
повърхност на ***“ в посока от изток на запад, на около 25 метра преди спирка „***“ в гр.
***, настъпването на твърдените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по
вид, степен и интензитет с твърдените в исковата молба, както и твърдяното
противоправното Д. – неизпълнение на задълженията на ответната община за поддържане на
тротоара *** в посока от изток на запад, на около 25 метра преди спирка „***“, както и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищцата
неимуществени вреди. Ответникът носеше доказателствена тежест за установяване на
наведените възражения, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат..
От показанията на разпитания по делото свидетел Л.Х., която е присъствала при
настъпване на инцидента и е пряк очевидец на същия се установява мястото, причината и
механизма на настъпване на падането на ищцата. Свидетелят е незаинтересован пряко от
изхода от спора, дава показания под страх от наказателна отговорност и за пряко и
непосредствено възприети факти и обстоятелства и твърденията са последователни и се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства – заключението на вещото лице по
5
назначената съдебно-медицинска експертиза, представената медицинска документация и
показанията на другия разпитан по делото свидетел, който също е посетил мястото на
инцидента непосредствено след настъпването му и е възприел разместената плочка на
тротоара. Според показанията и на двамата свидетели препъването и падането на ищцата се
дължи на хлътнала и поддала плочка на тротоара, което препятствие е било необезопасено,
като не се установява ищцата да е допринесла по някакъв начин за настъпване на вредите с
поведението си.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата „ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините“, като лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване
и за опазване на околната среда - чл. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат
следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности, а
според §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху
която са разположени и тротоарите. От анализа на цитираните разпоредби следва, че
поддръжката на конкретния път, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане
на тротоара е в тежест на настоящия ответник – ***, нейна собственост /чл. 8, ал.3 от Закона
за пътищата, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, част от който път е и тротоарът, находящ се в гр.*** в
посока от изток на запад, на около 25 метра преди спирка „***“.
Съдът не споделя доводите на ответника за съпричиняване и неполагане на
„дължимата грижа“ при пешеходна дейност, поради наличие на обективна възможност да
възприеме процесната неравност от дълго разстояние. Препъването на ищцата в тротоарната
плочка не се дължи на нейна небрежност, а на неизпълнение на задълженията на ответника
да поддържа в изправност тротоара.
Настъпилите от падането наранявания за ищцата се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели, приетите писмени доказателства и заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Със същите доказателства се
установява и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите за ищцата
наранявания от падането и виновното и противоправно поведение на служители на ответника
– бездействие и неизпълнение на задължението на ответната община за ремонт и поддръжка
на общинските пътища, сред елементите на които са и тротоарите на същите.
По посочените съображения съдът намира исковата претенция за доказана по своето
основание.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, то същите на
основание чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за същите по
справедливост. Съгласно посочената норма и трайно установената съдебна практика по
същата обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и
характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето,
продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия
случай от СМЕ и гласните доказателства се установява, че ищцата е претърпяла счупване на
6
дясна лъчева кост в долната трета, което е обусловило трайно затруднение в движението на
горния крайник за период не по-малък от три месеца. В посочения период ищцата е имала
необходимост от помощ от друг човек за извършване на ежедневни дейности като обличане,
хранене и обслужване, която помощ е оказвана на ищцата от разпитаните по делото
свидетели. Макар и да е възстановена функцията на крайника без дефицит, вещото лице
посочва, че при извършения преглед, близо година след инцидента, е налице болезненост в
движенията на дясната киткова става. Следва да се отбележи, че освен травмата на дясната
китка ищцата е претърпяла неимуществени вреди и от получената в резултат на падането
травма над дясната вежда, както и от притесненията във връзка с отлагането на плановата
онкологична операция и от необходимостта други хора да полагат грижи за нея. В
съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо
естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищцата, обемът и
интензитетът на търпените от нея болки и страдания, трайното затруднение в движенията на
десния горен крайник за период от 3-4 месеца, настоящият съдебен състав намира, че
необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени
вреди, е такова в размер на 8000 лв., поради което исковата претенция се явява доказана и
по размер.
Обезщетението в размер на 8000 лева следва да се присъди със законната лихва
считано от датата на увреждането в съответствие с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказано сторени
по делото разноски. Според представения списък на разноските и доказателствата към него,
ищцата е направила разноски в общ размер на 570 лева, от които 320 лева внесена държавна
такса и 250 лева депозит за вещо лице. Разноски в посочения размер следва да се възложат в
тежест на ответника. Ищцата е представлявана в производството от адвокат, оказал
безплатна правна помощ, поради което в полза на същият на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева, съобразен с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н., с ЕГН
********** и адрес гр. *** сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на счупване на дясна гривнена става, контузия на главата и рана на
дясната вежда, както и психически стрес, емоционален дискомфорт и ограничен жизнен
капацитет, получени в резултат на препъване на 05.11.2021г. в необезопасена и
необозначена вдлъбнатина, образувана от разместени и стърчащи плочки от тротоарната
повърхност на ***“ в посока от изток на запад, на около 25 метра преди спирка „***“ в гр.
7
***ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 05.11.2021г.
до окончателно плащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр*** ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н., с ЕГН
********** и адрес гр. *** сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лева, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. З. Й. –
АК ***, с личен номер ***и служебен адрес гр. *** сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща възнаграждение за оказаната в полза на ищцата С. П. Н. безплатна правна
помощ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8