О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.01.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1601 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени частични искове на хотелиер, договорил с
туроператор по рамков договор № 1/09.02.2017г, пълна заетост на легловата си
база за плащане на съответно
48 000евро, 24 000евро и 20 000 евро претендирани като части от
остатъците от разсрочени на вноски цени за предоставени на клиентите му туристически
услуги, конкретизирани като обем в три приложения, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва и разноски.
По размяна на
книжата:
Исковата молба вх.32690/22.11.2017г., уточнена с вх.№
35225/13.12.17г. на „ТРЕЙДФАРМА“ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. С. и Т. (ВАК) е редовна, съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищеца основава претенциите си и са
направени доказателствени искания. Допълнително ищецът е изразил становище по възраженията
и доказателствата на ответника в срока по чл. 372 ал.2 ГПК с допълнителна молба
вх.№ 23286/30.07.19г.
С разпореждане № 2696/12.3.2019г. съдът е констатирал неуспешното
връчване на съдебните книжа за образуването на процеса на регистрираните адреси
на чуждестранния търговец ООО“ТУР-АРТ“,
учредено по закона на Р Ф и регистрирано с №1167847379160 в гр. С П. След
оповестяване на призоваването на ответника, чийто фактически адрес се е оказал
неизвестен, с публикация в ДВ бр. 30/09.04.2019г, съдът е осигурил защитата му,
като с определение № 2125/7.6.2019г. е
назначил посочения от АС –Варна адвокат К. за особен представител на отсъстващия чужденец. В срока за
отговор представителят е оспорил претенциите с вх.№ 19832/28.06.19, уточнен по реда на чл. 101 ГПК с вх. № 21126/10.07.19г като е предявил насрещни
възражения, като са ангажирани и доказателства по тях. С допълнителен отговор
вх.№ 25757/29.08.19 са оспорени репликите по възраженията.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
договорена услуга между хотелиер и
туристически оператор, получил право на настанява за собствена сметка
клиентите си в предоставената му срещу възнаграждение леглова база и
туристически услуги в нея. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за
осигурената от ищеца като изправна страна услуга по посрещане на организирани
от туроператора почиващи и породената от неизпълнението на насрещната престация
претенция за присъждането на останали незаплатени чрез частични плащания вноски
от изискуемо възнаграждение, ведно с обезщетение за забава. Ищецът е заявил за
присъждане само части суми в евро, с евентуално искане за присъждане в левова
равностойност, но с оглед задължителното тълкуване на предмета на претенциите
за парично плащане, произтичащо от договор( ТРОСГТК 4/2014г.) евентуалното му
искане не може да се квалифицира и разглежда като допустим евентуален иск.
Възражение срещу компетентността на съда не е направено, но доколкото
съдът е длъжен да се произнесе изрично по нея в случаите на трансграничен
спор(чл. 28 КМЧП) правораздавателната власт следва да бъда обоснована.
Страните са правоспособни и дееспособни лица. Дружествата са вписани
като търговци в съответни регистри със седалища в различни държави. Нито от
договора между страните, нито от сведенията по издирване на ответника може да
се установи, че има местоживеене в държава-членка на ЕС по смисъла на чл. 63 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012, поради което международната компетентност на
сезирания съд няма да се определя от Европейското право, а от двустранен
договора за правна помощ(ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗА НА
СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975
г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г., Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ.
бр.17 от 28 Февруари 2014г.), който допуска юрисдикция на всяка от договарящите
се страни спорове между граждани и приравнени на тях юридически лица на коя да
е от двете държави ( чл. 1 ал. 3 вр. ал.1 от ДОГОВОРА). В случая сезирания от
българския търговец български съд може да даде защита на руския търговец по
правилата на националната си процедура.
ДОГОВОРЪТ не урежда специална компетентност по дела между търговци.
Отделно от това, съдът е приложил към
чуждестранния търговец не правилата за регистрирани в България търговци
(които биха изключили задължителната адвокатска защита), а допълнително е
гарантирал правото му на справедлив процес, като е съобразил по- общите правила
на чл. 35 ал.1 КМЧП. Тази защита е
наложителна, доколкото към момента на сключване на международния
договор, обществените отношения в договарящите се страни са изключвали свободна
стопанска инициатива и е възможно търговските спорове да са останали извън
приложното поле на по-общото понятие граждански дела, въпреки че целта очевидно
е била да се уредят правила относно всички спорове за имуществени претенции.
Дори да се приеме, че двустранният договор не се прилага, компетентността на
българския съд може да се основе на общото правило на чл. 4 ал.1 т.2 от КМЧП,
както и на изрично постигнато между страните споразумение за възлагане на
компетентност на българския съд, инкорпорирано в самия договор. Така избраната подсъдност има изключителен
характер за страните по този спор ( чл. 23 ал. 3 КМЧП).
По предварителните
въпроси:
Процесната услуга е доставена между търговци и е търговска сделка,
поради което спора по изпълнението, съответно и по забавата, следва да се
разглежда по реда на търговските спорове на осн. чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 286
ал.1 и 2 ТЗ. Макар и предявени като части от сборни остатъци от уговорени цени, търсените по
отделно суми надхвърлят 25000лв, а това
е достатъчно да се обоснове родова подсъдност на окръжен съд по всички съединени искове (чл. 104 т. 6 ГПК). Авансово дължимата
държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на сбора от размерите по
всеки от исковете.
По доказателствените
искания:
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, представени като приложения, чието съдържание не е
оспорено. Допълнително са посочени и документи за обстоятелствата, посочени за опровергаване
на възраженията на ответника, които съдът приема за относими и допустими
доказателства. Съдът констатира, че съставените на чужд език (макар и приет за
разбираем между самите страни като език на договора) документи са придружени с
точен превод на български език, с изключение на част от превода на приложение №
3 визиращо заетост на 152 легла в руския вариант и 300 в българския превод.
Доколкото съдът може да си служи с чуждия език, ползван от договарящите се,
неточността в превода следва да бъде констатирана като техническа грешка без да
влияе върху доказателствената стойност на документа. Съдът обаче установява, че
макар преводните текстове да са представени в оригинал, преведените копия не са
заверени за вярност, който недостатък следва да бъде указан на страната.
Ответникът не сочи доказателства, като извежда доводите си от
документите, представени от ищеца.
Допълнително ищецът е поискал допускане на гласни доказателства за
фактите по изпълнението си, оспорени от насрещната страна. Показанията могат да
бъдат събрани от съда.
Поискано е и събиране на писмени доказателства, представляващи
удостоверения от общински власти, които също имат отношение към предмета на
спора и следва да бъде допуснати.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
списък и доказателства за извършените разноски най–късно в съдебното заседание,
в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА КОМПЕТЕНТНОСТ да разгледа трансграничен спор
между търговци със седалища в държавите-съдоговорителки, на осн. чл. 1 ал. 3
вр. ал.1 от ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр.
33 от 1975 г., Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28
Февруари 2014г.), евентуално на осн. чл. 23 ал. 3 вр. чл. 4 ал.1 т.2 от КМЧП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативан съд в
седмичен срок от съобщаването му на пълномощниците.
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявените обективно съединени ЧАСТИЧНИ
искове на хотелиер за присъждане на
остатък от цена за предоставена на туроператор по рамков договор №
1/09.02.2017г, пълна заетост на леглова база за сезон лято 2017г., ведно с
акцесорна претенция за законна лихва и разноски.
Указва на осн. чл. 101 ГПК, че документите, представени от страните по
делето в копия следва да бъдат заверени за вярност, като ЗАДЪЛЖАВА в срок най-
късно до следващо заседание ищецът
„ТРЕЙДФАРМА“ЕООД да постави заверка за вярност с оригиналите на
приложените към искова молба копия на договорите, съставени в оригинал на руски
език, които са били представени за превод на български език. Предупреждава
страната, че при неизпълнение преводите на тези копия няма да бъдат приети като
доказателства.
ДОПУСКА като доказателства
по делото писмените документи, приложени към
искова молба, при условие че бъдат заверени по реда на чл. 18З ГПК: договор №
1/09.02.2017г за предоставяне на хотелиерска услуга при гарантирано запълване,
в превод от руски език (л. 9-17), приложение № 1 за уговаряне на запълване на
300 легла при пансион ол-инклузив лайт, в превод от руски език (л. 18-22),
приложение № 3 за уговаряне на запълване на 152 легла при пансион ол-инклузив
лайт, в превод от руски език (л. 23-27), приложение № 4 за уговаряне на
запълване на 137 легла при пансион ол-инклузив лайт, в превод от руски език (л.
28-32), удостоверения за категоризация на хотел МОРСКИ ДЮНИ от 29.06.2017г за
332 легла, на бунгала МОРСКИ ДЮНИ от 12.09.2012г. за 43 легла, за бунгала
МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ от 19.08.2016г за 46 легла, за бунгала МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ 2 от
06.07.2017г за 100 легла (л.33 – 36); както и
приложени към допълнителна искова молба в копия, заверени по реда на ЗАдв и оригинали: адм.
преписка по категоризация на бунгала МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ 2 слез придобиването им
от предходен собственик, ползвал ги като категоризирани обекти бунгала БОАР( л.
122 – 127); удостоверение за предходна категоризация за бунгала МОРСКИ ДЮНИ
БИЙЧ от 12.09.2012г за 43 легла( л. 131), адм. преписка по прекатегоризация на хотел МОРСКИ ДЮНИ, категоризиран
от 17.07.2014(л.132 – 135), договор за наем на 68 легра от почивна база Металик
(л. 136), справка- извлечение от регистър на хотелиер ( л. 137) и регистъра на
настанени туристи за периода 1.05.2017 – 30.09.17г ( л. 138 – 191) .и списъци на клиенти на
туроператора, ползващи предоставените от хотелиера услуги( л. 192 – 318).
Да се издаде след внасяне на съответна държавна такса съдебно удостоверение на ищеца на осн чл.
186 ГПК, по силата на което страната да се снабди от ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК с издавани
от общината удостоверения за категоризация по Закона за туризма на „Оренда
777" ЕООД, ЕИК ********* за обект бунгала „Боар", находящи се в КК
„Шкорпиловци" на основание заповед № РД-1267/09.08.2013 г. за кмета на
община Долни чифлик и списък № 67 към нея и удостоверение за идентичност като
местоположение и постройки на този туристическия обект (Бунгала Боар) с обекта предмет на
категоризация с удостоверение № 00379/06.07.2017 г., валиден до 06.07.2022 г.,
издадено за обект бунгала „Морски дюни бийч 2" на „Трейдфарма" ЕООД,
ЕИК *********.
Оставя без уважение искане за удостоверяване на
категоризация на други обекти на „Оренда 777" ЕООД
На осн. чл. 101 ГПК указва на
ищеца, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната следва да
обяви лицата, които ще бъдат доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА
ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена молба с
препис за насрещната страна да посочи кои лица ще води за разпит и кои от
посочените в допълнителната молба факти са били възприети от всеки от
свидетелите.
Предупреждава ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита
доказателственото искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит
(под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от двама свидетели различни
факти) при довеждане от ищцовата страна на общо двама свидетели, за установяване на твърденията за обема и
качеството на изпълнението на ангажимента на хотелиера по обслужването в
продадената леглова база на изпратените от туроператора почиващи.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн.
чл. 145 ал. 1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в СЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ с писмена молба с препис за насрещна страна да
поясни становището си по уточненото
в допълнителната искова молба пълно изпълнение на хотелиера по обслужване на
изпратените от ответника туристи, които биха имали значение на основания за
пораждането на заявените възражения, бланкетно основани на неизпълнение на
договорената услуга, като:
1. опише конкретните
факти на отказано от хотелиера настаняване на турист, посочен в руминг лист или
представил ваучер от туроператора
2. посочи факти на
отправена рекламация за несъответствието на обекта с обявената категория или по
качеството на обслужването
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това
право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 13.02.2020г от 11.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и
при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за
което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите
им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат изменение
на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните(чрез
пълномощниците), ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за страните да се приложи и копие от настоящото
определение, като допълнително на ищеца се връчи и преписите от допълнителния
отговор вх.№ 25757/29.08.19г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1601 по описа за 2017
год,
Производството е образувано по реда на глава 32 ГПК и се разглежда по
правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 вр.
чл. 1 ал.1 т.2 ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „ТРЕЙДФАРМА“ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна ул. Македония 23 ет.1, представлявано
от управител Емил Бакърджиев, чрез адв. С. и адв. Т., със служ. адрес ***
срещу чуждестранното търговско дружество ООО“ТУР-АРТ“
с основен държавен рег. №1167847379160 със седалище Р Ф, ненамерен на
регистриран адрес в гр. С П, „Л П“, дом
50 литер П, офис 7а и фактически адрес
гр. С П, ул. „М“, дом 48, литер А, помещение 4-Н, представлявано от ген.
директор Артем Артемьев, чрез особен представител адв. К. със служ. адрес ***
офис 8 за присъждане на части от дължима цена за предоставена на туроператор по
рамков договор № 1/09.02.2017г, пълна заетост на леглова база в к.к.
Шкорпиловци за сезон лято 2017г., както следва:
сума в размер на 48
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
15.08.17г по приложение №1 за договорено ползване на 300 легла в хотел МОРСКИ
ДЮНИ
сума в размер на 24
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №3 за договорено ползване на 152 легла в хотел МОРСКИ ДЮНИ
сума в размер на 20
000 евро, претендирана като част от сборен остатък от разсрочено задължение с краен падеж
1.08.17г по приложение №4 за договорено ползване на 137 легла в хотел МОРСКИ ДЮНИ - корпус 3 икономични;
ведно със законната лихва, начислена върху тези
части от предявяване на иска до окончателно изплащане на дълга.
Страните претендират насрещно за присъждане на направени разноски по
делото.
По твърденията на
страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Съдържанието на отделните съглашения и съставените документи по
остойностяване на услугите и осчетоводяване на банковите разплащания е безспорно, като съответно на
изразеното в писмени договори, посочени от ищеца, както следва:
С договор № 1/09.02.2017г,
ищецът поел задължение да предостави туристически услуги по настаняване и
допълнително туристическо обслужване в морски лагер МОРСКИ ДЮНИ в к.к.
Шкорпиловци( включващ категоризирани като места за настаняване на туристи
обекти хотел и бунгала) на
организирани клиенти на ответника, изпратени с ваучери за пакетна услуг.
Насрещно възложителя – туроператор приел да заплаща цената за цялостната
заетост на договорената леглова база при условие „full - empty" (100 %
гарантирано запълване на легла и гарантирани суми на оборота) за сезона лято
2017. В това споразумение са постигнати общите параметри на начина на заявяване
на резервациите за продадени от името на туроператора услуги, легитимацията на
клеиентите му и уреждане на рекламациите по настаняването и обслужването им,
както и авансово разплащане по банков път на допълнително уговорените в отделни
приложения цени за гарантираните легла, фактурирането им и санкции за забава.
Конкретни уговорки за определен брой легла, при първоначално определена
фиксирана цена за „човеко - ден" и крайна цена, формирана съобразно броя
на леглата с гарантирана заетост и
разсрочването й на части с конкретни погасителни планове, са фиксирани в три
приложения към основния договор. С
първите две от тях за общо 452 легла, гарантирани за 74 дни при ползване на
пълен пансион (без алкохол) са били договорени две основни цени за настаняване
в слаб и силен сезон в стаи с 4 легла на деца до 17 години и доплащания за деца
до 18г. и възрастни извън ръководители и аниматори, настанявани безплатно, а в
третото при подобни условия, но на по-ниски цени са договорени още 137 легла в
тройни, четворни и петорни стаи. По всяко от споразуменията графиците са
предвиждали регулярни месечни вноски още от 15.02.17 и последни падежи на
1.08.2017г. Ищецът признава получени плащания по вноски с падежи до 15.06.17 и
частично за вноска от 01.07.17г по първото приложение. Твърди, че общата
стойност на останалите непогасени авансови вноски възлиза на 114 150 евро
по първото приложение, 60 800 евро по второто и 46 637 евро по
третото приложение. Няма спор, че
фактури не са били издадени от хотелиера.
Спорни са твърдения на
ищеца по следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че посочения в приложенията хотел МОРСКИ ДЮНИ е бил
категоризиран като туристически обект “една звезда“ още през 2014г, но поради
увеличение на капацитета му през 2017г е предприета прекатегоризация за общо
332 легла. Извън този обект хотелиерът е разполагал и с бунгала, категоризирани
със същата степен като обекти от лагера с наименования МОРСКИ ДЮНИ(43 легла),
МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ(46 легла) и МОРСКИ ДЮНИ БИЙЧ 2 (100 легла) , като последните
обекти са били новопридобити от ищеца именно с призната категория ( като
бунгала БОАР на Оренда 777 ООД) и новото им категоризиране е наложено само от
промяна на титуляра. Допълнително сочи, че освен своите обекти, е осигурил и
ползване на допълнителна леглова база за настаняване на клиенти на туроператора
като алтернативно настаняване, в случай че наличния гарантиран с договора
капацитет се окаже недостатъчен, но тази алтернатива не е била използвана поради обемите на заетост,
осигурени в собствената база на хотелиера.
Твърди, че всички туристи, включени в списъците на туроператора са били
настанени и обслужени съответно на уговореното, без да са регистрирани
рекламации или оплаквания от качеството на обслужването.
Сочи, че уговорките за
фактурирането са били свързани с допълнителни плащания, извън авансовата цена
на гарантирания оборот, но такива не се претендират в делото и съответно не е
било необходимо да се издават фактури като условие за заплащане на процесните
суми.
Ответникът е оспорил както възможността на ищеца да посреща и настанява
изплащани с ваучери организирани туристи в категоризирани туристически обекти,
така и тълкуването на клаузите относно фактурирането. Насрещно твърди, че
некачествената туристическа услуга, предоставена на клиентите на туроператора е
породило право на възложителя на услугата да прекрати договора занапред, а
получените до този момент плащания счита за изцяло съответни по стойност на
извършеното от хотелиера обслужване. Сочи, че изявлението в този смисъл е било
отправено до насрещната страна след края на летния сезон.
По правната
квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на
паричната претенция на ищеца като ангажиране на
договорна отговорност на неизправна страна за забавено изпълнение на
парично задължение - осъдителни искове за частично реално изпълнение на
договорни задължения. Международният елемент на сделката, налага определяне на
българското право като приложим закон на доставчикът на основната услуга, който
е и закон на избрания от страните компетентен съд( чл. 94 ал.2 от КМЧП). Тъй
като за разлика от отношенията между туроператора и потребителите на неговите
услуги и хотелиера и настаняваните туристи, договарянето между търговците не е
специално уредено в Закона за туризма, с изключение на общото правило,
изискващо от туроператора да договаря настаняване в категоризирани обекти ( чл.
71 т.2 ЗТ) и изискванията към дейността на хотелиера ( чл. 114-116 ЗТ ),
приложими и при договаряне с туроператор ( чл. 118 ЗТ). Затова като приложим материален закон,
уреждащ правопораждащата сделка съдът възприема диспозитивни правила, допускащи
договорната свобода и приема за определящи правата и задълженията на страните
именно уговорките в общия рамков договор(по безспорните твърдения) за предоставяне на гарантирано настаняване или
обвързване на хотелска база с конкретен клиент с преференциални цени на сигурен
оборот (наемане наложило се в практиката като договаряне “пълно-празно”). Поведението
на страните при преговори и при изпълнението се възприема в съдебната практика
като израз на общата им воля, релевантна за тълкуване на неясно изразени
уговорки( чл. 20 ЗЗД). С оглед специфичното съдържание на престацията (доставка
по индивидуална поръчка) съдът следва да съобрази общи диспозитивни правила на
търговските сделки (чл. 302-309а ТЗ) и в частност за продажбите( чл. 321 ТЗ)
доколкото туристическо обслужване в собствена база е сходно с предлагане на
произведен от хотелиера продукт, както и субсидиарно диспозитивните правила за
продажбата по отношение на приемането на изпълнението и отговорността за
недостатъци (чл. 187, 193-197 и 200 ЗЗД). В случая по отношение на рекламациите
за качество следва да се отчита и специалното правило на чл. 90 ал.2 ЗТ изискващо незабавното уведомяване на
туроператора от недоволен от обслужване негов клиент.
Защитата на възложителя на услугата(туроператор
закупил ползване на леглова база) по тези претенции се свеждат до две групи
доводи:
На първо място ответникът се позовава на упражнено преди предявяване на
иска право на отбив от цената до упражняване на потестативно право на разваляне
на неизпълнената към 01.07.2017г и вече неполезна за кредитора част от договор,
водещо до отпадане на задължението по тази част от цената ( чл. 88 ал. 1 вр.
чл. 87 ал.2 ЗЗД). Това възражение се основава на твърдението, че хотелиерът е
бил в невъзможност да осигури обслужване поради липса на категоризация на
местата за настаняване, посочени в приложенията като резервиран при условия
пълно –празно леглови фонд, респективно
не е и изпълнил ангажимента си за настаняване на изпращани туристи.
Евентуално, туроператорът възразява за заявен към края на сезона отбив
от цената до размера на неплатените остатъци поради недостатъци на полученото
изпълнение, изразяващи се в некачествено обслужване на настанените с ваучери
туристи (чл. 193 ЗЗД). Съдът отчита, че правото на отбив по чл. 195 ал.1 пр. 2 ЗЗД е алтернатива на развалянето, уредено като първа възможност в същата алинея
и съществува само доколкото договора продължава да съществува за полезна за
кредитора част. В практиката е
наложено разбирането за тази алтернатива като частично разваляне, което не не
изисква посочване на точен размер, а само съпоставка на намалената стойност на
задържаната от получателя на доставката стока с договореното заплащане за добро
качество(Решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1938/2013 г., I т. о.,
ТК).
Насрещната страна репликира тези възражения с обосновка на пълното и
добросъвестно изпълнение на обслужването на всички клиенти, изпращани от
туроператора по обявени руминг листи, настанени изцяло в категоризирани по реда
на ЗТ обекти в комплекса, формиран от еднозвездните хотел и бунгала. Доводите
за ирелевантност на изпълнението на доставчика на хотелската услуга не могат да
бъдат споделени, тъй като макар да е уговорено като авансово плащане, цената се дължи именно за гарантиране на ползването
на хотела от клиенти на туроператора и ако такова не е било възможно или е
несъответно на договореното, търсенето на изпълнение от неизправната страна би
било явна злоупотреба с материално право и не следва да се допуска от съда.
Докладът по тази група възражения изисква допълнително уточняване на
конкретни факти, представляващи основание на възраженията на ответника, извън
бланкетното оспорване на изпълнението. Без посочване на твърдения за случаи на
отказано от хотелиера настаняване на турист, посочен в руминг лист или
представил ваучер от туроператора или на отправена рекламация за
несъответствието на обекта с обявената категория или по качеството на
обслужването, възраженията биха представлявали злоупотреба с процесуално право
и не следва да се разглеждат, тъй като изключват възможността на ищеца за
надлежна защита.
Доводите относно задържане на изпълнението от страна на ответното
дружество, изложени в допълнителния отговор, не могат да бъдат допълнително
възприети и като самостоятелно
възражение за упражняване на защита по
чл. 90 ЗЗД. Това е така поради естеството на описания от ищеца договор,
който изключва едновременността на изпълнението на двете насрещни страни.
Спецификата на продажба на хотелско настаняване с авансово плащане на
невъзвръщаема стойност е характерна за интересът на насрещните страни, а той ще
бъда отречен, ако предварително резервиране на капацитета се обвърже с
фактическото му ползване. Същевременно процесуалната реализация на това право
изисква изпълнението на ищеца да се постави като условие за присъждането на
дължимата престация, но в случая самото условие е невъзможно да се сбъдне
поради фиксирането на времето на изпълнението на хотелската услуга за конкретен
вече отминал туристически сезон. Затова
и тази квалификация на защитата е изцяло неприложима и съдът я изключва от доклада като
предмет на делото.
Втората група възражения на ответника се основават на възражение за
липса на издадени фактури, като предпоставка за изпълнението на паричното
задължение. Неоказаното съдействие от кредитора
съответства на позоваване на кредиторова забава( чл. 95 ЗЗД), а не на
възражение за неизпълнен договор, с оглед на трайно възприетата в практиката
характеристика на фактурата като покана за изпълнение на възникнало задължение(Решение
№ 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 69
от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 119/2014 г., II т. о., ТК). Това възражение
се репликира от насрещната страна с позоваване на уговорени падежи на
разсрочени вноски като срок, изключващ нужда от фактуриране на авансите,
подлежащи на приспадане при отчитане на приключило изпълнение след настаняване
на всички туристи.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК)
и попълването на делото с доказателства
( чл. 146 ал.2 ГПК):
По безспорните факти на договарянето не следва
да се предприема допълнително доказване.
Като ищец
доставчикът на хотелска услуга носи
доказателствена тежест за установяване на предложено изпълнение на
продадена на туроператора леглова база с уговорена категория и осигурено
палзване на качествени услуги. За тези обстоятелства са представени официални
документи ( удостоверения от общински власти), вписвания в специални регистри,
приравнени на търговски книги и са ангажирани гласни доказателства. Посочените
от ищеца руминг листи не носят подпис на издателя, поради което макар да се
сочат като съставени от насрещната страна, не се ползват с обръзвщата
насрещната страна доказатгелрствена стойност и могат да се ценят наред с
останалите документи.
Ответникът носи доказателствена тежест по възражението за разваляне на договора и отбива от цената. Не са
посочени доказателства за твърдението за достигнало до ищеца изявление за
едностранно разваляне на договора или за обявяване на отбива до вече извършените
плащания. Допълнително по
основанието за упражняване на тези потестативни права (подлежащи на допълнително уточнение) не са ангажирани доказателства за конкретно
неизпълнение на настаняване на туристи или рекламация за качество на обслужване
на приети гости.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за
установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
Макар в процеса ответника да се представлява от
особен представител, с оглед обявената в отговора по исковата молба връзка на
назначания по почин на съда адвокат със законен представител на ответника,
съдът намира, че следва да укаже на страните възможността от доброволно уреждане на спора: В
случаите на постигната съдебна спогодба между страните половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под
условие за одобрение от съд доброволно извънсъдебно споразумение, което освен конкретния
предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред
отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна
сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед търговските отношения с дългосрочен
характер, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез
съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на
страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните
при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните
контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение
на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо
достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация
за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до
17 ч.