Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 28.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първата година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1995 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 642.19лв.
Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител – юрисконсулт Ивайло Колев Терзиев против Д.В.П., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че в законоустановения срок ответникът е възразил срещу същата, поради което съгласно чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е налице правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск. Твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт”АД като Заемодател и ответника Д.В.П. като Заемател е подписан Договор за паричен заем № 3599537 от 08.08.2019 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и Договор за поръчителство от 08.08.2019 г. Излага, че съгласно клаузите на договора за заем, Заемодателят се е задължил д 3 – дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1. Две физически лица – Поръчители, всяко от които на отговаря на определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора и 3./ Одобрено от Заемодателя Дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Ищецът твърди, че в тази връзка на 08.08.2019 г. между ответника и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 3599537, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Менджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“АД, за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. Посочва, че в Договор за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Твърди се, че страните са уговорили, че за поемане на всички задължения по Договора за паричен заем Потребителят дължи възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ на Поръчителя в размер на 239,80 лв, платимо разсрочено на вноски. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД.
Наведени са твърдения, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3599537 от 08.08.2019 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 50,20 лв. за периода от 09.09.2019 г. – датата на първата вноска до 05.06.2020 г. – датата на настъпване на падежа на договора.
Наведени са също и твърдения, че в договора е предвидено при забава в плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, да бъдат начислявани разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещение на адрес в размер на 9 лв. на всеки 30-дневен период до максимален размер 45.00лв.
Ищецът
твърди, че ответникът Д.В.П.
не е изпълнил договорното
си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен
заем, поради което на
27.02.2020 г. Заемодателят «Изи Асет
Мениджмънт»АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото
дружество – поръчител «Файненшъл
България»ЕООД,. Вследствие на това
Дружеството – поръчител е
заплатило дължимата сума в пълен
размер на 399.70 лв. към
«Изи Асет Мениджмънт»АД на 04.03.2020 г. и след това
съгласно клаузите на
Договора за предоставяне на поръчителство
е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор – «Изи Асет Мениджмънт»АД. Длъжникът е трябвало да възстанови сумата, платена от дружетвото – поръчител, ведно с въднаграждението по гаранционната сделка, но към настоящия момент продължава да не
изпълнява задълженията си.
Твърди
се още, че на 02.03.2020 г. Е сключен
Рамков договор за покупко-продажба
на вземания / цесия/ и
Приложение №1 към него от 02.03.2020 г. Между «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД
и «Файненшъл България»ЕООД,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
В петитумната
част е изведено искане, съдът
да постанови решение, с което да признае
за установено, че «Агенция
за контрол на просрочени задължения»ЕООД има следните вземания
срещу ответника по Договор
за потребителски кредит от 08.08.2019 г.: главница – 300 лв., договорна лихва – 50,20 лв. за
периода от датата на първа
вноска 09.09.2019 г. До 05.06.2020 г. – датата на последната вноска, разходи и такси за извъънсъдебно събиране на задължението – 45.00 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 7,19 лв. за периода от датата на настъпване на забавата – 10.09.2019 г. До 21.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми, кактоо и възнаграждение по
Договор за поръчителство в размер на 239,80 лв.
Претендирани са и направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство
на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на
350.00лв.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв. В.Н. – назначен за особен представител на ответника. Намира предявените искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни по основание и размер. Навежда довод, че в разпоредбата на чл.11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителен план, информация за дължимите плащания и т.н. Счита, че от съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора. На първо място изтъква, че се изисква информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в погасителния план не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и застрахователната премия и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил съгласие и да му бъдат предоставени задължителните реквизити по договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Счита, че на основание чл.143 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, поради което по смисъла на чл.23 от ЗПК потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита /или в случая получената сума от лева/, без да дължи лихва и други суми.
В отговора е отбелязано, че когато кредита се обявява за предсрочно изискуем, това води до задължението на кредитора да уведоми длъжника за това настъпило обстоятелство. Прави се възражение, че ответника не е уведомен за настъпилата според ищеца предсрочна изискуемост на кредита, тъй като по делото липсват доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем. Наред с горното, счита, че не е съобразено и законодателството, прието във връзка с пандемията и с извънредното положение, което „спря“ временно сроковете по облигационните правоотношения и измести напред във времето падежите на паричните задължения. Прави се възражение, че по делото няма доказателства процесното вземане да попада в обхвата на представения договор за цесия от 02.03.2020 г. и също така няма доказателства длъжника да е уведомен за цесията, ако се приеме, че тя е валидна. Счита, че няма как в случая да се приеме за достатъчно уведомяването за цесията с исковата молба, тъй като длъжникът не е намерен, а това уведомяване е извън правата и задълженията на фигурата на особения представител.
В о.с.з. ищeцът –„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД не изпраща представител. В молба до съда моли съдът да уважи изцяло исковете така, както са предявени с исковата молба. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък с разноските съгласно чл.80 от ГПК.
Ответникът – Д.В.П. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв.В.Н. – назначен за негов особен представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като подробни съображения са изложени в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №1297/2020 г. по
описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД е издадена Заповед № 712 от 28.08.2020 г.,
с която съдът е разпоредил длъжникът Д.В.П.
да заплати на кредитора „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД, сумата 642,19 /шестстотин
четиридесет и два лева и 19 ст./ за Главница в размер на 300,00 BGN /триста
лева/ ПРЕДОСТАВЕНА В ЗАЕМ ПО ПРОДУКТ PENSIONER ЗА СРОК ОТ 10 М. с/със 45,00 BGN
/четиридесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране от
24.08.2020г. до Изплащане на вземането с/със 50,20 BGN /петдесет лева и 20 ст./
Договорна лихва от 09.09.2019г. до 05.06.2020 с/със
239,80 BGN /двеста тридесет и девет лева и 80 ст./ възнаграждение по
гаранционна сделка от 24.08.2020г. до Изплащане на вземането на 08 август.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение с вх. № 8377/15.10.2020 г. против издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което с Разпореждане №2241 от 16.10.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 29.10.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
По делото е представен писмен Договор за паричен заем № 3599537, сключен на 08.08.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника Д.В.П., по силата на който е постигнато съгласие „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството му на Заемодател, да предостави на ответника – Заемател заемна сума в размер на 300.00 лв., който вторият да върне за срок от 10 месеца на 10 погасителни вноски, всяка в размер на 35,02 лв. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: 09.09.2019 г, 09.10.2019 г, 08.11.2019 г, 08.12.2019 г, 07.01.2020 г, 06.02.2020 г, 07.03.2020 г, 06.04.2020 г, 06.05.2020 г., 05.06.2020 г. Ответникът се е задължил да върне сума в общ размер на 350.20 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35.00%. Съгласно чл.3 от Договора, с подписването му ответникът е удостоверил че е получил сумата изцяло и в брой, като на договора е придадена силата на разписка за предадената, съответно получена сума. В чл.4, ал.1 от договора е налице клауза, според която П. се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под договора ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху всяка страница от договора.
Установява се, че на същата дата – 08.08.2019 г. между „Файненшъл България“ЕООД и ответника е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3599537, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“АЗ, за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 300.00лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. За поемане на горното задължение Потребителят дължи възнаграждение на Поръчителя в размер на 239,80 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23,98 лв. Уговорено е, че вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен д „Изи Асет Менииджмънт“АД. Съгласно клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит, Поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.
На 27.02.2020 г. Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“АД е отправил писмено искане за изпълнение на задълженията на ответника от солидарно задълженото дружество – поръчител „Файненшъл България“ЕООД. Ангажирани са доказателства/ преводно нареждане – л.24/, от които е видно, че на 04.03.2020 г. поръчителят е превел по банков път на „Изи Асет Мениджмънт“АД дължимата от ответника сума от 399,70 лв. След извършеното плащане чрез което е погасено задължението по Договора за паричен заем, поръчителят „Файненшъл България“ е встъпил в правата на удовлетворения кредитор – заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“АД.
Между „Файненшъл България“ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ с дата 02.03.2020 г., по силата на който купувачът е придобил вземания на „Файненшъл България“ЕООД, които последното има към потребители /трети лица/ за дължими възнаграждения по сключени Договори за предоставяне на поръчителство, както и вземания на „Файненшъл България“ЕООД за извършени гаранционни плащания по договори за заем на клиенти / трети лица/, отпуснати от кредитиращи/финансови институции.
По силата на писмено пълномощно /л.17/ „Файненшъл България“ЕООД е овластило “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми от името на „Файненшъл България“ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е цедирало, съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответника Д.В.П., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Файненшъл България“ АД, е уведомил ответника, че цялото задължение по Договор за паричен заем № 3599537, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ЕАД е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл.9, ал.5 от него и е платено на кредитодателя от страна на „Файненшъл България“ЕООД, съгласно условията на подписания между тях Договор за предоставяне на пооръчителство и въз основа на отправено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ЕАД към „Файненшъл България“ЕООД искане за заплащане на задълженията по договора за паричен заем. В Ответникът е уведомен в качеството си на длъжник на задължение, произтичащо от Договор за предоставяне на поръчителство № 3599537, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, че на основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от дата 02.03.2020 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и „Файненшъл България“ЕООД същото е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, поради което всички плащания на дължими суми по договор за предоставяне на поръчителство трябва да бъдат насочвани към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД. С изпратената покана за доброволно изпълнение ответникът е уведомен, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД като нов кредитор сумата от: 300.00 лв. – главница, лихва – 54,70 лв., възнаграждение по гаранционна сделка – 239,80 лв. и разходи – 45.00 лв. или общ размер на задължението 639,50 лв.
Уведомлението е изпратено чрез Български пощи, като видно от приложеното известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена от получателя.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че от длъжника Д.В.П. не са изплатени никакви суми към „Изи Асет Мениджмънт“АД за получената в заем сума от 300.00лв. и 50,20 лв. като договорна лихва, 45.00 лв. за разходи за събиране, свързани с извънсъдебното събиране на вземанията и възнаграждението по гаранционната сделка в размер на 239,80 лв. Вещото лице е установило, че не е имало извършени плащания от лицето заемател. Видно от заключението, размерът на неизплатените дължими от ответника суми по договора за кредит по пера, са както следва: главница – 300.00 лв., договорна лихва – 50,20 лв., възнаграждение за гаранционни услуги – 239,80 лв. Начислените дължими суми за разходи за събиране на вземанията са в размер на 45.00 лв. Лихвата за просрочие за периода от 04.03.2020 г. до 21.08.2020 г. се изчислява на сумата от 18,77 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД– частен правоприемник /цесионер/ на „ „Файненшъл България“ЕООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 712 от 28.08.2020 г, издадена по ч.гр.д.№1297/2020 г.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. е валидно сключен
между дружеството-поръчител по процесния договор за паричен заем – „Файненшъл България“ЕООД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,
в качеството му на купувач /цесионер/.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма доказателства,
които да установяват, че преди подаване на исковата молба ответникът е надлежно
уведомен за цедиране на вземането. Независимо от това обстоятелство съдът
приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената
непротиворечива практика, която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в качеството му на
пълномощник на цедента „Файненшъл България”АД. Тъй
като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл
е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по
реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика./
Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД. Констатира се, че
самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв
начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария
кредитор след цедиране на вземането. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за паричен
заем № 3599537 от 08.08.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД и
ответника Д.В.П. са възникнали
облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за
доказан факта, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил в брой на ответника – заемател сумата от 300.00
лв. От своя страна, ответникът е поел задължение да върне заемната сума на 10
погасителни месечни вноски, всяка в размер от
35,02 лв, в периода от 09.09.2019
г. до 05.06.2020 г., ведно с уговореното възнаграждение за ползването. Установява
се и не се оспорва, че на същата дата между „Файненшъл
България“ЕООД, като поръчител, и
ответника Д.П., като потребител, е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3599537, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи
със заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“АД договор за поръчителство и да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от сключения
Договор за паричен заем. В клаузата на чл.3, ал.1 от този договор е уговорено,
че Потребителят дължи възнаграждение на
Поръчителя в размер на 239,80 лв.
От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил поетите с договора задължения, като не е извършил никакви плащания по договора и както на уговорените падежни дати, така и към настоящия момент не е погасил нито една от десетте погасителни вноски. Това е довело до отправяне на писмено искане от страна на „Изи Асет Менииджмънт“АД до дружеството - поръчител „Файненшъл България“ЕООД, което на 04.03.2020 г. е заплатило дължимата сума в пълен размер на 399.70 лв. До приключване на съдебното дирене по делото не са ангажирани доказателства относно факта на плащането им, поради което съдът приема, че ответникът е неизправна страна по договора, доколкото не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
При така изнесените факти съдът намира за основателни в пълния претендиран размер исковете за главницата в размер на 300.00 лв, договорна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 05.06.2020 г. и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 7,19 лв за периода от 10.09.2019 г. до 21.08.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК./
В отговора, чрез назначения особен представител на ответника, е
направено възражение, че същият не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
преди започване на заповедното производство, респ. към този момент предсрочната
изискуемост не е била настъпила.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014
г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение
№ 200/ 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай, в чл.9, ал.5 от процесния договор за паричен заем е уредено
правото на заемодателя, да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си, в
случай, че заемателят забави плащането на което и да
е изискуемо задължение повече от 90 дни.
Независимо от така постигнатата договореност между страните по договора, съдът
счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредиторът не е ангажирал доказателства, че
волеизявлението му, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател. Съдебната практика трайно и
непротиворечиво приема, че в такива хипотези следва да се приеме, че
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба,
като този факт съставлява ново основание
за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение или за предявяване на осъдителен иск. В случая обаче съдът
съобразява като правнозначим за делото факта, че
крайният падеж на договора е настъпил на
05.06.2020 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и към тази дата
вземането на ищеца за главница и
лихва е падежирало изцяло. Следователно, в случая
вземането е изцяло изискуемо не поради обявена предсрочна изискуемост, а поради
настъпване на крайният падеж по договора преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това вземането е изцяло
изискуемо, като ще следва да се присъдят всички вече падежирали
и непогасени вноски.
В условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил претенция за заплащане на сумата от 45.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, претендираната такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. е начислена поради забава в плащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенцията си за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, имат за цел да осигурят изпълнението по договора. В случая начисляването на разходите за извънсъдебно събиране води до неоснователно обогатяване на кредитора и тъй като има за цел заобикаляне на императивни разпоредби на ЗПК, тази клауза се явява нищожна.
При тези съображения предявеният обективно съединения иск за заплащане
на сумата от 45.00лв. – разходи за събиране подлежи на отхвърляне, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск за заплащане на възнаграждение по
Договора за поръчителство в размер на 239,80 лв. съдът намира следното.
От приложения по делото договор за
предоставяне на поръчителство № 3599537 от 08.08.2019
г. е видно, че за обезпечаване на
задълженията на заемодателя по договора за паричен заем от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на последното се
дължи възнаграждение в размер на 239,80лв, разсрочено и платимо заедно с
месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се
събират от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл
България“ ЕООД. При извършена служебна справка в Търговския регистър по
партидата на дружеството - поръчител се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Основен предмет на неговата дейност е гаранционни сделки,
каквато е и процесната, като в тази връзка следва да се посочи, че печалбата
на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност
на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за
заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
При така изложените съображения съдът намира, че предявеният обективно
съединен иск за установяване на вземане в размер на 239,80 лв. – възнаграждение
по Договор за поръчителство като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство в общ размер на 875.00лв, както следва: 125.00 лв. – заплатена държавна такса, 200.00 лв. – депозит за особен представител, 200.00 лв. – депозит за вещо лице и 350.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се редуцира на сумата от 625.00лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 350.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 347.82 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На адвокат В.Н. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение на Д.В.П., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, съдебен адрес:*** следните суми: 300.00 лв/ триста лева/- главница, 50.20 лв. / петдесет лева и 20ст/ - договорна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 05.06.2020 г., 7,19 лв. / седем лева и 19ст/ - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 10.09.2019 г. до 21.08.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 21.08.2020 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед №712 от 28.08.2020 г, издадена по ч.гр.д.№1297/2020 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, съдебен адрес:*** против Д.В.П., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД в размера на 239.80 лв. – възнаграждение по Договор за поръчителство № 3599537 от 08.08.2019 г.– предмет на Заповед №712 от 28.08.2020 г, издадена по ч.гр.д.№1297/2020 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, съдебен адрес:*** против Д.В.П., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД в размера на 45.00 лв- разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение – предмет на Заповед №712 от 28.08.2020 г, издадена по ч.гр.д.№1297/2020 г.по описа на Ловешки РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.В.П., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, съдебен адрес:*** разноски по настоящото производство в общ размер на 347.82 лв. / триста четииридесет и седем лева и 82ст/, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00/седемдесет и пет/лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, съдебен адрес:*** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 350.00 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат В.Н. от ЛАК сумата от 200.00лв./ двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1297/ 2020 г. по описа на Ловешки РС, ІV състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: