№ 1206
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Й. М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20072649 от 23.12.2022 г., постановено по гр. д. № 48997
по описа за 2019 година на Софийски районен съд, 42 състав, е признато за
установено, че на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на К. И. Х., ЕГН **********, че
съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* в размер
от 378,63 лева главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2012 г. до м.
04.2014 г., 36 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 30.06.2012 г. до 24.09.2014 г., сумата от 7,48 лева за дялово
разпределение за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 24.10.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 58005/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, като са
отхвърлени исковете в частта за разликата над 378,63 лева до пълния
претендиран размер от 438,17 лева, в частта за разликата над 36 лева до
пълния претендиран размер от 45,61 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и за сумата от 0,85 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
С решението е признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на
Я. И. Х., ЕГН **********, че съществува вземане на „Топлофикация София“
1
ЕАД, ЕИК ******* в размер от 378,63 лева главница за топлинна енергия за
периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., 36 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 30.06.2012 г. до 24.09.2014 г.,
сумата от 7,48 лева за дялово разпределение за периода м. 05.2012 г. до м.
04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – на 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
58005/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, като са отхвърлени исковете в
частта за разликата над 378,63 лева до пълния претендиран размер от 438,17
лева, в частта за разликата над 36 лева до пълния претендиран размер от 45,61
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,85
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
С решението е признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на
Й. И. Х., ЕГН **********, чрез законен представител Н.Д. Й., че съществува
вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* в размер от 378,63
лева главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014
г., 36 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
30.06.2012 г. до 24.09.2014 г., сумата от 7,48 лева за дялово разпределение за
периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 24.10.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 58005/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, като са
отхвърлени исковете в частта за разликата над 378,63 лева до пълния
претендиран размер от 438,17 лева, в частта за разликата над 36 лева до
пълния претендиран размер от 45,61 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и за сумата от 0,85 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от К. И. Х. и Я. И. Х.,
чрез назначения им от съда особен представител – адв. М. Р., като всеки от
ответниците обжалва решението на СРС в частта, с която предявените срещу
него искове са уважени. В жалбата се излагат доводи за недопустимост,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Въззивниците поддържат, че е постановено решение по нередовна искова
молба, тъй като претенциите не били ясно заявени от ищеца. Излагат, че
обстоятелството, че имотът е топлоснабден, не е достатъчно основание за
претендиране на плащане, при положение, че не е доказано реално
потребление на вода в претендираните размери и за претендираните цени.
Сочат, че от СТЕ се установява, че има потребление в имота, но не и
обстоятелството, че това потребление е от въззивниците. Излагат, че
собствеността върху процесния апартамент е променена, което било
основание за прекъсване на договорните отношения между въззивниците и
ищеца. СТЕ и ССчЕ били изготвени въз основа на частни документи, на
2
справки, а не чрез преглед и анализ на оригиналните фактури. Поддържат, че
част от процесните задължения са погасени по давност. Молят за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковете срещу всеки от тях да
бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисиз” ЕООД.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваните части, а доводите в жалбата, че решението било постановено по
нередовна искова молба са неоснователни – претенциите са
индивидуализирани в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, с
посочване на основание, размер и период, като основанието, сумите и
периодите съответстват на тези, за които е издадена заповедта за изпълнение,
като се съобрази настъпилото в хода на производството правоприемство и
подадената уточнителна молба от ищеца, установителните искове са
предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими. Настоящият казус не
попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционното решение в частта, с която исковете са
отхвърлени, както и в частта, с която са уважени предявените срещу Й. И. Х.
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението в обжалваните части е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
3
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
От събраните в хода на първоинстанционното производството
доказателства се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците
към процесния период е съществувало договорно правоотношение –
дружеството ищец извършва дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия, каквато е доставяна в имота, а наследодателят на ответниците е бил
клиент на топлинна енергия като единствен собственик на имота за процесния
период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху недвижимия имот, а по
отношение на сградите, които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ (
отм.) и ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на сключен договор в
писмена форма, а е достатъчно доказването, че е притежавано право на
собственост или вещно право на ползване. От събраните в хода на
първоинстанционното производството доказателства се установява, че
ответниците са наследници по закон на починалия в хода на производството
първоначален ответник като са наследници от първа степен по низходяща
линия, т.е. деца на общия наследодател, респективно всеки от тях отговаря до
размера на 1/3 от задължението. Наследственото правоприемство е
универсално правоприемство и всеки от наследниците получава права и
отговаря за задължения на общия наследодател до размера на наследствения
си дял. С оглед обстоятелството, че с исковата претенция са предявени искове
за заплащане на парични суми за топлинна енергия и за дялово
разпределение, възникнали към процесния период за общия наследодател на
ответниците, всеки от ответниците е пасивно легитимиран да отговаря за
заплащане на задълженията към процесния период съобразно дела си в
съсобствеността. Неоснователни са възраженията на въззивниците, че не са
пасивно легитимирани да отговарят за заплащане цената на доставена
топлинна енергия поради реализиране на разпоредителна сделка през м.
01.2019 г. т.е. след процесния период, за който са претендирани вземанията –
м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. Разпоредителна сделка, с която въззивниците
прехвърлят правата си на третата ответница, осъществена през 2019 г. е
ирелевантна. Както беше посочено, ищецът претендира парични суми за
топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. до м.04.2014 г., към който период
наследодателят на ответниците е единствен собственик, респективно всеки от
ответниците отговаря до размера на наследствения си дял.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза общият топломер се отчита по електронен път на първо число
всеки месец, след което се приспадат технологичните разходи за сметка на
доставчика, топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие, при съобразяване наличието на нарушение
относно прилагане на проектната, а не на инсталираната мощност главницата
за процесния период възлиза на 1135,90 лева.
4
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
няма данни за извършени плащания за процесния период, изравнителните
сметки са въведени в информационната система и с тях няма прихванати
задължения, предхождащи процесния период. Размерът на начислените
парични суми за топлинна енергия възлиза на 1314, 53 лева, а на сумата за
дялово разпределение – 22,44 лева, мораторната лихва върху главница за
топлинна енергия е 131,91 лева, а върху сума за дялово разпределение – 2,63
лева.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ правата и задълженията на страните се
регламентират според общите условия на дружеството доставчик, като по
делото не се установява да са уговорени индивидуални условия. От
доказателствата по делото се установява, че в сградата, където се намира
топлоснабденият имот е въведена система на дялово разпределение, при
което за всеки индивидуален обект е дължима цената на топлинна енергия,
определена от дялово разпределение. Наличието на документи за главен
отчет, подписани за абонат, съпоставено с изравнителните сметки и предвид
заключението по съдебно-техническата експертиза водят до извода, че
исковата претенция за заплащане главница за топлинна енергия е доказана по
размер за сумата от 1135,90 лева, т.е. всеки от ответниците отговаря до
размера от 378,63 лева. С оглед на гореизложеното, неоснователни са
твърденията на въззивниците, че не е установено реалното количество
доставена топлинна енергия. Исковете за заплащане сума за дялово
разпределение са доказани по основание предвид регламентирането в общите
условия, че сумата за дялово разпределение се заплаща на доставчика на
топлинна енергия, както и при съобразяване заключението по СТЕ и ССчЕ и
подлежи на уважаване за сумата от 7, 48 лева, както правилно е приел и
първоинстанционният съд. Не се установява цената или част от същата да е
заплатена.
Възражението, че вземанията са погасени по давност е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., приложими за
периода 05.2012 – 02.2014 г. купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на
5
периода, за който се отнасят, т. е. задълженията стават изискуеми на 30 ден
след изтичане на съответния месечен отчетен период, а от следващия ден
потребителят, който не е заплатил месечната си сметка, изпада в забава- арг.
от разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. В случая първото
претендирано задължение за м. 05.2012 г. е станало изискуемо на 30.06.2012
г., като давностният срок е изтекъл на 30.06.2015 г. т.е. след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 24.10.2014 г., което е прекъснало течението на
давността за всички вземания за посочения период, поради което към датата
на предявяване на иска няма погасени по давност задължения.
Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД (от 2014г.
и действащи за периода м. 03.2014 г. до м. 04.2014 г.), клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Публикуването на дължимите месечни суми на интернет
страницата на ищеца има характера на отправена до длъжника покана, след
която започва да тече 30-дневен срок за заплащане на задълженията, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи посочения
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който е потребена
топлинната енергия. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
24.10.2014 г., вземаният за посочения период не са погасени по давност.
Първоинстанционният съд достигнал до идентичен извод, е присъдил
дължимите суми за топлинна енергия, съобразно установеното от
изготвената СТЕ.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно основанието
за заплащане на мораторната лихва върху главницата за доставена топлина
енергия, поради което и на основание чл. 269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същите
дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Относно твърдението, че неправилно били кредитирани заключенията
по съдебни експертизи предвид обстоятелството, че вещите лица са работили
по документи, които били съставени от ищеца за целите на процеса,
въззивният съд приема следното:
Предмет на установяване в настоящото производство е цената на
доставената топлинна енергия, доставката на която се установява от
експертното заключение по СТЕ. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебават изводите на вещото лице и да поставят под съмнение
достоверността на начислената ТЕ. Предпоставка за уважаване на исковете е
фактическата доставка на топлинна енергия в съответното количество и
качество, което обстоятелство се установява от приетото по делото експертно
заключение по СТЕ и ССчЕ.
6
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваните части следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК право
на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият
ищец. Съдът намира претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за неоснователна, доколкото въззиваемият е подал бланкетен
отговор на въззивната жалба, не е изпратил представител в проведеното пред
настоящата инстанция съдебно заседание, а единствено е депозирал
бланкетна молба, с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е
заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради
това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред
настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и
съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия.
При този изход на делото, всеки от въззивниците-ответници следва да
бъде осъден да плати сума в размер 25 лева по сметка на СГС,
представляваща дължимата държавна такса за въззивното производство.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20072649 от 23.12.2022 г., постановено
по гр. д. № 48997 по описа за 2019 година на Софийски районен съд, 42
състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че на основание чл. 422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по
отношение на К. И. Х., ЕГН **********, че съществува вземане на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* в размер от 378,63 лева главница
за топлинна енергия за периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., 36 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 30.06.2012 г.
до 24.09.2014 г., сумата от 7,48 лева за дялово разпределение за периода м.
05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – на 24.10.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 58005/2014 г. по описа на СРС, 39 състав и В ЧАСТТА , с която е
признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на Я. И. Х., ЕГН
**********, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
******* в размер от 378,63 лева главница за топлинна енергия за периода от
м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., 36 лева мораторна лихва върху главница за
7
топлинна енергия за периода 30.06.2012 г. до 24.09.2014 г., сумата от 7,48
лева за дялово разпределение за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на
24.10.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 58005/2014 г. по описа на СРС, 39
състав.
Решението в останала част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН ********** да плати сума в размер 25 лева по
сметка на СГС, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ служебно изпълнителен лист за така присъденото в
полза на съда вземане.
ОСЪЖДА Я. И. Х., ЕГН ********** да плати сума в размер 25 лева по
сметка на СГС, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ служебно изпълнителен лист за така присъденото в
полза на съда вземане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8