№ 281
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503282 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.08.2021г по гр.д. № 11530/2020г СГС, ІГО, 23-ти състав е осъдил
ОЗК Застраховане АД да заплати на Д. Д. Д. сумата от 20 000лв, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 21.08.2019г, причинено от
водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е приел, че по делото не се
установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част и в
отхвърлителната за сумата над 40 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.Д. , представляван
от адв. Д., в отхвърлителната част, за сумата до 40 000лв , с оплакване за неправилност
и незаконосъобразност на решението. Поддържа, че неправилно съдът е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо моли апелативния съд , след като съобрази
1
установените болки и страдания, претърпени от ищеца, да постанови решение, с което
да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от
още 20 000лв. Претендира разноските, направени по делото.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗАД ОЗК-Застраховане АД е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
В о.с.з. въззивникът Д.Д. се представлява от адв. Пенчев, който поддържа
въззивната жалба и моли предявеният иск да бъде уважен за сумата до 40 000лв.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна ОЗК-Застраховане АД се представлява в о.с.з. от адв.К.,
която оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
2
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила в
осъдителните си части за присъждане на обезщетението за вреди от процесното ПТП /
се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните
по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД ОЗК-Застраховане АД
дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП,
настъпило на 21.08.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
50години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от вещото лице д-р Д.а- ортопед-травматолог
се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил закрито счупване на лявата
ключица, счупване на V, VI и VII леви ребра. Счупването на лявата ключица е довело
до затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3 месеца. Счупването
на трите леви ребра е довело до ограничение на движенията на снагата за около 2
месеца. Според вещото лице ищецът е претърпял болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 20 дни, болки с умерен интензитет за още 30 дни,
след което интензитетът на болките е намалявал до края на третия месец.
В о.с.з. на 17.02.2022г е изслушан свид. Г.- живеща на семейни начала с ищеца ,
която установява, че след ПТП ищецът бил на лечение първо във Фрнция, а после с
линейки бил транспортиран до България. Свидетелят установява,че веднага след
пристигането си в България ищецът бил приет в Пирогов, за операция, където престоял
3-4дни. Ищецът бил в тежко състояние, оплаквал се от силна болка в ребрата. +Три –
четири дни след изписването от Пирогов не можел да става, биели му инжекции за
разреждане на кръвта. Според свидетелят и понастоящем ищецът има болки. Наложило
му се е и да смени работата си.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и в частта , в
която се описват лично възприети от свидетеля факти.
3
Съдът , като съобрази претърпените от ищеца счупвания на кости, първоначално
силни болки, претърпяната операция, обездвижването през първите дни на лечението
му и необходимостта от помощ в ежедневието през тези дни, като съобрази
продължителността на възстановителния период , установените и сега проявяващи се
болки, но и настъпилото възстановяване на ищеца съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпването на увреждането и
стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Пред настоящата инстанция ответникът не оспорва извода на СГС за липса на
съпричиняване на увреждането , доколкото няма развити въззивни оплаквания в този
смисъл. Ето защо следва да се приеме, че застрахователят не поддържа тези си
възраженията и съдът не следи служебно за правилността на решение в тази му част.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 30 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 20 000лв до 30 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от 342.86лв , от общо
доказани 800лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение от още 39лв до пълния
размер от 1169лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 400лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищеца е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 2308.57лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
4
САС в размер на 200лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 565лв, получено като се съобрази обжалваемия интерес от
20 000лв , уважената част от жалбата- 1 000лв и минималният размер на адв.
възнаграждение по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ- 1130лв.
На ответника се дължат разноски от 1186.50лв , от общо доказани 2373лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265262 от 05.08.2021г , постановено по гр.д. №
11530/2020г на Софийски градски съд , IГО, 23-ти състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Д. Д. Д. против ЗАД“ОЗК-Застраховане“ЕАД за сумата над
20 000лв до 30 000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в
частта, с която Д. Д. Д. е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 2308.57лв
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Д. Д. Д.
с ЕГН ********** сумата от още 10 000лв, преставляващи разликата между
присъдените 20 000лв и дължимите се 30 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 29.09.2020г до окончателното й
изплащане, както и сумата от 342.86лв- съдебно деловодни разноски, направени пред
първата инстанция. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265262 от 05.08.2021г , постановено по гр.д. №
11530/2020г на Софийски градски съд , IГО, 23-ти състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. Я.
Д. от САК сумата от още 39лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
565 лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от още 400.00лв- държавна такса , а по сметка на
Софийски апелативен съд- сумата от 200лв- държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД“ОЗК-Застраховане“
ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1186.50лв- разноски, направени пред въззивната
инстанция на осн. чл.81, вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
5
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6