№ 1591
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430104207 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №***, ***, представлявано
от В.Г.С., чрез ю. Л.И., против И. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с.Б.,
ул.“Х.Б.“ ***. Твърди се в исковата молба, че на ***г. между „*** АД и И.
Х. М. бил сключен договор за стоков кредит №***/***г., с който банката
предоставила стоков кредит на ответницата в размер на *** лв. срещу
задължението сумата да бъде върната в срок до ***г. на месечни погасителни
вноски съгласно погасителен плана към договора. Посочва се, че с
Допълнително споразумение от ***г. към Рамков договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от ***г. вземанията към М. били прехвърлени
на ищеца. Твърди се, че за извършената цесия длъжникът бил уведомен от
новия кредитор, както и че е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „М.“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №***, ***,
представлявано от В.Г.С., съществуват вземания против И. Х. М. с ЕГН
**********, адрес: с.Б., ул.“Х.Б.“ ***, и последната дължи на ищцовото
дружество сумата от *** лв.-главница, сумата от *** лв.- договорна
1
възнаградителна лихва за периода ***г. -***г., сумата от *** лв.- договорна
наказателна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.- лихва за
забава за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по
описа на РС Плевен.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор от ответника.В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се явява, признава фактите и обстоятелствата
в исковата молба, както и обстоятелството, че дължи претендираните суми.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-Плевен, че на ***г. „М.“ АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против И. Х. М.,
както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №***/***г., с която РС – Плевен разпоредил И. Х. М. да заплати
на кредитора „М.“ АД сумата от *** лв.-главница, сумата от *** лв.-
договорна възнаградителна лихва за периода ***г. -***г., сумата от *** лв.-
договорна наказателна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.-
обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва
от ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на ***.-държавна такса и ***.-ю.ско
възнаграждение." Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№ ***г. С
разпореждане №***г. заявителят бил уведомен за възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на ***г. С искова молба вх.№***г. в законовия
2
месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №***. по описа на
ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество
и неоспорено от ответницата заверено копие на договор за стоков кредит
№***/***г., погасителен план и Общи условия по договори за стокови
кредити към него, че на ***г. между „*** АД и И. Х. М. бил сключен договор
за стоков кредит №***/***г., с който банката предоставила стоков кредит на
ответницата в размер на *** лв. срещу задължението сумата да бъде върната в
срок до ***г. на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Уговорено било между страните по договора
падежната дата за издължаване на месечните вноски да е *** число на
месеца, ГПР-то да е ***, лихвения процент – *** годишно или *** на ден. В
т. 9 ответницата приела всички съобщения, уведомления и покани във връзка
с договора за кредит да се получават на адрес за кореспонденция в с. Б.,
ул.“Х.Б.“ ***. Съгласно т.11 и т.12 от ОУ към договора, при забава в
плащанията е предвидено олихвяване с договорения лихвен процент и
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Безспорно е и се установява от заверено копие на договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от ***г.; заверено копие на допълнително
споразумение от ***г. към него и извлечение от Приложение- списък,
заверено копие на уведомление за прехвърляне на вземания и обратна
разписка към него, че на ***г. вземанията на „*** ЕАД към М. били
прехвърлени на ищеца, както и че на ***г. ответницата е уведомена за
цесията.
Спори се между страните дължи ли ответницата сумите по издадената
заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на
ищеца против ответника на сумата от *** лв.-главница, сумата от *** лв.-
договорна възнаградителна лихва за периода ***г. -***г., сумата от *** лв.-
договорна наказателна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.-
обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва
от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №***/***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа
3
на РС Плевен.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Вземането на ищеца произтича от договор за стоков кредит от ***г., сключен
между „*** ЕАД и И. Хюсейнова М., цедиран в полза на ищеца.
Съдът като съобрази приобщените по делото доказателства вкл. заверено
копие на договор за стоков кредит №***/***г., погасителен план и Общи
условия по договори за стокови кредити към него; заверено копие на договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от ***г.; заверено копие на
допълнително споразумение от ***г. за цедиране на вземания към рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ***г. и извлечение към
него; заверено копие на потвърждение за извършена цесия от „*** ЕАД;
заверено копие на пълномощно от „*** ЕАД и др., включително направеното
от ответника признание на факта, че дължи процесните суми на ищеца,
приема, че исковете да доказани по основание и размер.
Признанието на неизгоден за страната факт е годно доказателствено, като
същото се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.
Преценката по чл.175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на
принципа на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства,
които са заявени от страните във връзка с разглеждането на спора и касаят
неговия предмет. В тази насока е и съдебната практика - Решение № 70 от
29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 134 от
5.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2018 г., IV г. о., ГК и др. В конкретния
случай, съдът приема за доказано по безспорен и категоричен начин от
представените от ищеца писмени доказателства, че ответникът дължи на „М.“
АД сумата от *** лв.-главница, сумата от *** лв.- договорна възнаградителна
лихва за периода ***г. -***г., сумата от *** лв.- договорна наказателна лихва
за периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.- обезщетение за забава за
периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №***/***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС
Плевен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от ***. платена държавна такса, сумата от ***. за ю.ско възнаграждение,
4
както и деловодните разноски в заповедното производство – сумата от ***.
платена държавна такса и сумата от ***. ю.ско възнаграждение или общо
сумата от 1***., като за разликата до ***. претендираното ю.ско
възнаграждение в исковото производство претенцията следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „М.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №***, ***, представлявано от В.Г.С., чрез ю.
Л.И., против И. Х. М. с ЕГН **********, адрес: с.Б., ул.“Х.Б.“ ***,
съществуват вземания и И. Х. М. с ЕГН ********** дължи на „М.“ АД сумата
от *** лв.-главница, сумата от *** лв.- договорна възнаградителна лихва за
периода ***г. -***г., сумата от *** лв.- договорна наказателна лихва за
периода от ***г. до ***г., сумата от *** лв.- обезщетение за забава за периода
от ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №***/***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Х. М. с ЕГН **********, адрес:
с.Б., ул.“Х.Б.“ ***, да заплати на „М.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №***, ***, представлявано от В.Г.С., сумата от
1***. общо направени деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№***г.
и по гр.д.№***., и двете по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5