М О Т И В И
Към присъда
№ 150/12.03.2009 г. по НОХД № 469 по описа за 2009 година на Варненски
районен съд – ПЕТИ наказателен състав
По
отношение на обвиняемия Н.В.И. е внесен във Варненски районен съд обвинителен акт, по който
е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.202 ал.2 т.1
вр.чл.201
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че за периода 01.01.2007 г. – 22.10.2007 г. в гр.Варна, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
главен счетоводител на „Варна Комерс” АД, присвоил чужди пари – сумата от
230 929,37 лева, поверени му да ги управлява, като присвоеното имущество е
в големи размери.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия И. за виновен и при прилагане на чл.55 от НК да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.
Юридическото лице,
претърпяло вреди от престъплението – „Варна комерс”АД предяви граждански иск в размер
на 230 929,37 лв. за причинени
имуществени вреди срещу подсъдимия И. в резултат на деянието му, като
искът бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и юридическото
лице бе конституирно като граждански ищец по делото. Адв.К. като
процесуален представител на ощетеното юридическо лице моли съда да уважи
гражданския иск изцяло.
Защитникът на
подсъдимия в пледоарията си с оглед на признаване на вината от подзащитния му,
доброто му процесуално поведение, осъзнаване на грешката и критичното отношение
към деянието и чистото му съдебно минало моли съда да му наложи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК под минимума, предвиден за
престъплението, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
В последната
дума подсъдимият И. признава вината си и съжалява за извършеното.
При разпитите на
предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият И. се признава за виновен,
прави пълни самопризнания, като изразява критично отношение към деянието.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимият Н.И. – адвокат Н.И. направи искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подс.И. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът, като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще се ползват самопризнанието, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.08.2002
г. подс.Н.В.И. с трудов договор бил назначен на длъжност „главен счетоводител” във „Варна комерс”АД. В задълженията на
подсъдимия се включвало водене на счетоводството на фирмата, осчетоводяване на
приходите и разходите, издаване на първични счетоводни документи, начисляване и
внасяне към държавния бюджет на осигуровки, данъци и такси, водене на
необходимите счетоводни книги, контрол върху използването на касовия апарат и
водене на касова книга. И. отговарял и за касата на дружеството, ключ от която
имал само той. Боравенето с банковите сметки на дружеството ставало само с
подписа на св.М.Д. като
представител на съвета на директорите на „Варна комерс”АД. Основните приходи на
дружеството се формирали от наеми за предоставена складова база, като били
сключени договори за наем с повече от 70 фирми. Повечето от наемателите плащали
наема на ръка, при което подс.И. или друг служител от фирмата им издавал
фактура с прикрепен към тях касов бон.
През месец
октомври 2007 година била извършена ревизия от Територаилна дирекция на
НАП-Варна и при издадения ревизионен акт се установило, че дружеството от
м.януари до м.октомври 2007 г.
не е платило редица публични задължения. Тъй като подс.И. информирал св.Д., че тези
задължения се плащат, тя провела разговор с него, при който той обещал да бъдат
внесени сумите. Междувременно И. на 22.10.2007 г. бил отстранен от
счетоводството и предал касата на св.Д..
От управителя
на „Адванс пропъртис”ООД-София – участник в съвета на директорите и
представляващ „Варна комерс”АД била изпратена в гр.Варна св.Т.Г. – главен
счетоводител на „Адванс пропъртис” за извършена на вътрешна проверка и
установяване на действителното състояние към 22.10.2007 г. Св.Г. проверила
паричните постъпления от клиенти най-вече от плащане на наеми по касовите
бонове, издавани на клиентите. Г. установила, че подс.И. не е водил
касовата книга на касовия апарат за периода 01.01.2007 г. – 22.10.2007 г.,
поради което не са били установени документи – сторно бележки, доказващи
извършвени сторнирания на погрешно набирани суми на касовия апарат. Поради това
св.Г. попълнила касова книга на касовия апарат за този
период въз основа на финансовите отчети на касовия апарат, съхранявани в
документацията на фирмата и предадени й от подс.И.. След като възстановила
всички дневни финансови отчети за касовия апарат св.Г. събрала всички
суми по касов апарат, отчетени като приход, прибавила ги към началното салдо за
наличността на касата към 01.01.2007 г., извадила от тази сума всички разходи
по разходно-касови ордери и по фактури с касов бон за плащане в брой и
установила, че счетоводната наличност в касата на дружеството към 22.10.2007 г.
е следвало да бъде 235 190,44 лв., а в касата при предаването й от подс.И.
не е имало никакви парични средства. Подс.И. бил уволнен дисциплинарно.
От заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство /т.2 л.129/ от вещото лице М.В.П. е видно, че
общият размер на липсите от касата на „Варна комерс”АД към 22.10.2007 г.
съобразно приложените по досъдебното производство счетоводни документи възлиза
на 235 190,44 лв. От допълнителното заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от
същото вещо лице /т.3 л.33 от ДП/ е видно, че:
1.
Към момента на проверката първичните документи са
организирани в папки по отделно за всеки месец и всички приходи и разходи
представени на експертизата са намерили своето отражение в счетоводните
регистри и отчети на дружеството и по конкретно в движенията по сметка 501 –
каса.
2.
Фактурите за продажба, с посочен начин на плащане „в
брой”, описани в дневниците за продажби по ЗДДС са осчетоводени в дебит на
сметка 501-каса, т.е. паричните средства, пъстъпили по тези фактури са отразени
като постъпили в касата на дружеството.
3.
Книгата за дневните фискални отчети е водена съобразно
изискванията на Наредба Н-18/2006 г., като в нея не е канстатирано записване,
отразяващо използвана „сторно” касова бележка по повод грешна маркирана сума
във фискалното устройство и не са представени други документи /напр.протоколи/,
отразяващи сторниране на грешно отчетени суми.
4.
Установените липси към дата 22.10.2007 г. възлизат на
230 929,37 лв., като възникналата разлика от 4261,07 лв. от заключението
на първоначалната експертиза се дължи на неосчетоводени разходи към датата на
първото заключение.
5.
Задълженията на дружеството за фондовете ДОО, ЗО, ДЗПО,
ГВРС за периода 01.01 – 22.10.2007 г. не са плащани регулярно в
законоустановените срокове.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – самопризнания на подсъдимия И., свидетелски показания на свидетелите
И.П., Л.П., Я.П. и М.Д., заключения на съдебно-оценителни експертизи, справка за съдимост,
събрани в досъдебното и съдебно производство.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода
01.01.2007 г. – 22.10.2007 г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – главен счетоводител на
„Варна Комерс” АД, присвоил чужди пари – сумата от 230 929,37 лева,
поверени му да ги управлява, като присвоеното имущество е в големи размери.
Правните съображения на съда при вземане на
това решение са следните:
За да е реализиран състава на престъплението
по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 ал.1 от НК е необходимо деецът в качеството си на
длъжностно лице да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ
– в случая пари, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или
управлява и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия, като
длъжностното присвояване да е в големи размери. Подс.И. е извършил активни действия,
чрез които е реализирал изпълнителното деяние „присвояване” на чужди пари,
собственост на „Варна комерс”АД, поверени му да ги пази и управлява. Подс.И. е
взел сумата от 230 929,37 лв. от оборота на дружеството, установил е свое
трайно владение върху тази парична сума и се е разпоредил с нея като със свои
собствени пари
Квалификацията на
извършеното деянието по чл.201 ал.1 от НК се обуславя от факта, че деецът е
извършил престъплението, след като е назначен към дружеството на длъжността „главен
счетоводител”
и в длъжностната му характеристика са включени като основни задължения да отговаря за
финансово счетоводната дейност на дружеството, отчетността и
вътрешно-финансовия контрол, осчетоводяване на първични счетоводни документи,
електронни разплащания от името на дружеството чрез електронна банкиране
използвайки електронен подпис, отговарял е и за касовите операции в
дружеството, тъй като не е имало друго лице назначено на тази длъжност. Именно в длъжностното
му качество на „главен счетоводител” към дружеството подсъдимият И. е получил сумата от
230 929,37 лв. от сключените договори за наем и от други дейности на дружеството, която в последствие
присвоил.
Квалификацията
на деянието по ал.2 на чл.202 от НК се определя от размера на причинената вреда,
размерът на минималната работна заплата, определен с ПМС за 2007 година – 180
лв. и Тълкувателно решение 1/98 г. на ОСНК на ВКС, според което при определяне
квалифицирания признак "големи
размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в
закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението,
която надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна
заплата – 12 600 лв. за 2007 година.
Субект на престъплението
е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в присвояването на парична сума, която
е поверена на дееца в длъжностното му качеството да я пази и управлява.
Накърнени са обществените
отношения в областта на стокооборота и движението на материално-паричните
ценности и тяхната защита.
Деянието е
извършено чрез действие при форма на вината пряк умисъл.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание
на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, критично
отношение към деянието, чистото съдебно минало.
Съдът като
прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието
и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Подсъдимият е
пълнолетен български гражданин. Той е извършил престъпление против
собствеността, което общественоопасно по
смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност
като се има предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на частната собственост в страната.
Личността на
подсъдимия И. разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност. Той не е
осъждан за престъпления от общ характер, т.е. налага се извода, че няма трайни
установени престъпни навици. От друга страна съдът съобразява високия размер на
предмета на престъпно посегателство. При условията на чл.373 ал.2 от НПК при
провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, когато подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти съдът определя наказанието при условията на чл.55
от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При това
положение съдът прие, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца
ще е наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. Налице са материално-правните
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на това наказание
– наложено е наказание лишаване от свобода до три години, лицето не е осъждано
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. По този начин съдът счита, че ще се
постигне поправителната и превъзпитателна роля на наказателната отговорност. Подсъдимият
е постъпил на работа в дружеството на 22 години и в продължение на шест години
е работил коректно и съвестно. Съдът счита, че са създадени условията за
извършване на престъплението чрез неефективната организация на
финансово-счетоводната дейност в дружеството
и недопустимото съвмествяне на длъжността на „главен счетоводител” и
длъжността на „касиер” от едно лице. Това мотивира съда на основание чл.66 ал.1
от НК да отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Съдът не приема
становището на ВРП, че следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство
факта, че паралелно с деянието, предмет
на разследване по настоящето производство, е извършил и друго престъпление от
същия вид, за което има влязла в сила присъда. Действително с Присъда № 368,
влязла в сила на 01.07.2008 г. по НОХД №
1058/2008 г. по описа на ВРС подсъдимият И. е признат за виновен в това, че за
периода от 03.10.2007 г. до 12.10.2007 г. в гр.Варна, като длъжностно лице –
главен счетоводител в „Моторинженеринг”ЕООД-Варна, присвоил чужди пари – сумата
от 9 900 лв., собственост на „Моноринженеринг”ЕООД, поверени му да ги пази
и управлява – престъпление по чл.201 ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
пет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа,
които да положи в рамките на една година. Видно е, че деянието по НОХД №
1058/2008 г. по описа на ВРС е извършено в срока на деянието по настоящето
дело, от едно и също лице, деянията осъществяват поотделно различни състави на
едно и също престъпление, извършени са при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното. В този смисъл са налице условията
на чл.26 ал.1 от НК и се касае за продължавано престъпление, но въпреки това
ВРП не е обединили двете наказателни производства, а ги е внесла във ВРС с два
отделни обвинителни акта.
На основание чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия И. да изтърпи най-тежкото от
определените му наказания по НОХД № 1058/08 г. по описа на ВРС и НОХД № 469/09
г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години,
като приспадна изтърпяното
до момента наказание пробация по НОХД № 1058/08 г., като на основание чл.25 ал.3 от НК два дни пробация се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
По предявения граждански
иск:
След като призна
подсъдимия И. за
виновен в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът счита
предявеният граждански иск за доказан по основание. Тъй като в приетото допълнително заключение на съдебно-оценителната
експертиза е фиксирана
като щета сумата от 230 929,37 лв., съдът счита, че за пълното и справедливо
обезщетение на нанесените имуществените вреди на дружеството следва да му бъде
възстановена тази сума. Поради изложените съображения съдът осъди подсъдимият И. *** комерс”АД сумата от 230 929,37 лв., ведно със законната
лихва от 22.10.2007 г. до окончателното й
изплащане и за заплати държавна такса върху уважения граждански иск.
Съдът възложи направените
по делото разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :