Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10641 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищцата Н.К.Н.
– П. твърди, че на 22.12.2016 г. сключила със „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД договор
за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0020090201601974, за лек автомобил марка „Мерцедес Е
270“ с рег. № В 9939 НС. Същият бил със срок на валидност от 00:00 ч. на 23.12.2016 г. до 24:00 ч. на 22.12.2017 г. Посочва,
че дължимата застрахователна премия в размер на 765.00 лева е заплатена изцяло
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като е договорена застрахователна
сума от 12 000 лева.
Излага, че
по време на действие на застрахователния договор са заведени следните щети:
1)
Щета №
0020-090-1319/2017 г. – по повод механично
увреждане на боята по врата предна лява, врата задна лява, врата задна дясна,
врата предна дясна, калник преден ляв, калник преден десен. Посочва, че така
описаните вреди са установени на 24.07.2017 г., след като е огледан автомобилът
преди да бъде използван, като увреждането
е настъпило, докато автомобилът е бил паркиран и без надзор в междублоковото
пространство в близост до бл. 13 на ул. „Студентска“, гр. Варна. Посочва, че
вредата е на стойност 435 лева.
2)
Щета №
0020-090-1320/2017 г. – по повод механично
увреждане по боята на предния капак на автомобила от изхвърлени камъчета от
движещите се паралелно в двете посоки камиони по пътя гр. Варна - гр. Силистра
на 24.07.2017 г. Посочва, че вредата е на стойност 120 лева.
3)
Щета № 0020-090-1321/2017
г. – по повод механично увреждане по боята на
задната броня и лайсната към нея. Твърди, че вредите са установени на
26.07.2017 г., след като е огледан автомобилът преди да бъде използван, като
увреждането е настъпило, докато автомобилът е бил паркиран и без надзор в
междублоковото пространство в близост до бл. 13 на ул. „Студентска“, гр. Варна.
Посочва, че вредата е на стойност 180 лева.
4)
Щета №
0020-090-1657/2017 г. – по повод механично
увреждане на задния десен калник, задната броня и лайсна към нея, както и на
десния стоп. Заявява, че вредите са настъпили на 14.09.2017 г. и са установени
след като е огледан автомобилът преди да бъде използван, като увреждането е
настъпило, докато автомобилът е бил паркиран и без надзор на ул. „Пирот“ в гр.
Варна. Посочва, че вредата е на стойност 160 лева.
5)
Щета №
0020-090-2206/2017 г. – по повод механично
увреждане по боята на задния ляв калник на автомобила и тавана на купето на
същия, включващо и вдлъбнатини. Ищцата твърди, че вредите са установени на
09.12.2017 г., след като е огледан автомобилът преди да бъде използван, като
увреждането е настъпило, докато автомобилът е бил паркиран и без надзор в
междублоковото пространство в близост до бл. 13 на ул. „Студентска“, гр. Варна.
Посочва, че вредата е на стойност 255 лева.
6)
Щета №
0020-090-2274/2017 г. – по повод счупване на
планките, които придържат задната броня, поради натиск на бронята във висок
бордюр при движение назад, настъпило в района на ул. „Студентска“ № 13 в гр.
Варна на 21.12.2017 г. Посочва, че вредата е на
стойност 100 лева.
В исковата
молба се излага, че застрахователят неоснователно отказва да изплати дължимо
обезщетение, необходимо за ремонт.
Ищцата
твърди, че е подала заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника и обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че в срока по чл.
414 ГПК същият е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД дължи на
Н.К.Н. – П. следните суми:
1) сумата от 435 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на 24.07.2017 г., за
което е заведена щета № 0020-090-1319/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
2) сумата от 120 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 24.07.2017 г. при движение в посока от
гр. Варна към гр. Силистра, за което е заведена щета № 0020-090-1320/2017 г.,
по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В
9939 НС;
3) сумата от 180 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на 26.07.2017 г., за
което е заведена щета № 0020-090-1321/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
4) сумата от 160 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна на 14.09.2017 г., за което е
заведена щета № 0020-090-1657/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
5) сумата от 255 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на 09.12.2017 г., за
което е заведена щета № 0020-090-2206/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
6) сумата от 100 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г. в гр. Варна, за което е
заведена щета № 0020-090-2274/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба –
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16784/2018 г. по
описа на СРС.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на застрахователя. Признава наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по процесната застрахователна
полица. Счита, че настъпилите събития са изключени от застрахователното
покритие, като се позовава на чл. 18, ал. 4 от Общите условия, съгласно която
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал. Оспорва твърдения от ищцата механизъм на настъпване на
процесните увреждания, както и че същите са настъпили по време на действие на
застрахователния договор. Заявява, че за нито едно от процесните събития не е
съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР, сектор „Пътна
полиция“, като липсват доказателства, които да установяват начина, времето и
условията на настъпване на събитията.
Навежда
доводи, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговорят
изключени от застрахователното покритие рискове. Твърди, че с подписването на
процесната застрахователна полица ищцата е потвърдила, че е получила общите
условия по застраховката, съгласна е с тях и ги приема като неразделна част от
застрахователния договор.
Оспорва
размера на предявения иск като прекомерен. Счита, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно Методиката за
определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя, като се
аргументира с клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия по застраховка „Каско“.
Поддържа, че в отношенията между страните е
приложима клаузата на чл. 20 от Общите условия към договора за застраховка.
Оспорва и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 16784 по описа за 2018
г. на СРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414 ГПК срещу нея е постъпило възражение от
длъжника, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В
9939 НС, със срок на действие от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г.
Видно от талон за оглед на МПС /л. 137/ към датата
на сключване на договора за застраховка не са били констатирани увреди по
процесния автомобил от представител на застрахователното дружество.
С отговора на исковата молба са представени общите
условия по договора за застраховка „Каско“. Съгласно
чл. 18, ал.
4 от същите застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че
при извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал. С чл. 20 застрахователят се освобождава от отговорност при
непредставяне от страна на застрахования на документи, доказващи
застрахователното събитие /протокол за ПТП, служебна бележка от РУП и др./,
вкл. при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на
събитието. В тези случаи застрахователят приема до две отделни застрахователни
събития през срока на застраховката, за които доказването е само на база
уведомление от застрахования.
По делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено, подробно и обосновано. Вещото
лице подробно е описало уврежданията по процесния автомобил, като заключението
кореспондира със съдържанието на представените с исковата молба описи-заключения
/л. 6-11/, изготвени от представител на
ответното дружество, както следва:
-
по щета № 0020-090-1319/2017 г. –
врата предна лява /боя/, врата задна лява /боя/, врата задна дясна /боя/, врата
предна дясна /боя/, калник преден ляв /боя/, калник преден десен /боя/;
-
по щета № 0020-090-1320/2017 г. –
капак преден /боя/;
-
по щета № 0020-090-1321/2017 г. –
броня задна /боя/, лява лайсна броня задна /боя/;
-
по щета № 0020-090-1657/2017 г. –
калник заден десен, броня задна /боя/,
лайсна броня задна /боя/, стоп десен /полиране/;
-
по щета № 0020-090-2206/2017 г. –
калник заден ляв /боя/, таван /боя/;
-
по щета № 0020-090-2274/2017 г. –
държател задна броня /подмяна/, задна броня /боя/.
Съгласно заключението
сумата, необходима за отремонтиране на процесните
увреждания, определена по средни пазарни цени към датата на всяко от
застрахователните събития, е общо 3158.43 лева, формирана, както следва:
-
по щета № 0020-090-1319/2017 г. –
1377.92 лева;
-
по щета № 0020-090-1320/2017 г. –
205 лева;
-
по щета № 0020-090-1321/2017 г. –
264.60 лева;
-
по щета № 0020-090-1657/2017 г. –
578.47 лева;
-
по щета № 0020-090-2206/2017 г. –
437.36 лева;
-
по щета № 0020-090-2274/2017 г. –
295.08 лева.
Изчислена съобразно методиката на застрахователя,
стойността на уврежданията е в общ размер от 1776.60 лева, както следва:
-
по щета № 0020-090-1319/2017 г. –
800.40 лева;
-
по щета № 0020-090-1320/2017 г. –
116 лева;
-
по щета № 0020-090-1321/2017 г. –
150 лева;
-
по щета № 0020-090-1657/2017 г. –
317.4 лева;
-
по щета № 0020-090-2206/2017 г. –
247.20 лева;
-
по щета № 0020-090-2274/2017 г. –
145.60 лева.
В съдебно заседание вещото лице изрично
потвърждава, че уврежданията могат да настъпят при описания в исковата молба
механизъм.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство. Длъжникът в срок е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие –
покрит риск.
В случая наличието на първата от посочените материалноправни
предпоставки е безспорно между страните, а наличието на втората се установява
от писмените доказателства по делото, както и от заключението по съдебната
автотехническа експертиза. По категоричен начин е доказано, че процесните
увреждания са настъпили по лекия автомобил в срока на договора за застраховка. От представения от
ищеца талон за оглед е видно, че не са констатирани щети по автомобила, предхождащи
датата на подписване на застрахователната полица. Същевременно, от съставените
от застрахователя описи-заключения по всяка от процесните щети става ясно, че
на посочените в тях дати /26.07.2017 г., 15.09.2017 г., 12.12.2017
г., 22.12.2017 г./, т.е. в срока на застрахователното покритие, са установени
описаните в исковата молба увреждания. При това вещото лице потвърждава
описания в исковата молба механизъм на настъпване на щетите. Следователно е
налице и втората от посочените по-горе материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество.
Спорен по
делото е и въпросът относно начина, по който следва да се определи размерът на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер,
равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на
пълна увреда обезщетението се съизмерва
с действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При
частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат
гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани
настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени
със застрахователния договор. Трайната съдебна практика е еднопосочна – в
случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение се определя по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите
условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на
застрахователя са непротивопоставими на застрахования.
Последните представляват единствено минимална долна граница при определяне на
застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на
вредата.
Поради така
изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите
условия, съгласно която размерът на обезщетението се определя по експертна
оценка съгласно действащата методика на застрахователя или по представени
оригинални разходни документи – при ремонт в доверен сервиз, е приложима
единствено в случаите, когато между страните не е
налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. По
аналогични съображения съдът намира за непротивопоставима
на ищеца клаузата на чл. 20 от Общите условия. При съдебно предявена претенция
за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
обезщетението съобразно предвидените императивни законови правила.
В случая релевантна за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е стойността на разходите за възстановяване на автомобила,
определени по средни пазарни цени, а именно:
-
по щета № 0020-090-1319/2017 г. –
1377.92 лева;
-
по щета № 0020-090-1320/2017 г. –
205 лева;
-
по щета № 0020-090-1321/2017 г. –
264.60 лева;
-
по щета № 0020-090-1657/2017 г. –
578.47 лева;
-
по щета № 0020-090-2206/2017 г. –
437.36 лева;
-
по щета № 0020-090-2274/2017 г. –
295.08 лева.
Доколкото
предявените искове са в рамките на горепосочените суми, същите се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /в размер на 25
лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 400 лева/.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса по предявените искове в размер на 275
лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева, депозит за съдебна
автотехническа експертиза – 150 лева и адвокатско възнаграждение – 900 лева. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че предмет на
делото са шест обективно кумулативно съединени искове размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение е дори под минималния, определен съобразно чл. 2, ал.
5 във вр с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на ищцата се дължат
разноски за исковото производство в размер на общо 1330 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът „З.О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ
на ищеца Н.К.Н. – П., ЕГН **********,***3, СЛЕДНИТЕ СУМИ:
-
сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на
24.07.2017 г., за което е заведена щета № 0020-090-1319/2017 г., по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В
9939 НС;
-
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 24.07.2017 г. при движение в
посока от гр. Варна към гр. Силистра, за което е заведена щета №
0020-090-1320/2017 г., по застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил
„Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
-
сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на
26.07.2017 г., за което е заведена щета № 0020-090-1321/2017 г., по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В
9939 НС;
-
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна на 14.09.2017 г., за
което е заведена щета № 0020-090-1657/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС;
-
сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило в гр. Варна, установено на
09.12.2017 г., за което е заведена щета № 0020-090-2206/2017 г., по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0020090201601947 от 22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В
9939 НС;
-
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г. в гр. Варна, за което е
заведена щета № 0020-090-2274/2017 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201601947 от
22.12.2016 г., за лек автомобил „Мерцедес Е 270“, peг. № В 9939 НС,
ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба –
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16784/2018 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н.
– П., ЕГН **********,***3, СУМАТА ОТ 425
/четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н.
– П., ЕГН **********,***3, СУМАТА ОТ 1330
/хиляда триста и тридесет/ лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: