РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300503347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Ж. Н. против Решение № 4194/23.10.2023г.,
пост. по гр.д.№ 10534/2022, ПРС, с което е признато за установено в отношенията му с
ЕВН България Топлофикация ЕАД, че дължи заплащане на суми по заповед за
изпълнение на парично задължение № 365, изд. по ч.гр.д.№561/22, ПРС, както следва :
207,39лв. , стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.20-31.01.21г., за
имот находящ се в гр. П., ж.к. Т***, ведно със законната лихва от 17.01.2022г., ведно с
разноски.
Жалбоподателят И. Н., чрез особения си представител поддържа, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в мотивите си съдът не е
обсъдил направените възражения, а същите санират пропуските на ищеца да докаже
претенцията си. Поддържа, че по делото не се установява наличието на облигационна
връзка между страните. Счита, че не е спазен и нормативно установения механизъм на
отчитане на потребеното при неосигурен достъп до имота, като развива доводи как
следва да става отчитането в тези хипотези. Сочи и че не е установена формулата за
дялове разпределение на ТЕ в етажната собственост. Счита и че по делото е останало
недоказано в какво качество третото лице Техем сървисъс ЕООД е извършвало дялово
разпределение на ТЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
1
постанови ново такова, с което отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна ТЕВН България Топлофикация ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че е невярно твърдението за
недоказване на облигационната връзка, като същата следва по силата на закона.
Позовава се на приетите СТЕ и ССЕ , които установяват начина на отчитане,
основанията за това и стойността на потребената ТЕ. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е установена ли е доставката и
ползването на процесното количество ТЕ, респ. дължи ли се заплащане на същото.
От фактическа страна по делото се установява от представеното копие на НА №
*, т.1, д.32/2021г., че до 05.02.2021г. И. Н. е бил собственик на имот, находящ се в гр.
П., ж.к. Т***/. Същите данни се установяват от справката от АВп, като от същите
данни се установява, че имотът е придобит през 2005г.
По делото е приета СТЕ с в. л. Ш., който установява, че в процесния период в
сградата, в която се намира процесния апартамент, е подавана ТЕ за БГВ, извършвано
е дялово разпределение от топлинния счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД.
Консумираната ТЕ е отчитана посредством преносим терминал ежемесечно.
Експертизата е установила, че за процесния период абонатът не е осигерявал достъп и
не е подменил ИРУ с дистанционен отчет, поради което начисляванията са ставали на
база последни снети данни от стария водомер. Експертизата установява, че
разпределеното количество е само за БГВ на база водомер за топла вода и е дала
таблица, в която помесечно е посочено разпределеното количество.
По делото е приета и ССЕ с в.л. С. К., която е извършила остойностяване на
разпределените количества ТЕ. Съгласно същата за периода 01.05.2020-31.01.2021г.
2
неплатената ТЕ, разпределена за процесния имот е в размер на 220,31лв., която сума е
намалена с кредитно известие за минал период с 12,92лв. или общо дължимата сума
остава 207,39лв. Размерът на мораторната лихва е 23,65лв.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на жалбоподателката е доставяна ТЕ. СТЕ
установява, че отчетът е извършван ежемесечно чрез дистанционно отчитане за ТЕ за
отопление, а за процесния имот ТЕ за отопление не е разпределяна, като
разпределеното количество е само за БГВ на база показания на водомера за топла вода.
Подаваната информация на топлинния счетоводител е само с оглед остойностяване на
разпределеното количество ТЕ. СТЕ установява количествата разпределена ТЕ, а ССЕ
– стойността на същите. Доколкото безспорно се установява, че жалбоподателят е
собственик на процесния апартамент за исковия период, както и че сградата, в която се
намира този имот е топлоснабдена, то следва да се приеме, че той има качеството
„потребител” на ТЕ по силата на закона – чл.153 от ЗЕ. Съдът кредитира приетата по
делото СТЕ като компетентна и обективна и тя установява, че за процесния период
абонатната станция в сградата е функционирала, както и че извършваното дялово
разпределение е правилно изчислено, а потребеното количество за отопление и БГВ
отчетено. Съдът кредитира тази експертиза, доколкото вещото лице има специалните
знания по топлотехника, извършило е и собствени изчисления на база отчетените
данни и установява правилно приложение на съответните алгоритми за изчисление на
количествата , подлежащи на разпределяне. С оглед тези констатации на експертизата,
съдът намира, че се доказва по основание и размер претенцията за доставена ТЕ и
отдадена от сградната инсталация ТЕ. Приетата ССЕ пък установява по безспорен
начин стойността на тази ТЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен. До същите правни и фактически изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 300лв. разноски, заплатени за особен представител, както и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение № 4194/23.10.2023г., пост. по гр.д.№ 10534/2022,
3
ПРС.
ОСЪЖДА И. Ж. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 450лв. разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. Ж. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4