РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300601877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С Присъда № 7 от 04.09.2023 г., постановена по НОХД № 144/2022 г. по
описа на Районен съд – Първомай, съдът е признал подсъдимия Г. И. Г. с ЕГН
*** за виновен в извършено на 23.04.2020 г., в землището на с.Искра,
общ.Първомай, обл.Пловдивска, престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК
е му е наложил наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила
на присъдата. С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство –
магнитен информационен носител /компактдиск/, поместено на лист 60 от
досъдебното производство, да остане приложено по делото до изтичане срока
за неговото съхранение. С присъдата е уважен отчасти граждански иск, като
подсъдимият Г. е осъден да заплати на И. Х. А. с ЕГН ********** сумата от
6000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, като гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
С присъдата направените по делото разноски в съдебната и
досъдебната му фаза, включително и държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, както и тези, направени от гражданския ищец и частен
обвинител за възнаграждение на повереник са възложени в тежест на
1
подсъдимия.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Г.,
подадена чрез защитника му адв. С., с твърдение за неправилност на същата и
постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила,
както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимото лице, а при условие, че
въззивният съд установи виновно извършено деяние, се иска присъдата да
бъде изменена в частта относно наложеното наказание, като на основание
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от НК на подсъдимия бъде наложено наказание
пробация, ориентирана към законовия минимум, или намаляване до
законоустановения минимум на отложеното наказание лишаване от свобода.
Сочи се, че няма основание за определяне на максималния изпитателен срок
на наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а
присъдата да бъде потвърдена. Сочи се на правилност и законосъобразност на
обжалваната присъда, като се заявява, че наложеното с нея наказание е
справедливо. Изложено е подробно становище в подкрепа на направеното
искане за потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. адв.Б. моли
за отхвърляне на въззивната жалба, както и за изцяло потвърждаване на
обжалваната присъда. Сочат се подробни съображения в подкрепа на
становището за обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен
акт. Прави се искане за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Гражданският ищец и частен обвинител И. А. заявява, че поддържа
становището на своя повереник и моли да не се постановява оправдателна
присъда от настоящия съд спрямо подсъдимото лице.
Защитникът на подсъдимия Г. адв. С. поддържа и моли да се уважи
въззивната жалба. Акцентира се на липса на събрани безспорни доказателства
относно виновността на подсъдимото лице, като се прави анализ на част от
събрания доказателствен материал и се навеждат доводи за извършена
неправилна оценка от районния съд на доказателствата в мотивите към
съдебния му акт. Твърди се незаконосъобразно приложение на разпоредбата
на чл.54 от НК при определяне на наказанието с оглед наличие на множество
смекчаващи вината обстоятелства, като се сочи, че е следвало наказанието да
се определи при прилагане на чл.55 от НК и да се постанови замяна на
лишаването от свобода с пробация. В крайна сметка се поддържат всички
направени във въззивната жалба искания.
Подсъдимият Г. заявява, че поддържа становището на защитника си и
моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните
доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима,
2
като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по
смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав
счита за изцяло неоснователна.
Районна прокуратура Пловдив – ТО Първомай е повдигнала обвинение
срещу Г. И. Г. за това, че на 23.04.2020 г. в землището на с. Искра, общ.
Първомай, обл. Пловдив, е причинил на И. Х. А., ЕГН: **********, от с.
Искра, обл. Пловдив, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
ладиевидната кост на дясната китка (ос скафоидеум), което е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок от около два
месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси – престъпление по
чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК. С определение от 21.02.2023 г. по НОХД №
144/2022 г. РС Първомай е конституирал като частен обвинител и граждански
ищец пострадалия И. Х. А., като е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от него граждански иск за неимуществени
вреди от деянието, за което се води делото, в размер на 20 000 лева.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. И. Г., по прякор „К.”, е роден на *** г. в гр. К., *,
български гражданин, със средно - специално образование, женен, с едно
пълнолетно дете, пенсионер, неосъждан, с адрес: с. И., с ЕГН: ********** и
без регистрирани криминални прояви. Отличавал се като открит, възпитан,
трудолюбив човек, който се ползвал с добро име в обществото. От 2016 г. до
2022 г. изпълнявал трудови функции на отговорник и *** в „Берч” ЕООД,
осъществяващо дейност по изкупуване и стопанисване на земеделски земи. В
това си качество организирал работата на полските работници, заети с
отглеждането на притежавания от работодателя му лозов масив от 120 декара,
разположен покрай Бряговския язовир в местността „Зофийца” в землището
на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, транспортирал ги до и от там със
служебен автомобил в началото и края на работния им ден и водел отчета на
надниците им. Свидетелят И. Х. А., познат като „Г.”, живеел сам в къщата си
в с. И. и със собствени усилия се грижил за домакинството си и за
насажденията в прилежащия двор и в лозето си в гореспоменатата местност,
граничещо от няколко страни с това на дружеството, като за целта ползвал
малогабаритен трактор, който редовно управлявал. От 1985 г. страдал от ***.
През 2019 г. с посредничеството на подсъдимия уговарял с адвокат,
представляващ интересите на „Берч” ЕООД, продажбата на лозето си, но по
причина,че до сделка не се стигнало, се настроил враждебно към първия и от
тогава всеки път, когато го срещнел, отправял гневни упреци по негов адрес и
се заканвал да го съди. Веднъж в периода на гроздобера през есента на 2019 г.
отново му се разкрещял, защо не са закупили имота му. За да го възпре,
подсъдимият го сплашил с дълъг метален прът. Гневът на пострадалия към
фирмата нараснал още повече от подозренията му, че нейни служители са
отговорни за бутането на колчетата, поставени за трасиране на парцела му по
негово искане от поземлените органи, и за прокарване през площта му на
канал и път. Сутринта на 23.04.2020 г. (четвъртък) подсъдимият превозил
3
свидетелите Й.С. А.а, Н.Й.А. и Е.Н. Г.а, която била негова съпруга, назначени
по трудово правоотношение като сезонни работници в „Берч” ЕООД, до
лозовия му масив, където те целодневно връзвали и колтучили лозите. Към
15:00 - 16:00 часа малко преди края на обичайното им работно време навлезли
в лозовите редове на „Берч“ ЕООД в непосредствена близост до разделящ ги
от тези на пострадалия малък път. Щом ги зърнал, последният, който
междувременно подрязвал лозите в границите на своя имот, а наблизо били
паркирани тракторът и ремаркето му, се разгневил и отдалечен на около десет
метра от тях, се развикал: „Защо минавате оттук?”. Тука няма да минавате,
няма да идвате!”, повтарял им, че забранява да влизат в лозето му и ги
заплашвал, че ще се обади на племенника си дознател и ще доведе екип на
телевизионното предаване „Съдебен спор”. Към 16:00 часа свид. Г.а
подканила от мобилния си телефон съпруга си, който тогава се намирал в
друга част на масива, да дойде и да отведе нея и колежките й, тъй като вече
приключили работа, и му се оплакала от поведението на свид. И. А.. Скоро
подсъдимият, придружен от свид. О.Я. А., също сезонен работник в „Берч”
ЕООД, пристигнал със служебния пикап. Спрял на пътя и излязъл от него на
разстояние между 15 и 30 метра от пострадалия, който, стоейки в имота си,
продължавал да хули жените на висок тон, а когато забелязал отговорника им,
започнал гръмогласно да му се заканва, че ще го съди, да го ругае и да го
нарича „измамник”. Подсъдимият, ядосан, се насочил към него с ускорен ход и
с въпроса: „Защо закачаш жените?”, след което хванал и извил зад гърба му
дясната му ръка в областта на китката, причинявайки му болка, но бързо бил
отдръпнат от настигналия го тичешком свид. О. А.. Незабавно след и от
мястото на случката в 16:48:24 часа чрез мобилния си апарат пострадалият
инициирал повикване от телефонен номер *** към Единния европейски номер
(ЕЕН) 112, съобщил на операторката името си и настоял за незабавно
изпращане на полиция в с. Искра, защото искали да го бият, а на свид. Х.Н.Н.
– „***” в РУ – Първомай, с когото бил свързан от нея конферентно, обяснил,
говорейки доста неразбираемо, че се намира в лозята до Бряговския язовир, че
един дошъл и скочил над („хрипкал” връз) него да го бие, че един циганин
едва го спасил и че като го видял да телефонира, нападателят тръгнал да
откарва с кола едни цигани за с. Искра. От казаното свид. Н. успял да
възприеме, че тъжителят е в лозята между с. Брягово и с. Искра, че някой е
възнамерявал да го бие и че вече не е пряко застрашен, и поради това го
предупредил, че ще прекъсне връзката, за да не задържа спешната линия, и ще
му се обади отново от служебния телефон. Още по време на така протеклия
конферентен разговор с 2 продължителност от 5 минути и 6 секунди, записан
от Национална система 112 в аудиофайл с размер 9579 КВ, формат wav и
означение „23.04.2020_16.48.24_05.06_***”, предоставен с Писмо рег. №
105850-1175/21.04.2021 г. от Районен център 112 – Кърджали при Дирекция
„Национална система 112” към МВР на магнитен електронен носител –
компактдиск марка Emtec, фабричен номер LH3151YJ03154412D1,
подсъдимият, съпроводен от свид. О. А. и трите работнички, потеглил с
автомобила към с. Искра. Свид. Н. веднага предал информацията от приетия
сигнал и описал характерната реч на подателя му на свид. П.К.П. – „*** в РУ –
4
Първомай, отговарящ по служба за селата Брягово и Искра, който се досетил,
че се касае за пострадалия и в интервала между 17:00 и 17:30 часа му
позвънил. Последният му разказал развълнувано, че ръцете му били огънати
зад гърба и бил изблъскан от подсъдимия при скарване помежду им в лозята
на местността „Зофийца” покрай Бряговския язовир в землището на с. Искра,
че не бил ударен и че бил в състояние да се върне в дома си. Макар свид. П. да
го посъветвал да се прибира с обещанието, че ще го навести на другия ден за
изясняване на случая, свид. И. А. стигнал с трактора си до главния асфалтиран
път между с. Брягово и с. Искра, слязъл и зачакал прав до него идването на
служители на МВР. Междувременно оттам с камион, натоварен с дърва,
минал и спрял да го попита какво се е случило съседът му свид. П.Г. Х., на
когото споделил, че е звънял на телефон 112 и чака полиция, по причина че се
скарал с подсъдимия, който извил дясната му ръка в областта на китката, и
сега го наболявала. Свид. П.Х. подминал, а пострадалият останал да чака
безрезултатно до 17:30-18:00 часа, след което се придвижил до жилището си в
с. Искра с трактора си, боравейки при управлението му и с двете си ръце. При
преминаване по главната улица в селото превозното средство с прикачено към
него ремарке се възкачило на тротоара й в опасна близост до контейнер за
отпадъци, по повод на което водачът му разменил реплики със свой съселянин
в лицето на свид. А. И. А.. По-късно вечерта свид. И. А. облекчил със студен
компрес болката в дясната си китка, която все повече се затруднявал да движи,
и в 09:00 часа на следващата сутрин – 24.04.2020 г., посетил с тези оплаквания
амбулаторията на ЕТ „Д-р С.Б.в – Индивидуална практика за първична
медицинска помощ (ИППМП)”, гр. Първомай, където след преглед от д-р Л.Б.,
документиран в съставен от нея Амбулаторен лист № *** г., бил насочен с
Направление № 000738/24.04.2020 г. за консултация с ортопед-травматолог
при диагноза „Навяхване и разтягане на ставите на ниво китка” с код по МКБ
S63.5. Преди обяд на същия ден бил инструктиран спешно да потърси
медицинска помощ в първомайската болница и след това да се яви в
полицейския участък за снемане на обяснения от пристигналия в къщата му
свид. П., на когото показал своята отекла, зачервена, ограничено подвижна и
болезнена дясна китка и обяснил, че била увредена от подсъдимия, който
предишния ден се появил в лозето му и извил ръцете му зад гърба по повод
свадата му с работещи наблизо жени. На 25 (събота) и 26 (неделя) април 2020
г. потърпевшият чувствал травмирания крайник болезнен и го налагал в
домашна обстановка със студени компреси и понеже знаел, че рентгенът в гр.
Първомай не работи през почивните дни, на 27 април 2020 г. (понеделник) в
09:00 часа отишъл в „Медицински център I – Първомай” ЕООД, където по
данни от Амбулаторен лист № *** г. за първичен амбулаторен преглед,
издаден от д-р М.С. – лекар със специалност „***”, бил прегледан от него с
обективни находки на оток, палпаторна болка, ограничение на флексията и
екстензия в областта на дясна гривнена става в зоната на ос скафоидеи и на
база Резултата от рентгенографско изследване лаб. № 1510, назначено с
Направление № 000355/27.04.2020 г. и извършено на 27.04.2020 г. от д-р А.К. в
Отделение по образна диагностика към „МБАЛ – Първомай” ЕООД –
Първомай, бил диагностициран със „Счупване на ладиевидната кост на
5
китката” с код по МКБ S62.0 и му била поставена гипсова имобилизация. По-
късно през деня подал в районното управление в гр. Първомай Заявление УРИ
325000-2007/27.04.2020 г. за случилото се на 23.04.2020 г., въз основа на което
била образувана и осъществена от свид. П. проверка по Преписка рег. №
325000-2007/2000 г., а на материалите от нея – и настоящото наказателно
производство. При освидетелстване на свид. И. А. на 28.04.2020 г. (вторник) в
Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, съгласно
Съдебномедицинско удостоверение № 321/2020 г., издадено от д-р С.С.С.,
била констатирана наложена на дясната му ръка поради счупване на
ладиевидната кост на дясната китка гипсова превръзка, обхващаща
гривнената става, палеца до крайната фаланга, до средата на предмишницата.
Увреденият десен горен крайник, с който пострадалият преимуществено си
служил в ежедневието, останал гипсиран в продължение на приблизително
два месеца, през които се самообслужвал с лявата ръка и не шофирал. В
изминалия от премахването на гипса до сега период продължавал да изпитва
болки и двигателни затруднения в травмираната област, поради които не
можел да пише и да поддържа домакинството и градината си, като за целта
разчитал на помощ от заживялата с него два месеца след случката М.Д. и на
наети работници. Видно от Епикриза и. з. № 21854/2022 г. от 21.12.2022 г.,
издадена от Неврологично отделение при „МБАЛ Пловдив” АД – Пловдив, от
16.12.2022 г. до 21.12.2022 г. бил хоспитализиран за лечение на мозъчен
инфаркт.
Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е
установил от обясненията на подсъдимия - частично, от показанията на
свидетелите П.Г. Х., А. И. А., П.К.П. и Х.Н.Н., включително прочетените при
условията на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК такива на
последния от досъдебното производство в Протокол за разпит от 31.05.2021 г.
(л. 47 от досъдебното производство), отчасти от показанията на свидетелите
И. Х. А., Й.С. А.а и Н.Й.А., от тези на последните две, дадени пред разследващ
орган в Протоколи за разпит от 28.07.2020 г. (л. 6 и л. 8 от досъдебното
производство) и включени в доказателствената съвкупност на основание чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, и отчасти от тези на свидетеля О.Я. А.,
документирани в приложения по досъдебното производство Протокол за
разпит от 28.07.2020 г. (л. 10 от досъдебното производство) и приобщени
съгласно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, предвид неявяването му в
съдебно заседание без уважителни причини; от заключенията на
съдебномедицинските експертизи – първоначална (л. 14 – л. 20 от
досъдебното производство) и две допълнителни (л. 103 – л. 110 и л. 114 – л.
122 от досъдебното производство); от вещественото доказателство –
компактдиск марка Emtec с фабричен номер LH3151YJ03154412D1,
поместено на л. 60 от досъдебното производство, на който са записани два
файла – единият с означение „23.04.2020_16.48.24_05.06_***”, размер 236 КВ
и формат jpg, съдържащ екранно изображение на електронен картон (акция №
*********) на приетото повикване от номер *** (л. 61 от досъдебното
производство), а другият с означение „23.04.2020_16.48.24_05.06_***”, размер
9579 КВ и формат wav, съдържащ аудиозапис с продължителност от 5 минути
6
и 6 секунди; от Протокол за оглед на вещественото доказателство от
26.05.2021 г. (л. 56 – л. 57), както и от писмените доказателства:
Характеристична справка на подсъдимия от 28.03.2022 г. (л. 101 от
досъдебното производство), Справка рег. № 418/28.03.2022 г. (л. 99 от
досъдебното производство) за съдимостта му, издадена от „Бюро за съдимост”
при Районен съд – Кърджали, Писма изх. № № 07-02-121/27.06.2022 г. (л. 129
от досъдебното производство) и 07-01-123/18.05.2023 г. (л. 116) от Управителя
на НЗОК, Справки от НЗОК за изписаните на И. Х. А. лекарства за периода от
14.01.2010 г. до 01.06.2022 г. (л. 130 – л. 149 от досъдебното производство), за
извършените му прегледи за периода от 29.05.2009 г. до 24.03.2022 г. (л. 150 –
л. 158 от досъдебното производство), за извършените му медикодиагностични
дейности за периода от 25.11.2009 г. до 31.01.2022 г. (л. 159 от досъдебното
производство), за пролежаванията му в болница за периода от 21.07.2008 г. до
11.10.2016 г. (л. 160 от досъдебното производство) и за извършените му
прегледи и издадените му направления за периода от 24.04.2020 г. до
26.04.2020 г. (л. 117), Писмо изх. № 297/17.05.2023 г. на Управителя на „МБАЛ
– Първомай“ ЕООД (л. 105), Справка за дейността на отделението по образна
диагностика в „МБАЛ – Първомай” ЕООД – Първомай за периода от
01.04.2020 г. до 01.05.2020 г. (л. 108) и Месечните графици за работно време
на лекарите и рентГ.ите лаборанти в него за месец април 2020 г. (л. 106 – л.
107), Амбулаторни листове № № *** г. (л. 127) и *** г. (л. 34 от досъдебното
производство) за първичен амбулаторен преглед, издадени съответно от д-р
Л.Б. и д-р М.С., Резултат от рентгенографско изследване лаб. № 1510 (л. 35 от
досъдебното производство), изготвен на 27.04.2020 г. от д-р А.К.,
Съдебномедицинско удостоверение № 321/2020 г./28.04.2020 г. (л. 33 от
досъдебното производство), издадено от от д-р С.С.С. при Отделение по
съдебна медицина към УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД – Пловдив, Епикриза и. з. №
21854/2022 г. от 21.12.2022 г., издадена от Неврологично отделение при
„МБАЛ Пловдив” АД – Пловдив (л. 37 – л. 38), Писмо рег. № 105850-
1175/21.04.2021 г. на Районен център 112 – Кърджали при Дирекция
„Национална система 112” към МВР (л. 59 от досъдебното производство),
Справка АИС „Български документи за самоличност” на подсъдимия (на
корицата на досъдебното производство) и материалите по Преписка рег. №
325000- 2007/2000 г. по описа на РУ – Първомай – Заявление УРИ 325000-
2007/27.04.2020 г. (л. 26 от 6 досъдебното производство) и писма (л. 36 – л. 37
от досъдебното производство), както и като е възприел заключенията на трите
съдебномедицински експертизи по делото.
При така установената и възприета фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил извод, че с деянието си подсъдимият Г.
И. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава престъплението
по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, за което е било водено делото.
Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е била
правилно установена от районния съд и последният е направил и
законосъобразни правни изводи след осъществен пълен и всестранен анализ
на доказателствата по делото. Според въззивния съд аналитичната дейност на
първоинстанционния съд е била осъществена изцяло при съобразяване с
7
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2, ал.3 и ал. 5 от НПК, като в тази
насока не се възприемат като основателни направените във въззивната жалба
възражения за нарушаване от районния съд на основни принципи на
наказателния процес. Видно е от съдържанието на мотивите към обжалваната
присъда, че при излагане на установените по делото факти съдът е бил
изключително прецизен, като е изложил фактическата обстановка пунктуално
и подробно, както и хронологически подредено, стъпвайки изцяло върху
съдържанието на събраните по делото доказателства, които е кредитирал.
Правилно съдът е кредитирал събраните писмени доказателства, които са
били надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК. Не е било изпълнено
изискването по чл.284 от НПК и веществените доказателства не са били
изрично предявени на страните, но това само по себе си, макар да е
нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените,
доколкото посоченото не е довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимото лице, нито правата на пострадалия в производството. Видно е, че
съдържанието на аудиозапис от телефонни разговори е било отразено в
протокол за оглед на веществени доказателства, който е бил надлежно
предявен на страните в досъдебното производство. Пред районния съд
страните не са направили изрично искане за предявяване на веществените
доказателства, както въпреки изрично отправеното питане, такова искане не
постъпи и пред настоящата съдебна инстанция. Затова и макар настоящият
съд да констатира пропуск на първата инстанция при провеждане на
съдебното следствие да премине и през процедурата по чл.284 от НПК, то не
се установява основание за определянето му като съществено нарушение на
процесуалните правила, в която насока е налице и обилна съдебна практика на
ВКС, обективирана например в Решение № 13/2016 г. по н.д. № 1610/2015 г.,
Решение № 213/2018 г. по н.д. № 852/2018 г., Решение № 50150/2023 г. по н.д.
№ 650/2022 г. Съдържанието на веществените доказателства е било надлежно
съпоставено от първоинстанционния съд с останалите доказателствени
източници, като във връзка с него са направени и съответни на
доказателствата фактологични изводи.
Не може да бъде споделено изобщо възражението на жалбоподателя за
нарушение на принципа за разкрИ.е на обективната истина, като в тази насока
е видно, че първоинстанционният съд е приобщил и събрал по свой почин и
по искане на страните изцяло допустими и относими доказателства, като не е
препятствал възможността на която и да било от страните в производството да
прави доказателствени искания и не е отказвал необосновано събирането на
доказателства. Установява се, че при работата на съда по събиране на
доказателства по делото са приложени и принципите на особена грижа,
целесъобразност и достатъчност, относими към пълнотата на разследването и
прогласени от ЕСПЧ в редица негови решения.
Липсва основание да се приеме и доводът на подсъдимия и защитата
му за допуснато нарушение при работата на районния съд, свързано с
изискването на чл.14 от НПК. От съдържанието на приложените съдебни
протоколи и от мотивите към критикувания от жалбоподателя съдебен акт не
може да се направи извод за наличие на хипотеза, в която да е било поставено
8
съмнение относно безпристрастността на съдебния състав, като няма
доказателства при произнасянето на първоинстанционния съдебен състав да е
била засегната тайната на съвещанието, или да е било оказано каквото и да
било въздействие върху формирането на вътрешното убеждение на съда.
Видно е от съдържанието на изложените от съда мотиви, че същото е
основано на задълбочено и всестранно изследване и анализиране на
доказателствата по делото, което, в крайна сметка, е довело и до изясняване на
всички релевантни за решаването му обстоятелства.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя относно това, че
присъдата се базира единствено на свидетелските показания на пострадалия
свидетел А.. Напротив, районният съд е направил подробен анализ на всички
гласни доказателства, а не само на показанията на пострадалия, включително
тези, сочени от подсъдимия и защитника му като оневиняващи го, като е
изложил изцяло споделими съображения относно това в коя тяхна част ги
кредитира и в коя не. Прави впечатление, че свидетелските показания на всеки
от свидетелите по делото са били разгледани и коментирани, както в
светлината на останалите свидетелски показания, така и на останалите
доказателства по делото – писмени, веществени, както и изводите на
приобщените експертизи. Пунктуално е посочено в мотивите и в кои точно
части и по какви причини показанията конкретно и на пострадалото лице не
се възприемат като достоверни от съдебния състав, постановил присъдата.
Правилни са изводите, направени от първоинстанционния съд при анализа на
доказателствената съвкупност относно това, че заявеното от пострадалия
свидетел на практика е подкрепено от показанията на свидетелите Н., П., А. А.
и П. Х., за които не се установява да са заинтересовани пряко или косвено от
изхода на делото. В тази насока, като се има предвид установеното по
хронология общуване на пострадалия с всеки от посочените свидетели и
тяхното конкретно отношение към случая – на свидетелите Н. и П. - като
полицейски служители, които са били уведомени за процесния инцидент, на
свидетеля Х., който възприема пострадалия случайно непосредствено след
инцидента на пътя до лозето и на свидетеля А., който описва времето на
прибирането на пострадалия в дома му на датата на процесното деяние,
установява се, че непосредствено след срещата на пострадалия и подсъдимия
в землището на с.Искра следобеда на 23.04.2020 г., свидетелят И. А. е
уведомил чрез телефонната конференция, проведена посредством обаждане на
тел. 112, свидетеля Н., че един иска да го бие, непосредствено след това е
казал лично на свидетеля Х., който го е заварил на пътя, че подсъдимият е
извил дясната му китка и тя го боли, а също и по телефона на заелия се със
случая полицейски служител П. е заявил, че подсъдимият е хванал и огънал
ръцете му отзад, което впоследствие е потвърдил и на другия ден при
посещение на П. в дома на пострадалия. Налице е в тази насока установено
поведение на пострадалото лице при това изключително близо до момента на
срещата му с подсъдимия Г. на лозето, в насока оплакване и търсене на
съдействие и помощ именно по повод на конкретни действия на подсъдимия и
настъпилите от тях конкретни последици за пострадалия, което съпоставено с
последващото установяване на обективните медицински находки по китката
9
на свидетеля И. А. води на обоснован извод за наличие на причинно-
следствена връзка между твърдяното от пострадалия поведение на
подсъдимия и настъпилата телесна увреда за пострадалото лице при липса на
каквито и да било данни за друг механизъм на причиняване на фрактурата на
китката. В тази насока заявеното от страна на защитника на подсъдимия
обстоятелство, а именно, че поради старата вражда с подсъдимия
пострадалият е имал мотив сега именно да подаде жалба с неверни твърдения
срещу подсъдимия в желанието си да му отмъсти, не може да бъде прието
като обосновано от доказателствата по делото. Действително, установено е
враждебно и обвинително отношение на пострадалия към подсъдимия Г.,
дължащо се на установените коректно от първоинстанционния съд предходни
техни взаимоотношения, свързани с имот на пострадалия. Установено е от
доказателства по делото и че пострадалият в действителност се е заканвал на
подсъдимия да го съди, но, както става ясно и от обясненията на самия
подсъдим, и от показанията на свидетелите-очевидци на процесния случай на
лозето, тези закани са били отправяни във връзка именно с неразбирателствата
около евентуалната продажба на лозовия масив на пострадалия,
преминаването през него на други лица и обработката му. В тази насока и с
оглед на данните, че подобно поведение, свързано с отправяни обвинения за
несъстояла се сделка с имота, пострадалият е имал и друг път спрямо
подсъдимия, описаното от защитата като целящо отмъщение подаване на
жалба в полицията срещу подсъдимия точно в този момент, с оглед и на
съдържанието на постъпилото оплакване, не би могло да се съотнесе пряко и
категорично към предходното поведение на пострадалия и да се обоснове с
желание за отмъщение. Това е така, доколкото е налице оплакване в полицията
от причинена конкретна телесна повреда на конкретно място и време, а не от
поведение, свързано с липсата на продажба на лозето и евентуална измама,
извършена от подсъдимия, в което той е бил обвиняван и преди от
пострадалия. При това може да се постави резонно въпросът защо при
наличие на дълготраен спор относно лозето, именно сега е постъпило
оплакване в полицията срещу подсъдимия и то именно за причинена телесна
повреда и то конкретно посочената, а не по отношение на твърденията на
пострадалия, че е бил измамен от подсъдимия. На фона на обаждането на
телефон 112, както и съобщаване в конкретика от пострадалия още в деня на
инцидента на две лица за конкретни фактически действия на подсъдимия и
последиците от тях, този въпрос има и Я. отговор – оплакването е във връзка с
конкретното поведение на подсъдимия, от което оплакалият се е пострадал
реално физически. Следва тук да се има предвид и факта, че самото
депозиране на заявление в полицейското управление от страна на пострадалия
свидетел И. А. е станало по покана на свидетеля П. за снемане на обяснения,
след като последният посетил пострадалия в дома му, възприел влошеното
състояние на ръката му и го посъветвал да потърси лекарска помощ. Видно е
от мотивите към обжалваната присъда, че съответният съдебен състав в
Районен съд Първомай е разгледал критично показанията на пострадалия
свидетел, като не ги е кредитирал изцяло, както се твърди, а ги е подложил на
анализ, като правилно е съобразил и възможната му заинтересованост от
10
изхода на делото именно поради качеството му на пострадал и наличната
предходна вражда с подсъдимия.
Неоснователно е твърдението по въззивната жалба и изложеното
становище пред настоящия съд относно това, че районният съд не е отделил в
мотивите си никакво внимание на показанията на свидетелите-очевидци.
Напротив, в мотивите към присъдата е направен анализ и на показанията на
свидетелите А.а, А. и О. А., като е ясно заявено в кои части те биват
кредитирани и в кои не и по какви именно съображения. Винаги при оценката
на свидетелските показания следва да се отчитат всички онези допълнителни
обстоятелства, които са станали известни на съда и биха могли да имат
значение за налична заинтересованост, или зависимост на конкретния
свидетел, която би оказала влияние върху достоверността на казаното от него,
като в тази връзка и отчитането от съда на установената по делото служебна
зависимост на посочените свидетели от подсъдимия не е недопустим подход
при анализа на показанията им, както се твърди от жалбоподателя.
Показателно е в тази насока съдържанието на свидетелските показания на
свидетелката Н.А., която твърди, че подсъдимият Г. изобщо не е слизал от
автомобила и не се е доближавал до пострадалия, нещо, което е в
противоречие дори със заявеното от самия подсъдим в обясненията му и с
показанията на О. А., приобщени по предвидения за това надлежен ред на
чл.281 от НПК и което сочи именно на такова поведение на свидетелката,
която иначе е очевидец на събитията, към подпомагане, макар и неуспешно на
позицията на подсъдимия в правния спор. Впрочем, това, че именно
свидетелят О. А. се е намесил и е отстранил подсъдимия от пострадалия,
както свидетелства пострадалият свидетел И. А., се установява, макар и
частично, както от показанията на свидетеля О. А., така също и от
обясненията на подсъдимия Г., които сочат за действителна намеса на
свидетеля О. А. в насока възпиране на подсъдимия от посегателство срещу
пострадалия. Посоченото, съпоставено с най-първите сведения за инцидента,
които пострадалият е дал, обаждайки се на телефона за спешни повиквания и
то в момент, в който сочените от защитника очевидци все още са били на
мястото на инцидента, дава яснота относно действително развилите се
събития, които според настоящия съдебен състав районният съд е успял да
пресъздаде точно в мотивите към обжалваната присъда. Затова и твърдението
на защитника на подсъдимия пред настоящия съдебен състав относно това, че
нито един свидетел не бил сочил на доближаване на подсъдимия към
пострадалия изобщо не може да бъде възприето като обосновано на фона на
събраните доказателства, включващи и показания на свидетелите - очевидци,
на които именно се позовава защитата. Никъде в мотивите към обжалвания
съдебен акт съдът не е коментирал етническата принадлежност на посочените
свидетели и не е правил изводи по годността на показанията им въз основа на
такива съждения, каквото невярно твърдение е изложено от защитника на
подсъдимия в становището му пред настоящия съд. Твърдяното от защитата
сега пред настоящата инстанция поведение на подсъдимия, което изключвало
изобщо доближаване до пострадалия свидетел, е изцяло в противоречие с
обясненията на самия подсъдим, дадени пред първоинстанционния съд, а и
11
описаната негова предходна реакция на проявявана и преди това словесна
агресия от пострадалото лице по сплашване на пострадалия с метален
предмет.
Принципно, обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към
едни или други доказателства и доказателствени средства не означава, че те са
игнорирани. Суверенно право на съда е да кредитира или не доказателствата
по делото, стига да изложи надлежна аргументация защо те не могат да бъдат
оценени като достоверни и отговарящи на обективната истина в цялост или в
отделни техни части, което и районният съд в случая е сторил.
Неоснователни се явяват и всички възражения за липса на
обоснованост на съдебния акт в частта му касателно приетата причинно-
следствена връзка между описаното поведение на подсъдимия и настъпилия
престъпен резултат – причинена телесна повреда на пострадалото лице.
Правилно на базата на събраната медицинска документация, както и приетите
съдебно-медицински експертизи районният съд е определил характера на
причинената телесна увреда, като се е съобразил изцяло с разрешенията,
дадени в т.10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. оценявайки наличието на
практическа стойност на установеното затруднение в движението на
пострадалия крайник. Що се касае до установения от съда механизъм на
причиняване на средната телесна повреда, то изцяло обосновано, на фона на
задълбочено разглеждане и на приетите заключения на две от съдебно-
медицинските експертизи, е било изведено от съда заключението, че
събраните доказателства онагледяват като единствено възможен каузален
фактор за процесната фрактура именно действията на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав приема посочения извод като изцяло обоснован и
направен въз основа на налична доказателствена обусловеност. Както е видно
от изводите на неоспорените от нито една от страните съдебно-медицински
експертизи по механизма на увреждането, а това също става ясно и от
поясненията на съдебния медик в съдебно заседание, възможен и изцяло
вероятен механизъм на причиняване на описаното счупване на ладиевидната
кост на дясна китка на пострадалия е косвеният такъв – в резултат от
свръхмерното движение на крайника при извИ.ето му назад от страна на
подсъдимия. Още в първото от съдебно-медицинските заключения е посочено,
че описаното травматично увреждане е възможно по време и начин да се
получи по начина, по който се съобщава в документите от досъдебното
производство. В тази насока, действително като друга индиректна травма,
която би могла да доведе до такъв резултат, е описано от вещото лице и
падането върху ръката. Тук обаче следва да се има предвид, че за да се приеме
именно такъв механизъм на причиняване на телесната повреда, както се иска
от подсъдимия и неговия защитник, следва да са налице и конкретно
установени факти, които да навеждат на извод за действително настъпило
падане на пострадалия върху ръката му. Данни за подобно събитие не се
съдържат нито в свидетелските показания, нито в обясненията на подсъдимия,
нито в приетото съдебно-медицинско удостоверение и друга медицинска
документация. Поради това и не е основателно възражението на
жалбоподателя за превратно тълкуване изводите на съдебно-медицинската
12
експертиза от страна на съда, доколкото тя дава вероятни механизми на
причиняване на точно такава телесна повреда, а на базата на останалите
доказателства по делото, правилно първата инстанция е стигнала до извода, че
такъв именно механизъм като посоченото от експерта свръхмерно движение
на китката на ръката е доказателствено обоснован, защото е съответен на
останалите доказателства за конкретното поведение не подсъдимия към
пострадалия на датата на деянието. Вярно и категорично, на базата на
приетата медицинска документация и последната съдебно-медицинска
експертиза, е установено от първоинстанционния съд наличието на
дългогодишно страдание на пострадалия свидетел от *, която се
характеризира с припадъци, свързани с падане на земята. В мотивите на
районния съд на стр.9 от същите изключително подробно, по часове, е
разгледано установеното състояние и поведение на пострадалото лице, като е
заключено, че изцяло в областта на догадките е твърдението, че пострадалият
е увредил ръката си вследствие на епилептичен припадък, което твърдение е
определено правилно от първоинстанционния съд като такова със защитен за
подсъдимия характер. За това свидетелят И. А. да е падал върху ръката си
отсъстват каквито и да било дори и косвени доказателства. Напротив, относно
това, че ръката му е била извита зад гърба от подсъдимия и счупена в резултат
от това му действие във време близко до момента на установяване по
медицински път на фрактурата, освен показанията на самия пострадал са и
посочените от районния съд подкрепящи ги множество други доказателства –
показанията на полицейските служители, на свидетеля Х., данните от
събраната медицинска документация. Вярно е, че в амбулаторния лист от
личния лекар на пострадалия, насочил го към ортопед с направление, е
отразено страданието на И. А. от *. Същото обаче е записано единствено като
придружаващо заболяване и очевидно е от писменото доказателство в частта
му „Анамнеза“, че посещението на пациента е във връзка с оплакване от болка
и ограничено движение на дясна ръка, а не е във връзка с оплаквания,
свързани с придружаващото му заболяване, описано с номер по МКБ *** и
конкретно с преживени припадъци. Отразеното обективно състояние на
пострадалия при извършения му преглед също не съдържа констатации за
скорошен припадък. Подобни констатации не са били направени и при
прегледа от ортопед, нито пък някакви други травматични увреждания, които
евентуално биха възникнали при падане от ръста са били установени при
прегледа от съдебния лекар, издал СМУ. Липсват сведения и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са разговаряли с пострадалото лице в
деня на инцидента, същият да е получавал епилептичен припадък, или да е
падал на земята по друга причина, или дори да е споделил такава информация
с някого. Няма данни в събраните доказателства за прояви на особеното,
описано от вещото лице във втора допълнителна СМЕ от досъдебното
производство, състояние на страдащото от * лице непосредствено преди и
непосредствено след епилептичен припадък. Опровергано е твърдението на
защитника на подсъдимия, че посоченото счупване на китката на дясната ръка
е категорична пречка пострадалото лице да управлява МПС и по-конкретно
трактора си. В тази насока първоинстанционният съд обосновано е стъпил
13
върху изводите на допълнителната СМЕ по писмени данни, която сочи, че
дори и при налични болезнени движения поради настъпила фрактура, е
възможно да се управлява МПС и да се извършват други действия с
травмираната ръка, предвид спецификата на захващане на ладиевидната кост
за останалите кости и сухожилни връзки.
Правилно и съобразно с точното съдържание на събраните писмени
доказателства районният съд е приел, че датите 25 и 26 април 2020 г. – събота
и неделя са били неработни в отделението по образна диагностика в МБАЛ –
Първомай. С оглед възрастта на пострадалия и неговото обективно
здравословно състояние, както и доказателствата за състоянието на
пострадалата му ръка в деня, непосредствено след датата на деянието,
необосновано се явява да се изисква от него поведение по посещение на
медицинско заведение, различно от това на града, находящ се в най-голяма
близост до местоживеенето му.
С оглед на изложеното и изцяло съответни на доказателствата и
дадената им задълбочена и старателна оценка се явяват крайните изводи на
първоинстанционния съд относно авторството на конкретното вменено на
подсъдимия деяние.
Настоящият съдебен състав не приема изцяло преценката на съда,
постановил обжалваната присъда, в частта й относно формата на вината, която
районният съд е отчел да съставлява пряк умисъл. Съвсем коректно е
отразеното в мотивите към присъдата кои обстоятелства имат отношение към
преценката на съда относно съдържанието на вината и съответно вида на
умисъла на дееца. При оценка на тези обстоятелства обаче, като се вземе
предвид наличието на предходни конфликтни взаимоотношения между
пострадалия и подсъдимия, конкретното провокативно поведение на
пострадалия с насочена словесна агресия към подсъдимия, а преди това към
свидетелките, работнички на лозето, сред които е и съпругата на подсъдимия,
което поведение е станало известно на последния и като се съобразяват
конкретните действия на подсъдимия, според настоящия съдебен състав
следва да се направи извод за причиняване на телесната повреда при
условията на евентуален /косвен/ умисъл у дееца, а не пряк такъв. И това е
така, доколкото не може от посочените факти да се изведе категоричен извод,
че целта на дееца е била именно да причини счупване на ръката на
пострадалия, но напротив, с оглед и на данните за изречената от него реплика
към И. А., очевидна е целта на подсъдимия Г. да се разправи с пострадалия
като му потърси сметка за думите му и поведението към жените и да го
принуди да преустанови нападателното си и несъобразено вербално
поведение, включително като го задържи физически. При това положение и
хващането и извИ.е на ръката отзад зад гърба на пострадалия манифестира
именно такава цел – пострадалият да бъде обезоръжен, възпрян, да замълчи.
Деянието би било осъществено при пряк умисъл ако деецът съзнателно се
насочва към причиняване на конкретни общественоопасни последици, като
целта му е насочена именно към тяхното причиняване. Тогава, когато
общественоопасните последици обаче не са пряко целени от дееца, но са
възможен допълнителен резултат на неговото деяние и с чието настъпване,
14
макар да преследва друга цел, от постигането на която въпреки резултата не се
отказва, тогава е налице форма на вината евентуален умисъл. В случая според
въззивния съд именно по този начин следва да се оцени субективното
отношение на дееца към извършеното, като се приеме, че същият, както е
посочил и районният съд, би следвало да е способен да осъзнае, че извивайки
китката на лице на възрастта на пострадалия е възможно да му причини и
костно счупване, но въпреки това не е преустановил действието си, като макар
да не го е целял пряко, е допускал постигането и на такъв вредоносен
резултат. Изложеното становище на настоящия съдебен състав относно
формата на вината обаче не води до отпадане на отговорността на дееца, нито
до промяна в правната квалификация на осъщественото от него деяние и не се
отразява върху законността на присъдата.
Що се касае до направените с жалбата и пред окръжния съд
възражения касателно приложението на закона при определяне на наказанието
на подсъдимия Г. и явна несправедливост на последното, то настоящият
съдебен състав намира и тях за неоснователни. Твърдението, че съдът,
постановил обжалваната присъда, не е приел наличието на смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства са изцяло голословни, като се има предвид, че
изрично в мотивите като такива са изброени чисто съдебно минало, добра
личностна характеристика на дееца, и провокативно държане на пострадалото
лице с отправяни закани, ругатни и обиди. Съдът е приел, че в случая не е
приложима нормата на чл.55 от НК доколкото нито броят, нито относителната
тежест на смекчаващите вината обстоятелства, могат да обосноват извод за
несъразмерност и на най-лекото предвидено в закона наказание, каквото в
случая, с оглед наказателно-правната норма на чл.129, ал.1, вр. с чл.39, ал.1 от
НК е три месеца лишаване от свобода. Тук следва да се има предвид, че
наличният превес на смекчаващи вината обстоятелства не съставлява
задължително условие за приложението на чл.55 от НК при определяне на
наказанието. Определянето на наказанието с оглед на разпоредбата и на чл.36
от НК предполага конкретна индивидуализация, обусловена от данните за
деянието и дееца. Престъпленията не съставляват абстрактни категории, а са
конкретни прояви на нарушение на правовия ред и дори и да са от един и
същи вид, те имат самостоятелна и различна степен на обществена опасност.
Поради това и наказанията за тях не се налагат шаблонно, а винаги при
съобразяване на конкретния случай. При наличие на относително определени
санкции определянето на наказанието следва да стане в техните рамки, но при
съобразяване на целите на наказанието, както и изискванията за неговата
индивидуализация, като се избере най-подходящото за конкретния случай. За
да се премине към определяне на наказание по реда на чл.55 от НК следва да
се установят не само многобройни и/или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, но и да може да се направи кумулативно с това преценката, че
и най-лекото предвидено за съответното деяние наказание ще се яви
несъразмерно тежко /така Постановление № 4 от 8.XI.1978 г. по н. д. № 1/78 г.,
Пленум на ВС/. В конкретния случай действителен е превесът на смекчаващи
вината на подсъдимия Г. обстоятелства. Същевременно обаче, не може да се
приеме, че наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са
15
многобройни. Посочената допълнително от защитника трудова заетост на
подсъдимия, макар и като пенсионер и липсата на регистрирани криминални
прояви, според настоящия съд, макар също да са обстоятелства от кръга на
смекчаващите вината му, не спомагат за достигане на посочената в чл.55 от
НК сериозна относителна тежест на същите, нито пък те могат да се
определят изобщо като изключителни по своя характер. Тук следва да се има
предвид при оценката на личната обществена опасност на подсъдимия, която е
определена от първоинстанционния съд като ниска, че са били събрани
доказателства по делото и за предходна проява на агресия от страна на
подсъдимия към пострадалия свидетел, за която самият подсъдим е дал
обяснения – посягане към пострадалия с метален прът, като сегашното му
поведение, предмет на делото, сочи на вече повишен интензитет на неговото
незаконосъобразно поведение. Самото деяние, с оглед начина на неговото
осъществяване – бързото, целенасочено, заплашително и изненадващо
хващане на ръката на пострадалия, без предупреждение, както и настъпилите
последици от това, свързани с установените затруднения при изпълнение на
ежедневните дейности и обязаности на пострадалия, не само в рамките на
периода на обездвижване на ръката му, но дори и след това, не може да бъде
определено като такова, което да го характеризира като деяние с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава за този вид
деяния. В тази връзка и особеностите на конкретния случай не навеждат на
подобен извод. При оценката на личната обществена опасност на подсъдимия
и тази на самото престъпление, за което бива признат за виновен, според
настоящия съдебен състав не може да се изведе соченият от защитата извод за
несъразмерност на наложеното на подсъдимия наказание. В крайна сметка,
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е такова,
което е значително под средния размер на предвиденото наказание „лишаване
от свобода“ за процесното престъпление и много близо до общия минимум от
три месеца лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав намира, че така
отмереното наказание от РС Първомай не е несправедливо, доколкото държи
сметка, както за конкретиката на процесния случай и вредните последици на
деянието, така и за личността на наказваното лице и е в състояние да изпълни
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Поради това и не намира
основание за изменение на присъдата в частта относно наказанието.
При наличие на възведените в чл.66, ал.1 от НК предпоставки и като е
направил правилната преценка, че за поправянето на подсъдимия не е
наложително същият да търпи реално определеното му наказание лишаване от
свобода, първоинстанционният съд законосъобразно е отложил изтърпяването
му с минималния предвиден в НК за пълнолетни извършители на
престъпления изпитателен срок от три години. Поради това и възражението по
жалбата по размера на изпитателния срок е несъстоятелно.
С оглед на категорично установеното извършване на престъплението,
за което се е водило делото, законосъобразно съдът, постановил присъдата, се
е произнесъл и по правилно квалифицирания и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, като го е уважил отчасти. Уваженият размер от
6000 лева се явява в съответствие с принципа за определяне на обезщетението
16
по справедливост и е в състояние да възмезди пострадалия за причинените му
неимуществени вреди, посочени от първоинстанционния съд.
С признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му
обвинение, правилно районният съд е възложил сторените разноски по делото
в негова тежест на основание чл.189, ал.3 от НПК и го е осъдил да заплати и
държавна такса, съответна на уважения размер на иска, при съобразяване
разпоредбата на чл.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
е нарушен материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен в
извършено престъплението по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, както и да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че
следва да се потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Пред настоящата съдебна инстанция от страна на повереника на
гражданския ищец и частния обвинител е направено изрично искане за
присъждане на направените от последния разноски за възнаграждение на
адвокат. От представения по делото към пълномощното за повереника адв.Б.
договор за правна помощ и съдействие е видно частният обвинител и
граждански ищец И. А. да е направил действителен разход за възнаграждение
на адвокат в размер на 600 лева, чието плащане в брой е изрично удостоверено
с представения договор. Поради това и с оглед изхода на делото пред
настоящата съдебна инстанция ще следва съобразно с нормата на чл.189, ал.3
от НПК подсъдимия Г. Г. да бъде осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец И. А. сумата от 600 лева, съставляваща размера на
направените от него разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение
на повереник.
Предвид изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК и
чл.189, ал.3 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7 от 04.09.2023 г., постановена по НОХД
№ 144/2022 г. по описа на Районен съд Първомай - втори съдебен състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител И. Х. А. с ЕГН ********** сумата от
600 /шестстотин/ лева, съставляваща размера на направените от него разноски
пред въззивната инстанция за възнаграждение на повереник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
17
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18