Определение по дело №756/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  1736                                            13.09.2018  г.                              гр.Бургас

 

 

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :

 

                                                   Окръжен съдия: Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 756 по описа за 2018 година, на основание чл.140 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

                Производството е образувано по иска на ПК „Атанас Манчев“ – Айтос с ЕИК *********, представлявана от Гочо Господинов чрез адв. Пенева – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Васил Левски № 15а против Община Айтос, представлявана от кмета Васил Едрев, адрес гр. Айтос, ул. Цар Освободител № 3.

 

  Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

 

Ответникът е депозирал отговор на иска в срока по закона, с който оспорва иска.

 

Съдебните книжа са надлежно разменени.

        

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад: 

  

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :

  Ищецът твърди, че е собственик на три масивни сгради: БАНЯ – със застроена площ от 338 кв. м.; ПЕРАЛНЯ – машинно пране със застроена площ от 240 кв. м. и ПЕРАЛНЯ – ръчно пране със застроена площ от 80 кв. м., находящи се в УПИ І, кв. 146 по ПУП на гр. Айтос. За собствеността върху имотите е бил съставен нот. акт № 182, т. VІІ, д. № 1086/27.06.2007 г.на нотариус Демирев, при АРС. Ответната община е отказала на искането на ищеца за издаване на скица и данъчна оценка за сградите с мотива, че са общинска собственост, като е бил издаден АЧОС № 5128/29.03.2018 г., който е вписан в СП-Айтос. Според ищеца за съставянето на акта общината няма основание, тъй като сградите никога не са били собствени на общината, а са придобити от ищеца по давност.

 

Ищецът отправя искането: да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че ответната община не е собственик на процесните сгради. Претендира и разноски.

 

Правна квалификация: Правното основание на иска- чл. 124 ГПК

 

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията:

Ответникът не признава основателността.

Въвежда следната фактическа обстановка по същество:

На основание решение на съд от 18.02.1948 г. парцел І, кв. 109 и застроена площ от 180 кв. м. – отреден за градска баня е обявен за държавен с АДС № 338/23.04.1951 г. За предходен собственик е посочена държавата, а за учреждение, което го ползва и стопанисва е посочено – ТПС – ОСП „Комунални услуги“- Айтос.

На 01.07.1970 г. е съставен нов АДС № 85 в който е посочен имота – Баня, парцел І1 кв. 109 и допълнителното застрояване извършено през 1963 г. За учреждение, което го полза и стопанисва отново е посочено ТПС – ОСП „Комунални услуги“- Айтос. По време на издаването на двата акта собствеността и на учрежденията е била държавна.

С решение № 1/04.01.1977 г. на Стопански съвет на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас се утвърждават поделения по приложение № 1. Образувано е било поделението ППУ „възход“ от ателиетата за химическо чистене, басни и перални вградовета бургас, поморие, Несебър и Обзор и „Комунални услуги“ – Айтос.  С нарочна заповед № 2/05.01.1977 г. „Комунални услуги“- Айтос преустановява дейността си, а имуществото му – баня и пералня се предава на ППУ „Възход“-Бургас. Според НДИ /ПМС № 122/1975 г. / владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез организациите, които ги стопанисват. В случая имотите стопанисвани от ППУ „Възход“ са собствени на държавата.

Със заповед № 1 от 02.01.1980 г. на СД „местна промишленост“ – Бургас процесните сгради се предават за стопанисване от ищеца ТПК „Ат.Мантчев“-Айтос. На основание на посочената наредба имотите се стопанисват от кооперацията от името и за сметка на държавата, която е собственик.

С приемането на новия план на града от 1986 г. парцел І кв. 109 се преобразуват в УПИ І1 кв. 146. С приемането на §7 ПЗР на ЗМСМА процесните сгради за комунално обслужване са преминали в собственост на общината. През годините са издавани АЧОС, включително и цитирания в исковата молба.

Общината твърди, че парцела е бил собствен на държавата, като с ПЗР на ЗМСМА земята и сградите са станали общинска собственост. Това се потвърждава и от нотариалния акт на ищеца, където също е посочено, че сградите се намират в общински имот.

Дори и да се приеме, че сградите са били допълнително изградени върху парцела, след придобиването от държавата или от общината те са станали държавна, респ. общинска собственост по приращение. От датата на предаване ползването на ТПК „Ат. Манчев“ през 1980 г. до приемането на ПЗР на ЗМСМА през 1991 г. сградите са държавно имущество, а след това собствеността е прехвърлена на общината, която от тогава не се е разпореждала с имотите.

Поради това съгласно чл. 86 ЗС /ред. 1996 г./  до 1996 г. не може да се придобива вещ, която е държавна или общинска собственост, а след 01.06.1996 г. забраната остава само за имотите, които са публична собственост.

Преди изтичането на десетгодишния давностен срок за придобиването на собствеността от ищеца – 01.06.2006 г. с §1 от ЗДЗС давността за придобиване на имоти частна общинска или държавна спира да тече до 31.12.2022 г.

 

 

Относно въведените искания по доказателствата:

С исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които са допустими. Ответникът е поискал назначаване на експертиза, което е допустимо.

 

 

По доказателствената тежест:

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

В случая ищецът твърди самостоятелно право на собственост върху имотите и следва да доказва фактите обуславящи прания интерес от отрицателното установяване собствеността на общината. Ответната община доказва всички факти които установяват материалното право в нейна полза.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото на 25.10.2018 г. от 11.00 часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца преписа от отговора на ответника.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

 ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

 ДОПУСКА съдебно –техническа експертиза, която да отговори на въпросите на ответника в отговора.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Стефка Раканова.

ЗАДЪЛЖАВА Община Айтос да заплати депозит за експертизата в размер на 500 лв. в 3-дн срок от съобщението. 

УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

 

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :