Р Е Ш Е Н И Е
№164 24.10.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №550/2017г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба от „Б.П.П.Ф.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, Б.П.С., бл.14, представлявано
от Н.Н.и Д.Д.– Прокуристи, подадена чрез процесуалния им представител - юрк.Н.А.М.против В.Д.А. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че
дружеството е завело ч.гр.д. № 1164/2016г. по описа на РС-гр.Несебър,
по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника А.. По същото дело
длъжника е депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск, с който иска
да се приеме
за установено по отношение на
ответника, че същата дължи сумата
в размер на 2031,15
лева /две хиляди и тридесет
и един лева и петнадесет стотинки/ - главница по кредита,
сумата в размер на 720,93 лева /седемстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - възнаградителна лихва по договора, сумата
в размер на 141,62 лева /сто четиридесет
и един лева и шестдесет и две стотинки/ - лихва за забава за
периода от 05.04.2016г. до датата на
подаване на заявлението – 11.12.2016г., както
и направените по делото разноски по заповедното производство общо в размер на
357,87 лева и по съдебното производство общо в размер на 223,38 лева,
съгласно приложения списък за разноски /л.26/. Представят писмени доказателства.
Правят искане за изискване и прилагане, като доказателство на ч.гр.д. № 1164/2016г. по описа на РС-гр.Несебър.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Не сочат нови
доказателства. Депозират молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, като наред с това се молят, при неявяване на ответника в съдебно заседание,
да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените от тях
искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата А. не е взела становище по предявения иск, като
не е депозирала отговор в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, а също така не се е явила в съдебно заседание, без да е направила
искане за разглеждането й в нейно отсъствие. Не сочи доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски заем с № CREX-12627977 от 29.01.2016г., по силата на
който кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД са предоставили на ответницата А. паричен кредит в размер на 2031,15 лева /две хиляди и тридесет и един лева
и петнадесет стотинки/. Ответницата от своя страна се е задължила да погаси заема на 24 месечни вноски
– всяка по 114,67 лева, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 35,15 % и годишен
лихвен процент – 30,50 %, посочени в параметрите по договора. От данните по
делото се установява, че ответницата А. е преустановила плащането на вноските
по предоставения й кредит на 05.03.2016г., като към тази дата, същата не е
изплатила никаква част от заетата сума. Съгласно чл.3 от Договора, вземането на
кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, ако кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. В резултат на това се твърди, че ответницата е
следвало да изплати на кредитора сумата в размер на 2752 лева, представляващ
оставащите 24 броя погасителни вноски към 05.04.2016г., към която дата е станал
изискуем кредита в целия му размер. Въпреки настъпилият падеж на втората
погасителна вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. До
ответницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която
кредиторът изрично е обявил вземането за изискуемо и го е поканил да го погаси
/л.23/. Сочи се, че към настоящият момент, ответницата А. дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 2031,15
лева, възнаградителна лихва в размер на 720,93 лева и
лихва за забава в размер на 141,62 лева за периода от 05.04.2016г. до
11.12.2016г. За горното задължение от страна на ищеца е подадено заявление и е
образувано ч.гр.д. № 1164/2016г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 2031,15 лева /две хиляди
и тридесет и един лева и петнадесет стотинки/ - главница, сумата
в размер на 720,93 лева /седемстотин и двадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ - незаплатена възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2016г. до 05.02.2018г., сумата от 141,62 лева /сто четиридесет и един лева и шестдесет
и две стотинки/ – мораторна лихва за периода от
05.04.2016г. до 11.12.2016г., ведно
със законната лихва, считано
от датата на подаване на
заявлението – 22.12.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както
и за сумата от 357,87 лева /триста петдесет и седем лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляващи разноски по делото, от
които 57,87 лева - заплатена държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Горните обстоятелства се
установяват от представените и приети по делото писмени доказателства.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответницата А. вече има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1164/2016г. по описа на РС-Несебър.
В законоустановения срок ответницата А. не е подала отговор
на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е
направила искане за разглеждането й в нейно отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/,
като с Определение № 507 от 14.08.2017г. са й указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията по чл.240 от ЗЗД за сумата в размер на 2031,15
лева. Вероятната основателност на главната претенция на ищеца налага извода за
вероятна основателност и на акцесорната претенция на същия с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 141,62
лева за периода от 05.04.2016г. до 11.12.2016г., както и възнаградителна лихва в
размер на 720,93 лева за периода от
05.03.2016г. до 05.02.2018г. Ето защо, съдът намира, че са налице
законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в
съответствие със заявения петитум. По отношение на
претендираната в заповедното производство законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, съдът като взе предвид, че за същата не е предявен иск, счита, че не
дължи произнасяне. В тази част, издадената заповед следва да бъде обезсилена от
заповедния съд на основание чл.415, ал.2 от ГПК.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответната страна следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото
производство, общо в размер на 223,38 лева /двеста двадесет и три лева и
тридесет и осем стотинки/, от които 123,38 лева – заплатена държавна такса и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното
производство общо в размер на 357,87 лева /триста петдесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки/, от които 57,87 лева – държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение, като в тази част решението следва да бъде с
осъдителен диспозитив. Ответницата А. дължи разноски, тъй като с поведението си
е дала повод за завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Б.П.П.Ф.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес ***, Б.П.С., бл.14, представлявано
от Н.Н.и Д.Д.– Прокуристи, сумата в размер на 2031,15 лева /две хиляди и тридесет
и един лева и петнадесет стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски заем с № CREX-12627977 от 29.01.2016г., сумата
в размер на 720,93 лева /седемстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва по Договора за периода от 05.03.2016г. до 05.02.2018г. и сумата в размер на 141,62 лева /сто четиридесет и един лева и шестдесет
и две стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода
от 05.04.2016г. до датата на подаване
на заявлението –
11.12.2016г.
ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.П.П.Ф.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес ***, Б.П.С., бл.14, представлявано
от Н.Н.и Д.Д.– Прокуристи, сумата общо в размер на 223,38 лева
/двеста двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща заплатени разноски по исковото производство
и сумата общо в размер на 357,87
лева /триста петдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляващи заплатени разноски в хода на заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: