Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. София, 03. 06. 2016г.
Софийски градски съд, ГО, ІVА ВС, в
публично заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното
от съдия Петкова гр.д. № 7266 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.259-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.К.В.
и Я.К.В. срещу решението на СРС, 32 ри състав от 28.11.2014г. по гр.д. №
46809/2012г., с което е признато спрямо тях за установено, че ищците В.К.В., В.П.
Б. - В. и А.В..В. са собственици на 20/100 идеални части от общите части на
сградата, находяща се в гр.********; осъдени са на основание чл. 109 ЗС да
премахнат изградените в сутеренното помещение реконструкции и осигурят достъп
до помещението на В.К.В., В.П. Б.- В. и А.В..В., и са присъдени разноски.
Въззивниците твърдят, че
решението е недопустимо, тъй като искът за установяване право върху идеални
части от общи части на сградата е насочен само срещу част от съсобствениците, а
не срещу всички, а приложението на императивната материалноправна норма на чл. 40 ЗС налагало участието на
всички етажни собственици като страни по спора. По отношение на негаторния иск
била налице неяснота относно това коя част от сутеренния етаж е обща част
и съответно кои заграждения смущавали
ползването на общата част, което да наложи премахването им. С тези доводи и
твърдения, че част от обособените помещения в сутеренния етаж са станали
индивидуална собственост на ответниците, се иска обезсилване на решението и
прекратяване на производството, евентуално – отмЯ.на решението и отхвърляне на
исковете.
Въззиваемите В.К.В., В.П. Б. - В.
и А.В..В. оспорват жалбата. Заявяват, че извода на първоинстанционния съд, че сутеренният
етаж е обща част по предназначение е правилен и законосъобразен, а правата на
отделните етажни собственици върху него били определени именно по реда на чл.
40 ЗС с помощта на приетата по делото експертиза.
Софийският градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за
недопустимо. Съображенията на въззивния съд са следните:
Съгласно заявеното в исковата молба, ищците и
ответниците са част от етажните собственици в пететажна жилищна сграда в гр.********,
като ищците притежават третия етаж от нея, изграден чрез учредено право на
надстрояване, реализирано през 1991г., ответницата Я.В. - първия етаж от сградата, построена през
1975г., а ответникът Н.В. – втория етаж от сградата, построена през 1975г. ( вж. уточнителната молба от 14.10.2015г.,
депозирана пред въззивния съд). Относно прилежащите на етажните собственици идеални
части от общите части на сградата информация
съдържали единствено нотариалните актове, с които ответниците придобили в
индивидуална собственост етажите. Идеалните части от общите части не били
преразпределени след извършеното надстрояване на сградата през 1991г. с трети и четвърти
етажи, и оформяне на апартамент в подпокривното пространство. По този начин
останало неясно какви идеални части притежават етажните собственици от
сутеренния етаж, съществуващ още с построяването на сградата през 1975г., който представлявал обща част по
предназначение. Същият, извън площта за изградената в него абонатна станция, се
използвал от всички етажни собственици до месец август 2012г., когато
ответниците Н.В. и Я.В. оградили големи площи от сутерена, започнали да ги
използват, поставили втора врата след съществуващата на входа на сутерена, от
която само те имали ключ и така лишили ищците от достъп до сутерена. При тези
твърдения ищците са заявили, че искат да бъде установено спрямо ответниците, че
са собственици на 20/100 идеални части от общите части на сградата, включително
сутеренното помещение, както и да бъдат осъдени ответниците да премахнат реконструкциите
в сутеренния етаж, които ограничават достъпа на ищците на него.
Ответниците са оспорили размера
на претендираната от ищците идеална част от общите части на сградата, като по
метода на изключването са определили квота от по 18/100 за собственика на
третия и четвъртия етаж в сградата. Възразили са срещу характера на сутеренното
помещение на обща част, като са твърдели, че отделни площи в него са оградени и
представляват отделни помещения, които са принадлежащи към самостоятелните
обекти в етажната собственост т.е. са индивидуална собственост. Единствената
неоградена площ от сутерена била припадащата се на ищците част от него. Заявили
са, че ищците имат свободен достъп до тази част от сутеренния етаж.
При
така очертаните твърдения на страните, предмет на спора е дали сутеренния етаж
е обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС и какви са правата на
отделните етажни собственици в него. Този спор следва да бъде разрешен еднакво
спрямо всички етажни собственици, които в производство по предявен иск за
установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част и
съответно определяне на правата в него, както и при възражение по предявен иск,
че спорният обект е обща част, са задължителни другари. В този смисъл е
изричното разрешение по чл.290 ГПК в решение №123/21.06.2013г. на ВКС по гр.д.№
940/2012г. на ІІ ГО. Исковете в случая, както установителният за право на собственост
върху идеални части от общите части, така и негаторният, следва да бъдат
насочени срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на спора
(съпритежание на обща част) е тъждествен за тях, което налага и еднаквото му
разрешаване за всички етажни собственици, включително по негаторния иск ( така постановено
по реда на чл.290 ГПК решение № 184/01.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7419/2013г.,
І ГО ).
Първоинстанционният
съд се е произнесъл, без да конституира на страната на ответниците всички
етажни собственици, които са задължителни необходими другари. Така постановено,
решението му е недопустимо. Въззивният съд не може да санира този порок и
съгласно даденото в т.6 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК разрешение следва да обезсили
първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане с участието на
всички етажни собственици (в случая и собствениците на самостоятелни обекти на
четвърти и пети етаж в сградата с оглед молбата на ищците от 14.10.2015г.)
Воден
от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на СРС, 32 ри състав
от 28.11.2014г. по гр.д. № 46809/2012г. и ВРЪЩА
делото на друг състав на същия съд за произнасяне по предявените искове при
участието на всички етажни собственици.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл.280, ал.1 в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: