Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
14.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
При участието на прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №457 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №466 от 17.06.2019г., постановено по гр.дело №9/2019г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, *************************, е осъдена да заплати на С.И.Г. с ЕГН:**********, от гр.H=, със съдебен адрес:***, офис …-чрез адв.С.П., сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на образуваното ДП №109/2016г. по описа на РУП-H=, пр.пр. 294/2016г. на РП-H= и водените съдебни производства по НОХД №199/2016г. на РС-H=, НОХД №296/2016г. по описа на РС-H= и ВНОХД №1129/2017г. на ОС-Стара Загора, от 17.10.2016г. до 12.10.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 58лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, и платената държавна такса, като иска за разликата над присъдената сума от 1000лв. до пълния предявен размер от 30000лв. е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С.И.Г., който чрез пълномощника си адв.С.П. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 1000лв. до претендираната от 30000лв. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част, според които обстоятелството, че ищеца е бил осъждан шест пъти и има многобройни административни производства по ЗДвП, не рефлектира върху степента на търпените от него вреди, тъй като наказателното производство касае конкретен случай и е оказало своето вредоносно влияние, а наказателните постановления по ЗДвП са за елементарни нарушения на правилата за движение като непоставяне на колан и други, още повече, в случай, че не беше оправдан, единственият изход по делото за него би бил с наказание „лишаване от свобода“, което да обосновава значителен интензитет на търпените душевни болки и морални страдания. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и цялостно уважаване на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна П.н.Р.Б. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Представителят на контролиращата страна АП - П.в съдебно заседание застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и излага доводи в подкрепа на него по същество.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятната за него отхвърлителна част на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от С.И.Г. против ПРБиск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №109/2016г. по описа на РУП-H=, по което е оправдан с влязла в сила на 12.10.2017г. като потвърдена с решение по ВНОХД №1129/2017г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора Присъда №8/11.04.2017г. по НОХД №296/2016г. по описа на Районен съд-H=.
Обезщетението за неимуществени вреди е претендирано в размер на 30000лв., като с влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение дължимият размер е определен на 1000лв., а в обжалваната отхвърлителна част до пълния предявен размер иска е отхвърлен. При това положение, с оглед пределите на въззивната жалба и съгласно чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК, спорът пред въззивната инстанция касае единствено размера на дължимото обезщетение.
Безспорно установено от събраните писмени доказателства и приложени дела е, че с Постановление от 19.05.2016г. на РП-H= е образувано ДП №109/2016г. на РУП-H= срещу ищеца Г. за това, че на 11.04.2016г. в гр.H= е управлявал лек автомобил „.......без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му за такова деяние с НП №15-0447-000315/29.12.2015г. на РУ-H=, влязло в сила на 28.01.2016г., съставляващо престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, за извършване на каквото е привлечен като обвиняем с Постановление от 24.06.2016г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Внесен е на 27.07.2016г. обвинителен акт в съда. Образувано е по него НОХД №199/2016г. по описа на Районен съд-H=, производството по което е прекратено с протоколно определение от 07.09.2016г. и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Внесен е в съда на 18.10.2016г. нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД №296/2016г. по описа на Районен съд-H= с постановена оправдателна Присъда №8 от 11.04.2017г. Същата е протестирана и потвърдена с окончателно Решение №135 от 12.10.2017г. по ВНОХД №1129/2017г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.
Видно е, че обвинението е било в извършване на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500лв. до 1200лв. Независимо, че за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода“, на което се акцентира във въззивната жалба, не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК. Спрямо ищеца е била взета и най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която, противно на доводите в исковата молба, не ограничава правото на труд, нито свободата на придвижване, както и обичайния начин на живот. Наказателното производство е протекло в кратки срокове на досъдебна и съдебна на две инстанции фаза общо за период от една година и пет месеца, което не обосновава значителна продължителност на търпените негативи. Още на първа инстанция е постановена оправдателна присъда, поради което интензитета на отрицателните преживявания, свързани с притеснение от окончателния изход на делото и страх от възможно осъждане, не е бил съществен. Според показанията на разпитаните като свидетели родители на ищеца – И. и Н. Д., синът им бил притеснен от изхода на делото и изнервен, което се отразило и в отношенията му с близките, а работата му в автосервиза западнала, тъй като клиентите започнали да го отбягват, разбирайки за повдигнатото спрямо него обвинение. В тази връзка следва да се има предвид, че, според представените от ответника писмени доказателства, на ищеца Г. до момента са били издадени 62 акта, 60 наказателни постановления, 17 фиша и 6 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП. Същият е бил осъждан шест пъти: през 2000г. и 2001г. за престъпления по чл.197,т.3 във връзка с чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 от НК, за което са му наложени наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок; през 2008г. за престъпление по чл.343в,ал.2 вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание „глоба“; през 2011г. за престъпление по чл.354а,ал.5 вр. ал.3,т.1 и чл.54 от НК, за което му е наложено наказание „глоба“; през 2014г. за престъпление по чл.339,ал.1 и чл.54 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок; през 2014г. за престъпление по чл.354,ал.3,т.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което е изтърпял реално, считано от 28.01.2014г. при първоначален „строг“ режим. Тези обстоятелства са от значение за характера и интензитета на търпените от ищеца Г. негативни преживявания във връзка с процесното незаконно обвинение, противно на доводите му във въззивната жалба да нямат отношение към него. Те сочат на продължително във времето системно нарушаване на правилата за движение по пътищата, независимо от тежестта на тези многобройни нарушения, във връзка с каквото е водено и настоящото наказателно производство. Това поведение навежда на явното и упорито неглижиране на правилата, а то от своя страна на незачитане на предприетите като законова санкция за нарушаването им действия на компетентните правоохранителни органи, респективно на незначителност на терзанията от поредния сблъсък с тях по последно предприетото наказателно преследване. Предходните осъждания, включително с налагане на наказания „лишаване от свобода“, каквото и ищецът ефективно е търпял, от своя страна не обосновават морална дискредитация в общността именно вследствие конкретно разглежданото наказателно производство, нито съществено засягане на честта и достойнството. В този смисъл, основните притеснения, които ищецът е изживял по причина на незаконното обвинение, са били свързани с това да не му бъде наложено отново наказание „лишаване от свобода“, каквото да търпи реално, както се сочи и във въззивната жалба.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме за справедлив размер на дължимото обезщетение такъв от 1000лв., поради което правилно с първоинстанционното решение в обжалваната му част иска е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 30000лв. и същото относно нея следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №466 от 17.06.2019г., постановено по гр.дело №9/2019г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С.И.Г. с ЕГН:**********, от гр.H=, със съдебен адрес:***, офис …- чрез адв.С.П., против *************************, иск за заплащане на обезщетение в размер над 1000лв. до пълния предявен от 30000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №109/2016г. по описа на РУП-H=, по което е оправдан с влязла в сила на 12.10.2017г. Присъда №8/11.04.2017г. по НОХД №296/2016г. по описа на Районен съд-H=.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: