Р Е Ш Е Н И Е
№260493 19.03.2021 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На втори март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 10219 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Я.В.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, м. „Б.“, против Х.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем
в Затвора в гр. Бургас, с
която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от общо 15 000 лева, от която 13 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени вследствие действията на ответника, който на
03.02.2019 г. извършил следното деяние: повалил ищцата на земята, след която
започнал жестоко да я удря с юмруци по главата, лицето и тялото, като я бил
повече от 10 минути и я заплашил, че ще я убие ако вика, след която блудствал с
нея, като от това ищцата изпитала силна болка и страдание, била обезобразена,
изпитвала силна уплаха, срам и унижение, тревожност, безсъние, безпомощност и
въобще не била в състояние да води нормален живот, като въпросната случка
преобърнала живота й, и по-конкретно обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
198, ал. 1 от НК и обезщетение в размер на 5 000 лева за
претърпени неимуществени вреди за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, както и сумата от 2 000 лева, представляваща стойността на вече
заплатените лекарства, както и стойността на тези, които ще следва да бъдат
закупувани за в бъдеще, с оглед на лечението й, вследствие деянията на
ответника, ведно със законната
лихва за забава върху горните суми, считано от датата на увреждането - 03.02.2019 г., до
изплащането им. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата
подробно описва вредите, чието обезщетяване търси, като твърди, че ответникът е
осъден за описаните деяния с
влязла в сила присъда по НОХД № 1027/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
Правното
основание на предявените искове е съответно чл. 45 във вр. с чл. 51 и чл. 53 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди,
че описаното в исковата молба не отговаря на истината, като излага неговата
такава и преписва извършеното деяние на трето лице. Излага съжаление за
случилото се. В хода на делото депозира писмени молби, с
които най- общо излага, че не е извършил деянието за което е осъден.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба, изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната
страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязлата в сила на
28.11.2019 г. присъда № 322 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД № 1027/2019
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ответникът е признат за виновен в това, че на 03.02.2019 г. в гр. Бургас, кв.
Ч.м., м. „Б.“, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща
стойност от 38.00 лева – сумата от 9 лева и батерия за мобилен телефон Нокиа
1190 на стойност от 29 лева, от владението на ищцата, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – ответникът
хванал ищцата с двете ръце за раменете и я съборил на земята, като легнал върху
нея, запушил й устата, след което й нанесъл удари с юмруци по главата и лицето,
като употребил и заплашване – казал й „че ще й запали къщата и ще я изгори“ - престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, както и за това, че по
същото време и на същото място, в условията на съвкупност с горното
престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на ищцата, чрез употребата на сила и заплашване –
„пъхнал ръката в панталона й, след което вкарал двата си пръста във влагалището
й, чрез използване на сила – стиснал й гърлото и я задушил, както и чрез
използване на заплаха – заплашил я, че ако вика ще разкаже на някого за случилото се и ще я убие
- престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
По делото са ангажирани
и гласни доказателства. От показанията на свидетеля В.Т.– съпруг на
племенницата на ищцата, разказва как са се отразили горните деяния на Я.. Той
лично я е видял на следващия ден след инцидента, не помни точните дати, но помни,
че е било през месец февруари 2019 г. Със съпругата му от майка й разбрали, че
на Я. й се е случило нещо много лошо, че е пострадала, като била нападната. На
другата сутрин свидетелят лично видял Я., която била подута и обезобразена.
Говорила на пресекулки, имала хрипове и като цяло била травмиран. След този
случай, те почти цял месец ходили да й носят провизии, защото се залежала и не
можела да става. Споделяла, че й се вие свят и е притеснена. По тъмно избягвала
да ходи; като започвало да се смрачава, започвала да се оглежда, да се
страхува, била уплашена. Сочи наред с това, че леля Я. по принцип е много горд
човек, но след този случай я видял в съвсем друга светлина – била рухнала, отчаЯ..
Само заради сина си се опитвала да се събере, но за съжаление, той починал.
Известно му е също така, че след нападението е ходила на психиатър, който
ѝ било изписано някакво лечение и пиела по една шепа лекарства, които и
към настоящия момент още приемала медикаменти. Знае и че е ходила и на невролог.
Дори сега, към настоящия момент, не може да каже, че психически се е отърсила
от случката – знае, например, че ходи със спрей, защото се страхува. Продължавало
да й се вие свят и да залита. Даже знае, че вечер въобще не излиза от къщи.
Като свидетел по
делото е разпитана и Т.А.– сестра на ищцата. Същата сочи, че не е свидетел на
самата случка, но е свидетел на това какво се е случило със сестра й след нея.
Сестра й била много силен и борбен човек, но тази случка преобърнала живота й
на 180 градуса. Когато я видяла за първи път след инцидента, тя била обезобразена,
синя. Не знае как изобщо се е довлякла до вкъщи, защото извършителят ѝ е
взел телефона и после го е изхвърлил някъде, за да не може тя да се обади на
полицията. На следващия ден след случката зет й отишъл пръв при нея, защото
тогава свидетелката още работила и нямала възможност да отиде да я види веднага.
Първото й впечатление след като я видяла, било че е обезобразена – не знае
какво се е случило – бой, търкаляне - не знае. След този случай тя била толкова
замаЯ., унизена, просто не била тя. Освен това, не можела да става. Знае, че още
вечерта на нападението, след като е извикала полиция, е отишла на лекар, а след
това е ходила и на невролог, и на психиатър. Били ѝ изписани лекарства,
които още и още пиела, защото не можела да пази равновесие и залитала. За
психическото й състояние твърди, че се чувствала ужасно и още, и още е така,
както свидетелката мисли, че това няма да може да го преодолее до края на
живота си.
Преди това събитие,
сестра й никога не е имала здравословни проблеми. Тя била турист човек, години
наред обиколяла планините, преди да си осинови дете. Била също така горд човек
и това нападение ужасно я тормозило още и още, като според свидетелката това
възрастен човек да попадне в лапите на такъв, като не желае да назове какъв,
било кошмар. Не знам какво е целял той, но знае, че Я. дори му е предложила да
отиде с нея до дома й, за да му даде пари, само и само да я остави. Този човек,
освен всичко останало, я е заплашил, че ще я запали, ако се обади на полицията.
В крайна сметка се случило и това, че след 40 дни запалили къщата ѝ и изгорял сина ѝ,
23-годишен, който бил болен, на легло. Те затова ходили да ѝ помагат,
защото освен, че не можела да става, тя трябвало да се грижи и за сина си, а не
била в състояние. Заявява, че може би около месец след инцидента, сестра й долу-горе
се съвзела, започнала за излиза за да пазарува. Но така или иначе към настоящия
момент все още била зле, замаЯ., имала главоболие, оплаквала се от болки във
врата. Освен това много се страхувала, ходила непрекъснато със спрей и с газов
пистолет, и с него спяла. Продължавала
да пие редовно изписаните медикаменти, защото се чувства още по-зле. Този страх
бил навсякъде около нея, а самата тя била толкова изнервена, че свидетелката
няма точни думи, с които да опише състоянието й след този инцидент.
Съдът кредитира
така събраните по делото гласни доказателства, тъй като изхождат от лица, които
не са пряко заинтересовани от изхода на спора, а в същото време са близки на
ищцата и имат непосредствено наблюдение над живота й, както и поради
съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е
представена и медицинска документация, във връзка с посещенията на прегледи от
страна на ищцата след процесния инцидент – амбулаторни листи, изследвания,
рецептурни бланки и касов бон за закупуването на лекарства на стойност от 21.
53 лева с ДДС на 11.11.2019 г., съобразно предписаното й лечение. Видно от съдържащите
се данни в тях се касае до състояние след травма на главата, получена след
побой, по данните на пациентка и със загуба на съзнание. Оплакванията са
свързани с хронично главоболие, ограничени движения в шийния дял на гръбначния
стълб, тревожна депресирана, с нарушен сън. След посещението на психиатър на
ищцата е поставена основна диагноза посттравматично стресово разстройство във
връзка, с което и е предписано лечение.
От изпълнената по
делото съдебно-медицинска експертиза, изготвената от от Д-р И.Ц. – А., допълнено
с изявленията на експерта в съдебно заседание, които съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания
и като неоспорени от страните, се установява, че след процесния инцидент ищцата
страда от хронично ежедневно главоболие и чести пристъпи на световъртеж, които
оплакванията са се появили непосредствено след травмата на главата и
персистират и до момента. В случая ищцата съобщава и за липса на апетит и
загуба на тегло, което също е характерно за посттравматичен стресов синдром, с
какъвто е диагностицирана от специалист-психиатър. Експертът счита, че в случая
оплакванията от световъртеж и установения при прегледа дискоординационен
синдром говорят за световъртеж от централен произход, който също може да бъде
психогенен, след стресиращи емоционални преживявания, като по литературни данни
най-често се проявява при депресия, тревожност и посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице е категорично, че настъпилите заболявания на Я.К.
имат пряка причинна връзка с травмата на главата и емоционалния стрес, които е
преживяла. Симптомите при пациентката и промените в неврологичния статус
отговарят на критериите за следните диагнози: хронично посттравматично главоболие
и психогенен световъртеж. Д-р Ц. – А. е установила също така, че Я.К. приема 3
медикамента, изписани от психиатъра /отразени в приложената рецептурна бланка/
с антидепресивен и седативен ефект. Необходима е и терапия за неврологичните
заболявания /хронично посттравматично главоболие и психогенен световъртеж/. Самата
тя предлага Бетахистин /2 пъти по 24 мг. за срок от 6 месеца/ и Прегабалин /2
пъти по 75 мг. също за срок от шест месеца/ в подходящи дози, тъй като техните
симптоми не са повлияни от психиатричната терапия. В заключение експертът сочи,
че всички горепосочени заболявания могат да отзвучат и да бъдат излекувани с
времето, но не мога да посочи срок. Повлияването и възстановяването са строго
индивидуални и зависят от много фактори: преморбидното състояние на пациента,
възрастта, приложената медикаментозна и психотерапия, изключване на
продължаващи психотравми и други. В съдебно заседание на 11.02.2021 г.
експертът е уточнил, че по принцип е възможно тези заболявания да бъдат
излекувани с течение на времето, но не може да се каже дали и кога ще се случи
това - зависи дали тези фактори, които са предизвикали заболяването,
продължават да действат. Ако пациентът се чувства заплашен и се страхува,
трудно ще бъде излекуван и най-вероятно ще трябва да приема лекарствата
продължителен период от време. По принцип, пациентът трябва да бъде преглеждан
периодично и според състоянието му да се изпише адекватно лечение. Конкретно за
това колко време е необходимо на ищцата да бъде излекувана, не може да направи
точна прогноза, като сочи, че може би още година-две ще има тези оплаквания. По
принцип, ако бъдат премахнати факторите, предизвикали неврологично заболяване,
то може да бъде излекувано, но това не се отнася до психиатричното такова.
От заключението на
вещото лице Х.Б. по изпълнената оценъчна експертиза, която съдът също изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че месечната
стойност на предписаните на ищцата лекарства възлиза на 45. 89 лева с ДДС.
Общата средна стойност на едномесечен курс на лечение, съобразно предложеното
от Д-р Ц. – А., възлиза на 147. 13 лева с ДДС или за шест месеца 882. 78 лв. с
ДДС.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правно
страна следното:
Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Съгласно текста на чл. 51 от същия закон на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уреждането.
Т.е. фактическият състав на непозволено увреждане включва няколко елемента – деяние
– действие или бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в неблагоприятно
засягане на чужда правна сфера; причинна връзка между деянието и вредите и
вина.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл са доказани описаните подробно по-горе деяния, извършени
от ответника на 03.02.2019 г. Установи се от всички събраните по делото
доказателства, че ищцата с категоричност е претърпяла и продължава да търпи
вреди от същите, тъй като животът й цялостно се е променил, същата е загубила
своето физическо и психическо здраве, като не е в състояние да води нормален и
пълноценен живот след това събитие. По отношение на претенцията за обезщетяване
на неимуществените вреди от извършения грабеж, и след като съобрази
изпълнително деяния и употребената сила и заплашване, начина на тяхното извършване, характеризиращ се по естеството си като такъв,
вследствие на които всеки индивид би претърпял болки и страдания, както и допълнително
претърпените вреди – страх и ужас от
деянието и начина на неговото изпълнение, болки и страдания и последващото
възстановяване на здравето на ищцата до пълното му възстановяването, което дори
още не е настъпило, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от
нея неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендирата
сума от 8 000 лв., която изцяло съответства на вреди и се явява
справедливото обезщетение за тяхното обезщетяване. В случая ищцата не само е
била обезобразена и подута от упражнено спрямо нея тежко физическо насилие, но
и е била пресирана от отправените й заплахи. Нещо повече събраха се доказателства,
че ужасът който ищцата е преживяла е повлиял по такъв начин на нейния живот, че
дори към настоящия момент същата не е в състояние да води нормален такъв, като
се е влошило не само физическото й, но и психичното й здраве, като явно
уврежданията върху последното са трайни такива и няма категорични данни дали и
кога ще отшумят. Същата е получила посттравматично стресово разстройство, което
се установи безспорно е в причинна връзка с горното деяние, за което няма
категорични данни, че може въобще да бъде излекувано. Наред с това същата е
получила и неврологично заболяване, като страда от хронично главоболие и
световъртеж, силна тревожност и потиснатост, дори и към настоящия момент, за
които действително са налице данни, че могат да бъдат излекувани, но липсват
конкретни прогнози относно това дали и кога може да се случи това. По отношение
на извършеното блудство и употребените сила и заплашване, извършени при
условията на съвкупност с горното деяние, съдът намира, че за обезщетяване на
преживените от пострадалата неимуществени вреди ответникът следва да бъде
осъден да му заплати изцяло претендираната сума от 5 000 лв., която изцяло
съответства на вреди и се явява справедливото обезщетение за тяхното
обезщетяване. Освен гореописаните вреди, които също се явяват последица и от
така извършеното деяние на ответника, ищцата е изпитала срам и унижение, страх
и ужас от тези действия на ответника, които безспорно са засегнали и още
рефлектират на нейното достойнство, и на живота й въобще, като са нанесли тежки
последици, за които дори няма данни да са отшумели към настоящия момент.
При това исковете
за претендираните неимуществени вреди, като основателни и доказани, следва да бъдат
уважени, ведно със акцесорната претенция за законна лихва за забава от датата
на увреждането – 03.02.2019 г., до окончателното им заплащане, при все че
съгласно нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Основателна и доказана е и претенцията за
имуществени вреди. Досежно тях и предвид установената месечна стойност на вече
предписаното на ищцата лечение от
психиатър, датиращо от 08.11.2019 г. и възлизащо месечно на 45. 89 лв. с ДДС, за
което са налице доказателства, че продължава и към настоящия момент и следва да
бъде продължено и за в бъдеще, като според вещото лице може и никога не да не
бъде излекувано констатираното психично разстройство, съдът намира, че й този
иск, като основателен и доказан следва да бъде уважен. Средствата за вече проведеното
лечение за изтеклия период от датата на стартиране на това лечение – 08.11.2019
г. до 08.03.2021 г. т.е. за период от 15 месеца възлиза на 688. 35 лева. Лихвата
върху тази сума ще е дължима от датата на депозиране на исковата молба, тъй
като липсват данни и доказателства за това кога са закупени и заплатени
съответните предписани медикаменти. Оставаща заявена сума до общия размер на
имуществените вреди от 2 000 лева или сумата от 1 311. 65 лева следва
да е платима от ответника месечно от по 45. 89 лева съответно за периода от още
29 месеца, на първо число от месеца за всеки от месеците за така определения
период от 28 месеца и половина, считано от датата на влизане в сила на
настоящото съдебно решение, предвид размера и начина по който е заявен искът за
имуществени вреди. При дължимост на обезщетение за периодично настъпващи вреди
лихва ще се дължи от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта,
от който произтичат, тъй като към този момент реално същите на се настъпили.
Следователно, при постановяване на решение в частта му, с която се присъжда
обезщетение на имуществени вреди за бъдещето лечение, лихвата следва да се
присъди от настъпване падежа на всяка отделна вноска при просрочие. В случая на
разглежданата хипотеза, следва да се приеме, че падежът на месечните вноски на
сумите, нужни за поддържащо и продължаващо лечение на пострадала – ищца ще е
1-во число на месеца, за който предстои лечението. Допустимостта на това да се
търси и обезщетение за бъдещи вреди от непозволено увреждане, както и
основателността й, при все че се касае до доказани и необходими такива,
произтича от закона, който предвижда обезщетяването на всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е и съдебната
практика /например решение № 153/02.06.2011 по гр. дело №5 26/2010 г. на ВКС,
ГК, IV г.о./.
Не може да се
приеме, че в претенцията за имуществени вреди следва да се включи и
предписаното от вещото лице лечение, тъй като се касае до предложен вариант за
лечение от експерта, но липсват данни за това дали същият ще бъде възприет от
ищцата, ако бъде възприет, как ще й се отрази, дали и в какъв период от време ще
продължи и т.н., докато за предписаното от психиатъра лечение са налице
категорични данни от съдебно-медицинска експертиза и събраните гласни доказателства,
че е провеждано, продължава да се провежда от ищцата и провеждането му следва
да продължи за в бъдеще.
При този изход на
спора и с оглед претенцията на ищцата за заплащане на разноските по делото
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответникът да й заплати от
2 000 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да
заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 600 лева, както и
изплатените разноски от бюджета на съда на вещите лица в общ размер от 360 лева
или общо сумата от 960 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Х.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора в гр. Бургас, да заплати на Я.В.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „Б.“, сумата
от 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/, от която 8 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени вследствие действията
на Х.А.А., който на 03.02.2019 г. извършил следното деяние: отнел чужди движими вещи на обща
стойност от 38.00 лева – сумата от 9 лева и батерия на стойност от 29 лева, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване –хванал Я.В.К. с двете ръце за раменете и я
съборил на земята, като легнал върху нея, запушил й устата, след което й
нанесъл удари с юмруци по главата и лицето, като употребил и заплашване – казал
й „че ще й запали къщата и ще я изгори“ - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, 5 000
лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени вследствие действията
на Х.А.А., който по
същото време и на същото място, в условията на съвкупност с горното
престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на Я.В.К., чрез употребата на сила и заплашване – „пъхнал ръката в панталона й, след
което вкарал двата си пръста във влагалището й, чрез използване на сила –
стиснал й гърлото и я задушил, както и чрез използване на заплаха – заплашил я,
че ако вика ще разкаже на някого за случилото се и ще я убие - престъпление по
чл. 150, ал. 1 от НК, за които деяния ответникът е осъден с влязлата в сила на 28.11.2019
г. присъда № 322 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД № 1027/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, изразяващите се в причинените вследствие на това болка
и страдание, срам и унижение, силен стрес и страх, разстройството на
физическото здраве и трайно разстройство психичното здраве на пострадалата – Я.В.К., продължаващо й към настоящия момент, едно със законна лихва за забава върху сборната
главница от 13 000 лева, считано от датата на увреждането – 03.02.2019 г.,
до окончателното изплащане, както и сумата от 2 000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за имуществените вреди за предписаното й
медикаментозно лечение относно полученото посттравматично стресово разстройство
вследствие на горните деяния, от които 688. 35 лева за вече преминалото
лечение, ведно със законната лихва за забава върху горната главница от 688. 35 лева от датата на предявяване на иска - 05.12.2019 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 311. 65 лева – необходимата за бъдещото личение, платима на
равни месечни вноски от по 45. 89 лева на първо число от месеца за всеки от
месеците за период от 28 месеца и половина, считано от датата на влизане в сила
на настоящото съдебно решение, ведно със законната лихва за забава върху
всяко месечно плащане от по 45. 89 лева , считано от 2-ро число на месеца, за
който се дължи, при забава в плащанията на така определените месечни плащания, както и сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда Х.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора в гр. Бургас, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, от които 600 лева държавна
такса и 360 лв. за изплатените възнаграждения на вещите лице.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.