Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
Гр.Троян, 31.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в
публично съдебно заседание проведено на шести юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
при секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 185 по описа за
Предявена е искова молба от Н.П.М., ЕГН **********,***, М.И.Р., ЕГН **********,*** и М.П.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Д., ЛАК, адрес ***, против Д.С.И. с адрес ***, Община Троян, БУЛСТАТ *** с адрес в гр. Т.***
и К.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***.
Ищците Н.П.М., ЕГН **********, М.И.Р., ЕГН ********** и М.П.М., ЕГН **********,
твърдят, че са собственици
на Поземлен имот (ПИ) с предназначение: земеделска земя, начин на трайно
ползване: нива; с площ 900 (деветстотин) кв. м. в землището на с. Б., м. „Долен
дюзлук" с проектен идентификатор 05445.59.119 (нула пет четири четири пет
точка пет девет точка едно едно девет) по КК и КР на с. Б., общ. Троян, че
имота е възстановен с Решение № 12666/06.03.1996год. на Общинска служба по
земеделие и гори – Троян, че процесния имот са го владели до 30.11.2018г.
непрекъснато, както и техните праводатели над 60 години, когато владението
върху имота е отнето от ответника Д.С.И.. Излагат, че правото на собственост е
възникнало по силата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, възстановено в стари, реално съществуващи
от преди обобществяването му в ТКЗС граници, като твърдят, че техния
наследодател И.Р. *** е внесъл процесния имот в ТКЗС, като за същия е
представена и Опис - декларация за полските имоти на И.Р.С.. Процесния имот е
записан и в емлячния регистър на с. Б.на стр.227 под т.1 на името на И.Р.С.,
като се твърди, че имота е заявен за възстановяване под т.1 в заявление до
Поземлена Комисия - Троян с вх. № 134 от 12.11.1991 год.
С депозирана по делото молба вх.№3565 от 20.06.2019г. по описа а ТРС,
ищците, на основание чл.232 от ГПК оттеглят предявения
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и конститутивен иск за отмяна на акт по
чл. 537, ал.2 от ГПК, като с протоколно определение от 31.10.2019г. постановено
по настоящото дело, съдът е прекратил производството по делото в частта, в
която са оттеглени исковите претенции. Със същата молба вх.№3565 от 20.06.2019г. по описа а ТРС,
ищците уточняват петитума на исковата претенция по чл.14
ал.4 от ЗСПЗЗ вр.чл.54 ЗКИР, а именно: Моли се съда
да признае за установено по
отношение на К.С.К., ЕГН: **********,
с адрес ***, че И.Р. ***, починал
на 11.03.1977 год. в с. Б.и наследодател
на Н.П.М., ЕГН **********,***, М.И.Р., ЕГН: **********,*** и М.П.М., ЕГН **********,***; към
момента на внасяне в ТКЗС е бил собственик на поземлен имот - Нива с площ
Моли се съда
да признае за установено по отношение на Д.С.И. с адрес *** и настоящ адрес ***,
че И.Р. ***, поч. На 11.03.1977
год. в с. Б.и наследодател на Н.П.М., ЕГН
**********,***, М.И.Р., ЕГН: **********,***
и М.П.М., ЕГН **********,***;
към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственик на поземлен имот - Нива с площ
Моли съда
да признае за установено по отношение на Община Троян, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр.
Т.***, представлявана от Кмета Д. М.;
К.С.К., ЕГН: **********, с адрес
*** и Д.С.И. с адрес *** и
настоящ адрес ***, че е налице непълнота и грешка в Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Троян, като Кадастралната карта следва да
бъде попълнена с Поземлен имот с
идентификатор 05445.59.119 (нула пет четири четири пет точка пет девет точка
едно едно девет) по КК и КР на с. Б., общ. Троян. С предназначение: земеделска
земя. Начин на трайно ползване: нива; с площ 900 (деветстотин) кв. м.; находящ
се в землището на с. Б., общ. Троян в местността .Долен дюзлук", а
кадастралните регистри да бъдат попълнени, като Поземлен имот с идентификатор 05445.59.119 (нула пет четири четири
пет точка пет девет точка едно едно девет) по КК и КР на с. Б., общ. Троян. С
предназначение: земеделска земя. Начин на трайно ползване: нива; с площ 900
(деветстотин) кв. м.; находящ се в землището на с. Б., общ. Троян в местността
„Долен дюзлук" бъде записан на наследниците на И.Р. ***, поч. на 11.03.1977 год. в с. Б.: Н.П.М., ЕГН **********,***, М.И.Р., ЕГН: **********,*** и М.П.М., ЕГН **********,***.
В предвидения едномесечен срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответникът К.С.К. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** е
депозирал писмен отговор, с който счита иска за недопустим, а по същество за
неоснователен. Твърди, че е собственик на процесния имот, който е придобил чрез
покупко-продажба на 27.10.2002 год. от лицето Н.Т.Б. с ЕГН **********, за който
е заплатена сумата от 360.00 лева, от която Н. Б.е получил 180 лв. лично за
себе си като наследник на майка си М.С.Б., от своя страна наследничка на С.М.К.,
както и 180 лв. за дела на Т.М.И. и А.М.К., като наследници на М. С.К./също
наследник на С.М.К./. Излага, че от тази дата владее и ползва недвижимия имот,
като в него е засадил различни овощни дръвчета, като е ползвал и поддържал имота в границите,
които .му е посочил продавача. Излага, че продавачите са му представили
само Решение № 12831 от 24.02.1997 год. на Общинска служба "Земеделие и
гори", заедно с два броя скици с реалната площ на имота, като са го
уверили, че имотът е възстановен на
наследниците на С.К.и тъй като е платил цената, никой от тях няма претенции към
него за собствеността в границите, в които му е предадено владението. Твърди,
че през 2015 год. се снабдил с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като е
владял имота повече от 10 години - от 2002 год. до 2015 год. и тъй като не
можел да събере наследниците за нотариално оформяне на сделката, то нямах друга
възможност за доказването на собствеността си върху имота. Заявява, че преди
около 3-4 години лицето И.Р. ***/ се опитал да се настани в част от имота му,
като поставил мрежа на част от него и вътре –кошери, но след като му се
противопоставил, Р. напуснал имота. Излага, че в последствие имота е продаден
на Д.И. - също ответница по делото, за която твърди, че сега владее имота. Счита,
че представеното Решение №
12666/06.03.1996 год. на Общинска служба земеделие и гори - гр. Троян, за което
се твърди, че е доказателственият документ за собствеността на ищците е първично, няма описани граници в имота,
няма скица към него и не поражда право на собственост. Отделно от това излага,
че решението не е влязло в сила, т.е. съставът на реституцията не е завършен и
процесният имот никога не е бил възстановяван на И.Р.С.. Твърди, че от това
решение е видно, че се възстановяват 0.900 дка в с. Б., местност Долен дюзлук,
но няма данни къде точно се намира този имот и не може да се приеме, че това е
именно процесния имот, както и че имота не е бил деклариран или регистриран на
името на ищците, нито е имало спор за
собственост между наследниците на неговия праводател С.К.с наследниците на И.С.Р..
Заявява, че никога не е била оспорвана собствеността след възстановяване на
имота на наследниците на С.К.до момента. Счита, че от представения
опис-декларация е видно, че праводателят на ищците И.Р.С. е заявил 2 броя ниви
в местност Долен дюзлук, като едната е с площ 0.9 декара, а другата с площ от 1
декар, като в това заявление е подчертан само единия имот и с първично решение
е възстановен само един имот, но не
става ясно кой от двата имота, тъй като няма посочени граници. Излага, че от
представеното от ищците заявление от Тодор Б.и Найден Б.за възстановяване на
земеделски земи, стр. 2,буква Б са заявени земи по наследство от С.М.К.и П.П.К.,
респ. М.С.Б., като в раздел I НИВИ, т. 2, 4, и 6 е поискано възстановяване на
ниви в местност Долен дюзлук, като по т. 2 - 1500кв.м., по т. 4 - 700 кв.м. и
по т. 6 - 2500 кв.м. Счита, че от издаденото Решение № 12831/24.02.1997 год., е
видно, че праводателите му черпят права
си. По отношение на претенцията по реда на чл. 54 ал.2 ЗКИР, счита, че не
е налице грешка в КККР, тъй като имотът
е заснет точно както е бил заснет в КВС - по площ и конфигурация и записан на
името на праводателите им на правно основание - завършена реституционна
процедура по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ОСЗ-Троян. Ангажира
доказателства, прави доказателствени искания. В
предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Д.С.И. е
представила писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на
исковата молба, а по същество за неоснователност. Твърди, че
е собственик на процесния имот по
силата на Нот. акт за покупко-продажба вх. per. № 978, акт № 107, том 4, дело 613 от 05.03.2015
год.., като от тогава и до настоящия момент владее имота. Излага, че е
придобила имота от К.С.К., който пък от своя страна го е придобил чрез
покупко-продажба на 27.10.2002 год. от наследниците на С.М.К.. Твърди, че К.К. е владеел имота от 27.10.2002 год. -
датата на придобиването, а от 2015 год. тя
владее и ползва недвижимия имот, като в него е засадила различни овощни
дръвчета, като е поддържала имота в границите,
които им е посочил продавача. Твърди, че преди около 3-4 години лицето И.Р.
***/ се опитал да се настани в част от имота и като постави л мрежа на част от
него и вътре поставил кошери, но след кратък спор, Р. напуснал имота. Счита, че реституционната процедура е незавършена, като излага аргументи
че Решение № 12666/06.03.1996 год. на Общинска служба
земеделие и гори - гр. Троян е първично, няма описани граници в имота, няма
скица към него и не поражда право на собственост, както и че това решение не е
влязло в сила. Твърди, че неоснователно срещу нея се претендира право на собственост върху имот от 900 кв.м.,
при положение,че искът е насочен и срещу друг ответник - Община Троян. Твърди,
че не е налице грешка в КККР, тъй като имотът е заснет
точно както е бил заснет в КВС - по площ и конфигурация и записан на името на
праводателите ми на правно основание - завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ
с влязло в сила решение на ОСЗ-Троян.
В предвидения едномесечен срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответната страна – Община Троян е представила писмен отговор, от който се
установява, че ПИ с идентификатор 05445.59.37 по КК на с.Б., Община Троян,
чиято част от правото на собственост претендират ищците, е предадена в
собственост на Общината Троян и за този имот е съставен Акт №2088 от
26.06.2014г. за частна общинска собственост.
В хода на производството, на
основание чл. 227 от ГПК, с Определение №132 от 10.03.2020г. /л.172/ , съдът
е конституирал в качеството на ищец по делото И.М.Р., ЕГН **********,
да замени покойният ищец М.И.Р.,***, починал на
29.01.2020г.
Преди да се произнесе по
основателността на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, съдът дължи изрично произнасяне
по допустимостта на точно тази форма на установителна защита, тъй като
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Предмет на делото е специалния
установителен иск, квалифициран по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за принадлежност на право
на собственост върху конкретен недвижим имот, към конкретен минал момент.
Въпросът за допустимостта на иска е разгледан в ТР 1/1997 година на ОСГК на ВС
и е доразвит в ТР 4/2016 година с оглед наличие на законодателни промени.
Прието е, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по
съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо
административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност
то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване
на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване
на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното
производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността,
или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално
недопустимо.
В настоящият
казус се установи, че процесуалната си легитимация, ищците черпят от приложеното към исковата
молба /л.8/ Решение№12666 от 06.03.1996г. на Общинска служба по земеделие /сега
ОСЗ/, с което е възстановено правото на собственост на земи, в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с.Б., на наследниците на И.Р.С.,
бивш жител ***. Това решение е елемент от процедурата за
възстановяване на имотите в нови граници - с план за земеразделяне, но не
е от категорията решения, които имат конститутивно действие за правото на
собственост. Този извод категорично следва от изискванията за неговото
съдържание - определя се размерът, категориите и ако е известна,
местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право
заявителят, т.е. това е акт, който
описва по типови белези притежаваните от заявителя имоти и тяхното
местонахождение към определен минал момент преди колективизацията. Те са
меродавни за дефиниране в процедурата за изработване на плана за земеразделяне
на индивидуалния обект на правото - поземления имот, върху който с
окончателното решение се реконституират правата на собственика. Основно
изискване при изработването на плана за земеразделяне е всеки собственик да
получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където
са се намирали имотите му. Решението за признаване на правото на
възстановяване в нови граници с план за земеразделяне по чл. 14,
ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ,
осигурява изпълнението на законоустановената норма за съответствие на
притежаваните преди колективизацията имоти с възстановените земеделски земи в
нови граници по плана за земеразделяне. Правото на собственост
върху земеделските земи се възстановява в нови граници с последващо решение на
ОСЗ, което се постановява на основание на влезлия в сила план за земеразделяне
със съдържанието по чл. 27 ЗСПЗЗ: размер и категория на имота,
местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване
на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от
общинската служба по земеделие, която представлява извлечение от влезлия в сила
план за земеразделяне, което обстоятелство в настоящият казус не е налице.
Действително, в полза на ищците се
установява, че е подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, което съобразно дадените
разяснения в приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1 от
Ответниците Д.С.И. и К.С.К.
се легитимират като собственици на ПИ с проектен идентификатор 05445.59.36 по КК и КР на с. Б., общ. Троян,
обл.Ловеч, по силата на нот.акт за покупко-продажба на
недв.имот №68, том1,рег.№759 дело №50 от 05.03.2015г. на нотариус Д.К.- р-н на
действие Районен съд Троян, от
съдържанието на който се установява, че са закупили в землището на с. Б., м. „Долен дюзлук" нива
с площ от 3525 кв.м. от възстановен в
правата си собственик, последния в качеството на наследник на С.М.К., по
отношение на който е завършила реституционната процедура.
Спорът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ касае
спор, на кого е принадлежал определен земеделски имот към момента на
включването му в ТКЗС. Този спор има за цел да установи правоотношения към
минал момент, на базата на което установително решение на съда по чл. 14 ал.4
ЗСПЗЗ ще се стигне до издаване на ново решение на оторизирания административен
орган ОСЗ в рамката на процедурата по възстановяване на земеделските земи. Това
решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може да има пряко действие в случая спрямо Д.С.И. и К.С.К.,
които в качеството си на приобритатели не са легитимирани да участват по иска
по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Същите биха могли да участват в производство с предмет
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ако с ново решение на органа по реституция, бъде изменено
предходното, досежно кръга на правоимащите лица.
По отношение на претенцията по реда
на чл.54 ал.2 от ЗКИР:
Ищците
молят съда да признае за установено по отношение на Община Троян, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр.
Т.***, представлявана от Кмета Д. М.;
К.С.К., ЕГН: **********, с адрес
*** и Д.С.И. с адрес *** и
настоящ адрес ***, че е налице непълнота и грешка в Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Троян, като Кадастралната карта следва да
бъде попълнена с Поземлен имот с
идентификатор 05445.59.119 (нула пет четири четири пет точка пет девет точка
едно едно девет) по КК и КР на с. Б., общ. Троян. С предназначение: земеделска
земя. Начин на трайно ползване: нива; с площ 900 (деветстотин) кв. м.; находящ
се в землището на с. Б., общ. Троян в местността .Долен дюзлук", а
кадастралните регистри да бъдат попълнени, като Поземлен имот с идентификатор 05445.59.119 (нула пет четири четири
пет точка пет девет точка едно едно девет) по КК и КР на с. Б., общ. Троян. С
предназначение: земеделска земя. Начин на трайно ползване: нива; с площ 900
(деветстотин) кв. м.; находящ се в землището на с. Б., общ. Троян в местността
„Долен дюзлук" бъде записан на наследниците на И.Р. ***, поч. на 11.03.1977 год. в с. Б.: Н.П.М., ЕГН **********,***, М.И.Р., ЕГН: **********,*** и М.П.М., ЕГН **********,***.
Иск по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР е допустим за имоти, които са възстановени по ЗСПЗЗ. Кадастралните
карти и кадастралните регистри се създават и поддържат от данните, които се
съдържат в различни източници, между които и картите, изготвяни по ЗСПЗЗ /
чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР/. Такива са както плана за новообразуваните имоти, така и
картата за възстановената собственост. ЗКИР действа за територията на цялата
страна - чл. 24. Когато е допусната грешка в картите, изготвени по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ и тя е възпроизведена в изготвената и одобрена КК и КР, ако това води
до спор за правото на собственост, разрешаването на този спор следва да стане
чрез иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Този
спор може да се изразява в това дали имотът е подлежал на възстановяване, или
какви са пространствените предели на правото на собственост. Предмет на иска
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР винаги е
установяване правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК,
защото нормата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР е въведена по.презумпция за истинност на
данните в КК и КР до опровергаването им. Приложимостта на правилата за
изменение на действащ кадастрален план, които са уредени като единствена
законова хипотеза в чл. 54 ЗКИР, в
процедурата по възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ е потвърдено и в
Р № 526 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г. на ВКС, I-во г. о, съответно
в Определение № 32 от 22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2015 г., I г. о.,
ГК.
Относно момента, в който ищецът трябва да установи
правото си на собственост по иск по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР- и предвид спора по настоящото дело, момента, към които се
установява наличието или липсата на спорното право е свързан с неговата правна
квалификация, която е по чл.54,
ал.2 ЗКИР, поради което и съобразно задължителна практика на ВКС /ТР
№ 8/14г. на ОСГК на ВКС, т.4/ по приложението на закона и по-конкретно относно
момента на установяване на спорното право,
същият е към момента на
предявяването на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото, независимо от факта, че ищците са поискали
установяването на тяхното право на собственост към момента на възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е сезиран с иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство,
който имот неправилно е заснет в имота
на ответниците. За уважаване на предявения иск за
собственост на наведеното придобивно основание следва ищците да докажат при
условията на пълно и главно доказване съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК,
че са наследници на И.Р.С., както и че с
процесното решение на Поземлената комисия (сега – Общинска служба Земеделие) е
възстановено правото на собственост върху процесния имот в твърдените
пространствени граници, който към момента на обобществяването е имал статут на
земеделска земя. Следва да се установи също така, че процесната реална част от
имота попада в имота на ответниците.
Преди разглеждане на спора по същество, съдът дължи
произнасяне по наведеното от ответниците Д. И. и К. Стайков възражение за
неговата недопустимост, поради липсата на правен интерес, тъй като
представеното според тях Решение на ПК-Троян не легитимира ищците като
собственици.
Съдът намира, че изложените твърдения касаят не
активната процесуална легитимация на ищците, а материалната такава, която има
значение не за допустимостта на предявения иск, а за неговата основателност.
Искът за собственост е допустим, доколкото ищците излагат твърдения в исковата
молба, които да ги легитимират като собственик на наведеното основание, а дали
последното е годно такова, се разрешава по същество, с оглед преценката на
всички ангажирани доказателства и доказателствени средства от страните в
проведения състезателен процес.
Реституцията по ЗСПЗЗ е придобивен способ, който не
настъпва „ex lege“, а изисква активност на бившия собственик на земеделската
земя, респективно негов наследник по провеждането на административно
производство, което приключва с административен акт – решение на поземлена
комисия. Решението на поземлената комисия има силата на констативен нотариален
акт за собственост и в случай, че са спазени всички изисквания по издаването
му, легитимира като собственици лицата, в чиято полза е издадено.
С процесното решение № 12666 на Поземлена комисия –
Община Троян по преписка № 134Б1 от 12.11.1991г., е възстановено правото на
собственост на наследниците на И.Р.С.,
по отношение на нива от 0.900 кв.м в землището на с.Б., местността
„Долен Дюзлук“. В цитираното решение е отбелязано,
че имотът се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници,
но такива не са посочени. В тази връзка следва да се отбележи, че извън
местността, в която се намира имотът, неговата площ и вид (нива), в решението
на ПК липсват каквито и да било други белези в това число граници или съседи,
по които същият да бъде индивидуализиран, като към решението не е изготвена и
скица. Индивидуализация на процесния имот от 0.200 дка не може да се установи и
от представените към решението документи.
По реда на чл.201 от ГПК е реализиран оглед на място на процесния имот, чрез разпит на свидетели,
които посочват границите на проектен имот с идентификатор 05445.59.119, както
следва:- от юг ограда и полски път, от запад - синор, от север – слог, от изток - ограда.
По искане на ищците е допусната, реализирана и приета
от съда СТЕ. От заключението на вещото лице се
установява, че в представеното от ищците
Решение № 12666/06.03.1996 г. на ОСЗГ Троян, с което
се възстановява /признава/ правото на собственост на наследниците на И.Р.С. в стари реални граници на имот по
т.1 - нива от 0.900 дка в землището на с.Б., местност „Долен дюзлук“, не са описани съседи на имота. Установено е, че в представено Заявление №
134/12.11.1991 г. до ПК Троян, от М.И.Р., в качеството му на наследник на И.Р.С.,
описаният в т.1 имот - нива от 0.900 дка в м.Д.дюзлук, отново не съдържа
описание на съседи на имота. Експерта е
посочил, че описаните имоти са заявени на основание Емлячен регистър том 1,
стр.227, който не е приложен по делото. Експерта е констатирал, че в
приложеното като доказателство по делото Заявление-декларация от
Съобразявайки
показанията на свидетелите, вещото лице е дало заключение, че поземлен имот с проектен идентификатор
05445.59.119 по КККР на с.Б.е идентичен по площ и местност с възстановения имот
по т.1 от Решение № 12666/06.03.1996г. на ОСЗГ Троян и със заявения в т.1 от
заявление до ПК Троян с вх.№ 134 от 12.11.1991 г.; установения в т.1 на стр.227
от Емлячен регистър на с.Б.и посочения в т.З от заявление декларация обр.1
пореден № 195 от
По тези съображения поради
неиндивидуализация на възстановения имот в съответствие с изискванията на чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ – чрез граници, съседи, номера, категория, не може да
бъде установено и посочено точното му положение в местността, описана в решението.
В контекста на така изложеното, следва да се отбележи, че единствено въз основа
на данните за площта на имота и местността, където се намира, е обективно
невъзможно да се установи по никакъв начин, дори и с допуснатата техническа експертиза, кой имот е
възстановен съответно точното му местоположение в местността. Този извод на
съда се подкрепя и от заявеното от вещото лице К. в проведеното на 06.07.2020г.
открито с.з. становище: „…В заявлението до ПК - Троян няма описани такива
граници. Доказателственият документ за собственост не е представен към делото. Аз съм отбелязал, че емлячен
регистър, стр. 227, не е приложен по делото. Така пише в заявлението до
ПК-Троян, че доказателството е емлячен регистър, стр. 227, който документ обаче не е приложен по делото.
Но ПК възстановява имота на базата на този емлячен регистър. Предполагам, че
ако там имаше съседи, те щяха да бъдат записани и в решение на ПК. Но
предполагам, че и там няма описани съседи….“. Експерта е категоричен, че имота
е идентичен по площ и по местност, но не и по граници, поради което счита, че е
напълно възможно в същата местност, със същата площ да има друг имот.
Твърдяната от ищците грешка в плана може да бъде поправена, само след като по съдебен ред в спорно
гражданско производство, извън административното производство по издаване на
плана, бъдат установени правата на спорещите страни, тоест само след като влезе
в сила решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на това решение по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ съгласно чл.26, ал.14, изр.2 от ППЗСПЗЗ административният орган
може да измени влезлия в сила план.
С оглед горното съдът счита, че
ищците не успяха да установят и докажат твърденията си, че именно процесния
имот с проектен идентификатор
№05445.59.119 е идентичен с имота, собственост на праводателят им и реституиран
с Решение на ПК №12666 от 06.03.1996г. , което има само признавателен, а не и
конститутивен характер, поради което, настоящият съдебен състав намира
иска за неоснователен и не доказан.
По отношение на разноските:
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците
следва да заплатят на ответниците К.С.К. и Д.С.И.
сторените по делото разноски,
които са в общ размер на 1300.00 – хиляда и триста лева, от които 100.00- сто
лева депозит за вещо лице и по 600.00 - шестстотин лева на всеки един от тях за
адвокатско възнаграждение.
С оглед заявеното в проведеното на
06.07.2020г. открито с.з. от проц.представител на Община Троян – юриск.Д.Ч., че
не претендират за разноски, съдът счита, че такива не следва да се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството
по предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗЗ от Н.П.М., ЕГН **********,***, И.М. Р., ЕГН
**********,***, като наследник на М.И.Р.,***, починал на 29.01.2020г. и М.П.М., ЕГН **********,***, ПРОТИВ Д.С.И. с адрес ***, Община
Троян, БУЛСТАТ *** с адрес в
гр. Т.*** и К.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н.П.М., ЕГН **********,***, И.М. Р., ЕГН **********,***, като наследник на М.И.Р.,***, починал
на 29.01.2020г. и М.П.М., ЕГН **********,***, ПРОТИВ Д.С.И. с адрес ***, Община
Троян, БУЛСТАТ *** с адрес в
гр. Т.*** К.С.К., ЕГН: **********, с адрес *** иск с правно основание
чл.54 ал.2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********,***, И.М. Р., ЕГН **********,***, като наследник на М.И.Р.,***,
починал на 29.01.2020г. и М.П.М., ЕГН **********,***, да заплатят на К.С.К., ЕГН: **********, с
адрес *** и Д.С.И. с адрес *** и
настоящ адрес *** сторените от тях разноски
в общ размер на 1300.00 – хиляда и триста лева, т.е. по 650.00
–шестстотин и петдесет лева на всеки един от тях.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: