№ 34
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20245001000599 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Жалбоподателите, редовно призовани, не изпращат представители.
От жалбоподателката М. П. И. е подадена писмена молба чрез
пълномощника й адв. П. К., в която пълномощникът заявява, че е в
невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да се
даде ход на делото в нейно отсъствие.
В молбата, подадена от жалбоподателя ЗД “Б.И.“ АД чрез
пълномощника адв. М. Г., също е заявено, че пълномощникът не може да се
яви в днешното съдебно заседание, но няма възражение по хода на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Делото е образувано по въззивни жалби на ищцата и ответника в
първоинстанционното производство срещу Решение № 278/10.08.2023 г.,
постановено по т.д. № 1458/2021г. на ОС С.З..
Във въззивната жалба, подадена от ищцата М. П. И. чрез
пълномощника й адв. К. горното решение се атакува в частта относно
началния момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху
уважения иск за причинени неимуществени вреди на ищцата.
В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е присъдил лихвата за
1
забава върху определеното обезщетение, считано от 06.08.2021 г., като са
развити в жалбата съображения, че тази лихва е следвало да се присъди
съгласно чл. 229 ал.3 от КЗ от деня, в който е изтекъл 7-дневния срок, в който
деликвентът е бил длъжен да уведоми застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие и по-конкретно е следвало да се присъди от датата
26.08.2020 г.
Изложени са в жалбата и съображения, че законната лихва
евентуално е следвало да бъде присъдена от датата 09.09.2020 г., на която
застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с извънсъдебна
претенция с посочения в жалбата вх. номер.
На база тези и всички изложени в жалбата съображения е поискано
да се отмени частично горното решение и да се постанови друго, с което да се
уважи претенцията на М. И. за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, като се приеме, че тази лихва се дължи считано от 26.08.2020 г.,
евентуално 09.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и да се присъди
законна лихва върху обезщетението на първа инстанция за периода 26.08.2020
г., евентуално от 09.09.2020 г. до 05.08.2021 г. Поискано е да се определи
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на жалбоподателя на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв., заедно с начислено ДДС.
В законния срок е подаден писмен отговор от насрещната страна, а
именно ЗД „Б.И.“ АД чрез пълномощникът му адв. П., като в този отговор е
взето становище за неоснователността на въззивната жалба на ищцата и са
изложени съображения в тази насока.
От своя страна дружеството застраховател ЗД „Б.И.“ АД е подало
въззивна жалба, с която обжалва горното първоинстанционно решение в
частта, с която предявения от ищцата М. И. иск за неимуществени вреди е
уважен за разликата над 100 000 лв. до присъдения размер от 160 000 лв.,
заявен като частичен иск от 200 000 лева и с която са присъдени законни
лихви върху посочената разлика.
Решението се атакува и в частта за разноските, присъдени на ищцата.
Според дружеството жалбоподател присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и се намира в
противоречие с принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, като са изложени
конкретни съображения в тази насока. Наред с това дружеството
жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока
са изложени съображения като дружеството счита, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Б. И.. Конкретните
аргументи са развити в жалбата.
Наред с това дружеството изразява несъгласие с извода на съда, че
лихвата за забава следва да се присъди от 06.08.2021 г. – датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата. Според дружеството
жалбоподател, тъй като той е изискал от увреденото лице представянето на
2
документи във връзка с предявената претенция и изисканите документи не са
представени, дружеството счита счита, че застрахователят не е изпаднал в
забава и че лихвата, поради тази причина се дължи и следва да бъде
присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.
На база изложените аргументи застрахователното дружеството иска
да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди на ищцата над 100 000 лв. до уважения
от 160 000 лв. частичен иск от 200 000 лева, както и в частта върху посочената
разлика е присъдена и законната лихва, а също така и в частта на решението за
разноските на ищцата в обжалваната част. Поискано е да се присъдят всички
съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното и въззивното производство.
От насрещната по тази жалба страна ищцата в първоинстанционното
производство М. И. чрез адв. К. е подаден писмен отговор, в който е оспорена
като неоснователна и са изложени аргументи в тази насока, въз основа на
които е посочено същата жалба да се остави без уважение.
По делото е налице и частната жалба, подадена от М. И. чрез адв. К.
срещу Определение № 548/28.06.2024 г., постановено по т.д. № 1458/2021г. на
ОС С.З., с което съдът се е произнесъл по подадена от ищцата молба по чл.
248 от ГПК и е оставил същата молба без уважение.
На база изложени в частната жалба аргументи е поискано да се
отмени същото определение и да бъде изменено първоинстанционното
решение в частта за разноските, като бъде увеличено присъденото на адв. К.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв с още 7584 лв., ведно с
ДДС.
Отговор на тази частна жалба не е подаден от насрещната страна ЗД
„Б.И.“ АД.
Доказателствени искания от страните не са заявени в съответно
подадената от всяка страна въззивна жалба, нито в отговорите.
В молба вх. № 768/28.01.2025 г., подадена от адв. К. като
пълномощник на М. П. И. е заявено, че се поддържат депозираните от
молителката въззивна и частна жалба, както и отговора на въззивната жалба
на ответника.
Изложени са в молбата и аргументи по съществото на спора.
Заявено и възражение за недължимост, респективно за прекомерност
на разноските на ответната страна.
В постъпилата молба вх. № 694/27.01.2025 г. подадена от ЗД „Б.И.“
АД чрез адв. Г., е заявено, че се поддържа подадената от дружеството въззивна
жалба и че се оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Излагат се
аргументи по съществото на спора. Заявено е и евентуално възражение по чл.
78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
3
По делото е налице и молба вх. № 550/22.01.2025г., подадена от ЗД
„Б.И.“ АД чрез пълномощника адв. Г., към която е приложен договор за
правна защита и съдействие, както и удостоверение за регистрация на адв. Г.
по ЗДДС. Заявена е молбата да се счита като списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА докладваната молба, ведно с договор за правна защита и
съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС.
С оглед липсата на док искания от страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се произнесе
с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4