Решение по дело №13551/2019 на Районен съд - Варна

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

гр. Варна, 23.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на  петнадесети януари    през две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.

 

при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа докладваното гр.дело №13551 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от  “В.2.“ ЕООД  срещу Т.В.Н.  за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от  650 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ИД №**по описа на ЧСИ №895-Людмил Станев.

В исковата молба се излага, че на **.2019г. управителят на ищцовото дружество получил покана за доброволно изпълнение по  ИД №**по описа на ЧСИ №895-Людмил Станев, с която за първи път бил уведомен, че срещу “В.2.“ ЕООД в образувано изпълнително дело въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №**/2017г. по описа на ХХ с. на ВРС за главница в размер на 19 200 лева, разноски 384 лева и разноски по ИД – 365 лева и такси по тарифата към ЗЧСИ- 1763.90 лева. След получаване на поканата управителят потърсил услугите на адвокат. Било депозирано възражение по чл.423 ГПК, по което било образувано ч.т.д. №**/2019г. по описа на ВОС, по което било постановено определение, с което това възражение било прието и било спряно изпълнението по ИД №**по описа на ЧСИ №895-Людмил Станев. С разпореждане по ч.гр.д. №**/2017г. по описа на ХХ с. на ВРС били дадени указания на заявителя Т.Н. за предявяване на иск за вземането си, като в дадения срок същата не представила доказателства за предявяване на иск. С Определение №**/**.2019г., постановено по ч.гр.д. №**/2017г. по описа на ХХ с. на ВРС била обезсилена заповедта за изпълнение, което влязло в сила на **.2019г. На **.2019г. била подадена молба за прекратяване на ИД №**по описа на ЧСИ №895-Людмил Станев ведно с договор за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар. ИД било прекратено на с разпореждане на ЧСИ от **.2019г.

         Твърди се, че сторените в изпълнителното производство разноски се явяват необходим разход във връзка със защита правата и законните интереси по неоснователно образуваното срещу дружеството изпълнително дело. Заплатеният от дружеството хонорар бил в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу дружеството дело.

В  срока по чл.131 ГПК   ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с  който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ищеца не е извършил твърдените в исковата молба разноски, същите не били платени на адвоката му, както и че адвокатът не бил издал изискуемия от закона документ, не бил обявил получените суми пред НАП и ответницата не била станала повод  за плащане на сумите на адвоката, ако такива били платени. Оспорва се платените суми да са във връзка с изпълнителното дело.  От представените документи било видно, че ангажирането на адвоката не било във връзка с узнаването от управителя за издаваните заповеди, нито управителят бил ангажирал адвокат за подаване на съответно възражение. Твърди се, че адвокатът бил ангажиран след неподаване в срок на искова молба от ответницата. Документът не бил с номер от АК и не бил годен да установи плащане от клиент на адвокат, нямал достоверна дата и същият бил създаден за целите на настоящия процес. Твърди се, че в счетоводството на ищцовото дружество не било отбелязано плащането на процесната сума. Била налице злоупотреба с право – използвала се създалата се ситуация и множеството дела между ответницата и управителя на “В.2.“ ЕООД, които били бивши съпрузи. По ИД нямало доказателства за ангажирането на адвокат и за заплащането на възнаграждение на същия към датата на изтичане на срока за предявяване на иск.  Оспорва се да е било налице представителство по ИД от адвоката. Касаело се за създаден документ за плащане, за да бъде ощетена ответницата.

Излагат се и други  твърдения, които не са относими към предмета на  делото.     

Отправя се искане за отхвърляне на претенцията.     

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите от изисканото за послужване ч.гр.д. №**/2017г. по описа на ВРС, 20с. състав се установява, че същото е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Т.В.Н. срещу „В.2.“ ЕООД.  Издадена е заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу длъжника за сумата от 19 200 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за паричен заем от 03.09.**. и за сумата от 384 лева, представляваща разноски по делото. С Разпореждане от 27.03.**. съдът е приел заповедта за изпълнение за редовно връчена на длъжника на основание чл.50,ал.4 ГПК и е разпоредил издаване на ИЛ. На 25.01.**. по делото е постъпило възражение по реда на чл.423 ГПК от „В.2.“ЕООД чрез адв.Б. Ф. Към възражението е приложено съобщение за образуване на ИД №**по описа на ЧСИ№895- Людмил Станев въз основа на издаден ИЛ по ч.гр.д. №**/2017г. , както и пълномощно към адв.Б. Ф. По възражението е образувано ч.т.д. №**/2019г. по описа на ВСО, видно от материалите по което е представяне Договор за правна защита и съдействие №**/ 20.03.2019г., удостоверяващ изплащането на сумата от 300 лева в брой в полза на адв.Б. Ф. от „В.2.“ЕООД. С Определение №**/***.2019г., постановено по ч.т.д. №**/2019г. по описа на ВОС е прието възражението на „В.2.“ ЕООД  и на основание чл.423,ал.3 ГПК ч.гр.д. №**/2017г. е върнато на ВРС за даване на указания по чл.415 ГПК. С разпореждане №**/29.03.2019г. по ч.гр.д.№**/2017г. на Т.В.Н. са дадени указания в едномесечен срок да представи доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си. С Определение №**/**.2019г.  издадена по ч.гр.д. №**/2017г. заповед за изпълнение  обезсилена, на основание чл.415,ал.5 ГПК, което влязло в законна сила на **.2019г. С Определение №**/14.06.2019г. О.№ **/16.05.2019г.   е допълнено по реда на чл.248 ГПК като в полза на „В.2.“ЕООД са присъдени направените разноски по възражението по чл.423 ГПК.

Представена е молба, входирана на **.2019г. по ИД №**/2019г. по описа на ЧСИ №895 от адв.Б. Ф., с която е отправено искане за прекратяване на производството по ИД, на основание чл.433,ал.1 ГПК. Към молбата е представено пълномощно и договор за  правна защита и съдействие от **.2019г., съобразно който за процесуално представителство по изпълнителното дело „В.2.“ЕООД е заплатило в полза на адв.Б. Ф. в брой сумата от 650 лева

С Разпореждане от 24.07.2019г. ЧСИ№895-Людмил Станев е прекратил производството по ИД №**/2019г. , образувано на основание ИЛ, издаден по ч.гр.д.№**/2017г. по описа на ВРС поради определение  по ч.гр.д. №**/2017г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение.

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

Предявен е иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, положителните факти, на които се позовава, а именно: действия по образуване на изпълнително производство, което в последствие е прекратено, и в резултат на което са извършени описаните разходи, за оказани правна защита и съдействие.      В тежест на ответника е да установи възраженията си – правоунищожаващи, правоизключващи и правопогасяващи.

В случая, изпълнителното дело е образувано в съответствие с правилата на чл. 426, ал. 1 ГПК. Същото е прекратено на основание чл.433,ал.1, т.4 ГПК – обезсилване на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, което обезсилване е предпоставено от пасивното поведение на взискателя- заявител, който не е предявил иск за установяване на вземането си по заповедта. Налице е и недобросъвестно поведение от страна взискателя, който е следвало да предприеме действия по прекратяване на изпълнителното дело с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение  след влизането на съдебния акт в сила като поради бездействието му длъжникът е предприел постъпки в тази насока, за което е ангажирал процесуален представител и е реализирал разноски.     

Процесуалното представителство на длъжника от адвокат е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване на интересите му. Не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното изпълнително производство. Размерът на вредите е установен с представения по делото договор за правна защита и съдействие, който удостоверява заплащането на сумата от 650 лв. за адвокатски хонорар.

Несъстоятелни са възраженията на ответната страна, че адвокатът не бил издал изискуемия от закона документ и  не бил обявил получените суми пред НАП. Представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява плащането на сумата в брой, като без значение за извършеното плащане какъв документ е издаден и  дали адвокатът е декларирал получената сума пред НАП. Не се установяват  и твърденията на ответната страна, че адвокатът бил ангажиран след неподаване в срок на искова молба от ответницата, както е  и неоснователно оспорването, че   е било налице представителство по ИД от адвоката.. Установява се, че адвокатът е бил ангажиран от дружеството още към момента на подаване на възражението по чл.423 ГПК, както и че изпълнителното дело е прекратено по негова молба, което е обективирано в акта на частния съдебен изпълнител – „ по молба от 23.07.2019г.“, която молба изхожда именно от адв.Б. Ф. Ирелаватни за извършеното плащане са и възраженията, че в счетоводството на ищцовото дружество не било отбелязано плащането на процесната сума.

С оглед горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, а имено действия и бездействия от страна на ответницата, пряка и непосредствена последица  от които е претърпяната от ищеца  имуществена вреда, изразяваща се в разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, чиито размер е 650 лв.

По изложените съображения се налага извод за основателност на предявения иск, поради което и следва да бъде уважен на основание чл. 45 ЗЗД.

         По разноските :

           С оглед изхода на делото  в полза на ищеца се следват направените разноски за заплатена д.т. в размер на 50 лева и д.т. за издаване на обезпечителна заповед в размер на 6.50 лева.

        

           По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И :        

 

ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН :********** с адрес *** да заплати на „В.2.“ ЕООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление *** сумата от  650/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ИД №**по описа на ЧСИ №895-Людмил Станев, на основание чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА  Т.В.Н., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „В.2.“ ЕООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление *** сумата от 56.50 /петдесет и шест лева и петдесет ст./ лева, представляваща стойността на извършените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :