РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Перник, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500050 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по жалби, както следва:
1) Въззивна жалба вх. на ПРС № 15871/15.07.2024 г. – п.к. 11.07.2024 г., подадена от
„А1 България“ ЕАД, гр. София, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК:********* чрез адвокат Л. М.
срещу решение № 554/17.06.2024 г., постановено по гр. дело № 5121/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателя срещу А. С. Е. от ***, с ЕГН:********** установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 342 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, а именно: - за
неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено устройство Apple
iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане от 23.07.2020 г. за разликата над сумата
807.84 лв. до сумата 1 716.66 лв.; - за сумата 2.27 лв. - неустойка за допълнителна услуга
екстра по договор *** за услуга ***; - сумата 23.07 лв. - неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси без ДДС по договор *** за услуга ***; - сумата 59.85 лв. - неустойка
равняваща се на отстъпка от цената на устройството по договор *** за услуга ***; - сумата
140 лв. - неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
предоставен 4G router NetBox по договор *** за услуга ***; - сумата 14.53 лв. - неустойка в
размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор *** за услуга ***; - сумата
1
6.89 лв. - неустойка за допълнителна услуга екстра по договор *** за услуга ***, сумата 200
лв. - неустойки, представляващи цената на невърнато оборудване по ценова листа за
предоставен цифров приемник по договор *** за услуга ***; - сумата 33.86 лв. - неустойка в
размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор *** за услуга ***; - сумата
119.97 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор ***
за услуга ***; - сумата 59.32 лв. - неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на
месечна абонаментна такса по договор *** за услуга ***; - сумата 141.71 лв. - неустойка,
равняваща се на отстъпката от цената на устройство по договор *** за услуга ***; - сумата 4
лв. - неустойки, представляващи обезщетение за обработка на просрочени задължения, както
и иска за обезщетение за забава за сумата над 421.43 лв. до 731.43 лв.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което
уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна в случай, че надвишава
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С въззивната жалба е обжалвано решението и в частта му за разноските, във връзка с
което е постановено от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК №
3550/14.10.2024 г., което също е предмет на настоящия въззивен съдебен контрол.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. С. Е. чрез адвокат Я. К. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без
уважение и потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на
разноски.
2) Въззивна жалба вх. на ПРС № 17106/29.07.2024 г., подадена от А. С. Е. чрез адвокат
Я. К. срещу същото решение на Районен съд – Перник, но в частта му, с която са уважени
исковите претенции на „А1 България“ ЕАД като е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на дружеството, както следва: - сумата 640.26 лв. - месечни
абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. по договор с партиден номер *** и приложения от 23.07.2020 г.,
от 11.07.2019 г. и от 23.10.2019 г.; - сумата 207.92 лв. - неплатени вноски за периода
16.01.2021 г. до 15.05.2021 г. за предоставено устройство Huawei P30Pro по договор за
продажба на изплащане от 11.07.2019 г.; -сумата 271.84 лв. - неплатени вноски за периода
16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено устройство Huawei P30 по договор за продажба
на изплащане от 23.10.2019 г.; - сумата 807.84 лв. -неплатени вноски за периода 16.01.2021 г.
до 15.08.2021 г. за предоставено устройство Apple iPhone 11 Pro по договор за продажба на
изплащане от 23.07.2020 г.; - сумата 421.43 лв. - обезщетение за забава за периода 22.03.2021
г. - 27.06.2023 г.; -ведно със законната лихва върху главници в общ размер 1 927.86 лв. от
датата на подаване на заявлението - 31.07.2023 г., до плащането, за които вземания е
издадена заповед № 2047/01.08.2023 г. за изпълнение по ч. гр. дело № 03633/2023 г. по описа
2
на Районен съд – Перник; както и А. С. Е. е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД
сумата 46.99 лв. - разноски за заповедното производство, и сумата 47.76 лв. - разноски за
исковото производство.
Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, поради което моли окръжния съд да го отмени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „А1 България“ ЕАД чрез адвокат Л. М. е подало отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без
уважение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна в случай, че надвишава минималния
размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
3) Частна жалба вх. на ПРС № 24658/04.11.2024 г., подадена от А. С. Е. чрез адвокат Я.
К. срещу определение № 3550/14.10.2024 г., постановено по гр. дело № 5121/2023 г. по описа
на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по
делото решение в частта му за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на
„А1 България“ ЕАД допълнително сумата 64.46 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
в заповедното производство, и сумата 257.83 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, съобразно уважената част на исковете.
„А1 България“ ЕАД не е подало отговор на частната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не са се явили и
не са изпратили представител.
„А1 България“ ЕАД е подало молба вх. № 1175/20.02.2025 г. – п.к. 19.02.2025 г., с която
поддържа въззивната си жалба, съответно оспорва въззивната жалба на А. С. Е.. Претендира
присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал.
5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна, претендирано като разноски по делото.
От своя страна, А. С. Е. е подала молба вх. № 1280/26.02.2025 г., с която поддържа
жалбите си, съответно оспорва въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД. Претендира
присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на другата страна, претендирано като разноски по делото.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира всяка една от жалбите за
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разглеждайки ги по същество приема следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по предявени от „А1
България“ ЕАД срещу А. С. Е. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
3
основание чл. 79, ал. 1, чл. 342 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца: сумата 640,26 лв. - месечни абонаментни такси за предоставени
електронни съобщителни услуги за периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. по договор с
партиден номер *** и приложения от 23.07.2020 г., от 11.07.2019 г. и от 23.10.2019 г.; сумата
1716,66 лв. - неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено
устройство Apple iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане от 23.07.2020 г.; сумата
207,92 лв. - неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.05.2021 г. за предоставено
устройство Huawei P30Pro по договор за продажба на изплащане от 11.07.2019 г.; сумата
271,84 лв. - неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено
устройство Huawei P30 по договор за продажба на изплащане от 23.10.2019 г.; сумата 2,27
лв. - неустойка за допълнителна услуга екстра по договор *** за услуга ***; сумата 23,07 лв.
- неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор *** за услуга
***; сумата 59,85 лв. - неустойка равняваща се на отстъпка от цената на устройството по
договор *** за услуга ***; сумата 140,00 лв. - неустойка, представляваща цена на невърнато
оборудване по ценова листа предоставен 4G router NetBox по договор *** за услуга ***;
сумата 14,53 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по
договор *** за услуга ***; сумата 6,89 лв. - неустойка за допълнителна услуга екстра по
договор *** за услуга ***; 200 лв. - неустойки, представляващи цената на невърнато
оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник по договор *** за услуга ***;
33,86 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор *** за
услуга ***; 119,97 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по
договор *** за услуга ***; 59,32 лв. - неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на
месечна абонаментна такса по договор *** за услуга ***; 141,71 лв. - неустойка, равняваща
се на отстъпката от цената на устройство по договор *** за услуга ***; 4.0 лв. - неустойки,
представляващи обезщетение за обработка на просрочени задължения; сумата 731,43 лв. -
мораторна лихва от забава, формирана от лихвите върху всяка от горепосочените суми от
изпадането в забава за всяка от тях, с начален момент на забавата по първата фактура -
22.03.2021 г., и краен - 27.06.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 31.07.2023 г., до плащането, за които вземания е издадена заповед №
2047/01.08.2023 г. за изпълнение по ч. гр. дело № 03633/2023 г. по описа на РС-Перник.
В исковата молба се твърди, че на 10.04.2018 г. между страните бил сключен договор с
УИН ***, във връзка с който на абоната бил открит партиден номер ***, по който били
начислявани задълженията му за използвани електронни съобщителни услуги като с
приложение № 1/11.07.2019 г. - „Условия за ползване на тарифен план за мобилен интернет
А1 One Unlimited 32” било договорено предоставянето на тарифен план „А1 One Unlimited
32 за телефонен номер *** при промоционална месечна абонаментна такса 32,99 лв. с ДДС
за срок от 2 години. Съгласно чл. 7 от приложението, ако абонатът прекрати договорът
предсрочно дължал неустойка в размер на до три месечни абонаментни такси без отстъпка.
На същата дата - 11.07.2019 г., между страните бил сключен договор за продажба на
изплащане, на основание на който ответникът станал собственик и му било предоставено
4
устройство Huawei P30ProBla + Huawei P30Pro tr със сериен номер ***, при промоционална
цена, като било уговорено изплащането й на първа вноска в размер на 51,98 лв. и 23
месечни вноски в общ размер на 1195,54 лв., при лихва в размер на 4,95% годишно.
На 23.10.2019 г. между страните били сключени три анекса към договора за удължаване
на услугите, предоставяни чрез номер ***, номер *** и **********, с 24 месеца, считано от
23.10.2019 г. до 23.10.2021 г.
На същата дата - 23.10.2019 г., между страните бил подписан договор за продажба на
изплащане, по силата на който ответникът станал собственик и му е предоставено
устройство Huawei P30 Black + PH HuaP30Pro tr със сериен номер ***, при промоционална
цена, като било уговорено изплащането й на първа вноска в размер на 33,98 лв. и 23
месечни вноски в общ размер на 781,53 лв., при лихва в размер на 5,05% годишно.
На 23.07.2020 г. било подписано приложение към договора - „Условия за ползване на
тарифен план замобилна услуга А1 One Unlimited 41”, с което било договорено
предоставянето на мобилни услуги при тарифен план А1 One Unlimited 41 за номер
********** при месечна абонаментна такса 41,99 лв. с ДДС за срок от 23.07.2020 г. до
23.07.2022 г. Съгласно чл. 7 от приложението, ако абонатът прекрати договорът предсрочно
дължал неустойка в размер на до три месечни абонаментни такси без отстъпка.
На 23.07.2020 г. било подписано допълнително приложение 1 към договора - „Условия
за ползване на Екстра А1 Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и A1 ONE
Unlimited“, с което било договорено, че към основния тарифен план се предоставяла
безплатна екстра - приложението А1 Wallet в рамките на 12 месеца, след изтичането на
който срок за телефонен номер **********, към който била предоставена екстра услугата,
приложението А1 Wallet се предоставяло на стандартна цена от 1,00 лв. с ДДС на месец.
На същата дата - 23.07.2020 г., между страните бил сключен договор за продажба на
изплащане, по силата на който ответникът станал собственик и му било предоставено
устройство Apple iPhone 11 Pro 256GB Grey със сериен номер ***, при промоционална цена,
като било уговорено изплащането й на първа вноска в размер на 100,98 лв. и 23 месечни
вноски в общ размер на 2322,54 лв., при лихва в размер на 5 % годишно.
Ответникът не изпълнил задълженията си заплащане на месечните такси и лизингови
вноски за отчетен период 16.01.2021 г. - 15.08.2021 г. по договора, поради което същият бил
прекратен предсрочно и били начислени неустойки за допълнителна услуга екстра,
неустойки в размер на три месечни абонаментни такси по всеки договор, неустойки,
равняващи се на отстъпката от цената на предоставените устройства по договорите за
продажба на изплащане и неустойка, представляващи цена на невърнато оборудване. Тъй
като ответникът не заплатил дължимите суми, се претендира и обезщетение за забава от
изпадането в такава за плащане на всеки счетоводен документ до датата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор, с който изразява
становище, че исковата молба била нередовна, а по същество, че исковите били
5
неоснователни.
Възразява ищецът да бил изпълнил задължението си за предоставяне на електронни
съобщителни услуги след 22.03.2021 г., поради което твърди, че фактурите, издадени след
тази дата, били недължими, ведно с акцесорното вземане за лихва за забава върху тях.
Оспорва дължимостта на вземанията за неплатена цена на устройства по договорите за
продажба на изплащане, тъй като липсвала яснота коя сума за кое устройство се дължала и
поради липсата на правно действие на уговорката, предвиждаща, че договорът ставал
автоматично предсрочно изискуем при неплащане на някоя вноска.
Възразява страните да били уговорили клауза за неустойка за предоставена
допълнителна услуга екстра, поради което твърди, че сумите 2,27 лв. и 6,89 лв.,
претендирани на това основание, били недължими.
Оспорва претенциите за неустойки в размер на три месечни абонаментни такси, като
отбелязва, че две от тях се претендирали по един и същ договор и за една и съща услуга,
както и поради недействителност на клаузите, които ги уреждали, поради противоречие с
добрите нрави.
Сочи, че ищецът не бил упражнил надлежно правото си да развали договора по реда на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което за него не било възникнало вземане за неустойка за
предсрочното му прекратяване по вина на абоната.
Оспорва дължимостта на неустойките, представляващи отстъпка от цената на
устройство, както и отстъпка от цената на месечна абонамента такса поради липсата на
яснота за кое устройство са начислени, поради това, че такива устройства не били
предоставени на ответницата, както и поради това че крайният срок на абонаментите не бил
настъпил, а договорите не били развалени по реда на чл. 87 ЗЗД.
Оспорва като недължими неустойките за невърнато оборудване, тъй като такова не
било предоставено на ответницата, респ. липсвали доказателства за връщането му в
неизправност или за отправяне за покана за връщането му и отказ на потребителя да го
стори.
Сочи, че в договорите не била посочена стойността на оборудването, нито бил
представен ценоразпис на оператора, подписан от потребителя, с което той да се е съгласил
със заплащането на неустойка на това основание в определен размер, поради което сумите
били недължими.
Възразява и срещу заплащането на сумата в размер общо на 4,00 лв. за обезщетение за
обработка на просрочени задължения, тъй като липсвала уговорка за заплащането на такава
неустойка, а при наличието на такава, клаузата би била неравноправна, тъй като
представлявала плащане, свързано изцяло със забавата на потребителя в полза на
икономически по-силната страна - търговеца, дължимо наред със законната лихва.
Тъй като мораторната лихва била акцесорно вземане, предвид липсата на главни
задължения за неустойка, оспорва и нейната дължимост.
6
Поради това моли съда да отхвърли предявените искове и й присъди направените по
делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е
произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 86
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, в каквато връзка следва да бъде отбелязано следното:
От писмените доказателства по приложеното ч. гр. дело № 3633/2023 г. по описа на
РС-Перник се установява, че заповедното производство е образувано по заявление на „А1
България“ ЕАД срещу А. С. Е., въз основа на което е издадена срещу длъжницата заповед за
изпълнение № 2047/01.08.2023 г. по чл. 410 ГПК за сумата 3714,33 лв. - представляваща
задължение за периода от 19.02.2021 г. до 15.09.2021 г., формирано, както следва: 712,44 лв. -
неплатени суми за електронни съобщителни услуги, 2196,42 лв. - неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане, 805,47 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната съгласно чл. 54.12 от ОУ във връзка с
разпоредбите на договора, сумата 731,43 лв. - мораторна лихва за периода от първи ден на
забавата за плащане на всеки отделен документ до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
като са определени и разноски за производството в размер на 88,92 лв. - държавна такса, и
626,75 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата на 22.08.2023 г., която е депозирала
възражение на 13.09.2023 г.
Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 28.09.2023 г., който на
27.10.2023 г., видно от пощенското клеймо, е предявил настоящите искове за установяване
вземанията му към ответницата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
Гореизложеното налага извод за допустимост на така предявените от „А1 България“
ЕАД искове.
Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в
рамките на наведените с въззивните жалби доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 10.04.2018 г.
между „Мобилтел” ЕАД, понастоящем „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен
оператор, от една страна и от друга - А. С. Е., в качеството на абонат, е сключен общ рамков
договор идентифициран с негов уникален номер *** в каквато връзка е открит на абоната
партиден номер ***, по който са начислявани задължения на А. С. Е. за договорени от нея и
ползвани услуги.
7
На 11.07.2019 г. е подписано приложение № 1 към рамковия договор - „Условия за
ползване на тарифен план за мобилен интернет А1 One Unlimited 32 (Срок от 2 години)”, с
което е договорено да бъде предоставяно на А. С. Е. ползването на тарифен план „А1 One
Unlimited 32” за телефонен номер ***. Промоционалната месечна абонаментна такса
уговорена за период от две години е 32,99 лева с ДДС за предоставяне на пакета при
изрично договорените параметри в чл. 3 от приложението. Промоционалната цена е валидна
за срок от две години, който е започнал да тече на 11.07.2019 г. и е следвало да изтече на
11.07.2021 г., съгласно чл. 6.3 от приложението, а съгласно чл. 7 от същото, ако абонатът
прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на
до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На същата дата - 11.07.2019 г., във връзка с цитирания рамков договор, между „А1
България" ЕАД и А. С. Е. е сключен договор за продажба на изплащане, съгласно който - р.
I, чл. 1 и чл. 2, с неговото подписване купувачът А. С. Е. е закупил и е станал собственик на
апарат Huawei Р30РгоВ1а+РН НиаРЗОРго tr със сериен номер: ***. По силата на р. I, чл. 3
от договора закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването
на електронно съобщителни услуги предоставени на А. С. Е.. В р. II от договора изрично е
уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на устройството. Така, първата
вноска е в размер на 51,98 лева, а остатъкът от 1195,54 лева са разделени па 23 броя месечни
вноски, които се начисляват с месечни фактури за потребление на услуги. Уговорена е лихва
в размер на 4,95 % годишно. Устройството е предадено на купувача с приемно-предавателен
протокол, в който изрично е посочено, че то се предава във връзка с услуга предоставена на
номер ***.
На 23.10.2019 г. между „А1 България“ ЕАД, в качеството на мобилен оператор, от една
страна и от друга - А. С. Е., в качеството на абонат, са сключени 3 бр. анекси към цитирания
рамков договор, с които е договорено, че срокът на услугите по договора, предоставяни чрез
номер съответно ***, *** и **********, се удължава с 24 месеца, считано от датата на
издаване на първата таксуваща фактура след сключване на анексите. Съгласно чл. 3.2 от
анексите срокът от две години удължава срока на договора за всеки един от номерата ***,
*** и **********, считано от 23.10.2019 г. и е следвало да изтече на 23.10.2021 г.
На същата дата - 23.10.2019 г., във връзка с цитирания рамков договор, между „А1
България“ ЕАД и А. С. Е. е сключен договор за продажба на изплащане, съгласно който - р.
I, чл. 1 и чл. 2, с неговото подписване купувачът А. С. Е. е закупила и е станала собственик
на апарат Huawei РЗО Black+РН НиаРЗО tr със сериен номер: ***. По силата на р. I, чл. 3 от
договора закупуването на една или няколко вещи при условията на този договор е обвързано
с ползването на електронно съобщителни услуги предоставени на А. С. Е., а в р. II от
договора изрично е уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на веща. Така,
първа вноска е в размер на 33,98 лева, а остатъкът от 781,53 лева са разделени на 23 броя
месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури за потребление на услуги.
Уговорена е лихва в размер на 5,05 % годишно. Устройството е предадено на купувача с
приемно-предавателен протокол, в които изрично е посочено, че се предава във връзка с
8
услуга предоставена на номер **********.
На 23.07.2020 г. между „А1 България“ ЕАД и А. С. Е. е подписано приложение №1 към
цитирания рамков договор за ползване на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE
Unlimited 41 (срок - 2г.), с което е договорено предоставяне на мобилни услуги при тарифен
план А1 ONE Unlimited 41 за номер **********. Месечната абонаментна такса уговорена за
промоционалния период от две години е 41,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при
изрично договорените параметри в чл. 3 от приложението. Срокът на договора е от
23.07.2020 г. и е следвало да изтече на 23.07.2022 г. съгласно чл. 6.3 от приложението, а
съгласно чл. 7 от същото, ако абонатът прекрати предсрочно своя договор и е физическо
лице, то той дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка.
На същата дата - 23.07.2020 г. между страните е подписано и допълнително
приложение към приложение № 1 към цитирания рамков договор - „Условия за ползване на
Екстра А1 Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и А1 ONE Unlimited”, с
което – т. 2, е договорено, че към основния тарифен план се предоставя безплатна Екстра -
приложението А1 Wallet, в рамките на 12 месеца. След изтичането на 12 месеца от основния
тарифен план, за телефонен номер **********, към който е предоставена Екстра услуга,
приложението А1 Wallet се предоставя на стандартната цена от 1,00 лев с ДДС на месец.
Пак на 23.07.2020 г., във връзка с цитирания рамков договор, между „А1 България“
ЕАД и А. С. Е. е сключен договор за продажба на изплащане, съгласно който - р. I, чл. 1 и
чл. 2, с неговото подписване купувачът А. С. Е. е закупила и е станала собственик на апарат
Apple iPhone 11 Pro 256GB Sp Grey със сериен номер: ***. По силата на р. I, чл. 3 от
договора закупуването на една или няколко вещи при условията на този договор е обвързано
с ползването на електронно съобщителни услуги предоставени на А. С. Е., а с р. II от
договора изрично е уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на вещта. Така,
първата вноска е в размер на 100,98 лева, а остатъкът от 2322,54 лева са разделени па 23
броя месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури за потребление на услуги.
Уговорена е лихва в размер на 5 % годишно. Устройството е предадено па купувача с
приемно-предавателен протокол, в който изрично е посочено, че се предава във връзка с
услуга предоставена па номер **********.
По делото е установено и това, че съгласно приложение 1 към договор ***, на
04.10.2017 г. страните са постигнали съгласие за предоставяне на услуга ***, интернет пакет
Net Box 75, тарифен план Мтел Без граници М и Мтел Без граници XL , чиито месечни
абонаментни такси са 29,99 лв. и 32,00 лв. за срок от 2 г., удължен с анекс от 23.10.2019 г. /л.
22 от делото/ за срок от 2 г. от сключването му. С анекси от 23.10.2019 г. е удължен с 2 г.
срока на договора за услуга *** и услуга **********.
Във връзка с ползвани услуги и задължения възникнали от неизпълнение на
договорите от ищеца са издадени следните счетоводни документи: - Фактура № *** за
отчетен период от 16.01.2021 г. до 15.02.2021 г.; - Фактура №*** за отчетен период от
16.02.2021 г. до 15.03.2021 г.; - Фактура № *** за отчетен период от 16.03.2021 г. до
15.04.2021 г.; - Фактура № *** за отчетен период от 16.04.2021г. до 15.05.2021 г.; - Фактура
9
№ *** за отчетен период от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г.; - Фактура № *** за отчетен период
от 16.06.2021г. до 15.07.2021 г.; - Фактура № **********/*** за отчетен период от 16.07.2021
г. до 15.08.2021 г.; Сметка № *** за обезщетение за обработка на просрочени задължения; -
Сметка № *** за обезщетение за обработка на просрочени задължения; - Сметка № *** за
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси; - Сметка № *** за неустойка за отстъпки
от цена на услуги; - Сметка № *** за неустойка за отстъпки от цена на устройство; - Сметка
№*** за неустойка за допълнителна услуга-екстра; - Сметка № *** за неустойка в размер на
3 стандартни месечни такси; - Сметка № *** за неустойка за отстъпки от цена на устройство;
- Сметка № *** за неустойка цена на невърнато оборудване; - Сметка № *** за неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси; - Сметка № *** неустойка за допълнителна услуга-
екстра; - Сметка № *** за неустойка цена на невърнато оборудване; - Сметка № *** . за
неустойка цена на невърнато оборудване; - Сметка № *** за неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси.
С оглед на така установените факти и обстоятелства, въззивният съд намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За да се ангажира отговорността на ответницата по този иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, по
силата на който ответницата се е задължила да заплаща абонаментна такса; че ищецът е
изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и
далекосъобщителните услуги, като за ответницата е възникнало задължение за заплащането
им. Това доказване е сторено по делото, а същевременно ответницата не е установила да е
погасила тези си задължения към ищеца.
Така, по делото се установи, че въз основа на приетите писмени доказателства и
цитирани по-горе договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и
приложения, между „А1 България“ ЕАД и А. С. Е. са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на ответницата
достъп до мрежа за мобилни услуги, а от своя страна последната е поела задължение да
заплаща ежемесечни абонаментни такси, както следва: - за абонаментен план А1 ONE
Unlimited 32 в размер на 36,99 лв. с ДДС /стандартна/ и 32,99 лв. /промоционална/ за срок от
24 месеца, считано от 11.07.2019 г., удължен с анекси от 23.10.2019 г. до 23.10.2021 г.; - по
Приложение 1 към договора - Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited
41 за мобилен номер *** в размер на 47,99 лв. /стандартна/ и 41,99 лв. /промоционална/ за
срок от 2 г., считано от 23.07.2020 г.; - по допълнително приложение 1 към договора -
Условия за ползване на Екстра А1 Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и
А1 ONE Unlimited за мобилен номер *** от 23.07.2020 г. - 1,00 лв. с ДДС; - по допълнително
приложение 1 към договора - активиране и условия за ползване на Допълнителна услуга А1
Net Protect за мобилен номер *** от 23.07.2020 г. - 1,0 лв. с ДДС.
10
Ползването на мобилните услуги е започнало със сключване на договора, което не е
спорно по делото, а същевременно не са ангажирани доказателства процесният договор за
мобилни услуги да е прекратен от някоя от страните с писмено предизвестие до другата,
респ. че ползването е преустановено, което налага извод, че ответницата дължи заплащане
на абонаментните такси за периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г., както следва: - за
абонаментен план А1 ONE Unlimited 32 - 6 месечни такси по 32,99 лв., общо 197,94 лв.; - по
Приложение 1 към договора - Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited
41 - 6 месечни такси по 41,99 лв., общо 251,94 лв.; - по допълнително приложение 1 към
договора - Условия за ползване на Екстра А1 Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове
А1 ONE и А1 ONE Unlimited - 6 такси по 1,00 лв., общо 6,00 лв.; - по допълнително
приложение 1 към договора - активиране и условия за ползване на Допълнителна услуга А1
Net Protect - 6 такси по 1,00 лв., общо 6 лв. Няма данни ответницата да е заплатила тези си
задължения.
По делото е установено и това, че съгласно приложение 1 към договор ***, на
04.10.2017 г. страните са постигнали съгласие за предоставяне на услуга ***, интернет пакет
Net Box 75, тарифен план Мтел Без граници М и Мтел Без граници XL, чиито месечни
абонаментни такси са 29,99 лв. и 32,00 лв. за срок от 2 г., удължен с анекс от 23.10.2019 г. /л.
22 от делото/ за срок от 2 г. от сключването му. С анекси от 23.10.2019 г. е удължен с 2 г.
срокът на договора за услуга *** и услуга **********, но липсват доказателства какви са
съществените елементи на постигнатото между страните съгласие относно тези услуги -
какво е естеството им и срещу каква цена. Поради това следва да се приеме, че дължимите
абонаментни такси за процесния период за услугата Net Box 75 възлизат общо на 371,94 лв.
Предвид гореизложеното и с оглед принципа за диспозитивното начало, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде уважен в размера, в който е предявен,
а именно за сумата от 640,26 лв., представляваща месечни абонаментни такси за периода
16.01.2021 г. - 15.07.2021 г.
С оглед възражението по въззивната жалба на А. С. Е., че ищецът не бил доказал, че е
предоставил на ответницата мобилните услуги, следва да се отбележи, че в случая са касае
за задължение за заплащане на абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, а
не за задължение за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната
такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата, при което
абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу
цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята
на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва
услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената
абонаментна такса. В подкрепа на този извод е и подписването на допълнителни
споразумение към процесните договори за мобилни услуги, тъй като ако не е имало
изпълнение от страна на оператора, не би имало и допълнителни споразумения.
11
Поради това следва да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да
предостави на ответницата достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последната.
Във връзка с оплакванията по въззивната жалба на А. С. Е. следва и да се отбележи, че
действително, представените от ищеца фактури, представляващи частни свидетелстващи
документи, не удостоверяват сами по себе си наличието на задължения на ответницата към
ищеца. За същите обаче се установи, че са издавани във връзка с предоставените от „А1
България“ ЕАД на абоната услуги като издаването им е задължение на
телекомуникационната компания и основание за плащане. Неполучаването на фактурата,
съответно неподписмането й от абоната, не освобождава последния от задължението му за
заплащане на дължимите суми.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
От приетите по делото като писмени доказателства и цитирани по-горе договори за
продажба на изплащане и приемно-предавателни протоколи се установи, че ищецът е
прехвърлил на ответника правото на собственост върху вещи и му ги е предал, както следва:
С договора от 11.07.2019 г. апарат Huawei P30ProBla+PH HUAP30Pro tr. при първоначална
вноска 51,98 лв., а остатъкът от 1195,54 лв. e платим на 23 вноски, 22 включващи главница и
лихва в общ размер 51,98 лв., и последна вноска в размер на 51,76 лв. С договора от
23.10.2019 г. апарат Huawei P30 Black+PH HUAP30 tr. при първоначална вноска 33,98 лв., а
остатъкът от 781,53 лв. e платим на 23 вноски, включващи главница и лихва в общ размер
33,98 лв. С договора от 23.07.2020 г. апарат Apple iPhone 11 Pro 256GB Sp Grey при
първоначална вноска 100,98 лв., а остатъкът от 2322,54 лв. e платим на 23 вноски,
включващи главница и лихва в общ размер 100,98 лв.
В раздел IV от договорите за лизинг е предвидено, че при предсрочно прекратяване на
договора всички суми стават изискуеми, т.е. предвижда се предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски при настъпване на определени условия, поради което, макар и в случая
да не се касае за договор за банков кредит, следва да бъдат съобразени задължителните за
съдилищата разяснения по тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установи да е осъществено
основанието на предсрочна изискуемост, както се твърди от ищеца, доколкото липсват
данни за връчване на длъжника на покана за доброволно плащане, както и изобщо за
изпращането й. Искът обаче се явява основателен именно по съображенията, изложени в
цитираното тълкувателно решение, съгласно които предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че в случая е установено, че срокът на
12
договорите за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването им, най-късният от
които е сключен на 23.07.2020 г. и следователно е настъпил падежът и на последната
лизингова вноска съобразно инкорпорираните в договорите погасителни планове. Поради
това, за ответницата е възникнало задължението да заплати предвидените в договорите
месечни лизингови вноски, а именно: 4 вноски от по 51,98 лв. за предоставено устройство
Huawei P30Pro, равняващи се на сумата 207,92 лв., 8 вноски по 33,98 лв. за предоставено
устройство Huawei P30, равняващи се на сумата 271,84 лв., както и 8 вноски по 100,98 лв.,
равняващи се на сумата 807,84 лв. за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено
устройство Apple iPhone 11 Pro. По отношение на последното устройство следва да се има
предвид, че месечните вноски са в размер на по 100,98 лв., с оглед и на което за
претендирания от ищеца осеммесечен период, общата дължима от ответницата сума възлиза
на 807,84 лв., поради което в частта му над тази сума до претендираната от 1716,66 лв.,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Относно вземанията за неустойка за месечни такси, отстъпка от месечна абонаментна
такса и отстъпка от цена на устройство, по делото се установи от приложените договори за
мобилни услуги и анексите към тях, че е уговорена клауза за неустойка при прекратяване по
вина на потребителя на договора за мобилни услуги до края на срока на договора, като
размерът им не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент.
Предвидено е и това, че при неплащане на най-малко 2 последователни месечни
вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават
изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, както и че независимо от
посоченото, договорът може да бъде развален от изправната страна при нарушение на
задълженията на другата, съгласно разпоредбите на чл. 335 ТЗ, чл. 205 и чл. 206 ЗЗД, като
страната, която разваля договора следва да уведоми писмено неизправната страна като даде
достатъчен срок за отстраняване на нарушението, който не може да бъде по-кратък от 14
дни.
По съображенията в цитираното и по-горе тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е нищожна клауза в договора,
предвиждаща, че при неплащане на определен брой вноски договорът става автоматично
предсрочно изискуем, следва да се приеме, че уговорката в този смисъл в раздел IV от
договорите за продажба на изплащане няма правно действие.
Към момента на начисляване на неустойките с фактура от 01.08.2021 г. липсва
изявление на оператора за разваляне на договорите за мобилни услуги и сключените във
връзка с него договори за продажба на изплащане с писмено уведомление до абоната
13
съгласно предвиденото в договора и чл. 87 ЗЗД, което налага извод, че след крайния срок на
договорите за мобилни услуги същите са продължили за неопределен срок и са прекратени с
получаване на препис от исковата молба от ответника на 15.02.2024 г. Към този момент
двугодишният срок на абонаментите, така и крайният падеж на договорите за лизинг, е
настъпил. Поради това, не е налице основание за заплащане на неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, нито за възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент.
Относно неустойката, начислена от оператора за невърнато оборудване, въззивният съд
намира, както и правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, че съгласно т. 6.1 от
приложението към договора от 04.10.2017 г., чието действие е удължено с анекс от
23.10.2019 г. за срок от 2 г., ако при прекратяването му, което и да е оборудване,
предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в неизправно състояние или не бъде
върнато, операторът има право на получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора. В договорите обаче не е
посочена стойността на оборудването, нито е приложен ценоразписа на оператора, подписан
от потребителя, с което да се е съгласил със заплащане на неустойка в определен размер при
невръщане на предоставено оборудване, поради което претендираните на това основание
вземания за неустойки са недължими.
По отношение на претендираната неустойка от 4 лв. - обезщетение обработка
просрочени задължения, следва да се има предвид, че в представените по делото договори
между страните липсва уговорка за заплащането й, а дори и да е налице такава, то тази
клауза би била нищожна като неравноправна, тъй като представлява плащане, свързано
изцяло със забавата на потребителя в полза на икономически по-силната страна - търговеца,
дължимо наред със законната лихва за забава. Така изложеното налага извод за недълижмост
и на вземането за неустойка, претендирано на това основание.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. ЗЗД:
Основателна и доказана се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва върху дължимите от ответницата главници, считано от датата на
подаване на заявлението - 31.07.2023 г., до окончателното издължаване, тъй като нейната
основателност е обусловена от уважаването на основния иск, който в случая е уважен.
Относно претенцията за заплащане на сумата от 731,43 лв., представляваща мораторна
лихва от забава, формирана от лихвите върху всяка от горепосочените суми от изпадането в
забава за всяка от тях, с начален момент на забавата по първата фактура - 22.03.2021 г., и
краен - 27.06.2023 г., въззивният съд намира следното:
Обезщетението за забава върху главниците за неплатени месечни абонаментни такси
възлизащи на 138,97 лв. месечно, за периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г., за които
ответницата е изпаднала в забава за плащане на първата фактура на 22.03.2021 г., до крайния
14
момент - 27.06.2023 г., е в размер на 151,68 лв. Обезщетението за забава върху 4 вноски от
по 51,98 лв. за предоставено устройство Huawei P30Pro възлиза на 46,66 лв. за периода от
22.03.2021 г. до 27.06.2023 г., върху 8 месечни вноски от по 33,98 лв. за предоставено
устройство Huawei P30 за период на забава 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г. възлиза на 55,68 лв., а
върху 8 месечни вноски от по 100,98 лв. за период на забава 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г.
възлиза на 167,41 лв. Изложеното налага извод, че искът за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца обезщетение за забава за периода 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г.
следва да бъде уважен за сумата 421,43 лв., а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 731,43 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Всичко гореизложено налага извод за неоснователност и на двете въззивни жалби и
при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По частната жалба вх. на ПРС № 24658/04.11.2024 г., подадена от А. С. Е.:
С обжалваното определение първоинстанционният съд на основание чл. 248 ГПК е
изменил постановеното по делото решение в частта му за разноските като жалбоподателката
е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД допълнително сумата 64.46 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и сумата 257.83 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съобразно уважената част на исковете.
Настоящият съдебен състав намира определението за правилно и законосъобразно.
Неоснователно е възражението по частната жалба на А. С. Е., че искането за изменение
на решението в частта за разноските било недопустимо и следвало да се остави без
разглеждане от съда, доколкото от представените по делото документи било видно, че
реално такова искане не било правено. Напротив, такова искане по чл. 248 ГПК е направено
надлежно и в срок от „А1 България“ ЕАД – същото е инкорпорирано в подадената от
дружеството въззивна жалба с вх. на ПРС № 15871/15.07.2024 г. – п.к. 11.07.2024 г. срещу
постановеното по делото решение, в която изрично се правят оплаквания, че неправилно не
били присъдени разноски на ищеца за платено адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство, във връзка с което се излагат твърдения, че същите били заплатени
от „Кол Пойнт“ ЕООД в качеството на изпълнител по договор, сключен с „А1 България“
ЕАД. В тази й част въззивната жалба има характер именно на молба по чл. 248 ГПК, поради
което правилно същата е била разгледана по същество от първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав също намира молбата за основателна по същество.
Видно от приложения на л. 42 от заповедното производство договор за правна защита
и съдействие, сключен между „А1 България“ ЕАД и адвокатско дружество „М., К. и
партньори“, възнаграждението, което заявителят се е задължил да заплати на адв. М. е в
размер на 626,75 лв. с вкл. ДДС, което съгласно т. 3 от договора е платимо чрез банков
превод по банкова сметка на адвоката от банкова сметка ***. Аналогичен текст относно
начина на заплащане на сумата 893,50 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС за исковото
производство, се съдържа в приложения на л. 64 от делото по исковото производство
15
договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 г., сключен между „А1 България“ ЕАД
и адвокатско дружество „М., К. и партньори“. От представените фактури и преводни
нареждания се установява, че възнагражденията са платени съобразно уговореното между
ищеца и адвоката, с оглед на което окръжният съд също приема, че извършените разходи са
доказани.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, не следва да се присъждат разноски за настоящото въззивно
производство, а същите остават в тежест на страните, както са направени.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 554/17.06.2024 г., постановено по гр. дело № 5121/2023 г. по
описа на Районен съд – Перни.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16