МОТИВИ
към присъда
№ 97 от 20.05.2016 година
по а.н.дело
№ 1252/2016 година по описа на
Старозагорския районен съд
С обвинителен акт на Районна прокуратура –
Стара Загора подсъдимите Т.П.Г. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********, и И.Г.И. – роден
на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** са предадени на съд за това, че на
11.05.2016 година, в град Стара Загора, в съучастие помежду си, като извършители,
без надлежно разрешително са държали: високо рискови наркотични вещества –
марихуана/коноп, канабис/, с нетно тегло 0,3943 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
7,3% /тегловни процента/ на стойност 2,37 лева и високо рискови наркотични
вещества – марихуана/коноп, канабис/, с нетно тегло 0,1147 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
5,6%/тегловни процента/ на стойност 0,69 лева, или всичко на обща стойност 3,06
лева, съгласно Постановление на Министерски съвет на Република България № 23/1998г,
приложение второ, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК и за
двамата подсъдими.
Производството
по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на
подсъдимите Г. и И. чрез техните защитници – адвокат.
М. и адв. Я..
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора заявява, че поддържа обвинението както по
отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Предлага и двамата подсъдими да
бъдат освободени от наказателна отговорност и да им бъдат наложени
административни наказания „Глоба” към минималния размер, предвиден в чл.78а от НК.
Защитникът
на подсъдимия И. – адвокат Я., не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт. Моли съда за минимално наказание.
Подсъдимият И.Г.И. се признава за виновен и
изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат М.,
предлага на съда да приложи чл.9, ал.2 от НК в случая, като излага подробни
съображения в пледоарията си. Алтернативно моли да се приложи чл.78а от НК,
като административното наказание да е в минимален размер.
Подсъдимият Т.П.Г. се признава за виновен и
съжалява за стореното.
Съдът,
като прецени събраните в наказателното производство по дознанието писмени и
гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимите
Т.П.Г. и И.Г.И. *** и поддържали близки приятелски отношения.
На
11.05.2016 година свидетелят Н.Н. и свидетелят Константин П. – полицаи в Първо
РУ на МВР – Стара Загора, при изпълнение на служебните си задължения,
патрулирали в района на ул. „Свети Княз Борис” в град Стара Загора. В посока
изток в района на пресечката на ул. „Св. Княз Борис” с ул. „Стефан Стамболов” в
град Стара Загора на 11.05.2016 година, те спрели за проверка лек автомобил
„Форд” с регистрационен № ВТ 4113 ВС, в който пътували три лица. Полицаите
установили тяхната самоличност, като водачът на автомобила бил подсъдимият И.И..
На предната дясна седалка пътувал подсъдимият Т.Г., на задната седалка бил свидетелят
Н.Н.. При извършената проверка в автомобила отпред до скоростния лост
полицейските служители забелязали недопушена саморъчно свита цигара. Пътуващите
в автомобила веднага обяснили на полицаите, че цигарата била свита от част от
марихуаната, която се намирала в една салфетка в жабката на колата и че тези
вещи били на подсъдимите И. и Г., като последните с общи средства пари били
закупили марихуаната. Двамата подсъдими обяснили още, че наркотичното вещество
било предназначено за лична употреба.
Свидетелите
Н. и П. запазили местопроизшествието и сигнализирали за случилото се в
дежурната част на Първо РУ на МВР – Стара Загора. На мястото била изпратена
дежурната оперативно-следствена група при Първо РУ на МВР – Стара Загора, като
в условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в лекия
автомобил „Форд” с регистрационен № ВТ 4113 ВС. При това действие, от колата /от
жабката и отпред до скоростния лост/, били намерени и иззети: суха, зелена
растителна маса в пакетче от свита хартиена салфетка, както и суха, зелена
растителна маса в един брой угарка от цигара, които при тестване с полеви наркотест реагирали положително на марихуана. За намерените
вещества водачът на автомобила – подсъдимият И. обяснил, че същите
представляват марихуана и били на него и приятеля му подсъдимият Г. за лично
ползване.
Протоколът
за претърсване и изземване бил одобрен по съответния процесуален ред от Районен
съд – Стара Загора с определение от 11.05.2016 година по ч.н.д. № 1202/2016 година.
От
заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза № 237/11.05.2016
година на БНТЛ при ОД на МВР
– град Стара Загора, е видно, че: предоставената за изследване суха, зелена
растителна маса в пакетче от свита хартиена салфетка, представлява марихуана
/коноп, канабис/ с нетно тегло 0,3943 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
7,3% /тегловни процента/, като за нуждите на експертизата било изразходвано
част от количество, като остатъка след ФХЕ е 0,2939
грама, предоставената за изследване суха, зелена растителна маса в един брой
угарка, представлява марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1147 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол
5,6% /тегловни процента/, като за нуждите на експертизата било изразходвано
цялото количество.
Марихуаната
/коноп,канабис/ е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за психотропните вещества на
ООН, ратифицирана от Република България. Същото е включено в приложение № 1 на
чл.3 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Съгласно
Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 година за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам
марихуана, независимо от процентното съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент е 6 лева.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото –
самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се
събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид изложеното, съдът прие за
безспорно установено, че подсъдимите Т.П.Г. и И.Г.И. са
виновни в това, че на 11.05.2016 година, в град Стара Загора, в съучастие помежду
си, като извършители, без надлежно разрешително са държали: високо рискови
наркотични вещества – марихуана/коноп, канабис/, с нетно тегло 0,3943 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
7,3% /тегловни процента/ на стойност 2,37 лева и високо рискови наркотични
вещества – марихуана/коноп, канабис/, с нетно тегло 0,1147 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол
5,6%/тегловни процента/ на стойност 0,69 лева, или всичко на обща стойност 3,06
лева, съгласно Постановление на Министерски съвет на Република България №
23/1998г, приложение второ, като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК и за двамата подсъдими.
Престъплението, с оглед младата
възраст на подсъдимите Г. и И., чистото им съдебно
минало, липсата на вредни последици и неголямото количество държано наркотично
вещество, както и невисоката му стойност, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение със случаите на престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, поради което и деянието следва да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено както от подсъдимия Г., така и от
подсъдимия И. виновно, при пряк умисъл, същите са съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл.354а, ал.5 във връзка с
ал.3, т.1 от НК предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева. Двамата подсъдими са
пълнолетни лица, не са осъждани и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Несъмнено от извършеното престъпление няма
причинени съставомерни имуществени вреди, които
следва да се възстановяват или обезпечават. В тази насока с оглед наличие на
условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от
наказателна отговорност подсъдимите Г. и И. за
извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК и наложи
на всеки от тях административно наказание „Глоба”.
При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, личността на дейците, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и всичките смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
изразената на досъдебното производство и в хода на съдебното производство явна
критичност към извършеното, направените пълни признания, чистото съдебно
минало, сравнително младата възраст на подсъдимите и липсата на данни за други
противообществени прояви.
Отчитайки
горното с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът,
като отчете и обществената опасност на зачестилите деяния от този вид,
конкретно на подсъдимите и взе предвид задължителната разпоредба на чл.78а,
ал.5 от НК, наложи и на двамата подсъдими административно наказание в размер
към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1000
лева. Според съда този размер в минималния му вид е достатъчно разумен предвид
възрастта на дейците и възможността същите да се поправят, превъзпитат, да
преосмислят и коригират за в бъдеще поведението си. Съдът намира, че в
разглеждания случай следва да се прилага минимумът, предвиден в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК, тъй като това е единствената правна възможност, която
законът предоставя като възможен минимум. Както бе посочено по-горе, в
разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер до
1000 лева. В случай на прилагането на тази правна норма лицето следва да се
счита за осъждано. Когато обаче са налице предпоставките на чл.78а от НК то
предвид императивния характер на тази разпоредба същата следва да бъде
приложена спрямо дейците, като им бъдат определени съответните наказания глоба.
Предвиденият минимум в чл.78а, ал.1 от НК е в размер на 1000 лева.
Законодателят е предвидил разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК да налага едно
ограничение, когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само
глоба, като се налага извода, че наложената глоба по чл.78а не може да
надвишава размера на предвидената в текста на престъплението глоба. В
разглеждания случай, предвид визирания в чл.78а, ал.1 от НК минимум и с оглед
така определеното в чл.354а, ал.5 от НК наказание „Глоба” в размер до 1000
лева, то съдът приема, че единственото възможно минимално наказание, което
следва да се наложи по административен ред е наказанието „Глоба” в размер на
1000 лева при съобразяване с разпоредбата на ал.5 от чл.78а от НК. Размерът на
глобата би могъл да бъде по-малък от 1000 лева, ако в състава на самото
престъпление определеният размер на глобата е под 1000 лева, например до 300
лева, както е в случая с престъплението по чл.207 от НК и други такива.
В
тежест на подсъдимите съдът възложи направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на по 66,75 лева за всеки от тях. На основание
чл.53 от НК във връзка с чл.112 от НПК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства, иззети по досъдебното производство, а именно високорисково
наркотично вещество – общо 0,2939 грама марихуана /след ФХЕ/
със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол,
оставени на съхранение в Първо РУ „Полиция” Стара Загора, до транспортирането
му в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” в
Главно управление „Агенция Митници” град София, като постанови същото да бъде унищожено.
Водим от горните мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: