Решение по дело №27/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 6

Гр.Сливен, 01.04.2021г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на девети март,  две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

   При секретаря  Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 27 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         При условията на активно и пасивно субективно и обективно съединяване са предявени  главни   искове с правно основание 55 ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание  чл. 59 ал.1 ЗЗД и  чл. 45 ЗЗД.

         В  коригираната исковата молба  от 14.07.2020г,  ищците твърдят, че са ЕООД, представлявани от един и същ управител- М.Х.М., който получил заявка за доставка на материали от ответника И.И..

         По негово нареждане, двете дружества - ищци доставяли в склада на ответника „КОМ“ЕООД, находящ се в с.Гавраилово, където получателя на стоките „КОМ“ЕООД влагал получените материали в производство на палети, които реализирал  от реалния получател на материалите на свободния пазар.    

        Твърдят, че на 12.02.2015г, първия ищец „МЛМ Инженеринг“ЕООД, доставил по заявка в с.Гавраилово, в склада на „КОМ“ЕООД  четири вида ламарина, описана подробно в исковата молба. Тя била приета от ответника И.И., със  знанието и съгласието на собственика на склада - ответника А.А., за което били подписани приемо-предавателни протоколи    

         След като И.И.  получил стоката, заедно с А.А., поискал да бъдат издадени фактури на името на „МЕТЕКОМ“ЕООД, като казал, че това дружество е на дъщеря му, но се оказало, че тя е починала.

         Твърди се,  че в законния срок, за извършената доставка,  ищецът  „МЛМ Инженеринг“ЕООД, издал следните две фактури № 573/12.02.2015г и № 574/16.02.2015г, в които подробно  били описани доставени стоки и ед.цена. Тези фактури били осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени в справка-декларация по ЗДДС за съответния месец, както и в ГФО на предприятието. Тези фактури били предадени на ответника И.И..

         Твърди се, че по протокол от12.02.2015г, към фактура № 573/12.02.2015г, се дължи главница 4871,29лв. след приспадане на извършено частично плащане на 1508,51лв., а по  протокол от 16.02.2015г към фактура № 574/16.02.2015 г. ,  се дължи главница 806,35 лв.

         Твърдят, че на 01.04.2015г, вторият ищец „Хримекс М.“ЕООД доставил в склада на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово описаните в ИМ видове ламарина, приети от И.И., със съгласието на със знанието и съгласието на собственика на склада - ответника А.А., за което били подписани приемо-предавателни протоколи от същата дата. След като получили стоката, И.И. поискал издаване на фактури, като „Хримекс М.“ЕООД издало 4бр. фактури, а именно фактури № 59, № 60, № 61 и №62,  всички от дата 01.04.2015г, В тях стоката била описани по вид и ед.цени. Фактурите били осчетоводени  в счетоводството на ищеца, включени в справка-декларация по ЗДДС за съответния месец, както и в ГФО.

Твърдят, че  по протокол от 01.04.2015 към фактура № 59 се дължи главница   10 686,32 лв; по протокол от 01.04.2015г към  фактура № 60  дължи главница 1 355,23 лв.;  по протокол от 01.04.2015г към фактура  № 61  се  дължи главница 9 868,44 лв. и  по протокол от               01.04.2015г към фактура №61, се дължи главница 5 607.36лв

        Твърди се, че двете физически лица  И.И. и  А.А. са получили материалите с цел да ги  вложат в производството на „КОМ“ЕООД, без да разполагат с представителни правомощия  или да са упълномощени от „МЕТЕКОМ“ЕООД. Те получили стоките за себе си и не са ги предали и заприходили като материали в дружеството, посочено от тях като купувач, а именно:  „МЕТЕКОМ“ЕООД, което дружество  по същото време изобщо не е извършвало търговска дейност, а впоследствие и собственикът му починал. Управителят на двете дружества – ищци - М.М. бил въведен в заблуждение от И.И. и А.А., което било видно от приложената кореспонденция, че заявените от И.  материали  за доставка, са доставени на „МЕТЕКОМ“ЕООД, а не на реалния получател „КОМ“ЕООД, както и че МЕТЕКОМ“ЕООД ще плати цената на стоката.

       Твърди се, че след доставката станало ясно, че двамата ответници  И.И. и  А.А. , които получили стоката,  не са служители на „МЕТЕКОМ“ЕООД, а първият от тях се представил за баща  на управителката на същото дружество, която починала, а втория бил собственик на склада в с.Гавраилово, където доставили стоката и управител на „КОМ“ЕООД,  което дружество употребило за своята дейност стоките.

        Оказало се, че „МЕТЕКОМ“ЕООД е  неработещо дружество, а двете лица И.И. и А.А. получили стоката, обещали да я заплатят, и я използвали за свои цели, а именно тя била вложена за производство на палети от „КОМ“ЕООД, чийто управител бил ответника А.А..

        Затова ищците считат, че липсва основание да претендират заплащане стойността на доставената стока от  „МЕТЕКОМ“ЕООД, тъй като липсва договор за покупко-продажба, макар  че в протоколите и фактурите това дружество е вписано като получател на стоките. То реално не ги е получило, а са били използвани за нуждите на друго дружество - „КОМ“ЕООД. Поради това, считат, че  „КОМ“ЕООД е получило стоките  без правно основание и следва да ги върне, но тъй като са вложени в производството на палети, претендират на основание чл. 57 ал.2 ЗЗД заплащане на тяхната равностойност на всички материали, предадени в склада  на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово и  получени лично от ответниците И. и А..

          Твърди се, че И. и А. признавали, че са получили стоките и че дължат плащане на получените материали, като неколкократно обещавали да заплатят дължимите суми, но до сега ищците останали неудовлетворени.  

         Твърдят, че по банковата сметка на  ищеца „Хримекс М.“ЕООД, на 08.07.2016г, ответникът И.И. заплатил сумата 1000лв на основание заплащане на материали, а на 23.12.2016г същият  заплатил по банкова сметка ***  „МЛМ Инженеринг“ЕООД сумата 2000лв, с основание  по фактури за „КОМ“ЕООД.

         Считат за очевидно, че И.И. не е действал от името и за сметка на „МЕТЕКОМ“ ЕООД, а плащайки задължение по фактури на „КОМ“ЕООД правел признание, че реалния получател на стоката е „КОМ“ ЕООД. Затова и извършил плащане от името и за сметка на „КОМ“ЕООД.

         Освен това, ищецът „МЛМ Инженеринг“ЕООД не е имал търговски отношения и продажби с „КОМ“ЕООД.

         Твърдят, че по жалба на двата ищци пред РП-Сливен била образувана пр.преписка № 3689/2019г, където двамата ответници И.И. и А.А. признали, че получили стоките за себе си и ги използвали за дейността на „КОМ“ЕООД, макар да нямат  сключен договор с ищците.

         Твърдят, че с получените материали, използвани в търговската дейност на „КОМ“ЕООД, същият се обогатил неоснователно, получавайки ги в склада в с.Гавраилово и разходвайки ги, без да има основание за това. 

         Твърдят, че обедняването на ищеца „МЛМ Инженеринг“ЕООД  се изразява в стойността на предадените в склада на „КОМ“ЕООД стоки, описани в протокола от 12.02.2015 и 16.02.2015г. и  фактури № 573/12.02.2016 и № 574/16.02.20215г, в общ размер на сумата 5677.64лв.  

         Твърдят, че обедняването на ищеца„Хримекс М.“ЕООД,  което се изразява в стойността на предадените в склада на „КОМ“ЕООД стоки, описани в протоколи от 01.04.2015 и фактури № 59, 60,61 и 62/01.04.2015г, в общ размер на сумата 27 517.35лв.

         Двамата ответници И.И. и А.А., със своите  действия въвели в заблуждение управителя на дружествата – ищци, че   заявените за доставка от ищците стоки са доставени на „МЕТЕКОМ“ЕООД, а не на реалния получател „КОМ“ЕООД, както и че „МЕТЕКОМ“ЕООД ще плати цената на получените стоки, поради което следвало да отговарят солидарно за причинените имуществени вреди, изразяващи се в размер на  сумата 33 194 99лв, от която: 5677.64лв. се дължала на първия ищец и 27 517.35лв-  втория  ищец. 

          Молят да постановяване на съдебно решение, с което ответникът „КОМ“ЕООД бъде осъден да заплати на първия ищец „МЛМ Инженеринг“ЕООД  сумата 5677.64лв,  с която неоснователно се е обогатил, представляваща стойността на доставени и вложени стоки по фактури № 573/12.02.2015г. и № 574/16.02.2015г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. 

          Молят да постановяване на съдебно решение, с което ответникът „КОМ“ЕООД бъде осъден да заплати на втория ищец „Хримекс М.“ЕООД „сумата 27 517.35лв, с която неоснователно се е обогатил, представляваща стойността на доставени и вложени стоки по фактури № 59 60, 61 и 62, всички от 01.04.2015г, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. 

         Молят първо да бъдат разгледани исковете на основание чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД, а  в условията на евентуалност - по чл. 59 ЗЗД  и същата цена.

         Ако съдът отхвърлел двата иска на ищците, молят за решение, с която вторият и третия ответник - И.И. и А.А. бъдат осъдени солидарно да им заплатят общата сума 33 194 99лв, представляваща сбор от цената на исковете на всеки ищец, която сума представлявала обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

          Ответникът И.И. е подал отговор на  исковата молба в законния  срок, с който оспорва предявеният срещу него иск, като погасен по давност, а последното задължение било от дата 01.04.2015г, т.е. изтекла предвидената в чл. 114 ал.1 ЗЗД 5-годишна давност.

        Твърди, че от 01.04.2015г до датата на предявяване на ИМ - 28.05.2020г, е изтекла предвидената в закона 5г. давност.

         Не оспорва, че  плащанията, които е извършил за сметка на ищеца на 08.07.2016г. - 1000лв и на 23.12.2016г. - 2000лв са за сметка на „КОМ“ЕООД   и че са му дадени от А.А. материали, които получил на 01.04.2015г. Твърди, че фирмата на дъщеря му Г.И.Н. съществувала до края на м.ноември 2015г. и след като тя починала, била заличена служебно от ТР. До 05.12.2015г ищецът не е предявявал претенции към „МЕТЕКОМ“ЕООД, няма нищо общо с това дружество и не е въвел в заблуждение ищеца, както и че липсват доказателства, видно от които, след м.април 2015г да е признал вземането.

         Моли за отхвърляне на исковете като погасени по давност.

         Отговор на исковата молба в срок са подали  ответниците „КОМ“ЕООД, представлявано от А.Г.А.  и А.Г.А., с който оспорват исковете  изцяло, като неоснователни и недоказани.

         Оспорват  твърденията в ИМ, че стоките, доставени от двете ищцови дружества, за които са съставени протоколи, подписани от ответника И.Н.И., са били приети със съгласието и в склада на ответника А.Г.А.. Дори физически да присъствал при доставянето на стоките, ответникът А.А. не участвал по никакъв начин в търговските отношения, развили се между ищцовите дружества и „МЕТЕКОМ”ЕООД. Последното дружество имало за свой пълномощник ответника И.Н.И., който бил в търговски отношения с ищците. Именно поради тази причина, той е подписал приемно-предавателните протоколи и поискал фактурите да се издадат на името на представляваното от него дружество.  Не били посочени доказателства, че складът е собственост на А.А..

           Твърди се, че „КОМ” ЕООД е имало търговски отношения с „МЕТЕКОМ”ЕООД чрез неговия пълномощник И.Н.И. преди процесните доставки и след това и не е имал такива с ищцовите дружества. С приложените към отговора счетоводни документи се установявали тези редовни търговски отношения, както и фактът,че ответника “КОМ“ЕООД  получил процесните стоки не от ищците, а от „МЕТЕКОМ” ЕООД.

Твърди се, че доставените от ищците материали, използвани  в  производство на „КОМ“ЕООД ,  не е без правно основание.  Това  станало въз основа на сключен договор за доставка между „МЕТЕКОМ” ЕООД и „КОМ” ЕООД, по силата на който последното дружество е придобило собствеността върху доставките.

         Твърденията за уговорка между пълномощника И.Н. и ответниците да заблудят ищците  били несъстоятелни и липсвали каквито й да е било доказателства в това отношение. Първият ответник „КОМ“ЕООД не е имал търговски контакти и отношения с ищците. Такива той  имал с „МЕТЕКОМ”ЕООД. Получавайки стоките, доставени от ищците, пълномощникът на дружеството - купувач ги  доставил на своя купувач. Всички тези отношения  били доказани с издадените фактури.

          Не отговаряло на истината, че първият ответник е получил доставките без правно основание. Той бил в търговски отношения със своя доставчик- „МЕТЕКОМ”ЕООД, който чрез своя пълномощник получил стоките, независимо къде са били съхранени. Действителните облигационни отношения между двете фирми не се опровергавали от изявленията на двете физически лица И. и А. в последващите години.

         Евентуално предявеният срещу ответника А.Г.А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, считат за неоснователен. Липсвали факти, които да сочат на някакво неправомерно действие на това физическо лице, което да е причинило имуществени вреди на ищците. Самото физическо присъствие на ответника А. при получаването на доставките по никакъв начин не го поставяло в положението да отговаря за заплащането на тези доставки или на причинените вреди на ищците поради невъзможността да си получат парите за тези доставки от лицето, което се е явило като техен купувач.Още повече, че това физическо лице било и собственик и управител на „КОМ” ЕООД, който факт опровергава твърдението, че вторият ответник има и лична отговорност.

         Ищците са подали допълнителна искова молба в срока по чл.372 ГПК,  с който оспорват  твърденията в отговорите на исковата молба.

        Твърдят, че оспорват истинността на  представените от  „КОМ” ЕООД и А.А. 6 броя фактури. Тяхното съдържание било невярно и не отговаряло на действителното фактическо положение.

         В с.з. двамата ищци се  представляват от процесуални представители, поддържа предявените главни и евентуални искове и молят да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък. Представят писмени бележки.

          В с.з. първите двама ответници - „КОМ“ЕООД и А.А., ред. призовани, се представляват от  упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба. Счита всички  искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира  разноски съгласно   списък по чл. 8 ГПК. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения.

          В с.з. третият ответник И.И., не се явява и не се представлява.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          М.Х.М. е управител и едноличен собственик на капитала на две  дружествата – ищци: „ММ Инженеринг“ЕООД и „ХРИМЕКС М.“ЕООД, двете със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Цар Симеон Велики“ № 65 ,ет.7.

         Предметът на дейност на двете дружества включвал доставка на стоки по поръчка на клиенти, която се извършвала директно от производителя на купувача, тъй като ищците не разполагали със складове. Поръчките обичайно се правели по телефона, а спецификациите били изпращани по ел.поща.

         Ответното дружество“КОМ“ЕООД е със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, с управител-третия ответник А.А..  

        Двете дружества-ищци имали търговски отношения с „МЕТЕКОМ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Я. С.“ ******, ЕИК- ***********, представлявано от управителя Г.И.Н..

        М.М. познавал както управителя на „МЕТЕКОМ“ЕООД, така и нейния баща -втория ответник И.Н.И..

         С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 05.04.2011г., И.И. бил упълномощен от дъщеря си Г.И.Н.,  в качеството й на управител на „МЕТЕКОМ“ЕООД, да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица в страната.

         Г.И.Н. починала на 05.12.2015г, а на 21.01.2016г той подал пред СРС молба, с която се отказал от нейното наследство, който отказ е вписан в специалната книга на СРС под № 86/28.01.2016г.

          След справка в търговския регистър се установява, че „МЕКЕКОМ“ЕООД не е прекратено по реда на чл. 157 вр. чл. 155 т.3 ТЗ, въпреки че 3 месеца след смъртта на управителя, не е вписан  нов управител.

         През 2015г лично И.Н.И. поръчал на двете дружества ищци да доставят ламарини в склад в с.Гавраилово, собственост на „КОМ“ЕООД . След уточняване на вида, количеството и цената, служителите на ищцовите дружества направили запитване до производителя, закупили ги от него и ги доставили директно на клиента в посочения от него склад.

          За всяка направена от И.И. доставка св.В.В., /счетоводител на двете ищцовите дружества/, съставила приемо-предавателни протоколи, които се подписвали от двете страни, както и фактура. Тези документи изпращала на И.И. в с.Оризаре, където живеел. Той ги подписвал и връщал единия екземпляр от приемо-предавателния протокол, а оригинала на фактурите оставал при него. Преди издаването на документи, той потвърждавал получаването на стоката, а св.В. потвърждавала, че стоката е доставена и документите-оформени.

        В издадените от нея фактури за всяка доставка, като купувач тя записала „МЕТЕКОМ“ЕООД, защото така й казал И.И..

        Нямала съмнение относно това дружество, тъй като знаела, че  съществува, тъй като и друг път ищците имали търговски отношения с него.

        Ищцовите дружества извършили по поръчка на И.И. общо три доставки на ламарина в склад в с.Гавраилово, собственост на „КОМ“ЕООД.

        Първата доставка е извършена на 12.02.2015г, когато ищецът „ММ Инженеринг“ ЕООД,  доставил в склада в с.Гаврилово три вида ламарина.

        За доставката е издадена фактура № 573/12.02.2015г на обща стойност 5316.50лв,  с ДДС- 6389.80лв.

        За  доставчик в тази фактурата е посочен  „МЛМ- Инженеринг“ЕООД, а за получател- „Метеком“ЕООД.

        На 12.02.2015г, св. В.  съставила  приемо-предавателен протокол, в който отразила, че е предала стоката в склада на “КОМ“ЕООД в с.Гавраилово, която е приета на същата дата от „Метеком“ ЕООД, чрез И.И..

        Втората доставка на ламарина, извършена от ищеца „МЛМ Инженеринг“ ЕООД от 16.02.2015г, за което св.В. издала фактура № 574/16.02.2015г, със същия доставчик и получател, на стойност 671.96лв ,  с ДДС- 806.35лв.

        В съставеният приемо-предавател протокол от същата дата, е записано, че ламарината е предадена от св. В. на  16.02.2015г, приета на същата дата от „Метеком“ ЕООД, чрез И.И., в същия склад в с.Гавраилово.

        Третата доставка на ламарина е извършена от ищеца „Хримекс М.“ЕООД на 01.04.2015г., отново в  същия склада в с.Гавраилово.  

        Издадени са следните 4 бр. фактури: № 59/01.04.2015, на стойност с ДДС-11686.32лв; № 60/01.04.2015 на стойност 1355.23лв с ДДС; № 61/01.04.2015г на стойност 9868.44 с ДДС и № 62/01.04.2015г на стойност 5607.36лв.

        За доставчик във всички фактури, касаещи третата доставка, е посочен „Хримекс М.“ЕООД, а за получател - отново„Метеком“ЕООД.

         Към всяка една фактура е съставен приемо-предавателен протокол от дата 01.04.2015г,  видно от който, стоките отново са предадени от св.В., а получени от „Метеком“ЕООД,  чрез И.И..

         От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че фактури № 573/12.02.2015г и № 574/16.02.2015г са осчетоводени  в счетоводството на „МЛМ Инженеринг“ЕООД, включени в дневника за продажби и справка-декларация по ЗДДС, по двете фактури е внесен в бюджета и дължимия ДДС.

          Фактури  №  № 59/01.04.2015, ; № 60/01.04.2015т; № 61/01.04.2015г  и  № 62/ 01.04.2015г са осчетоводени в счетоводството на  ищеца  „Хримекс М.“ ЕООД , включени в дневника за продажби и справка-декларация по ЗДДС, По четирите фактури е внесен в бюджета и дължимия ДДС.

         В счетоводството на двете дружества-ищци , описаните в процесните фактури стоки са изписани като продадени.

Съгласно извлечение от разплащателната сметка на „МЛМ Инженеринг“ ЕООД, на 23.12.2016 год.,  е получил превод от И.Н.И., с основание„по фактури за „КОМ“ ЕООД.  

 Със сумата е бил погасен остатък по фактура № 572/12.02.2015 год. на стойност 491,49 лв. и част от фактура 573/12.02.2015 г. - 1 508,51 лв.

  Към датата на изготвяне на СИЕ, вземането на „МЛМ Инженеринг“ ЕООД възлиза в размер на 5 677,64 лв., както следва : по фактура  №573/12.02.2015. -4871,29 лв и по фактура .№ 574/16.02.2015.,- 806,35 лв.

Съгласно извлечение от разплащателната сметка на „Хримекс М.“ ЕООД, на 08.07.2016 год. са постъпили 1 000 лв,, с основание „паричен превод“ от И.Н.И. - „плащане на материали“.

 С тази сума е  отразена в счетоводството като частично погасяване по фактура № 59/01.04.2015г.

 Към  момента на изготвяне на СИЕ, вземането на „Хримекс М.“ ЕООД в размер на 27 517,35 лв. , както следва:  по фактура № 59/01.04.2015г. -10 686,32 лв. ; по  фактура № 60/01.04.2015г. -1 355,23 лв.; фактура № 61/01.04.2015г–9868.44лв и  фактура № 62/01.04.2015 -5 607,36лв

        Всички  стоки, които са били доставени от двете дружества -ищци, по поръчка на И.И., в склада в с.Гавраилово, са били продадени от „Метеком“ЕООД на “КОМ“ЕООД, за което са издадени от „Метеком“ ЕООД  фактури:  № **********/12.02.2015 год.; № **********/19.03.2015 год.; № **********/28.02.2013 год.; № **********/16.02.2015 № **********/01.04.2015 и № **********/01.04.2015 г.

Тези фактури са осчетоводени в счетоводството на „КОМ“ЕООД,  като материали на склад ,а впоследствие -вложени в производство на палети и контейнери.

        Същите фактури са включени в дневника за  покупки и в справка-декларация по ЗДДС на „КОМ“ЕООД, но са  закрити като погасени по давност. Не е извършено плащане по тях. В същия период, основен доставчик на „КОМ“ЕООД е „МЕТЕКОМ“ ЕООД.

         След като се бавело плащането на цената на доставените стоки по процесните фактури, св.В., който бил приятел на управителя М.М., посетил няколко пъти дома на ответника И.И. *** и разговарял с него за неплатените доставки. Ответникът И.И. обещавал да се разплати в рамките на няколко седмици. При едно от посещенията в неговия дом, св.В. видял на вратата некролог и тогава разбрал, че има дъщеря Г., която е починала.

        Въпреки проведените разговори с И.И. и Ананас А., плащане не настъпило, а М.М. подал жалба срещу тях в РП-Сливен, по която е образувана прокурорска преписка №36 85/2019г.

         С постановление от 06.02.2020г ,прокурорът  отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката, което е приел, че не е осъществен състава на престъплението измама.

         Тези фактически констатации съдът направи въз основана събраните писмени доказателства, свидетелските показания, които кредитира като преки и непосредствени и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, ценено като обосновано, ясно и неоспорено.

         Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

          При условията на активно и пасивно субективно и обективно съединяване са предявени главни и евентуални искове на две търговски дружества срещу трима ответници.

         Срещу първият ответник „КОМ“ЕООД всеки от двамата ищци е предявил по един главен иск за неоснователно обогатяване, в хипотезата на дадено без основание,  с правно основание  чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД:

         Първият ищец „МЛМ Инженеринг“ЕООД е предявил срещу „КОМ“ЕООД   иск по чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД, с  цена  -  5677.64лв; 

         Вторият ищец „Хримекс М.“ЕООД е предявил срещу „КОМ“ЕООД    иск  по чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД с цена - 27 517.35лв . 

          В   условията на евентуалност, всеки от  двамата ищци е предявил срещу същия ответник “КОМ“ЕООД  искове за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 59 ал.1  ЗЗД  и същата цена.

Против втория и третия ответник, съответно И.И. и А.А., всеки от  двамата ищци  е предявил евентуални искове за тяхното солидарно осъждане да им заплатят обезщетение за имуществени вреди от  непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 53 ЗЗД и цена 33 194.99лв.,  представляваща  сбор от цената на  исковете на всеки ищец, а  именно: 5677.64лв  -първия ищец  и 27 517.35лв –втория

По главните искове на ищците с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявени срещу ответника „КОМ“ЕООД

Исковете на двамата ищци са процесуално допустими, а разгледани по същество- неоснователни.

Въпреки че ищците  разполагат с право на иск срещу „Метеком“ЕООД на договорно основание, това не ги лишава от правото на иск за заплащане цената на доставена стока от неоснователно обогатилия се, който не е освободен от това задължение предвид възможността на ищците да търсят правата си от трето лице. 

 Разпоредбата на чл. 55 ал.1 ЗЗД урежда три фактически състава на неоснователно обогатяване, като съобразно фактическите твърдения в исковата молба, съдът приема, че се касае на първия фактически състав, при който е налице даване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

         За успешното провеждане на иска по чл. 55 ал.1 пл.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже факта на предаването на конкретните движими вещи , а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за тяхното получаване, респ. за задържане на полученото.

Безспорно е между страните, че процесните стоки са били доставени по поръчка на ответника И.И. от името на „Метеком“ЕООД  и  получени в склада на ответника „КОМ“ЕООД, находящ се в с.Гавраилово,общ.Сливен.

 Безспорно е също, че стоките са доставени от дружествата- ищци, но не е заплатена стойността им от получателя.

 Видно от оформените за доставките фактури и приемо-предавателни протоколи, във всичките е отразено, че  стоките са доставени от  двамата ищци и са получени от „Метеком“ЕООД,, чрез ответника  И.И..

  Последният  е представил по делото общо пълномощно от управителя на „МЕТЕКОМ“ЕООД  и неговата дъщеря Г.И.Н..

Според текста на пълномощното с нотариална заверка на подписа от 05.04.2011г,  И.И. е упълномощен от управителя на „КОМ“ЕООД и негова дъщеря Г.И.Н., да представлява дружеството пред  всички физически и юридически лица  на територията на страната.

         Упълномощаването е общо/ генерално/, но при липса на други указания, съдът приема, че пълномощникът е упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца.

Когато физическото лице действа действа като пряк представител на търговеца, овластено за извършва действия и сделки, свързани с обикновената дейност на търговеца и не посочва качеството на прокурист или самостоятелен търговец, то действа като търговски пълномощник по  смисъла на чл. 26 ТЗ и за него се отнасят ограниченията на представителната власт по чл. 26 ал.2 ТЗ.  

 Отношенията между  търговеца и пълномощника се уреждат с договор, но източник на представителната власт на търговския пълномощник е упълномощителната сделка на търговеца, за която се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа и която съществува парарелно и самостоятелно от договорното правоотношение  между двамата.

За валидността на представителната власт не е необходимо  да се доказва сключването и съдържанието на договорното правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което е издадено пълномощното. 

         Преценката на представителната власт на пълномощника се извършва  въз основа на съдържанието и формата на неговото пълномощно, като за правните последици от сключените от пълномощника сделки, са без  значение вътрешните отношения между търговеца и пълномощника, а само валидността на упълномощителната сделка на учредената от търговеца представителна власт. В тази насока е  постановено решение № 125/13.02.2020г по т.д. № 2857/2018г на ВКС, първо т.о., в което е даден отговор, че обемът на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице при липса на други указания, се определя по правилата на чл. 26 ал.1 и ал.2 ТЗ, като търговецът може да упълномощи за конкретни действия и други физически лица, които нямат качеството на търговски пълномощници.

          В случая, упълномощаването е извършено в изискуемата от чл. 26 ТЗ форма/ писмена с нотариална заверка на подписите/ и при липса на други указания в него, следва да се приеме, че обемът на представителната власт  на упълномощеното лице е по чл. 26 ал.1 ТЗ, с ограниченията по чл. 26 ал.2 ТЗ. 

Доколкото И.И. е представлявал търговеца“Метеком“ЕООД при извършване на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятието „ търговско занятие“ или „ предмет на дейност на търговеца“, това лице е  действало като търговски пълномощник.

        Дори да се приеме, че е  лице без представителна власт, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а висящо недействителен.

        Тъй като се касае за търговски сделки, приложение намира правилото на чл.301 ТЗ, според което, щом едно лице  действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговеца потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

         Предвид датата на сключване на трите договора за търговски продажби 12.02.2015, 16.02.2015г и 01.04.2015г, на основание чл. 301 ТЗ, се презюмира, че Г.И.Н., починала няколко месеца по-късно, на 05.12.2015г, която е  управител на „Метеком“ЕООД,  ги е  потвърдила.   

Именно пълномощникът  И.И. казал на св.В. да издаде всички фактури на името на „Метеком“ЕООД, което тя и  направила.

След смъртта на управителя на „Метеком“ЕООД-Г.И.Н., ищците потърсили дължимите суми за доставените стоки от  нейния баща и пълномощник - И.И. и от А.А., който е управител на „КОМ“ЕООД, в чийто склад са доставени стоките.

Издадените общо 6 фактури, от които: 2 бр.-  за първата доставка, осъществена от „МЛМ - Инженеринг“ЕООД и 4 бр. – за втората доставка, извършена от„Хримекс М.“ЕООД, и двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, доказват съществуването на договорни отношения между  ищците и „Метеком“ ЕООД, чрез пълномощника му  И.И..

 Съгласно трайната съдебна практика, фактурата може да се приеме като  доказателство за сключен договор за търговска продажба и установи задължението на купувача, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката- вид на закупена стока, стойност, начини на плащане, имена на продавача и купувача, време и място на сключване на договора. Всички тези реквизити от съдържанието на договора се съдържат във всяка една фактура.

Дали ответникът И.И. е действал като лице без представителна власт или е бил упълномощен от управителя  за  сключване на конкретните сделки с ищците, дали се е легитимирал пред тях и в какво качество, съгласно чл. 301 ТЗ, се презюмира, че търговецът е узнал за доставянето на стоката .

Не без значение е и обстоятелството, че между ищците и „Метеком“ ЕООД са  съществували и преди търговски отношения, т.е. дружество не е непознато за тях,  нито управителя му, нито ответника  И.И..

Едва след смъртта на управителя на „МЕТЕКОМ“ЕООД и преустановяване дейността на дружеството, са започнали разговори  от управителя на ищците с И.И. за плащане на дължимите суми.  

Щом е била налице договорна връзка между всеки от ищците и „Метеком“ЕООД,  и това е соченото дружеството за получател на стоката в издадените фактури и приемо-предавателни протоколи, именно това дружество дължи плащане на нейната цена, тъй като задължението за плащане стойността на доставените стоки е на купувача по  договора.

Но  ищците са  предпочели да предявят своите искове срещу трето на договорната връзка лице, което според тях се е обогатило без основание.

За да бъде уважен иска по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, следва да е доказано, че едно лице е получило от друго лице нещо при начална липса на основание, при нищожен акт или без наличие на всякакво наличие на правоотношение. /ППВС № 1/28.05.1978г/, т.е. трябва да има директна връзка  и пряка престация между дружествата ищци и „КОМ“ЕООД, каквато не е налице.

    Ответникът „КОМ“ЕООД е получил стоките от „Метеком“ЕООД  на правно основание - сключени договори за търговска продажба, чрез двустранно подписани фактури: № **********/12.02.2015год.; № **********/19.03.2015год; № **********/28.02.2013 год.; № **********/ /16.02.2015 г.; № **********/01.04.2015 г. и № **********/01.04.2015 г.

         Тези  фактури съдържат всички съществени елементи от съдържанието на договора за търговска продажба по см. на чл. 318 ТЗ – вид на стока ,цена,  продавач и купувач, поради което служат за доказателство за сключване на такъв договор. Те са осчетоводени в дружеството-купувач, включени в дневника за покупки и в справка-декларация по ЗДДС на „КОМ“ЕООД, макар и закрити като погасени по давност, без за има плащане на доставките.

         Поради липса на елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване,  искът по чл. 55 ал.1 т.1 ЗЗД,  подлежи на отхвърляне.

Щом отхвърля главните искове на ищците по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, съдът отхвърля и акцесорната им претенция по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на  законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2020г. 

        Тъй като съдът отхвърля главните искове на ищците, следва  да разгледа предявените в условията на евентуалност искове по чл. 59 ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалост, всеки от ищците е  предявил срещу  „КОМ“ЕООД искове  справно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и същата цена.

           Искове са  допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

           Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности.

          Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание – договорно, деликтно или гестия, изключва възможността да бъде предявен субсидиарния иск по чл.59 ал. ЗЗД.

           В настоящия случай, между ищците и ответника „КОМ“ЕООД няма договорна обвързаност, което прави иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД допустим.

           Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55 ал.1 ЗЗД и когато въобще липсва възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на друго, тогава обедненият разполага с иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД, който е  допустим.

          По иска с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

 В тежест на ответника е да докаже основанието за своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

 В хипотезата на чл. 59 ал.1 ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването.

 Безспорно е , че между ищците и ответника “КОМ“ЕООД не е налице договорна обвързаност и  че този ответник се е обогатил, получавайки в своя склад стоките, но той доказа своето основание  да ги  получи и задържи.

 В настоящия случай, обедняването на ищците и обогатяването на „КОМ“ЕООД не произтича от един и същ или обща група  факти, т.е. липсва причинна връзка между обедняването и обогатяването.

 Ищците обедняват поради неизпълнение на договорно задължение от страна на своя съдоговорител “Метеком“ ЕООД, който им дължи стойността на доставените стоки.

 Обогатяването на „КОМ“ЕООД е в резултат на сключен договор за търговска продажба с „Метеком“ЕООД, имащ за предмет същите стоки, които са вложени в производство на палети, тоест ищците и ответника „КОМ“ЕООД са страни по две напълно самостоятелни правоотношения.

Тъй като съдът отхвърля евентуалните искове по чл. 59 ал.1 ЗЗД, следва да отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 13.02.2020г.

По евентуалните искове на ищците с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени  срещу втория и третия ответник- И.И. и А. А., за тяхното  солидарно осъждане да заплатят обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.

 С тези два иска  ищците претендират като измамена страна  по търговска сделка, заплащане на обезщетение за имуществени  вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в умишлено въвеждане в заблуждение.

Търсят  солидарното осъждане на втория и третия ответник И.И. и А.А.  да им заплатят общата сума 33 194.99лв, лв, от която   5677.64 лв- на първия ищец и сумата 27 517.35лв- на втория ищец.

 Исковете са  процесуално допустими, но неоснователни и недоказани.

 Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения или претърпяване вреди при вина, която се предполага.

 За основателността на този иск, ищците следва да докажат всички елементи от фактическия състав на деликта - деяние, противоправност, вреда, нейния  вид и размер, причинна връзка между деяние и вредата и вина, която се предполага до доказване на противното.

Солидарна отговорност възниква по силата на закона или ако е уговорена с договор/  чл. 121 ЗЗД/.

Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. отговорността при деликт е солидарна и възниква по силата на закона и кредиторът може да иска изпълнение срещу когото и да е от солидарните длъжници.

Когато претенцията е за солидарно осъждане, съдът не може да разделя отговорността на длъжниците, тъй като кредиторът има интерес да разполага с възможност да насочи изпълнението за цялото вземане срещу всеки от длъжниците, тъй като задължението е едно, но може да бъде разпределено между тях само по волята на кредитора.

Според твърденията в исковата молба, двамата ответници И.И. и А.А., са били въвели умишлено в заблуждение управителя на дружествата-ищци, че са служители на „Метеком“ЕООД и че реалния получател на стоката е именно това дружество, а не „КОМ“ЕООД.  

Оказало се обаче, че „Метеком“ЕООД е неработещо дружество, чийто управител починал, а тези две лица получили стоките, които били употребени в производството на „КОМ“ЕООД.

Неправомерното поведение на И.И. и А.А. според ищците се изразява в умишлено въвеждане в заблуждение,  че реалният получател на стоката  е „Метеком“ЕООД, а  не „КОМ“ЕООД, който всъщност се е облагодетелствал, тъй като получил в склада си  поръчаните от И. материали и вложил в собственото си производство.

Ищците считат, че са измамени от ответниците И. и А..

Съгласно съдебна практика, при сключената при измама сделка и при измамата като престъпление, се изисква умишлено  въвеждане в заблуждение.

         При измамата като престъпление, се изисква задължително да е получена имотна облага от дееца и едновременно да е настъпила имотна вреда за измамения. 

         По жалбата на ищците е постановен отказ на прокурора да образува наказателно производство за измама срещу И.И. и А.А.,  на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК, приемайки, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 209 НК.  

Измамата като порок на волята на страните при сключване на един договор, е основание за неговата унищожаемост/чл. 29 ЗЗД/

Измама има, когато едната страна по договора е била подведена от другата да го сключи  чрез  умишлено в заблуждение, т.е  ако не са били подвеждащи  действия, е нямало да се стигне до сключване на сделката.   

В казуса,  „подвеждащата“ според ищците страна  е  И.И., който е действал в съучастие с А.А., които ги въвели в заблуждение, че получателя на стоката е „Метеком“ЕООД, а  всъщност е „КОМ“ЕООД.  

Ищците не успяха да докажат в процеса кога и как, при какви обстоятелства, с кои конкретно правни, фактически или конклудентни са били умишлено въведени в заблуждение от И.И. и А.А..

         Ответникът И.И. не е бил непознато за управителя М. лице, нито  „Метеком“ ЕООД, с което дружество  ищците са имали търговски взаимоотношения и преди.

          Служителите на ищците също са познавали И.И.. Именно той е   казал на счетоводителката св.В. да издаде фактурите  за извършените доставки на името на „Метеком“ЕООД и тя не се усъмнила в някакви зловредни действия или намерения от негова страна.  

Издавайки процесните фактури, в които сочи като получател на стоката „Метеком“ЕООД, а също и  в приемо-предавателните протоколи, св.В. не е имала съмнение относно този купувач, тъй като го е познавала и до сега всички задължения от негова страна били платени.

Не е било тайно и скрито обстоятелството, че стоките са доставени в склада на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово,  което е мястото на изпълнение, няма и задължение да е склад на купувача, а дали има договор за влог между купувача и „КОМ“ЕООД, е тяхно правоотношение, което е ирелевантно.

Дали ответникът И.  И. се е легитимирал пред св.В. и като какъв или на управителя на дружествата- ищци  М., не е установено по делото, но  тази свидетелка  твърди, че той е материално-отговорно лице. Затова и  вписала неговото име във фактурите.

Отделно от това, И.И. е разполагал и с пълномощно да представлява „Метеком“ЕООД пред всички лица и институции в страната с нотариална заверка на подписа от 05.04.2011г,  .

         Дори да се приеме, че е  лице без представителна власт, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а висящо недействителен.

         Тъй като се касае за търговски сделки, приложение намира правилото на чл.301 ТЗ, според което, щом едно лице  действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговеца потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

         Предвид датата на сключване на трите договора за търговски продажби 12.02.2015, 16.02.2015г и 01.04.2015г, на основание чл. 301 ТЗ, се презюмира, че дъщерята на ответника И. -Г.И.Н., починала на 05.12.2015г и управител на „Метеком“ЕООД, ги е  потвърдила.    

Проблемът според св.В. дошъл след като спрели плащанията от „Метеком“ЕООД престанали и управителят на това дружество починал.

          Тогава , за плащането е потърсен  бащата на починалия управител.

          Същият, след закупуването на стоките от дружествата –ищци, като пълномощник на „Метеком“ ЕООД, ги продал на „КОМ“ЕООД, което дружество ги вложило в своето производство, което обаче не е противоправно. 

          Липсва деянието „измама“, тъй като стоките са реално дадени от „Метеком“ЕООД на „КОМ“ЕООД, въз основа на договор за търговска продажба.

         Въпросът, който се поставя е дали това поведение на И.И. е противоправно,  като се има предвид, че плащане по договорите за  продажби между „Метеком“ЕООД и „КОМ“ЕОД няма, тъй като задължението е отписано в счетоводството  на „КОМ“ЕООД като погасено по давност.

Не е неправомерно действие сключване на последваща сделка със същите стоки, а вътрешните отношения между страните по тази сделка са ирелевантни за спора, доколкото вземането на ищците произтича от договор за търговска продажба, сключен с „Метеком“ЕООД, е не с „КОМ“ЕООД .

 Освен това, в същия период,  основен доставчик на материали на „КОМ“ЕООД  е именно “Метеком“ЕООД.

 В заключение, не се установи кой, кога и при какви обстоятелства е въвел в заблуждение управителя на  двете дружествата - ищци  М.М., че купувач по процесните доставки е всъщност „КОМ“ЕООД,  представляван от управителя А.А.,  а не „Метеком“ЕООД.

 Не се доказа нито деянието, нито неговата противоправност,  не се опроверга и презумпцията за вина, което води до отхвърляне на исковете.

 След като самите ищци са съставили документи/ фактури и приемо-предавателни протоколи/, в които са посочили като купувач „Метеком“ЕООД, това е избраният от тях  съконтрагент, но след смъртта на управителя му и  преустановяване на дейността, вземането станало несъбираемо, поради което управителят М. потърсил плащане от бащата на починалия управител.

 С отговор на исковата молба ответникът И. е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е  частично основателно.

 Съгласно  общото правило на чл. 114 ал.1 ЗЗД,  давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

 Няма наведени твърдения в исковата молба от кой момент вземането става изискуемо. Тъй като се касае за вземания по търговска сделка, обичайно срокът за плащане на задължението по фактура е 30-дневен или едномесечен, което означава, че падежът на първата фактура, издадена на 12.02.2015,  е  настъпил на 12.03.2016г. От тази дата на  датата на подаване на исковата молба в съда - 13.02.2020г не е изтекла предвидената в закона обща 5- годишна давност. 

 Според чл. 114 ал.3 ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане- давността започва да тече от откриване на дееца. Тъй като претенцията срещу физическите лица И.И. и А.А. е за имуществени вреди от непозволено увреждане, давността тече от откриване на дееца, а в случая и двамата ответници са познати лица за управителя на дружествата- ищци, поради което, съдът приема ,че давностния срок следва да се брои от датата на сключване на  най-ранната сделка, а именно 12.02.2015г, когато е издадена фактура № 573/12.02.2015г. От тази дата до на  датата на подаване на исковата молба в съда 13.02.2020г е изтекла предвидената в закона давност, но за останалите две продажби, за които е издадена фактура № 574/16.02.2015г и  фактури  № 59,60,61 и 62/  всички от 01.04.2015г, давността не е изтекла.   

С направените от ответника И.И. две частични плащания на  фактури,  не се  прекъсната давността, тъй като разглежданата хипотеза е  на друго основание, а именно - обезщетение за  вреди от  деликт.

         С оглед неоснователността на исковете по чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците И.И. и Ананас А. да заплатят ищците общата сума 33 194.99лв,от която: 5677.64лв – на първия ищец  и   27 517.35лв - на втория, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда- 13.02.2020г.

         При този изход от спора се дължат разноски само на ответниците.

         Ответникът И.И. не е претендирал разноски, не е направил такива и не му се дължат.

Ответниците „КОМ“ЕООД и А.А. са направили разноски само за адв.възнаграждение в общ размер на сумата 1500лв, платена в брой, от която : 1000лв- „КОМ“ЕООД и 500лв- А.А..

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

              ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „МЛМ- ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК-*********  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц. С. В.“ № *****, представлявано от управителя М.Х.М. срещу „КОМ“ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, ул.“Т.“**,представлявано от управителя А.Г.А., иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 ЗЗД  и цена - 5677.64лв, представляваща стойността на доставени в склад на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово стоки, за които са издадени фактура № 573/12.02.2015г и фактура № 574/16.02.2015г, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва  от датата на завеждане на исковата молба -13.02.2020г. до окончателното изплащане.

 

            ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от  „,ХРИМЕКС М.“ ЕООД, ЕИК- *********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С*В*“ № ***., представлявано от управителя М.Х.М. срещу „КОМ“ЕООД , ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, ул.“Т*“**, представлявано от управителя А.Г.А.,  иск за неоснователно обогатяване  с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 ЗЗД и цена - 27 517.35 лв,  представляваща  стойността на доставени в склад на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово стоки, за които са издадени  фактури №59/01.04.2015т, №60/01.04.2015г, № 61/01.04.2015г и № 62/01.04.2015, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -13.02.2020г до окончателното изплащане.

 

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  предявеният в условията на евентуалност от „,МЛМ - ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, ЕИК-*********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № ***., представлявано от управителя М.Х.М.,  срещу „КОМ“ЕООД, ЕИК– *********, със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, ул.“Т*“**, представлявано от управителя А.Г.А., иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и цена-  5677.64лв, представляваща стойността на доставени в склад на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово стоки, за които са издадени  фактура № 573/12.02.2015г и фактура № 574/16.02.2015г, ведно с акцесорната претенция за законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -13.02.2020г до окончателното изплащане.

 

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  предявеният предявеният в условията на евентуалност от „ХРИМЕКС М.“ЕООД, ЕИК- *********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № ****., представлявано от управителя М.Х.М. срещу „КОМ“ЕООД , ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, ул.“Тунджа“1А,представлявано от управителя А.Г.А., иск за неоснователно обогатяване  с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и цена -27 517.35 лв,. представляваща  стойността на доставени в склад на „КОМ“ЕООД в с.Гавраилово стоки, за които са издадени фактури № 59/01.04.2015т, № 60/01.04.2015г, № 61/ 01.04.2015г и № 62/01.04.2015г, ведно с акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -13.02.2020г до окончателното изплащане.

 

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  предявеният в условията на евентуалност иск на  МЛМ- ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, ЕИК-*********  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № ***., представлявано от управителя М.Х.М. срещу И.Н.И. ***, ЕГН- ********** и А.Г.А. ***, ЕГН- **********, за тяхното солидарно осъждане да му заплатят на основание чл. 45 ЗЗД сумата 5677.64лв - обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с акцесорната претенция за  заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -13.02.2020гг до окончателното изплащане.

 

           ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният в условията на  евентуалност иск на „ХРИМЕКС М.“ЕООД, ЕИК- *********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № *********., представлявано от управителя М.Х.М., срещу И.Н.И. ***, ЕГН- ********** и А.Г.А. ***, за ЕГН- **********, за тяхното солидарно осъждане да му  заплатят  основание чл. 45 ЗЗД сумата  27 517.35лв - обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба  -13.02.2020г до окончателното изплащане.

 

           ОСЪЖДА „МЛМ - ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, ЕИК-*********  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № *********., и ХРИМЕКС М.“ЕООД, ЕИК- *********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С*В*“ № ****., представлявано от управителя М.Х.М. „ да заплатят на „КОМ“ЕООД **********, със седалище и адрес на управление с.Гавраилово, общ.Сливен, ул.“Т*“**,представлявано от управителя А.Г.А.,  общата сума  1 000лв, представляваща разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА „МЛМ - ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, ЕИК-*********  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № ***., и ХРИМЕКС М.“ЕООД, ЕИК- *********,  със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Ц* С* В*“ № *****., представлявано от управителя М.Х.М.,  да заплатят А.Г.А. ***, ЕГН- **********, общата сума 500 лв, представляваща разноски по делото.

 

          Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: