Р Е Ш Е Н И Е
Номер
31 02.11.2022 г.. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на двадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 325 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на А.М.Ц., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0247-000063,
издадена на 07.07.2022 г. от началник група към ОД МВР Русе, РУ Бяла, с която
на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на изискванията
относно нейната форма и на административнопроизводствените правила. Иска се
отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. А.Е.,***,
която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, прави допълнителни
възражения относно законосъобразността на оспорвания административен акт и иска
от съда да отмени същия.
Ответникът – началник
група към ОД МВР Русе, РУ Бяла, представя административната преписка с
придружително писмо вх. № 3257/04.08.2022 г., в което изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Иска от съда да остави същата без уважение и да
потвърди издадената ПАМ. Прави възражение за прекомерност на разноските, в
случай, че в съдебното заседание страната бъде представлявана от упълномощен
защитник, който представя списък на разноски в по-висок размер от определения
такъв съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за максималните размери на
адвокатските възнаграждения и при уважаване на жалбата, иска в полза на
жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално определен
размер. В съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Гергана Д., която оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и иска от съда да потвърди обжалваната заповед.
Ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски
по представен списък.
Административен
съд - Русе намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
От
представената преписка и събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
При проверка,
извършена от полицейските органи на 01.07.2022 г., около 10:50 часа в гр. Бяла
на бул. „Стефан Стамболов“ № 54, посока кръгово кръстовище като водач на МПС
„Мини уан“ с per. № Р3159КС, регистрирано в България, Ц. е управлявала
посочения автомобил, който е собственост на Алие Ахмедова Ахмедова, ЕГН **********,
с адрес ***. При проверката е установено, че Ц. управлява процесното ППС след
употреба на алкохол над 0.5 %. Нарушението е установено с техническо средство
"Дрегер Алкотест 7510" с фабричен № ARPM 0812 със стикер за валидност
до септември 2022 г. Като доказателство е представен протокол за годността на
техническото средство рег. № 3286р-14499/25.03.2022 г. Изследването с
посоченото техническо средство е направено в 10:56 ч, като е отчетено 0.92
промила алкохол в кръвта на Ц. чрез анализ на издишваният въздух в апарата.
Така установения резултат е показан на Ц.. Контролният орган е издал и връчил
на водача в 11,30 часа Талон за медицинско изследване № 115145, като едновременно
с това са връчени и 7 бр. стикери МВР.
От
представените доказателства се установява, че Ц. е изпълнила предписание за медицинско изследване, като е
взета проба кръв за медицинско изследване във ФСМП-Бяла на 01.07.2022 г. в
12.15 ч., което е удостоверено с издаден протокол от ФСМП-Бяла, амб. №
2128/01.07.2022 г. Протокола е обозначен още със стикер 115145.004 МВР А039842.
Съставен е
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол №
312/07.07.2022 г. от специализирана химическа лаборатория към БНТЛ при ОД
МВР-Русе, като в заключението е отразено, че в изпратената за изследване проба
кръв, взета от А.М.Ц. е установено наличието на етилов алкохол в концентрация
0.60 на хиляда.
За
установеното нарушение на Ц. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 155557/01.07.2022 г., който е подписан от нея без възражение.
В проведеното
съдебно заседание процесуалния представител на ответника представя писмо рег. №
247р-8045/29.9.2022 г., с което се установява, че във връзка със съставения
срещу Ц. акт за установяване на административно нарушение е издадено
Наказателно постановление № 22-0247-000253/16.08.2022 г., което е връчено лично
на жалбоподателката на 12.09.2022 г., не е обжалвано от нея и е влязло в
законна сила на 27.09.2022 г.
Представена е
Справка за нарушител/водач А.М.Ц..
По делото е
налична декларация от Ц., че е изгубила собственото си свидетелство за
управление на МПС № *********, валидно до 09.09.2022 г. Така посочения номер на
СУМПС е установен от справката за нарушител/водач.
Недоволна от
така постановената заповед, Ц. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Изразява
твърдение, че заповедта, в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК не
съдържа мотиви. Счита, че не са налице условия за постановяване на ЗППАМ.
С Разпореждане
от 26.08.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. Указал е на страните, че съобразно чл. 170 от АПК,
тежестта за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му е на административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК е указал на оспорващия, че в негова тежест е да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със заповед № 336з-3170/31.12.2021
г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и на началниците на районни управления, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което
процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, макар в заповедта да се твърди, че административният орган не е
изяснил фактическата обстановка. Съдът счита, че фактическата обстановка е
правилно изяснена и налагането на процесната ПАМ е реализирано при условията на
обвързана компетентност. Следва изрично да се отбележи, че жалбоподателката не
спори по установената фактическа обстановка в хода на извършената проверка, при
която е установено, че тя е употребила алкохол.
Основното
възражение на жалбоподателката е свързано с твърдението за липса на мотиви в
обжалваната заповед. По
тази причина, Ц. счита, че е нарушено специалното изискване на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и общото, въведено с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът намира
възражението за неоснователно. Ясно и точно в обжалваната заповед са изложени както
фактическата обстановка, така и правните основания за нейното издаване. Описани
са действията на контролните органи и резултатите от извършената проверка на Ц..
Правилно е установено от административният орган, че фактическата обстановка
следва да се подведе под хипотезата на чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП.
От отразеното в съставения
АУАН е видно, че на посочената дата жалбоподателката е управлявала МПС,
собственост на друго лице, след като е употребила алкохол, с което е нарушил
забраната по чл. 5, ал. 3, изречение първо от ЗДвП. По този начин е установено
фактическото и материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – след
употреба на алкохол. Тя се прилага без оглед на вината, превантивно и с
изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради което и
съображенията, че посочения в нея 18 месечен срок създава неяснота относно
нейната продължителност са неоснователни. И без издадено наказателно
постановление може да бъде наложена принудителна административна мярка с оглед
превантивната й функция. В този смисъл е спазено изискването за мотивираност на
акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
За съда
остава неясно защо в жалбата се сочи, че ПАМ се
налага непосредствено и незабавно при установяване на нарушението и
постановяването на ЗППАМ в друг момент е съществено нарушение, налагащо нейната
отмяна. Безспорно в правната доктрина
има класификация на ПАМ по различни признаци и твърдението, че същата трябва да
се издаде в момента на установяване на нарушението е несъстоятелно, тъй като
съществуват ПАМ, които се налагат с цел предотвратяване на извършване на
нарушение. Отделно от това, установява се противоречие в позицията на
процесуалния представител на Ц.. Докато в жалбата се твърди, че ПАМ се налага непосредствено и незабавно при
установяване на нарушението, то в съдебно заседание е направено изявление, че „…мерките
трябва да се прилагат само тогава, когато са изброени в закона случаи и то
трябва да предотврати нарушение, което би могло да бъде извършено примерно след
налагане на това наказание.“
Срокът на
действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по
силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява
порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на
волеизявлението на административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган
в определени граници. Следователно, при посочването на срока, за който е
приложена принудителната административна мярка, административният орган не
действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е
определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона
срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на временна мярка с
непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
срок не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона.
Съдът намира
релевираното в жалбата твърдение, че по делото по никакъв начин не е доказано
извършване на нарушение от Ц. за лишено от всякаква правна и житейска логика,
предвид надлежното установяване по предвидените в приложимите нормативни актове
съдържание на етилов алкохол в кръвта на Ц. в количество, над допустимото от
закона. Именно чрез установяването на това съдържание по предвидените в закона
начини е спазен принципа за истинност, обективиран в чл. 7 от АПК, на който се
позовава жалбоподателката.
Заповедта отговаря
на целта на закона..
Нормата
на чл. 171, т.1 от ЗДвП предвижда временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство
(независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни
нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и
да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за
употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества, управление
на МПС от лице, което няма съответната правоспособност. Гарантирането на живота
и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не нарушава
въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона., поради което твърдението в жалбата за наличие
на подобно нарушение следва да се отхвърли като несъстоятелно.
Съдът намира за необходимо да отбележи следното: В съдебно
заседание процесуалния представител на Ц. релевира възражения за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, изразяващи се в липсата на
идентичност на описанието на нарушението в съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление. Изрично следва да се посочи, че производствата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност и по налагане на ПАМ са
различни по характер и по начин на реализиране, поради което така направените
възражения са неотносими за изхода на спора между страните.
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По делото
искане за присъждане на разноски е направено от ответника, като за целта е
представен списък по чл. 80 от ГПК. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР
Русе следва да се присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение №
10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010
г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за
прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Ц., ЕГН **********,***
и съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0247-000063, издадена на 07.07.2022 г. от началник
група към ОД МВР Русе, РУ Бяла,.
ОСЪЖДА А.М.Ц., ЕГН ********** да заплати
240 (двеста и четиридесет) лева юрисконсултско възнаграждение на ОД МВР Русе.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: