РЕШЕНИЕ
№ 3536
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А.Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110114175 по
описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. А. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. Я., ул. „М. К.“ № ****, З. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ж.к.
Д. № ****, ап.****, В. Н. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. Д. ул. „В. Т.“ № ****, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение
на „А. а. **** - А***, действащо чрез търговско представителство в *** Б. с Булстат *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Лъ. С.“ № ****, ет.***, С. Б. Т***,
сграда***, че съществува ЧАСТ от присъденото с издадена по ч.гр.д. № 45339/2022г. на
***** заповед по чл. 410 ГПК вземане общо в размер на 163 лева /по 40,75 лева на ищец/ -
представляващо законна лихва върху заплатеното на 31.10.2023г. обезщетение в размер от
1173.50 лева, дължима за периода от датата на подаване на заявлението в съда- 22.08.2022г.
до изплащане на вземането- 31.10.2023г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищците имат качеството на пътници по договор за въздушен превоз
съгласно закупени на тяхно име самолетни билети с резервационен номер ***** от
въздушния превозвач „А, А.” **** за дестинацията от М**** до В**** с редовни полети
*****(М.-В.) и *****(В.- В.), определени за изпълнение по разписание от 01.07.2022 г.
Твърди се, че полет ****** от В. за В. бил отменен, в резултат на което на 09.07.2022 г.
ищците подали до ответника покана за заплащане на обезщетение с оглед разС.ието между
М. и В. (1540 км), в размер на 400 евро, регистрирана под номер ********. Излага се, че на
13.07.2022г. ответникът потвърдил обезщетение в размер на 250 евро за всеки пътник,
съобразно разС.ието по отсечката на отменения полет от В. до В. (1030 км). Излага се, че
интерпретацията на ответника да заплати обезщетение на базата единствено на отменения
полет от резервацията е в противоречие с предвиденото в чл.7, параграф 1 във вр. с чл. 2, б.
„з“ от Регламент 261/2004 г., а именно, че при определяне размера на обезщетението при
1
свързващи полети, следва да се вземе предвид разС.ието от началната и крайната точка по
резервацията. Твърди се, че поради липсата на доброволно изпълнение на задължението на
превозвача, на 22.08.2022г. е инициирано заповедно производство за непогасената част от
дължимото обезщетение в размер на 600 евро (1173.50 лева), ведно със законната лихва
върху главницата от 22.08.2022г. до изплащане на задължението, за което на 29.10.2023г.
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Сочи се, че на 31.10.2023г., т.е. след
подаване на заявлението, ответникът платил сумата в размер на 600 евро, с която заплатил
дължимата главница, както и сумата от 325 лева- представляваща сторените в заповедното
производство разноски, от които 25 лева- държавна такса и 300 лева- адвокатско
възнаграждение. Излага се, че непосредствено след плащането, ответникът в срока по чл.
414, ал.2 ГПК е депозирал възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по
заповедта, въз основа на което на ищците било указано да предявят иск за установяване
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск, тъй като същият е депозиран извън законоустановения едномесечен срок. Не оспорва
обстоятелството, че срещу него е било образувано ч.гр.д. № 45339/2022 г. по описа на *****,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и,
че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК е подал възражение за недължимост на вземанията по
заповедта. Не оспорва, че е заплатил на ищците сумата в размер на 767 евро (1500 лева), с
която са погасени вземанията за главница в размер на 1173.50 лева, както и сторените
разноски в размер на 300 лева адв. възнаграждение и 25 лева- държавна такса. Оспорва
твърдението, за дължимост на претендираната от ищците сума за лихва за забава.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че страните са били във валидно
договорно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз по направление М.-
В., с редовни полети **** (М.-В.) и **** (В.- В.), като полет ***** от В. за В. е бил отменен;
че е образувано ч.гр.д. № 45339/2022г. по описа на *****, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължим от превозвача неплатен
остатък в размер на 600 евро като обезщетение по чл.7, параграф 1 във вр. с чл. 2, б. „з“ от
Регламент 261/2004г за отменения полет от резервацията;
че на 31.10.2023г., т.е. след депозиране на заявлението в съда, ответникът е заплатил
на ищците сумата в размер на 767 евро (1500 лева), с която са погасени вземанията по
издадената заповед за изпълнение за главница в размер на 1173.50 лева, както и сторените
разноски в размер на 300 лева - адв. възнаграждение и 25 лева за държавна такса;
че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на
вземанията по заповедта.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника на 02.05.2024г., т.е в преклузивния едномесечен срок считано от уведомяването му
на 23.04.2025г. за подаденото възражение, относно неплатената част от присъденото със
заповедта вземане.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
2
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на
която се основава присъденото със заповедта вземане и приетите за безспорни факти,
уважаването на иска е обусловено от наличието на доказано от ищеца изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Респективно при успешно
проведено доказване от ищеца, следва ответникът да установи точно в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимото обезщетение
за забава или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Съдът намира, че предвид безспорните по делото обстоятелства, ответникът е
признал дължимостта на вземането за главница, във връзка с което се иска плащане на
законна лихва за забавено плащане.
В случая не се спори относно времето на плащане на главницата – 31.10.2023г., както
и относно началната дата на периода на забава – подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
на 22.08.2022г.
При така установените начална и крайна дати на забавата, обезщетението за това в
размер на законната лихва, за изчислението на която не изисква специални познания, е в
размер на претендираното, поради което искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки и договор за правна помощ,
са на стойност 400лв. за адвокатско възнаграждение и 26,40 лева за държавни такси /за
внесената разлика над дължимата д.т. от 26,40 лв., ищецът може да депозира молба за
възстановяването им по посочена банкова сметка/.
Разноските в заповедното производство в размер на 325 лева са му платени изцяло.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „М. К.“ № ****, З.
Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ж.к. Д. № *****, ап.****, В. Н. В., ЕГН ********** и
С. А. В., ЕГН ********** - двамата с адрес гр. Д., ул. „В. Т.“ № **** и „А. а. ***- А.,
действащо чрез търговско представителство в **** Б. с Булстат ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Л. С.“ № ***, ет.****, С. Б. Т***, сграда ***, че
съществува ЧАСТ ОТ вземането, за което по ч.гр.д. № 45339/2022 г. по описа на СРС е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер на 163
лева /по 40,75 лева на ищец/ - представляващо законна лихва върху заплатеното на
31.10.2023г. обезщетение присъдено със заповедта в размер от 1173.50 лева, дължима за
периода от датата на подаване на заявлението в съда- 22.08.2022г. до изплащане на
вземането - 31.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „А. а.“ **** - А****, действащо чрез
търговско представителство в **** Б**** с Булстат ***** да заплати на С. А. Б., ЕГН
**********, З. Й. И., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН
********** сумата от 426,40 лева – разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4