Р Е Ш Е Н И Е
№1943
гр. Пловдив, 14 октомври 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 1257 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.124,ал.1 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Е.Ц.А., ЕГН **********,
главен инспектор „Екология и чистота" в Район „Северен" - Община
Пловдив, против Заповед № 19 РД 09 – 124
от 05.04.2019 год. на кмета на район „Северен“, община-Пловдив, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.90, ал.1,
т.5 от ЗДСл.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй
като счита, че са налице отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК
-актът е издаден в противоречие с материалноправни норми и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и е налице
несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т.6 АПК. Поддържа се,
че по време на работата си в ответната администрация са изпълнявани точно и
добросъвестно всички задължения и не са нарушавани виновно служебните
задължения, за което да са налагани наказания. В хода по съществото на делото се
излагат съображения за немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, както и че при налагане на наказанието не са били отчетени тежестта
на нарушението, настъпилите последици, формата на вината и поведението на
жалбоподателя. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на район
„Северен" - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност и
законосъобразност на оспорената заповед. Иска се от Съда да постанови решение,
с което остави без уважение жалбата, да се остави в сила атакуваната заповед.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен
акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била в служебно
правоотношение с ответника и е заемала длъжността главен инспектор „Екология и
чистота" в Район „Северен" - Община Пловдив.
Със Заповед № 19 РД 09 – 124 от 05.04.2019
год. на кмета на район „Северен“, община-Пловдив, за нарушение на служебните
задължения на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение", на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. От изложеното в обжалваната заповед е прието, че Е.Ц.А. в нарушение на служебните си
задължения не е процедирала преписката във връзка с постъпили сигнали от
граждани в Район „Северен" - Община Пловдив, с изнесени данни в тях за
извършването на незаконно изсичане на дървета в парка зад хотел „Санкт
Петербург", находящ се в гр. Пловдив на ул. „**" и ул. „**" и
представляващ имот частна собственост с ИД № 56784.506.1508 в законоустановения й срок, на следващо място
е участвала в извършването на санитарната експертиза, проведена на 05.02.2019
г., за което е изготвен и протокол в 10.30 часа в отсъствието на член от комисията,
послужил като основание за издаването на Заповед № 19РД09-42/05.02.2019 г. на
Кмета на Район „Северен". На следващо място, при изготвянето на самата
заповед Е.Ц.А. е включила текстове, които не дават яснота относно вида на
дървесната растителност, която е следвало да бъде изсечена.
От
доказателствата по делото се установява следната хронология- на 08.11.2018 г. в
деловодството на район „Северен" е постъпило заявление с вх. № 3-7000-8328
от „Парадайс Гардън Резидьнс" ЕООД, ЕИК *********, за премахване на
саморасли и сухи дървета в имот с ИД № 56784.506.1508, находящ се на ул. „**"
и ул. „**" /в парка зад хотел „Санкт Петербург"/. При входирането е заплатена такса от 30 лв. с ДДС /фактура №
**********/ за разглеждане на документите и извършването на оглед от комисия.
На 05.02.2019 г. в 10.30 ч. е извършен оглед на горепосочения имот от комисия в
състав: инж. Д.В.- нач. отдел „ИП, УП, КС, ЕЧ" и
Е.А. - гл. инспектор „Екология и чистота". При огледа е установено, че в
имота се намира декоративна и дървесна растителност от вида ясен и явор с гъби
по ствола, големи хралупи и силни загнивания в ствола и кореновата система.
Направен е снимков материал. Изготвена е санитарна експертиза. На 05.02.2019 г.
е издадено Разрешение със Заповед № 19РД09-42 от 05.02.2019 г. на Б.С.С.- управител на „Парадайс Гардън Резидьнс" ЕООД за
премахване на: декоративна дървесна растителност от вида явор - 5 броя;
саморасла дървесна растителност от вида ясен - 2 броя; саморасла дървесна
растителност от вида явор - 2 броя и саморасла храстовидна и дървесна
растителност. На 11.02.2019 г. е заплатена такса от 18 лв. с ДДС /фактура №
**********/ от „Парадайс Гардън
Резидьнс" ЕООД за издаденото разрешение. След
започване на премахването на декоративната и саморасла дървесна растителност в
парка зад хотел „Санкт Петербург" са издадени 7 броя превозни билети за
транспортиране на трупите. На 11.03.2019 г. е изпратено писмо с изх. №
3-2400-1855 до Директора на Пловдивски Общински Инспекторат за необходимостта
от извършване на спешна проверка на изпълнението на издаденото на „Парадайс Гардън Резидьнс" ЕООД Разрешение със Заповед № 19РД09-42 от
05.02.2019 г., във връзка с молба с вх. № 3-9400-21412 от 11.03.2019 г. от
Гражданска инициатива „Да спасим парка зад хотел „Санкт Петербург". На
11.03.2019 г. е извършена проверка в парка от служители на Пловдивски Общински
Инспекторат, съвместно с Г.Д. - технически сътрудник „Екология и чистота"
и Т.Г.- Директор дирекция „ФД, ЧР, ПО, ОК, СД и ОМП“. На 12.03.2019 г. комисия
на Район „Северен" в състав Т.Г.- Директор дирекция „ФД, ЧР, ПО, ОК, СД и
ОМП", Г.Д. - техн. сътрудник „ЕЧ" и М. М. -
технически сътрудник - секретар, съвместно с представители на Инициативен
комитет „Гражданска инициатива да спасим парка зад хотел „Санкт Петербург
" извършили оглед на премахнатата саморасла и декоративна дървесна
растителност в парка, собственост на „Парадайс Гардън Резидьнс" ЕООД.
Комисията и членовете на Инициативния комитет - С.А., С.М.и Г.А.преброили 64
броя дънера, съответно с диаметър на дънера под 20 см - 21 броя и над 20 см -
43 броя. Вследствие на преброяването на дънерите бил изготвен Протокол, подписан
от членовете на комисията от район „Северен". На 13.03.2019г. Пловдивски
Общински Инспекторат издал Акт за установяване на административно нарушение
Серия А № 5025 на Б.С.С.- управител на „Парадайс Гардън Резидънс" ЕООД на основание чл. 40, ал. 2, т. 4 от
Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община
Пловдив. По всичко описано по-горе е разпоредена проверка по случая от
комисията, назначена със Заповед № 19РД09-95/15.03.2019 г. на Кмета на Район
„Северен" община- Пловдив, изм. Със Заповед № 19РД09-103/21.03.2019 г. на
Кмета на Район „Северен" - Община Пловдив, за резултата от която е
изготвен доклад с вх.№ 3-9100-498/22.03.2019 г. до Кмета на Район
„Северен" - Община Пловдив, становището от който е, че Е.Ц.А. - главен
инспектор „Екология и чистота" виновно е нарушила служебните си
задължения, като е участвала в изготвянето на санитарната експертиза в
отсъствието на член от комисията и е изготвила протокол за същата, послужил
като основание за издаването на Заповед № 19РД09-42/05.02.2019 г. На следващо
място, при изготвянето на Заповед № 19РД09-42/05.02.2019 г. е включила
текстове, които не дават яснота относно броя и вида на дървесната растителност,
която е следвало да се изсече.
Във
връзка с горното са поискани с изх. № 3-9400-21614/28.03.2019 г. писмени
обяснения от Е.А., като такива били получени в срок с вх. №
3-9400-21614/01.04.2019 г.
Със
Заповед № 19РД09-117/02.04.2019 г. на Кмета на Район „Северен" - Община
Пловдив е свикан дисциплинарния съвет към Район „Северен" - Община
Пловдив, който в свое Решение № 1 с вх. № 3-0800-8813/04.04.2019
г. единодушно решил, че Е.Ц.А. - главен инспектор „Екология и чистота", в
нарушение на служебните си задължения не е процедирала преписката в
законоустановения й срок, на следващо място е участвала в извършването на
санитарната експертиза в отсъствието на член от комисията и е изготвила
протокол за същата, послужил като основание за издаването на Заповед №
19РД09-42/05.02.2019 г. на Кмета на Район „Северен". Освен всичко изброено
до тук, при изготвянето на самата заповед Е.Ц.А. е включила текстове, които не
дават яснота относно броя и вида на дървесната растителност, която е следвало
да бъде изсечена.
Последвало
е издаването на обжалваната заповед, с която е наложено дисциплинарно
наказание“уволнение“.
В
съдебно заседание беше разпитана в качеството на свидетел Г.И.Д.. Същата заяви,
че е работила в район „Северен“, община-Пловдив до месец май 2019г. като
технически сътрудник и познава Е.А.. На протокол № 2160-2Н от 05.02.2019г. не
разпознава свой подпис. Свидетелката поддържа, че лично се е обадила на А. да
отиде в парка, за да спести нейното време, защото по това време е била в
отпуска.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата се явява допустима,
като подадена от лице, за което е налице
интерес да оспорва обжалвания административен акт. Разгледаната по същество
същата се явява основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган- кмет на район „Северен“, община-Пловдив, в рамките на
неговите правомощия като орган по назначаването и при спазване на необходимата
форма и реквизити според правилата на чл.108 ЗДСл. По делото са приложени
всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, заверено
копие от личното служебно досие на оспорващата, както и заповедите за
назначаване на дисциплинарния съвет при района.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи
от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна
да се докаже противоправността на това деяние, т. е.
да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл
или небрежност, да е установен правнорелевантен
резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С
оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно
наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната
отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно
разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил
виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон
наказания. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на
дисциплинарно наказващия орган. Нормата на чл.97, ал.1 от ЗДСл определя
минималното задължително съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Последната трябва да съдържа: 1.трите имена и длъжността на
дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3. трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител; 4.описание на извършеното от него
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5. служебните
задължения, които са били виновно нарушени; 6. видът и размерът на наказанието;
7. правното основание за налагането му. Съдът намира за основателни доводите на
оспорващия, че обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма,
предвидени в чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл. Съгласно цитираните норми
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на
извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В нарушение на
цитираните норми и въпреки обема си, заповедта не съдържа описание на
извършените от наказания служител нарушения. В заповедта са посочени нарушения,
за които се твърди, че са допуснати от оспорващата. От съдържанието на
заповедта обаче не може да се направи категоричен извод за вида на всяко едно
от нарушенията, датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Доколкото
наказващият орган не е посочил коя разпоредба към кое точно деяние отнася като
е недопустимо това да се извършва от съда чрез избиране на съответстващата на
деянието норма.
Освен това, в нарушение на чл.96, ал.2 от
ЗДСл, преди налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и
обстоятелствата относно извършените нарушения. В заповедта е вписана констатация, че по повод
заявление вх. № 3-7000-8328 от „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД за
премахване на саморасли и сухи дървета в имот с ИД № 56784.506.1508 и
последвалата кореспонденция, се стигнало до издаване на заповед №
19РД09-42/05.02.2019г. на кмета на района, с която е разрешено изсичане на
дървета и храсти. Прието е, че Е.А. не е
изпълнила служебните си задължения, като не е придвижила преписката в
срок, участвала е в извършване на
санитарна експертиза в отсъствие на член от комисията и е изготвила протокол,
послужил за издаване на горепосочената заповед-разрешение.
Описано по този начин нарушението не
дава задоволителен отговор на въпроса в какво точно се изразява неизпълнението
на служебните задължения. Освен това, така описаното нарушение не е
квалифицирано кое дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 до т.
5 от ЗДСл е нарушено. Дори да се приеме, че става дума за нарушение по чл. 89,
ал. 2, т. 1 от ЗДСл, съдебната практика е категорична, че същата не съдържа задължително
правило за поведение, което да не е съобразено от държавния служител. В пункт 8
от длъжностната характеристика на служителя е уреден въпросът за вземане на
решения, като е казано, че служителят при изпълнение на задълженията си взема
самостоятелно решения в рамките на своите компетенции и отговорности, съобразно
дадените му указания и нормативна база. Тук е мястото да се посочи, че А. е
участвала в комисията за оглед и изготвяне на санитарна експертиза на ПИ с ИД №
56784.506.1508 в изпълнение на заповед № 17РД09-299/08.08.2017г.
на кмета на район „Северен“, община-Пловдив. Жалбоподателката
е само член на тази комисия, която има председател и в същата изрично е
посочено, че контрол по изпълнението ще осъществява лично кметът. Изводът,
който се налага е, че дисциплинарно -наказващият орган не е посочил кои свои
служебни задължения е нарушил държавният служител. С оглед изложеното съдът
намира, че заповедта не съдържа посочване на служебните задължения, които са
били виновно нарушени, в разрез с императивната разпоредба на чл.97, ал.1, т.5
от ЗДСл.
Посоченото
по-горе сочи на липсата на създадена организация и контрол върху, документооборота и спазване на възложеното с
актове на органа по назначаването в район „Северен“, община-Пловдив, поради което
съдът намира, че дисциплинарно -наказващият орган необосновано е приел, че
държавният служител е извършил дисциплинарно нарушение. Напротив, изложеното от
оспорващата и в писмените обяснения,
дадени във връзка с констатациите при проверката и поддържано в депозираната
жалба, се потвърждава от доказателствата по делото. В хода на съдебното
производство ответната страна не ангажира доказателства, които да оборят или
поставят под съмнение верността на фактите, посочени от жалбоподателката за
наличие на предприети действия от нейна страна в изпълнение на задачи,
възложени й с акт на органа по назначаването, а не при констатирани пропуски в
организацията от нейна страна. Въз основа на изложеното съдът намира, че Е.А. е
упражнявала необходимия контрол върху поверената й държавна служба, съобразно
своите правомощия и компетентност.
В обобщение на
гореизложеното и след извършения съдебен контрол по съответствието на заповедта
с изискванията за форма и относимите
материално-правни разпоредби, съдът приема, че обжалваният административен акт
е издаден при неспазване на предписаната от чл.97, ал.1 от ЗДСл форма и
съдържание, като по този начин се препятства преценката досежно
извършване на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 до т. 5 от
ЗДСл от страна на жалбоподателката. Неспазването на формата на акта обуславя
неговата незаконосъобразност и представлява основание за отмяната му съгласно
чл.146, т.2 от АПК. На следващо място - дисциплинарното наказание е наложено и
в нарушение на материалния закон - чл.89, ал.2, т.1 до т. 5 от ЗДСл. Съгласно
цитираната норма дисциплинарно нарушение представлява виновното неизпълнение
или забавено изпълнение на служебни задължения. В конкретния случай, предвид
посоченото по-горе нарушение на изискванията на чл.97, ал.1, т.5 от ЗДСл не се
установява неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна на
жалбоподателката. В заповедта са изложени фактите, които според органа
обосновават извършването на дисциплинарно нарушение, но няма посочени конкретни
задължения, предвидени в длъжностната характеристика, които жалбоподателката не
е изпълнила или е нарушила чрез твърдяното действие, респ. бездействие. Бланкетното им изброяване не санира
това нарушение. Следователно актът не съдържа ясни и пълни мотиви, което
съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, а и
възпрепятства възможността съдът да осъществи пълен контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт. Освен това - от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение на служебните задължения, което да
обоснове реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо служителя. Съдът
намира, че при налагане на дисциплинарното наказание, административният орган не
е съобразил критериите, визирани в чл.91, ал.1 от ЗДСл, а именно: тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
Формата на вината на служителя е бланкетно описана
като умишлена, без да са приложени някакви доказателства. В заповедта липсват
мотиви по отношение настъпилите последици за държавната служба или гражданите в
резултат на твърдяните дисциплинарни нарушени, а в
случая се установява, че посочените нарушения не са извършени. Обстоятелството,
че в заповедта са визирани няколко различни нарушения на служебната дисциплина,
не обуславя категоричния извод, че на служителя следва да се наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Основателно е възражението в жалбата, че при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не е съобразен
критерият по чл.91, ал.1, т.4 от ЗДСл - цялостното служебно поведение на
държавния служител.
С оглед на
изложеното се налага краен извод, че атакуваната заповед е издадена в
противоречие с материалния закон, което съставлява основание за отмяната й по арг. от чл.146, т.4 от АПК. В доказателствена
тежест на издателя на заповедта е установяването наличието на фактическите
основания за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането на
посочените правни основания за търсене на дисциплинарна отговорност и то в
най-тежкия й вид. В тази връзка и в изпълнение на задълженията му, произтичащи
от чл.171, ал.4, във вр.с чл.170 от АПК, съдът е
указал на ответника, че е в негова тежест да ангажира доказателства, че
заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила и
при наличие на материално-правните предпоставки. Въпреки тези указания, в
настоящия случай такова пълно доказване не се проведе и съответно не са
ангажирани доказателства, удостоверяващи предпоставките за налагане на процесното дисциплинарното наказание. По горните
съображения съдът намира, че Заповед № 19РД09-124 от 05.04.2019 год. на кмета
на район „Северен“, община-Пловдив, с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение", на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. следва да бъде
отменена.
Оспорващата
претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 15.04.2019г. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
съдът намира, че Община-Пловдив следва да заплати на оспорващата направените
разноски по делото в размер на 500 лева.
Предвид
изложените съображения, Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 18-ти
състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Ц.А.,
ЕГН ********** Заповед № 19 РД 09 – 124 от 05.04.2019 год. на кмета на район
„Северен“, община-Пловдив, с която за нарушение на служебните задължения е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.90, ал.1,
т.5 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Община-Пловдив
да заплати на Е.Ц.А., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 500
(петстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/