Решение по дело №346/2020 на Окръжен съд - Добрич

                               

                     

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         №260081

                                        гр. Добрич,  18.11.2020г.

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и осми октомври                            година 2020

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                            ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 346         по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К.К.К. *** и частна жалба на „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна, чрез упълномощените адвокати, срещу решение №166/28.11.2019г. и определение № 76/30.01.2020г., постановени по гр.д.№390/2019г. на Каварненския районен съд.

Жалбата на К.К.К. е срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 2 148.54 лева, цена на потребена електроенергия по фактура №**********/03.06.2019г., за обект в с.В., общ.К., с клиентски № *-** и абонатен № *-**.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищцата дължи да заплати на ответника сумата по фактурата, съставляваща стойността на електроенергия, отчетена в невизуализиран регистър 15.8.4 на средството за търговско измерване на електроенергията, доставяна от ответника в обекта на ищцата. С подробни доводи за недължимост на размера от 2 148.54 лева по фактурата с жалбата се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният от въззивницата отрицателен установителен иск да се удовлетвори.

Частната жалба на „Енерго Про Продажби“АД е срещу определението с горепосочения номер, с което постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи в подкрепа на становище за това, че върху присъденото адвокатско възнаграждение следва да се присъди и ДДС.

Въззивната жалба и частната жалба са редовни, подадени в срок и допустими.

В писмени отговори  двете насрещни страни оспорват оплакванията на другата и молят за оставяне съответната жалба без уважение.

Първоинстанционно производство е образувано по предявен от К.К.К.  срещу „Енерго – Про Продажби“АД  отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 2 148.54 лева по фактура №*********1/03.06.2019г., съставляваща стойността на 14 287 квтч електроенергия, начислена за периода 07.04.2017г. – 30.06.2017г. за обект в с.В., общ.К., ул.“*“№4. С решение №166/28.11.2019г. на районния съд искът е отхвърлен и ищцата е осъдена да заплати разноските за водене на делото на ответника, а с определение №76/30.01.2020г. решението е изменено в частта за разноските.

В съдебно заседание пред въззивния съд ищцата К.К.К., чрез пълномощника си, заяви, че се отказва от предявения иск. Отказът десезира съда. В съответствие с чл.233 от ГПК обжалваното първоинстанционно решение и изменящото го определение следва да бъдат обезсилени и производството по делото следва да се прекрати.

С оглед този резултат и в съответствие с чл.78 ал.4 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разходите за водене на делото във всяка инстанция.

В първоинстанционното производство ответникът е платил 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 20 лева за призоваване на свидетел. Освен това ответникът е платил и адвокатско възнаграждение в размер на 912 лева, което е прекомерно. Изводът следва при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, и при съпоставка с предвиденото по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ. Следователно възражението на ищцата по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно и на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, намалено на 456.48 лева. Размерът е минималният по посочената разпоредба от Наредбата и с включен данък добавена стойност, който съставлява част от платеното възнаграждение и разход на ответника за водене на делото.

По същите съображения на ответника следва да се присъди сумата 456.48 лева за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, вместо прекомерно платеният от него размер от 912 лева.

Наред с това ответникът е платил държавна такса от 15 лева и 240 лева адвокатско възнаграждение  за частната му жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Тези суми не се следват да ответника. Производството по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски /определение №74/25.04.2018г. по ч.гр.д.№1103/2018г. на 2-ро ГО на ВКС/.

Водим от горното, съдът

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №166/28.11.2019г. и определение №76/30.01.2020г., постановени по гр.д.№390/2019г. на Каварненския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.В., разноски за първоинстанционното производство - сумата 200 лева за вещо лице, сумата 20 лева за призоваване на свидетел и сумата 456.48 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.В., разноски за въззивното производство – 456.48 лева за адвокатско възнаграждение.

На осн.чл.280 ал.1 т.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.