№ 23
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 20, вр. чл.16 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на С. И. В. срещу
решение на ОС-Разград № 118/29.12.2022г. постановено но ЧНД № 354/2022г.
С последното е признато Решение за плащане на финансова санкция,
издадено от несъдебен орган в Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am
See, рег. № BH-ND/03/191000019304/19, постановено на 10.12.2019 г., влязло
в сила на 22.01.2020 г срещу българския гражданин С. И. В., за сумата от 95
евро, с равностойност в български лева - 185.80 лв. /сто осемдесет и пет лева
и осемдесет стотинки/, за това, че като водач на моторно превозно средство с
рег. № РР 0335 ЕА, движейки се в населено място: Nichelsdorf, A4, StrKm
61,950, Fahrtrichtung Ungarn, е превишил на 17.03.2019 г. в 18:36 часа
максимално допустимата скорост със 24 км/ч., при допустима скорост 80
км/ч. (след приспадане на границата на толерантност), което се санкционира
по реда на § 98Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG
1
от австрийския закон. Прави се искане същото да бъде отменено поради
липса на деяние.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице, не се явява, не се
представлява.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, констатира следното: жалбата е подадена в срок и е допустима,
по същество се явява неоснователна по следните съображения:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен
орган в Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, рег. № BH-
ND/03/191000019304/19, постановено на 10.12.2019г., влязло в сила на
22.01.2020 г. срещу българския гражданин С. И. В. е наложена финансова
санкция - глоба в размер на 95 евро. Решението е на несъдебен орган в
Австрия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение, тъй като действията на санкционираното лице
изпълват състава и се наказват съгласно законодателството на Австрия по
реда на § 98Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG, за
това, че като водач на моторно превозно средство с рег. № РР 0335 ЕА,
движейки се в населено място: Nichelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung
Ungarn, е превишил на 17.03.2019 г. в 18:36 часа максимално допустимата
скорост със 24 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след
приспадане на границата на толерантност)
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции става ясно, че се касае за влязъл в сила акт
на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в
случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
2
2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява също, че то
съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване, посочени в чл. 35 от
Закона, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на
лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 - 11.
Жалбоподателят твърди, че не той, а друго лице е извършителят на
деянието. Тази теза подлежи на опровергаване. В приложеното удостоверение
на австрийския несъдебен орган е посочено, че решението е влязло в сила на
22.01.2020 г., като същото е връчено лично на лицето на 07.01.2020 г. То не е
било оспорено, не са били
представени и доказателства пред австрийските власти, доказващи че друго
лице е управлявало процесното МПС. Такива доказателства не са представени
нито пред първоинстанционния съд, където жалбоподателят е участвал лично,
нито пък пред настоящата въззивна инстанция. Представените от засегнатото
лице доказателства, свързани с фирмена дейност по отдаване на коли под
наем, също не разколебават извода за личното участие на жалбоподателя В..
Изложеното мотивира този състав да приеме, че не са налице основания да
бъде отказано признаване на представеното решение и изплащането му за
изпълнение.
В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на
Окръжен съд-Разград като правилно и законосъобразно следва да бъде
3
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИАКОРНФС,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 118 постановено на 29.12.2022г
по ЧНД № 354/2022г. на Окръжен съд-Разград.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4