Р Е Ш Е Н И Е
№ 1241
град Пловдив, 27.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор Владимир
Вълев като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 581 описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба на М.Р.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., с
която е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 следните искови претенции
(съобразно уточнението с молба от 10.05.2023 г. на л. 154):
-за
пребиваването в Затвора-Пловдив от 22.11.2018г. до 02.03.2022г. /завеждане на
исковата молба/ се претендира обезщетение в размер на 25 000 000 лв., ведно със
законната лихва от 22.11.2018г. до изплащане на обезщетението, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, а именно: настаняван е в пренаселени килии; без достъп до постоянно
течаща топла и студена вода; в килиите е имало дървеници, хлебарки и гризачи;
-за
пребиваването в Затвора-Пловдив от 01.06.2015г. до до 02.03.2022г. /завеждане
на исковата молба/ се претендира обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със
законната лихва от 01.06.2015г. до изплащане на обезщетението, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, а именно: работи, но не го извеждат „на каре“; работата, която
върши е свързана с отделяне на прах, но не му дават защитни маски и работно
облекло, няма и аспирация в помещението; като работещ отпуските му се признават
за излежано време от наказанието, но не се заплащат; когато е в болничен не
получава заплащане и това време не му се признава за излежано време от
наказанието.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира направените
по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
В хода
на съдебното производство за послужване е изискано и преложено адм.дело
№1858/2021г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. След извършена
проверка, съдът установи следното:
На
06.07.2020 г., М.Р.Л. с ЕГН **********, е подал чрез адвокат М., в
Административен съд Пловдив искова молба срещу ГДИН, въз основа на която е
образувано адм. дело № 1654/2020 г. по описа на съда. Предмет на разглеждане по
посоченото дело е заявената от ищеца искова претенция срещу ответника Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, за присъждане на
обезщетение в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в
гр.Пловдив за периода 01.10.2014г до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г до датата
на подаване на исковата молба. С допълнителна молба от 25.08.2020г. е променил
първоначалния си иск, като е добавен и периода на престой в Затвора Пловдив от
01.05.2009г до 03.03.2014г., без да изменя размера на търсеното обезщетение,
като конкретните проблеми, пред които е бил изправен ищецът са подробно описани
в исковата молба. Производството по делото е приключило с Решение
№60/11.01.2021г. С Решение №1411/ 08.07.2021г., постановено по к. адм. дело
№1083/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, е отменено
Решение №60/ 11.01.2021г., постановено по адм. дело №1654/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVIII състав. С Решение 2090/05.11.2021г. по
адм.д. 1858/202г. Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ е осъдена да
заплати на М.Р.Л., ЕГН **********, сумата от общо 8 050 /осем хиляди и
петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 10.10.2014г. до
04.02.2016г., от 06.04.2016г. до 01.11.2017г. и от 04.03.2019г. до
06.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
изплащане, като са отхвърлени исковите претенции до пълния им размер от общо 30
000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендираните от 01.05.2009г. до
03.03.2014г., от 01.10.2014г. до 09.10.2014г. и от 05.02.2016г. до 05.04.2016г.,
като неоснователни.
Предявеният
в настоящото производство иск от М.Р.Л. срещу Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" гр. София, следва да бъде квалифициран като иск по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Незаконосъобразната
административна дейност, на която се основават исковите претенции и по
настоящото и адм. дело № 1654/2020 г., и адм. дело №1858/2021г. по описа на
съда, се изразява най-общо в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода/, което представяла
нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Тук именно е необходимо да се
направи следното уточнение: Още в Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н.
И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ)
обяви за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят
своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени
поотделно, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на всеки от тези
искове отделно (параграфи 134, 203), тъй като по този начин, съдилищата не
разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на
чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
("Конвенцията") в съответствие с принципите и стандартите, установени
от Съда в неговата практика – която според обстоятелствата може да изисква
кумулативен подход.
Все в
тази насока е посочено в решението на ЕСПЧ, че нарушенията (по чл. 3 от
Конвенцията) в българските места за лишаване от свобода не са предизвикани от
изолирани инциденти или конкретния развой на събитията във всеки отделен
случай; те произхождат от широко разпространен проблем, произтичащ от лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните предпазни
мерки срещу отношение, несъвместимо с чл. 3.
Именно
след постановяване на Решението от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" на Европейския съд по правата на човека, в ЗИНЗС бе приета
Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) озаглавена
„Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията“, като в чл. 284, ал. 2 изрично е предвидено, че в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Следователно,
след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за
конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под
стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени
изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което обуславя
недопустимост на повторно предявяване на иска по чл. 284, ал. 1 във връзка с
чл. 3 ЗИНЗС за същия период.
Въз
основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковия период е
налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата
претенция по и адм. дело № 1654/2020 г., и адм. дело №1858/2021г. по описа на
Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец М.Р.Л., ответник –
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); 2.
основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за
вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до
съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от М.Р.Л.
неимуществени вреди в следния дублиращ се период: от 10.10.2014г. до
04.02.2016г., от 06.04.2016г. до 01.11.2017г. и от 04.03.2019г. до 06.07.2020г.
в Затвора - Пловдив.
При
това положение, исковата молба, предявена от М.Р.Л., ЕГН **********, чрез
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с
която се иска присъждане на обезщетение в размер на 10 256,99 лв. (491
дни х 20,89 лв./ден = 10256,99 лв.), за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт,
душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в в Затвора гр. Пловдив поради
настаняване е в пренаселени килии, без достъп до постоянно течаща топла и
студена вода и наличие в килиите на дървеници, хлебарки и гризачи, в периода от
04.03.2019г. до 06.07.2020г. вкл. в Затвора гр. Пловдив, или общо 491 дни, ще
следва да бъде оставена без разглеждане.
Без
разглеждане следва да бъде оставена и исковата претенция, в частта, с която се
иска присъждане на обезщетение в размер на 13 938,88 лв. (1 376 дни х 10,13
лв./ден = 13 938,88 лв.), за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и
страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в в Затвора гр. Пловдив поради това, че работи, но не го извеждат „на
каре“; работата, която върши е свързана с отделяне на прах, но не му дават
защитни маски и работно облекло, няма и аспирация в помещението; като работещ
отпуските му се признават за излежано време от наказанието, но не се заплащат;
когато е в болничен не получава заплащане и това време не му се признава за
излежано време от наказанието, в периодите от 01.06.2015г. до 01.11.2017 вкл. и
от 04.03.2019г. до 06.07.2020г. вкл. в Затвора гр. Пловдив, или общо 1 376 дни.
В
настоящото производство, от страна на ГД „ИН“ са представени писмени отговор и
становища, в които е посочена подробна информация за спалните помещения, в
които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в
помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци,
както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
Съобразно
представените доказателства, се установява, че за периодите от 07.07.2020г. до 08.07.2020г.;
от 24.07.2020г. до 26.01.2021г., от 05.02.2021г. до 22.06.2021г., от
25.06.2021г. до 12.07.2021г., от 20.07.2021г. до 09.12.2021г., от 05.01.2022г.
до 09.01.2022г., от 14.01.2022г. до 16.01.2022г., от 19.01.2022г. до
26.01.2022г. и от 28.01.2022г. до 06.02.2022г. в стая №27 в трета група, ищецът
е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е
проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. м.
нетна площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“
като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.
В
представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на
пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че спалните помещения, в
които е пребивавал Л. разплагат с два отваряеми прозореца. Във всички помещения
е осигурен постоянен достъп до течаща студена вода. На всички лиш.св. е
осигурен достъп до течаща топла
вода по предварително изготвен график, а
като работещ Л. е имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния
процес.
В
становище е посочено, че ищецът е устройван на работа със заповед №
977/24.07.2015 г. в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник - зачистване
на детайли от термоактивна пластмаса и е работил до освобождаването си
01.11.2017 г. Със заповед № Л-2188/16.08.2019 г на работа отново в обособено
производство като ръчник зачистване на детайли от термоактивна пластмаса. Спрян
е от работа със заповед № Л-2306/ 03.09.2021 г. След това пак е назначен със
заповед № 3079/07.12.2021 г. и е работил до освобождаването си на 13.10.2022 г.
Посочено е още, че назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД -
ТП Пловдив, спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на
Началника на Затвора гр. Пловдив. При започване на работа на лишените от
свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и
периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. За времето когато е бил
устроен на работа в обособено производство Л. не е имал претенции.
Съгласно
становище рег. № 971/09.02.20023г. /л.130-131/, лични предпазни средства и работно облекло на Л. са
раздавани, за което е приложено становище ТРЗ към Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“, включително копие на книгата с подпис на лишените от свобода,
които са получили лични предпазни средства. Посочва се, че лиш.св могат да
отсъстват от работа по уважителни причини. Една от тях е когато л.св. е болен.
В този случай той посещава медицинския център в затвора гр. Пловдив и лекаря му
издава медицинска бележка колко дни може да отсъства от работа по уважителни
причини. Медицинската бележка не представлява болничен лист и на лишеният от
свобода не му се дължи обезщетение на нетрудоспособност. Съгласно чл. 178 от ЗИНЗС и чл. 64 ал 6 от ППЗИНЗС за намаляване на наказанието лишаване от свобода
се зачитат дните, при които лишеният от свобода е изпълнил трудовите си норми,
или участват в специализирани програми за въздействие, курсове за повишаване на
квалификацията и учебни занятия или са в годишна почивка. Лишените от свобода
не работят по трудови правоотношения, а със заповед на началника на затвора гр.
Пловдив. Положеният от тях труд не се зачита за осигурителен или трудов стаж.
Съгласно чл. 64 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на годишна почивка в
размер на 14 работни дни, ако през последните 10 месеца имат поне 170 работни
дни. Времето в което лишен от свобода е в годишна почивка му се зачита за
намаляване на наказанието, но не подлежи на заплащане.
За
исковия период е посочено още, че през периода на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” от Л.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се
текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват
се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е
извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните
помещения, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите
умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява
спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода домакинът осигурява
колокото комплекта са му необходими, еле да получат такива от близките си.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Лишените от свобода
имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода.
Санитарните възли са плътно преградени и към тях няма визуален контакт от
спалното помещение. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци
за естествена вентилация. В становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, представен
по делото. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки
/л.17-59 и л.57-65/.
По
делото се назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза по поставени от
жалбоподателя въпроси, като заключението беше прието в съдебно заседание без
възражение от страните. Експертизата заключава, че работните помещения, в които
М.Л. е полагал труд са със смесено осветление-естествено осветление от
монтирани по една от дългата страна на помещенията остъклени прозорци и
луминисцентно осветление, разположено по тавана на помещението. Прозорците са
отваряеми и служат за проветряване. Помещенията имат и монтиран странично осев
вентилатор за общообменна вентилация на въздуха. При посещението си на място,
експертът не е установил визуално наличие на производствен прах или наслоен
такъв по работните маси или по пода. Работниците били облечени в фланели и със
санитарни маски, тип „Ковит", изглеждащи чисти. Част от лиш.св ползвали
ръкавици и престилки при работа. Използваната маската е подходяща за използване
при работна среда, където запрашаемостта е под границата на пределно
допустимите хигиенно санитарни норми и същият не е токсичен или канцерогенен.
Производствената дейност упражнявана от М.Л. не изисква осигуряване на
специално работно облекло (защитно облекло) и специални маски поради липса
източник, генериращ производствен прах над пределно допустимите количества,
нито токсичен или канцерогенен такъв. На лишените от свобода, работещи в
"Обособено производство" са осигурени лични предпазни средства -1
бр.тениска и 2 бр. предпазни маски и ръкавици. Не са установени данни за
наличие на прах над ПДК при процесната производствената дейност по почистването
на пласмасови детайли, което обезмисля наличие на работеща принудителна
аспирация. На работещите е осигурена непрекъснато течаща вода за пиене и
хигиенни нужди. Провежда се начален, периодичен и ежедневен инструктаж.
Експерта обобщава, че са осигурени нормални здравословни условия на труд за
работещите в затвора, заети с почистването на пластмасови изделия.
Допълнително, в съдебно заседание експерта допълва, че чел всички писмени
доказателства, показанията на свидетелите, запознал се с условията на труд и
лично се убедил, че се спазват изискванията. Пластмасовите изделия се търкат с
пилички за нокти. Няма никакъв прах. Експертът заявява, че е работил последните
14 години в „Инспекцията по труда“ и може да кажа на 100 %, че условията в
затвора са прекрасни, има вентилатори за въздуха, чисто е, светло, и няма
никакъв прах. Съдът кредитира заключението като обективно, всестранно,
безпристрастно и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.
По
делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели М.Д.А. и М.Л.К.,
чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени техни
впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в
решението.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според
чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза
се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора
гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
С оглед
констатираната по-горе частична недопустимост на исковите претенции, възведените
в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на
чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Л., ще
следва да бъдат разглеждани за Затвора гр.Пловдив от 22.11.2018г. до 03.03.2019г.
вкл. и от 07.07.2020г. до 02.03.2022г. вкл. по отношение претенциите на ищеца
за настаняването му в пренаселени килии, без достъп до постоянно течаща топла и
студена вода и за наличието в килиите на дървеници, хлебарки и гризачи, за
обезщетение в размер на 14 743,01 лв., ведно със законната лихва от
22.11.2018г. до изплащане на обезщетението. Както и за периодите от
02.11.2017г. до 03.03.2018г. вкл. и от 07.07.2020г. до 02.03.2022г. вкл. по
отношение претенциите на ищеца за това, че работи, но не го извеждат „на каре“; работата, която върши е свързана с
отделяне на прах, но не му дават защитни маски и работно облекло, няма и
аспирация в помещението; като работещ отпуските му се признават за излежано
време от наказанието, но не се заплащат; когато е в болничен не получава
заплащане и това време не му се признава за излежано време от наказанието, за
обезщетение в размер на 11 061,12 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2015г.
до изплащане на обезщетението.
Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съотнасянето
на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период
в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява,
че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тук е мястото да се посочи,
че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за
които от страна на ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от
свобода са обитавани през процесните периоди, а именно от 22.11.2018г. до
03.03.2019г.
Изключение правят периодите от 09.07.2020г. до
23.07.2020г., от 29.01.2021г. до 04.02.2021г., от 23.06.2021г. до 24.06.2021г.,
от 13.07.2021г. до 19.07.2021г., от 10.12.2021г. до 04.01.2022г., от
10.01.2022г. до 13.01.2022г., от 17.01.2022г. до 18.01.2022г., на 27.01.2022г.
и от 07.02.2022г. до 02.03.2022г. в Затвора-Пловдив, доколкото се установи, че
в тези периоди ищецът е пребивавал в помещения, в които са му били осигурени 4
кв. м. нетна площ.
Това от
своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съотнасянето
на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Л. при изтърпяване на
наложеното му наказание в периода от 22.11.2018г. до 03.03.2019г. вкл. и от
07.07.2020г. до 02.03.2022г. вкл., са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода. Съдът приема за недоказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се
представиха доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла
вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив,
доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по
съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване
факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Налице са активни действия
по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не
позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и
групи.
Неоснователни
са и оплакванията от 02.11.2017г. до 03.03.2018г. вкл. и от 07.07.2020г. до
02.03.2022г. вкл. по отношение претенциите на ищеца за това, че работи, но не
го извеждат „на каре“; работата, която върши е свързана с отделяне на прах, но
не му дават защитни маски и работно облекло, няма и аспирация в помещението;
като работещ отпуските му се признават за излежано време от наказанието, но не
се заплащат; когато е в болничен не получава заплащане и това време не му се
признава за излежано време от наказанието. Видно от представените по делото
писмени доказателства и заключението по изготвената експертиза на лиш.св.,
заети в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчници - зачистване
на детайли от термоактивна пластмаса са осигурени нормални здравословни условия
на труд. Раздават им се лични предпазни средства и работно облекло, за което е
приложено становище ТРЗ към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Производствената дейност упражнявана от М.Л.
не изисква осигуряване на специално работно облекло (защитно облекло) и
специални маски поради липса източник, генериращ производствен прах над
пределно допустимите количества, нито токсичен или канцерогенен такъв. На
лишените от свобода, работещи в "Обособено производство" са осигурени
лични предпазни средства -1 бр.тениска и 2 бр. предпазни маски и ръкавици. Не
са установени данни за наличие на прах над допустимите нива при процесната
производствената дейност по почистването на пласмасови детайли, което обезмисля
наличие на работеща принудителна аспирация. Лишените от свобода могат да
отсъстват от работа по по болест болен. В този случай той посещава медицинския
център в затвора гр. Пловдив и лекаря му издава медицинска бележка колко дни
може да отсъства от работа по уважителни причини. Медицинската бележка не
представлява болничен лист и на лишеният от свобода не му се дължи обезщетение
на нетрудоспособност. Съгласно чл. 178 от ЗИНЗС и чл. 64 ал 6 от ППЗИНЗС за
намаляване на наказанието лишаване от свобода се зачитат дните, при които
лишеният от свобода е изпълнил трудовите си норми, или участват в
специализирани програми за въздействие, курсове за повишаване на квалификацията
и учебни занятия или са в годишна почивка. Лишените от свобода не работят по
трудови правоотношения, а със заповед на началника на затвора гр. Пловдив.
Положеният от тях труд не се зачита за осигурителен или трудов стаж. Съгласно
чл. 64 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на годишна почивка в размер на
14 работни дни, ако през последните 10 месеца имат поне 170 работни дни.
Времето в което лишен от свобода е в годишна почивка му се зачита за намаляване
на наказанието, но не подлежи на заплащане.
По
отношение твърдението на ищеца, а именно, че докато е работел не е воден на
каре, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото и неспорени доказателства
се установява, че в този исков период ищецът е бил назначен на работа и като
работещ следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите.
Така, съгласно чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не
се разрешава да напускат определените от администрацията работни места. Т.е.
дори и същият, съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не
по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност,
доброволно се отказва от това си право. В този смисъл и в тази ѝ част,
съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на това, че за периодите от 22.11.2018г. до 03.03.2019г., от
07.07.2020г. до 08.07.2020г.; от 24.07.2020г. до 26.01.2021г., от 05.02.2021г.
до 22.06.2021г., от 25.06.2021г. до 12.07.2021г., от 20.07.2021г. до
09.12.2021г., от 05.01.2022г. до 09.01.2022г., от 14.01.2022г. до 16.01.2022г.,
от 19.01.2022г. до 26.01.2022г. и от 28.01.2022г. до 06.02.2022г. (общо 616
дни), в стая №27 в трета група при престоя в Затвора-Пловдив, Л. е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се
присъди обезщетение по справедливост. С оглед това и размера на заявената
претенция от самия ищец, следва да се присъди обезщетение в размер на 5 000
лева.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за условията в
Затвора Пловдив от 22.11.2018. до крайното изплащане и за условията в Затвора
Пловдив от 01.06.2015г. до крайното изплащане, съдът счита същата за частично
основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС,
постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: „При незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им“. В случая няма преустановяване на
процесните незаконосъобразни действия и бездействия. Ето защо лихви върху
сумите на обезщетението следва да му бъдат присъдени от датата на депозиране на
исковата молба - 02.03.2022г. върху сумата 5000 лева до окончателното изплащане на съответните
задължения. В останалата част за периода, акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на лихви е неоснователна.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Доколкото
ищецът, както в исковата молба, така и в уточняващата я такава е претендирал
само държавна такса, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 10
лв.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78 ал.3 от ГПК и чл. 143
от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно
отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не
предвижда такава възможност.
ГД „ИН“
следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив
сумата в размер на 120 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на на М.Р.Л., ЕГН **********,***,
в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 13 938,88
лв., за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периодите от 01.06.2015г. до 01.11.2017 вкл. и от 04.03.2019г. до
06.07.2020г. вкл. в Затвора гр. Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.Р.Л.,
ЕГН **********,***, в останалата част до пълния предявен размер от 11 061,12 лв., както и
за останалите периоди в обхвата на претендирания от 02.11.2017г. до 03.03.219г.
и от 07.07.2020г. до 02.03.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на М.Р.Л., ЕГН **********,***,
в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 10 256,99
лв., за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периодите от 04.03.2019г. до 06.07.2020г. вкл. в Затвора гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на М.Р.Л., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора гр.Пловдив за периодите от 22.11.2018г. до 03.03.2019г.,
от 07.07.2020г. до 08.07.2020г.; от 24.07.2020г. до 26.01.2021г., от
05.02.2021г. до 22.06.2021г., от 25.06.2021г. до 12.07.2021г., от 20.07.2021г.
до 09.12.2021г., от 05.01.2022г. до 09.01.2022г., от 14.01.2022г. до 16.01.2022г.,
от 19.01.2022г. до 26.01.2022г. и от 28.01.2022г. до 06.02.2022г. при престоя в
Затвора-Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 02.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на М.Р.Л., ЕГН **********,***, в останалата част до пълния предявен
размер от 14 743,01 лв., както и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 22.11.2018г. до 03.03.2019г. и от 07.07.2020г. до 02.03.2022г.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на М.Р.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение
за вещи лица, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни
такси.
ОТХВЪРЛЯ
направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок, а в частта с
характер на определение в 7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на
Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: