№ 124
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500144 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, срещу решение №1334/02.12.2024 г. по
гр. д. № 765/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на П. К. Г. сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г.
по описа на ОД на МВР- Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна
присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г. по описа на Районен
съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се твърди, че определената от съда
сума като обезщетение е завишена и несъобразена с изискванията за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че не са обсъдени възраженията,
които Прокуратурата е направила с отговора на исковата молба и неправилно
е определен началния момент, от който би могла да се ангажира отговорността
й. От доказателствата по делото не се установява, че твърдените
неимуществени вреди са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, като
съдът не е съобразил, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ за период по-малко от три месеца, изменена в „Парична
гаранция“, в последствие отменен, като гражданските права на ищеца са били
ограничени в минимална степен. Излага се, че Прокуратурата не е огласявала
1
факти относно провеждането на наказателното производство, поради което и
не дължи обезщетение за евентуалното накърняване на доброто име на ищеца,
както и относно условията в ареста. Счита, че законната лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. Претендира се отмяна на решението като
неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
С писмен отговор въззиваемият П. Г. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва изложените в жалбата доводи,
като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа, че посредством представени по делото
доказателства е установено влошаването на здравословното му състояние,
характера и интензитета на преживените от него негативни емоции и стрес в
резултат от осъщественото наказателно преследване. Счита, че определеното
от съда обезщетение е справедливо. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски във въззивното производство.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа страна:
Производството пред първа инстанция е било образувано по искова
молба, подадена от П. К. Г. срещу Прокуратурата на Република България, с
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000лв.,
обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от незаконно,
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212,
ал.4, вр. ал.1 от НК, преквалифицирано в последствие в престъпление по
чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, за което е постановено
оправдателна присъда по НОХД № 495/2020г. на РС Варна, влязла в законна
сила на 17.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
присъдата до окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената
част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените
неимуществени вреди, които са следствие на задържането на ищеца по време
на досъдебното производство и повдигнатото и поддържано обвинение от
Прокуратурата по посоченото наказателно дело, по което е бил оправдан.
От материалите по НОХД № 495/2020г. на РС Варна, включващи ДП №
52/2011г. на Сектор „ПИП“ ОД на МВР Варна, а по късно под № 101/2012г. на
ОСлС в ОП Варна се установява следното: досъдебното производство е
образувано на 10.02.2011г. срещу пет лица, между които и ищеца П. Г. за
извършено престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. На 11.02.2011г. П.
Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от началото на м. декември
2010г. до 10.02.2011г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление в
съучастие като съизвършител с Р.Г. и Б.М., с цел да набави за себе си и за
другите две лица имотна облага, чрез използване на неистински документи
възбудил и поддържал заблуждение у служители на „Банка ДСК“ЕАД и
получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери,
собственост на банката общо в размер на 250 000лв., с намерение
противозаконно да го присвои. Ищецът е задържан за 72 часа по реда на
ЗМВР, с постановление на прокурор при РП Варна. С определение от
2
14.02.2011г., постановено по ЧНД 0 797/2011г. по описа на ВРС, по отношение
на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е
потвърдена с определение по ВЧНД № 256/2011г. по описа на ВОС. С
определение от 29.04.2011г. по ЧНД № 2333/2011г. на ВРС, мярката е
изменена в „домашен арест“, в последствие изменена в „гаранция в пари в
размер на 1500лв.“ с определение от 10.08.2011г. Мярката „парична гаранция“
е отменена с определение от 19.03.2013г., постановено по ЧНД № 1373/2013г.
по описа на ВРС, поради изтичане на повече от две години от привличането на
лицето като обвиняем.
От приложените към наказателните дела материали е видно, че с
постановление на прокурор при РП Варна от 22.03.2013г. на П. Г. е наложена
забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на
наблюдаващия прокурор.
Спрямо ищеца са издадени постановления за привличането му като
обвиняем: от 20.09.2013г. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от м. декември 2010г. –
10.02.2011г. в условията на продължавано престъпление в съучастие като
помагач, чрез използване на неистински документи е получил без правно
основание чуждо движимо имущество, собственост на „Банка ДСК“ЕАД на
обща стойност 275 000лв.; от 22.11.2013г. за извършено престъпление по
чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, като по двете е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
На 02.12.2013г. е изготвено заключително постановление на следовател
при ОСлС в ОП Варна, с което досъдебното производство е приключено с
мнение за предаване на ищеца на съд. На 06.12.2013г. е внесен в съда
обвинителен акт срещу тринадесет лица, между които и ищеца за извършено в
съучастие като помагач престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4,
вр.чл.26, ал.1 НК, като е образувано НОХД №6509/2013г. по описа на
Окръжен съд - Варна. Производството по същото е прекратено с разпореждане
от 17.12.2013г. и делото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. На 20.01.2014г. отново е внесен обвинителен акт, по
който е образувано НОХД № 221/2014г. по описа на ОС - Варна.
По делото са проведени 23 съдебни заседания, в 10 от които е даден ход
на делото. Производството пред първа инстанция е продължило от
20.01.2014г. – до 05.12.2018г. НОХД № 221/2014г. е приключило с
постановена на 05.12.2018г. присъда като П. Г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26,
ал.1 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок
от 3 години, отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 5
години и е лишен от право да упражнява професия, свързана с банково дело за
срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. С решение
№2/08.01.2019г. постановено по ВНОХД №1037/2019г., първоинстанционната
присъда е изменена, като на основание чл.304 НПК П. Г. е оправдан за
извършено в съучастие с О., К., Н., Ж., Й., И. и С. престъпление по чл.212,
ал.4, вр.ал.1, вр. Чл.20 и чл.26 НК и делото е върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, в частта с която ищецът е бил признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.212 ал.4, вр.ал.1, вр. Чл.20 и чл.26 НК ,
извършено в съучастие с Р. и М..
3
По образуваното НОХД № 495/2020г. по описа на ВРС на 09.02.2021г. е
допуснато изменение на обвинението, като делото е продължило по новите
обвинения спрямо П. Г. за престъпление в съучастие с Р.Г., Б.М., К. Р. и И. М.,
като извършител, чрез използване на неистински документи, получил без
правно основание чуждо движимо имущество, собствено на „банка ДСК“ЕАД
по кредити на обща стойност 50 000лв. с намерениие да ги присвои.
Производството по делото е приключило с оправдателна присъда №
260089/01.04.2021г., влязла в законна сила на 17.04.2021г.. С определение от
същата дата е отменена и взетата мярка за неотклонение „подписка“.
От данните по приложените наказателни производства е видно, че преди
внасянето на първия обвинителен акт /06.01.2012г./ на 09.01.2012г. по ч.гр.д.
№ 58/2012г. по описа на ВОС, по молба на „Банка ДСК“ЕАД е допуснато
обезпечение на бъдещ иск срещу П. Градев, чрез налагане на обезпечение
върху ½ ид.ч. от апартамент №13, гр.Варна, ул.“Батова“ №4а, запор върху 50%
от дружествени дялове в „Про Файненшън Адвайзърс“ ООД и „Праппа
билд“ООД. Обезпечението е отменено с определение от 24.11.2021г..
В местни и национални електронни издания са били публикувани
статии, чрез които публично е оповестено привличането на ищеца като
обвиняем, с посочване на имената му, взетата мярка за неотклонение и
осъждането му по НОХД № 221/2014г.
От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд
КСМПЕ се установява, че досъдебното производство и наказателното
производство се е възприело от ищеца като травмиращо, в резултат на което са
настъпили постоянни и интензивни тревожност и депресия, психосоматични
симптоми, изразена вегетативна лабилност, липса на удоволствие и желание
за контакти, кошмарни съновидения и дереализационни изживявания.
Въпреки подобрението към момента на изследването, експерта посочва, че
при ищеца още са налице остатъчни симптоми от постравматичен характер,
като анхедония, кошмарни сънища, светкавични спомени и дори обонятелни
усещания от преживяното. Ищецът е провеждал индивидуална и групова
психотерапия в продължение на близо 9 години; приемал е медикаментозна
терапия с антидепресанти.
Въз основа на прегледа и представената медицинска документация,
вещите лица са посочили, че П. Г. е диагностициран със следните заболявания:
дорзалгия /болки в гърба/, с установена спина бифида /раздвоен гръбначен
стълб/, представляващо вродено заболяване с отражение през целия живот;
хипертонична болест на сърцето и хипертонично сърце; гастро езофагиална
рефлуксна болест, представляваща хронично увреждане на клапата, намираща
се в долния край на хранопровода на входа на стомаха, първична глаукома на
двете очи; неинсулиново зависим захарен диабет. Според експертите,
изготвили заключението при ищеца наред с дорзалгията са установени
дегеративни промени по костно ставния апарат; двустранна кокс артроза,
вродена липса на опашна кост, дегеративни промени на поясни прешлени.
Вродените заболявания - „спина бифида“ и липсата на опашна кост могат да
причинят т.н. “нощно напикаване“, но то може да се дължи и на стресово
състояние, каквото е воденото наказателно производство. Според в.л.
психиатър, е възможно то да се дължи на наказателното преследвани,
доколкото ищецът е бил предразположен към заболяването „енорезис“, чиито
4
симптоми са отшумели след провеждане на психотерапия. Възможно
заболяването да е повлияно благоприятно и от медикаментозното лечение.
Появата на хипертоничната болест на сърцето и гастро езофагиална
рефлуксна болест и първичната глаукома не са резултат и нямат отношение
към воденото наказателно производство. По отношение на диабетната болест,
вещото лице посочва, че проведените изследвания са в гранични стойности,
като ищецът не е диагностициран с „диабет“. Касае се за начален стадий,
който често е свързан с напредване на възрастта. Съществува и малка
вероятност установената инсулинова резистентност да е свързана с воденото
наказателно производство
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
се установява, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство, той се променил емоционално и физически. Свид. А.И.,
живееща на съпружески начала с ищеца от 2007г. заявява в показанията си, че
привличането му като обвиняем и задържането му в ареста, провокирали
силен стрес и страх. В ареста, ищецът имал тикове – треперене на лицето;
изпитвал болки в гърба и рамото. Не споделял за чувствата си и
преживяванията които е имал там. След като мярката му била изменена в
“домашен арест“, не можел да спи, изпотявал се и се изпускал по малка
нужда, споделял, че се събужда от позната миризма на спарено и урина,
миризми, натрапили се в съзнанието му от престоя в ареста. П. станал
апатичен и затворен, нямал желание да общува, а и много от приятелите му
отказвали да контактуват с него. Свидетелката посочва в показанията си също,
че „така както го оставяла сутрин в дома им, така го намирала после – не
желаел да се облича, да се къпе, стоял в една поза. Една година след като е
излязъл от ареста започнал да провежда индивидуална терапия с психолог в
продължение на 8 – 10 години. Бил насочен и към консултация с психиатър,
който му предписал медикаменти. Няколко месеца след започване на
терапията, моментите на „нощно напикаване“ намалели и постепенно
престанали. Започнал да вдига кръвно и приема медикаменти, предписани от
специалист. Свидетелката посочва, че ищецът имал и трудности при
намирането на работа, в сферата в която работел и се развивал докато бил
задържан. За да издържа семейството си няколко месеца работел като
снабдител, после като калкулант, продавач в магазин, като занимаващ се с
първична обработка на документи, но без трудов договор. През 2014г.
започнал работа в международна компания, при която се налагали
командировки в чужбина. Същите се осъществявали трудно поради
наложената забрана да напуска страната.
Свид. М.М. – приятел на ищеца от 2003г. научил, че е привлечен като
обвиняем от публикации в местни и национални медии, в които били
посочени имената му. След освобождаването му от ареста ищецът „различен
човек“ – апатичен, ленив, без характерната му от преди това жизненост,
притеснен и стресиран. Споделил със свидетеля за преживяванията си в ареста
и липсата на нормални битови условия там. Притеснявал се за децата си, в
случай че бъде осъден и, че може да загуби цялото си имущество. Оплаквал
се, че често вдига кръвно. Споделил също, че много близки хора са му заявили,
че не искат да общуват с него. Според свидетеля, тази загуба тежала на ищеца.
След като започнал работа през 2014г. в международно компания имал
5
трудности и притеснения във връзка с наложената забрана да напуска
страната и подбирал лицата, с които общува. Ищецът престанал да се
занимава със спортния автомобилен клуб, в който членували заедно със
свидетеля от 2003г.
Правни съображения и изводи.
На първо място следва да се посочи, че обжалвания съдебен акт е
валиден и допустим.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са
идентични изцяло.
От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство
против ищеца е проведено за период от 14.02.2011г. до 17.04.2021г., когато с
влязъл в сила акт на съда ищецът е оправдан по повдигнатите срещу него
обвинения, т.е.10 години, 2 месеца и 2 дни. Делото е разглеждано в първа
инстанция в 10 съдебни заседания, от общо насрочени 23; била е постановена
6
осъдителна присада по повдигнатото и поддържано обвинение. Пред
въззивната инстанция е било проведено 1 заседание, като ищецът е оправдан,
а осъдителната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото от ВРС са проведени 7 съдебни заседания и
е постановена оправдателна присъда. Спрямо ищеца е наложена мярка
„задържане под стража“ за периода 14.02.2011г.-29.04.2011г. – общо 75 дни;
домашен арест в периода 29.04.2011г.-10.08.2011г.-104 дни; парична гаранция
– 1 година и 222 дни; подписка – 7 години и 194 дни. Била е наложена и
забрана за напускане на страната за период от 8 години и един месец.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са
започнали още в досъдебното производство и с първото предявяване на
обвинение и под контрола на наблюдаващия по делото прокурор. От датата на
предявяване на първото обвинение, ищецът е придобил качеството на
обвиняем по досъдебното производство. Предявяването на обвинението е
станало под контрола на Прокуратурата, като същата е поддържала това
обвинение в съдебната фаза пред първата инстанция и въззивната.
Престъплението по чл. 212, ал.4, вр. ал. 1 вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК
за което е повдигнатото обвинение против ищеца и за което същият е бил
оправдан е тежко, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода до 15
години.
Продължителността на наказателното производство, характера и
тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинението, постановяването на
осъдителна присъда на първа инстонция, обуславят по-голям интензитет на
неблагоприятното въздействие върху психиката на ищеца. От ангажираните
по делото доказателства се установяват настъпили неимуществени вреди,
които са в пряка причинно следствена връзка с процесното наказателно
производство. Именно поради повдигнатото в това производство обвинение в
извършването на тежко престъпление, за което е бил оправдан, както и поради
продължителния период на наказателното преследване и изтърпяване на
мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест“, ищецът
е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Образуването на наказателно
производство срещу него, продължителния период на мерките за
неотклонение и съпътстващите ги ограничения безспорно в значителна степен
са ограничили основни права и свободи и са се отразили негативно на
психичното му състояние. Еднопосочни по съдържание са свидетелските
показания за състоянието на ищеца след образуване на наказателното дело
срещу него, че започнал да се изолира и да не общува, влошило се
здравословното му състояние. Воденото наказателно производство безспорно
е довело до влошаване на симптомите на вродените заболявания на
гръбначния стълб и костно ставния апарат. Стресът е влошил и симптомите на
хипертоничната болест на сърцето, провокирайки хипертонични кризи, което
се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира като преки и непосредствени. Ищецът безспорно е изпитвал и
тревога от евентуалното му осъждане. Тези показания кореспондират и с
изводите на в.л. в приетото по делото заключение на КСМПЕ. В резултат на
стреса от воденото срещу него наказателно преследване ищецът е отключил
симптоми на психично заболяване „енорезик“, появата на което е била
благоприятствана и от заболяването му „спина бифида“ и отсъствието на
7
опашна кост. Проявата на заболяването започва след изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ и са отшумели
няколко месеца след провеждането на индивидуална терапия с психолог и
прием на антидепресанти. Несправедливите обвинения и изживените събития,
свързани с тях са довели до сериозна психотравма с постоянна и интензивна
тревожност, депресия, вегетативна лабилност, липса на удоволствие и
желание за контакти, кошмарни съновидения, които разкриват клинична
картина на „посттравматично разстройство“ – психично заболяване по МКБ,
раздел „Разстройства, свързани с тежък стрес“.
С оглед установената продължителността на наказателното
производство, ищеца е бил подложен на репресията на висящо наказателно
производство с обвинение за извършено престъпление, за което се предвижда
налагане на тежко наказание и по което в крайна сметка е оправдан за
продължителен период от време. Това се е отразило и на интензитета и
продължителността на преживените от ищеца стрес, тревожност, вътрешно
напрежение, безпокойство. Това се е отразило на поведението, контактите и
цялостното му психическо състояние. И тези негативни вреди не биха
настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на
Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление.
При определяне на размера на обезщетението, освен продължителността
на воденото наказателно производство, извършените процесуално следствени
действия, взетите мерки за неотклонение, обстоятелството, че ищецът не е
имал поведение, което да е станало причина за затрудняване на разследването
или отлагане на съдебните заседания, съдът отчита и, че към момента на
повдигане на обвинението ищецът е бил млад човек, в активна възраст - 36
години, неосъждан, баща на две деца. Престъплението за което е повдигнато
обвинение е в област, в която той като специалист е осъществявал
професионална реализиция – посредничество за привличане на клиенти за
ипотечни кредити и банкови продукти, развивал е собствен бизнес и се е
ползвал с добро име. Повдигнатото обвинение, свързано с професионалната
му реализация и широкото разгласяване в медиите и постановената на първа
инстанция присъда с лишаване от право да упражнява дейност свързана с
банково дело е препятствало ищеца да полага труд в областта на банковото
дело.
С оглед на всичко изложено, както и материално-икономическите
условия, съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди от процесното наказателно производство, което
съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на
50 000лв., който е достатъчен за репарирането им и е в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия
случай, изложени по-горе.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода от спора и направеното искане, въззиваемият има право
на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото
въззивно производство. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 4000лв.
8
Настоящият състав на съда намира за неоснователно своевременно
направеното от въззивника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Защитавания в производството материален интерес е значителен – 50 000лв.
Процесуалния представител на въззивника е депозирал отговор на подадената
въззивна жалба, явил се е в проведеното съдебно заседание. Отчитайки и, че
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения предвиденото адвокатско
възнаграждение за такъв интерес е в размер на 4650лв., настоящият състав
намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно. В полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 4000лв. на основание
чл.78 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1334/02.12.2024г., постановено по гр.д. №
765/2024г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. К. Г.,
ЕГН ********** сума в размер на 4000лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9