Р Е Ш Е Н И Е
№ 481 / 8.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от
съдия Колева адм. дело № 160 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 285 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени
съответно от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството
на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р. и от Ю.Н.Т., понастоящем
в Затвора-гр. Пазарджик чрез адвокат Г.М., срещу Решение № 866/23.11.2021 г. по
адм. дело № 614/2021 г. на Административен съд–Пазарджик. И в двете касационни
жалби са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в обжалваните части.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на двете касационни жалби.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на Ю.Т., лишен от свобода, понастоящем в Затвора-гр.
Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която
претендира обезвреда за неимуществени вреди, които е претърпял при престоя си в
Следствения арест – гр. Пазарджик и в Затвора-гр. Пазарджик. В уточнение към
исковата молба е посочил, че претендира 5 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от пребиваването му в Следствения арест за периода от 02.01.2014
г. до 18.09.2014 г., както и обезщетение в размер на 15 000 лв. за периода
от 18.09.2014 г. до 10.01.2018 г., претърпени вреди по време на престоя му в
Затвора-гр. Пазарджик. С решението си Административен съд-Пазарджик, IX-ти
състав е осъдил ГДИН да заплати на Ю.Н.Т. сума в размер на 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за периода от
18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 27.11.2015 г. до 19.09.2017 г., ведно със
законната лихва за забава считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане и
е отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при престоя му в Следствен арест-гр. Пазарджик за периода
от 02.01.2014 г. до 18.09.2014 г. в размер на 5 000 лв., ведно с лихва за
забава, както и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при
престоя в Затвора-гр. Пазарджик – извън посочените по-горе периоди и над
размера от 3 500 до претендираният размер от 15 000 лв.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено,
че Ю.Т. е изтърпял две наказания лишаване от свобода, като първото е от
13.07.2012 г. до 23.12.2014 г., когато е бил освободен. През този период, на
05.06.2014 г. е преведен в Затвора-гр. Ловеч за лечение и е върнат в
Затвора-гр. Пазарджик на 18.09.2014 г. Второто наказание е изтърпяно в
Затвора-гр. Пазарджик през периода от 24.11.2015 г. до 25.01.2019 г. За да
отхвърли като неоснователен иска на Т. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода 02.01.2014 г. до 18.09.2014 г.
съдът е приел, че претенцията е недоказана, доколкото лишеният от свобода през
посоченият период не е пребивавал в Следствения арест-гр. Пазарджик, а е бил в
Затвора-гр. Пазарджик считано от 13.07.2012 г. От друга страна, съдът е посочил,
че заявената претенция е погасена по давност като се е позовал на разпоредбата
на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите във връзка с направено
възражение от ответника.
По основателността на втората претенция за
неимуществени вреди, претърпени по време на престоя на ищеца в Затвора-гр.
Пазарджик в периода от 18.09.2014 г. до 10.01.2018 г., първоинстанционният съд е
установил, че Т. *** от 18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 24.11.2015 г. до
10.01.2018 г., с оглед на което исковата претенция за периода от 23.12.2014 г.
до 23.11.2015 г. е приета за недоказана. За периодите от 18.09.2014 г. до
23.12.2014 г. и от 24.11.2015 г. до 10.01.2018 г., съдът е приел, че помещенията,
които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, са били
дезинфекцирани, извършена е дератизация и дезинсекция, разполагали са със
санитарни възли с течаща вода. Също така, съдът е приел, че заболяването на
ищеца не е предизвикано от лоши битови условия, както и че не е доказано да не
е лекуван адекватно, како през целият му престой в затвора с лишения от свобода
е провеждана интензивна индивидуална корекционна дейност. От представените по
делото справки съдът е установил, че за част от исковия период, а именно – от
18.09.2014 г. до 23.12.2014 г. и от 27.11.2015 г. до 19.09.2017 г. ищецът е
пребивавал в Затвора-гр. Пазарджик в условия на пренаселеност, тъй като жилищната
площ е била под минимално изискуемата и е липсвало жизнено пространство. Приел
е, че в този период Т. е живял при лоши битови условия, които в определена
степен уронват човешкото достойнство. За останалата част от периода до
10.01.2018 г. съдът е приел, че искът е неоснователен, позовавайки се на
започнал поетапен ремонт на затвора, както и представени данни за жилищното
пространство на лишения от свобода. Посочил е, че администрацията на затвора е създала
организация за почистване на помещенията и са извършвани процедури по
дезинсекция и дератизация. Съдът е счел, че справедливото обезщетение, което
следва да се присъди на ищеца е 3 500 лв. и е за периода от около 25
месеца, за който е установено, че е бил поставен в неблагоприятни условия. Уважена
е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 10.01.2018
г. (моментът на преустановяване на незаконосъобразните бездействия на служители
на затвора) до окончателното изплащане.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно са отхвърлени
претенциите на ищеца за периодите, в които не e установено същият да е
пребивавал в посочените места за лишаване от свобода, доколкото този релевантен
факт изключва и обективната възможност за търпене на вреди от незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация. От друга страна съдът
по направено възражение на ответника и отчитайки разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е приел за погасена
по давност исковата претенция за периода 02.01.2014 г. – 18.09.2014 г.
Следва да бъдат споделени изводите на първата
инстанция и по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди, нанесени му
поради липса на медицински грижи и липса на корекционна дейност. От приложените
по делото доказателства се установява, че затворническата администрация, чрез
съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите
помещения. Също така е била създадена организация за почистване на помещенията,
като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода.
Представени са и доказателства за провеждана корекционна дейност, която не е
постигнала целения резултат, поради недобросъвестност от страна на ищеца, а не
поради бездействие от страна на администрацията. Установено е, че през
процесният период лишеният от свобода не е страдал от тежко заболяване, не се е
налагала спешна намеса и/или лечение. При наличието на писмени доказателства в
подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно
проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана претенцията
в тези й части. Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно
от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща
към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, съотнесена към
безспорно установената липса на минимално обитаемо пространство в мястото за
лишаване от свобода, обосновава правилност на изводите на административния съд,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявената искова молба за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода от ищеца в периодите, през които е пребивавал в затвора в гр.
Пазарджик. В тази връзка е неоснователно твърдението на процесуалния
представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че по делото не
били доказани реално претърпените вреди, които да са в резултат на
бездействията на администрацията в затвора. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Не може да бъде споделено изложеното в
касационната жалба от процесуалния представител на ГДИН твърдение, че в
пенитенциарните заведения не бива да се очаква удовлетворяване на индивидуални
битови навици и предпочитания на лишените от свобода. В случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които
самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора-гр. Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск при установените условия на живот, които не покриват минималните
изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото, изключителна пренаселеност, несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
В нарушение на материалния закон обаче съдът не е
съобразил погасяването по давност на иска за периода 18.09.2014 г. - 23.12.2014
г. въпреки направеното възражение от ответника в последното съдебно заседание. Началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетение
против незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи е
от момента на преустановяването им. При положение, че искът е предявен на 31.05.2021
г., обезщетението може да се претендира за времето след 31.05.2016 г. За
вземания преди тази дата искът е погасен по давност. Видно от представената
справка, Т. е изтърпявал първото си наказание от 13.07.2012 г. и е освободен от
затвора на 23.12.2014 г., а второто наказание е от 24.11.2015 г. до 25.01.2019
г. С оглед наличието на прекъсване лишаването от свобода, то за първият период Т.
е следвало да подаде иска си до 23.12.2019 г., поради което същият се явява
погасен по давност.
Независимо от направената констатация, що се
отнася до периода на дължимото обезщетение, то същото не следва да се намалява,
тъй като в присъдения размер справедливо обезщетява настъпилите за ищеца вреди,
а и срокът, за който искът е погасен по давност, не е голям, за да се отрази
съществено на размера на компенсацията. Съдът е взел предвид характера на вредите,
периода, в който са понасяни, а също и икономическия стандарт, които в
съвкупност, обосновават определения размер на обезщетението. При определянето му съдът е съобразил насоките в
практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. В случая,
претенцията на ищеца се явява доказана само за наличието на пренаселеност в
мястото за лишаване от свобода, което оправдава и определянето на
пропорционален размер на обезщетението, поради което доводите, изложени в
касационната жалба на Ю.Т. са неоснователни.
Въз основа на резултата от извършената касационна
проверка решението следва да се отмени в частта, в която искът е уважен за
периода 18.09.2014 г. - 23.12.2014 г. и вместо него да се постанови друго, с
което искът в тази част да се отхвърли. В останалата част решението е правилно
и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява
искането на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Разноски не са поискани от Ю.Т., поради което съдът не присъжда
такива с настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 866/23.11.2021 г. по адм. дело № 614/2021 г. на
Административен съд-Пазарджик в частта относно периода 18.09.2014 г. - 23.12.2014
г., за който е присъдено обезщетение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Н.Т. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик, в частта за периода 18.09.2014
г. - 23.12.2014 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.