РЕШЕНИЕ
№ 12515
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110151578 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2028,56 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************************, аб.
№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 262,90 лв.
за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., сумата от 15,52 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.04.2024 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 2,17 лв., за периода от
15.02.2023г. до 18.04.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
26112/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Релевира възражение за погрешно отчетени данни от уреди в имота.
1
Твърди, че при годишните посещения в годините – 2022г.-2023г. и 2023г- 2024г. при
отчитане са разменени показанията на студения и топлия водомери, като по този начин
използваната студена вода била погрешно отчетена като топла, което довело до
надвишаване на дължимите суми с около 2400 лева. Посочва, че през август 2024г. е
подадено искане за корекция поради грешка, като явно корекцията не била отразена. По
изложеното моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 123643/08.04.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът А. К. А., редовно призован, явява се лично, като
моли за отхвърляне на предявените срещу него искови претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на
исковата молба.
Така предявените искове съдът намира за допустими, като предявени при наличието
на правен интерес, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
От приетия по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 55, том IV, рег. № 8753, дело № 604/18.06.2021г. на
Нотариус В.И., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, се установява, че
ответникът в режим на СИО е придобил процесният имот, като партидата се води на негово
име, видно от приетото на л.22-23 от досието по делото заявление – декларация за откриване
на партида от 21.11.2023г., с дадено съгласие от съпругата на ответника, обективирано в
декларация от 21.11.2023г., приета на л. 21 от досието по делото. Също така, установява се
по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, възложители на адрес в бул.
**************, обективирано в протокол от 31.07.2002г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е
приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата
незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и
тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите
го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор №
ТО1835/16.08.2002г. с /ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като
по делото не е спорно, че към днешна дата /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно
счетоводство“.
По делото се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и
размера на цената й.
2
От изслушаната СТЕ, неоспорена от страните и от представените от третото лице-
помагач главни отчети се установява, че количеството топлинна енергия за АС, на
процесния адрес се измерва и отчита от СТЕ – общ топломер, монтиран в АС, който се
отчита от служители на ищеца всеки месец по електронен път, чрез преносим терминал,
като е установено, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното
дружество. Вещото лице е установило, че сградата се топлозахранва от една АС в СЕС и е от
индиректен тип, като третото лице - помагач е извършвало разпределение на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имота, като е посочено, че за процесния период от 01.07.2021г. до 30.04.2023г.
ФДР е отчитала уредите в имота. Попълнени са документи за главен отчет подписани от
потребител, след което отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В жилището
са установени шест монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани шест
топлоразпределители. В имота има монтирани и два водомера за топла вода, по които се
отчита разхода. Също така относно перо сградна инсталация е установено, че имота има
отопляем обем от 309 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в имота от 28.10.1999г.,
като за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, сгласно приложението към чл.
61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабядяването. Установено е и че на топломера с електронен
блок тип Multicall 66 С в АС са извършвани периодични проверки на всеки две години.
По делото във връзка с възраженията на ответника, че в имота погрешно са отчетени
данните от водомерите за топла и студена вода, е допуснато изслушване на допълнително
заключение, като вещото лице е установило, че /ФИРМА/ нямат данни за подадени жалби от
ответника през 2021г., а абонатът се е обадил и е изпратил снимки на двата водомера –
топъл и студен в кухнята. Констатирана е грешка в отчета на водомера в кухнята при
извършен допълнителен отчет, като е извършена корекция на изравнителна сметка, за
периода – м. 05.2023г. до м.04.2024г., като корекциите са подадени м.08.20024г. в /ФИРМА/.
Установено е и издаване на талон за узаконяване на нови водомери от дата 11.03.2023г. в
банята – студен и топъл, където са описани и водомерите в кухнята – студен и топъл, без
промяна. Топъл водомер с № 137390, годен до 2014г. с пломба 0861571 с показание – 37 м3.
При проверка на място вещото лице е установило, че водомера е същия и не е сменен, като
към датата на проверката – 26.03.2025г. показанието му е 55 м3, като е уточнено, че от
периода от м.01.2023г. до датата на изготвяне на експертизата са изразходвани 18 м3, което е
около 8 м3 за една година. Когато водомерът е нередовен, разходът на топла вода се
изчислява на брой потребители, като в отчетния документ на /ФИРМА/ от 02.05.2023г. са
записани 3 бр. лица, като по формулата е разход за една година от 150 м3. За процесния
период - 2022-2023г. по изравнителната сметка са описани 72 м3 общо, тоест по-малко.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че са издадени две общи фактури: едната №
**********/31.01.2024г. за сума от 873,36 лева, втората с № **********/31.01.2024г. на
стойност 1430,87 лева, като е издадено и ДИ по извършените корекции на стойност от 130,00
лева, като след извършени корекции е изчислено крайното задължение в размер на 2028,56
лева. Вещото лице е установило извършени плащания от ответника, показани в Таблица 4,
кол.6 от експертизата на стойност от 1589,29 лева, които е установено, че са взети предвид
от ищцовото дружество и не са включени в процесните суми. Установени са задължения и за
главница за услугата „дялово разпределение“, за периода от м.12.2022г. до 31.03.2023г. на
стойност от 15,52 лева. Изчислен е размера на мораторната лихва върху главницата за
отопление на имота в размер на 262,08 лева, за периода от 15.09.2022г. до 18.04.2024г., както
и сумата в размер на 1,66 лева за мораторна лихва, изчислена върху главницата за дялово
разперделение, за периода от 15.02.2023г. до 18.04.2024г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
3
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното
дотук, съдът приема, че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответника е страна по възникнало облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 8,
находящ се в град ***********************, за процесния период от време. Това е така, тъй
като по делото безспорно се установи, че ответникът е собственик на процесния имот.
Независимо, че имота е придобит в режим на СИО, или поне няма данни между съпрузите
да е налице споразумение, то при тези условия имота е придобит в условията на бездялова
съсобственост и ищецът може да насочи исковите си претенции към всеки един от съпрузите
за пълния размер на сумите, предмет на спора, на основание чл. 32, ал.2 от СК. От друга
страна ответникът не е оспорва, че между него и ищцовото дружество е налице
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
По делото се установи, че третото лице – помагач е отчитало реално доставената в имота
топлинна енерегия по пера отопление и БГВ. Изготвени са главни отчети, подписани от
потребител за периода 2022-2023г., приети на л.106 от досието по делото. По делото се
установи, че сумите са префактурирани със задна дата, поради неотчетено своевременно
подадено заявление за смяна на партида, но сумите за отопление на имота са отчетени и
отразени коректно в изравнителните сметки, включително и след корекцията през
4
м.08.2024г., касаеща периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., тоест тази корекция не касае
процесния период, а експертизата не установява данни ищецът да е подавал жалби през
2021г. Установи се че релевираната от него грешка при отчитане е отразена, но не касае
процесният период. Последният касае перо БГВ, по което се установи, че сумите са
начислени на брой лица, съгласно отчетен документ на /ФИРМА/ от 02.05.2023г. – на база 3
лица, за периода от 2022г. до 2023г. Следва да бъде отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗЕ
клиентите, присъединени към една абонатна станция прилагат еднакви средства за дялово
разпределение, а ал. 8 от цитираната разпоредба предвижда, че при поставяне на
индивидуални водомери с дистанционно отчитане същите се доставят от лицето по чл. 139б
от ЗЕ или се одобряват от него за използване в сградата. В конкретния случай ответникът не
е изпълнил законовото изискване за смяна на индивидуалните водомери, когато те са с
изтекъл срок, след дадено предписание от 11.01.2023г., поради което и е реализирана
предвидената от нормативната уредба предпоставка да бъде начислявана топлинна енергия
служебно по перо БГВ. Действително разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.2 от Наредба № Е-РД-
04-I от 12.03.2020 г. предвижда, че количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване се определя при норма на разход за потребление от 140 л. на обитател на
денонощие при липса на монтирани водомери, ако водомерите са повредени, ако не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 при липса на осигурен достъп за
отчитане или при нарушаване на пломба. Такава хипотеза е констатирана в случая на
неизпълнение на задължението за монтиране на нови водомери, тоест достига се до
хипотезата да не са поставени водомери, респективно начислената служебно топлинна
енергия на база на брой лица не се явява недължимо начислена. По изложеното съдът
намира, че коректно е начислен служебен разход за БГВ за периода от 2022-2023г., поради
което се формира извод, че ищецът доказа в производството доставката на топлинна енергия
за процесния период в претендирания размер. Иска е доказан и по размер, съгласно
изслушаната ССчЕ, поради което тази претенция следва да бъде уважена в цялост. Нещо
повече установи се, че макар и да се изпълнени законовите изисквания за начисляване на
БГВ на база, то за процесния период 2022-2023г. по изравнителната сметка са опсани 72 м3
общо, тоест по малко от тези, ако се пресметнат на брой потребители, съгласно законовата
рамка.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между /ФИРМА/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно заключението на вещото лице.
Следователно и този главен иск срещу ответника следва да бъде уважен изцяло за пълно
предявената сума от 15,52 лева, за периода от 01.12.2022г. до 31.03.2023г.
Иска за мораторна лихва върху тази главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на връчване
на фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за изпълнение.
При това положение ответника следва да изпадне в забава след покана на основание чл. 84
от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане
на главницата за такси за дялово разпределение, преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, поради което не го е поставил в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъде отхвърлен.
С оглед периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на
ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал в
забава, поради срочността на задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана,
5
поради което следва да отговаря и за заплащане на дължимата мораторна лихва. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.01.2024г., тоест от 15.03.2024г., а в настоящият случай лихвата се претендира
от м.09.2022г. до 18.04.2024г. Лихва се начислява само върху сумата по общата фактура след
изтичане на 45 от издаването й, което в случая не е така, доколкото към м.09.2022г.
ответникът все още не е изпаднал в забава. По изложеното и този иск следва да се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски с оглед уважената част от исковете в размер
на 85,14 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 46,18
лева, сумата в размер на 650,00 лева за изслушване на експертизи, като се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя
в размер на 150,00 лева. Или общо разноски в исковото производство в размер на 846,18
лева, като съобразно уважената част от исковете в исковото производство на ищеца следва
да бъде присъдена сума за разноски в размер на 749,05 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
„/ФИРМА/” ***, ЕИК ************ срещу А. К. А., ЕГН **********, обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
А. К. А. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 2028,56 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************************, аб.
№ *******, сумата в размер на 15,52 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023г. ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.04.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва за
сумата в размер на 262,90 лв., за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г. и за мораторна
лихва за сумата в размер на 2,17 лв., за периода от 15.02.2023г. до 18.04.2024 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.05.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 26112/2024 г. по описа на СРС, 45-ти
състав.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” ***, ЕИК
************, сумата в размер на 85,14 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” ***, ЕИК
************, сумата в размер на 749,05 лева, деловодни разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
6
страната на ищеца „/ФИРМА/” *** – /ФИРМА/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7