Решение по дело №1657/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2409
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050701657
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

     ...................../ ................ 2019 г.,  гр. Варна

                       

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ 

 

при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян  Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова  административно дело № 1657 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Раздел ІІІ на Глава Десета на Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Варна срещу разпоредби на Наредба за условията  и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен /Наредбата/, приета с решение № 1074 от заседание №41 на Общински съвет – Аврен, проведено на 20 март 2015 година.

По изложени в протеста съображения за незаконосъобразност на текстовете на  чл, 23, ал. 2; чл. 26, ал. 1; чл. 29, ал. 2 и ал. 3; чл. 30, т. 2, 4 и 5; чл. 31; чл. 40, ал. 1; чл. 40, ал. 3; чл. 40, ал. 4; чл. 40, ал. 6; чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3, и ал. 3; чл. 68, ал. 1, т. 3; чл. 69, ал. 3 от Наредбата поради противоречието им с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по- висока степен - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за арендата в земеделието, Закона за местните данъци и такси и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, е предявено искане за тяхната отмяна с присъждане на направените от прокуратурата разноски по делото.

Ответната страна, Общински съвет – Аврен, не е изразила становище по  жалбата.

Съдът, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: 

Наредба за условията  и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен е приета с решение № 1074 от заседание №41 на Общински съвет – Аврен, проведено на 20 март 2015 година, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА вр. чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост. При гласуването на решението резултатите са съответно – за -13, против – 0, въздържали се -0 от общо 13 общински съветници.

Решението за приемането на Наредбата е взето в производство, в което са съобразени процесуалните изисквания на чл.26 от Закона за нормативните актове. Проекта за Наредбата е публикуван на интернет страницата на община Аврен на 19.02.2015 година, като по него, не са постъпили предложения и възражения, съгласно Протоколите на нарочни комисии съответно от 05.03.2015 година и 20.03.2015 година.

Наредбата като подзаконов нормативен акт е приета от компетентен по материя и територия орган, с оглед разпоредбите на чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 ЗМСМА и чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост. Решението за приемане на Наредбата е взето при изисквания от закона кворум.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата е протестирана, поради противоречието й с чл. 37а, ал. 7 ЗСПЗЗ. Нормата на чл.37а, ал.7 от ЗСПЗЗ урежда ограничение във времето на действие на договорите за наем или за аренда на имоти, включени в плана за уедряване, като постановява, че тези договори се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти след изтичане на съответната стопанска година. Предвидената с оспорената разпоредба на чл.23, ал.2 от Наредбата последица ползването по договорите за наем или аренда да премине върху уедрения имот без ограничение във времето, е в противоречие с посочения законов текст.

Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, уреждаща формата, в която се сключва споразумението по чл.37е, ал.1 от ЗСПЗЗ за земеделските земи от ОПФ противоречи на чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ, който разпорежда споразумението да бъде сключено в писмена форма с нотариално заверени подписи на собствениците на земеделски земи.

Текстовете на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата са оспорени като противоречащи на новата редакция на чл. 17а, ал. 2 3акона за опазване на земеделската земя, , относно вида на обектите, с позоваване на действащата редакция от ДВ бр.83/9.10.2018 година.

Прегледът на текстовете на наредбата и съпоставянето им с редакцията на чл.17а, ал.2 от ЗОЗЗ, действала към деня на приемане на наредбата, както и с последвалите изменения на законовия текст – ДВ бр.100/2015 г. и ДВ бр.96 /2017 година, установява твърдяното в протеста несъответствие. В ал.2 на чл.29 от Наредбата, съобразено с текста на чл.17а /редакция ДВ бр.39/2011 година/ е предвидено, че за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена, не се изисква промяна на предназначението на земеделските земи; в ал.3 е посочено, че в случаите по ал.2 се утвърждава само трасе на обекта.   Според действащия законов текст /ДВ бр.83/2018 г./ не се изисква утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена и необходимата площ на всяко едно от прилежащите към тях съоръжения, разположени на терена, е до 15 кв. м, за линейните обекти за пренос на електроенергия с ниво на напрежение 110 kV и по-високо - необходимата площ на всеки елемент от линейния обект е до 100 кв. м, а за кранови възли, станции за катодна защита, свещи, контролно-измервателни прибори и електрически съоръжения към газопроводи с площ не по-голяма от 300 кв. м. Несъответствието между нормите на наредбата и закона като последица от законовата промяна следва да бъде преодоляна с отмяна на текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.29 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи урежда изрично и изчерпателно случаите, в които може да се извърши промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, поради което предвидените с нормите на т. 2, 4 и 5 на чл.30 от Наредбата хипотези се намират в противоречие с чл. 17а, ал. 1 3033. Мерите и пасищата представляват земеделски земи, поради което промяна на предназначението им е допустима само в изрично посочените от закона случаи, между които не са предвидени тези, разпоредени с Наредбата.

Нормата на чл. 31 от Наредбата е в противоречие с чл. 23, ал. 3 3033 относно категорията на земите, върху които е допустимо изграждането на посочените обекти за производство на електрическа енергия, както и условията, при които може да се осъществи изграждането и/или разширението на тези обекти.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата противоречи на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, който урежда като изключения от предвидения ред за отдаване под наем или аренда  на земите от общинския поземлен фонд само мерите, пасищата и ливадите по ал. 6, т. 4 - на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Разширяването на кръга на земите, включени в изключението е в нарушение на императивно законово правило, налагащо отмяна на оспорения текст.

В нарушение на разпоредбата на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ е предвиденият минимален срок на договора за наем по чл. 40, ал. 3 от Наредбата. Законът не предвижда минимален срок на договора за наем, поради което текстът на Наредбата установява незаконосъобразно ограничение, налагащо неговата отмяна.

В противоречие на действащата към деня на приемане на Наредбата редакция на чл.4 от Закона за арендата в земеделието ДВ бр.14/2015 г., установяваща само минимален срок на договора за аренда, нормата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата предвижда максимален срок за договора за аренда от 50 години. Приетото ограничение е в нарушение на закона, което налага отмяна на разпоредбата.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 6 от Наредбата е посветена на участниците в търговете и конкурсите за отдаване под наем или аренда на земите от общинския поземлен фонд, като определя лицата, които не се допускат до участие в тези търгове или конкурси. По отношение на посочените в ал.6 на чл.40 от Наредбата лица изричната разпоредба на чл.24а, ал.8 ЗСПЗЗ не предвижда ограничение за участие, което налага отмяната й като противоречаща на закона. 

Разпоредбите на чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3, и ал. 3 от Наредбата са протестирани, поради противоречието им с разпоредбите на чл. 4 ЗМДТ и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4, ал. 2 ЗОАРАКСД. Оспорените текстове уреждат изисквания към лицата, които са заинтересовани да подадат заявление за отдаване под наем или аренда на заети с трайни насаждения земи от общинския поземлен фонд, като в т.3 на ал.2 на чл.4 е посочено представянето на удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такси, в т.2 – представянето на документ за самоличност – за физическите лица; в ал.3 е предвидено да не се допускат до разглеждане и да бъдат отстранявани от участие заявление, които не са окомплектовани с всички документи по ал.2, както  и тези със задължения по ал.2, т.3 и т.4.

Нормата на чл.4, ал.2 от ЗОАРАСКСД предвижда всички изисквания, необходими за започването  и осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, да бъдат уредени със закон. Предвидените с Наредбата изисквания и ограничения нямат своето основание в действащ закон. При действието на посочената разпоредба и установен от специалния Закон за местните данъци и такси ред за установяване и събиране на задълженията за местни данъци и такси, възложен на изрично оправомощени държавни органи, оспорените текстове на чл.44, ал.2, т.3 и ал.3 от Наредбата се явяват в противоречие на разпоредбите на ал.2 на чл.4, както и на ал.2 и ал.3 на чл.3 от ЗОАРАКСД, които не допускат при административно регулиране върху стопанската дейност от органите на местното самоуправление да се налагат изисквания, ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона, респ. водят до ограничаване на конкуренцията. Съдът намира неоснователен протеста в частта по т.2, ал.2 на чл.4 от Наредбата, имаща за предмет изискване за представяне на документ за самоличност на физическото лице, което го индивидуализира като заявител.

Текстът на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Наредбата е в противоречие с новата редакция на чл. 41, ал. 1, т.3 3033 ДВ бр.17/2018 годна, в сила от 23.02.2018 година. След изменението законовият текст не предвижда налагането на санкция на физическо лице, което заема земя без трасиране на границите й, поради което съобразяването със законовата норма налага отмяна на оспорения текст.

В противоречие на законова норма е и разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от Наредбата, по отношение на максималния размер на санкцията при повторно нарушение. Съобразяването със законовото правило на чл.41а, ал.3 3033 налага отмяна на оспорения текст.

При изложените съображения за противоречие на протестираните разпоредби с действащи законови норми, протестът на прокуратурата е основателен, поради което следва да бъде постановена отмяна на разпоредбите на чл, 23, ал. 2; чл. 26, ал. 1; чл. 29, ал. 2 и ал. 3; чл. 30, т. 2, 4 и 5; чл. 31; чл. 40, ал. 1; чл. 40, ал. 3; чл. 40, ал. 4; чл. 40, ал. 6; чл. 44, ал. 2, т. 3, и ал. 3; чл. 68, ал. 1, т. 3; чл. 69, ал. 3 от Наредба за условията и реда за придобиване стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен. Протестът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в частта на оспорването на чл.44, ал.2, т.2 от Наредбата.

С оглед изхода на спора, в полза на Окръжна прокуратура Варна следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 20 лева, представляващи такса  за обнародване в Държавен вестник.

Водим от горното, съдът,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наредба за условията  и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен /Наредбата/, приета с решение № 1074 от заседание №41 на Общински съвет – Аврен, проведено на 20 март 2015 година в частта на разпоредбите на чл, 23, ал. 2; чл. 26, ал. 1; чл. 29, ал. 2 и ал. 3; чл. 30, т. 2, 4 и 5; чл. 31; чл. 40, ал. 1; чл. 40, ал. 3; чл. 40, ал. 4; чл. 40, ал. 6; чл. 44, ал. 2, т. 3, и ал. 3; чл. 68, ал. 1, т. 3; чл. 69, ал. 3 по Протест на Прокурор при Окръжна прокуратура - Варна

ОТХВЪРЛЯ Протеста на Прокурор при Окръжна прокуратура - Варна срещу  Наредба за условията  и реда за придобиване, стопанисване, ползване, управление и разпореждане със земеделските земи от общинския поземлен фонд на община Аврен, приета с решение № 1074 от заседание №41 на Общински съвет – Аврен, проведено на 20 март 2015 година в частта на разпоредбата чл.40, ал.2, т.2.

ОСЪЖДА Общински съвет – Аврен да заплати на Окръжна прокуратура - Варна  сумата от 20.00 /двадесет/ лева разноски по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: