№ 29242
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110161605 по описа за 2023 година
„Ю. Б.“ АД е предявило срещу А. Я. Г. съобразно чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т. 3
ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество суми, дължими по сключения между
страните Договор за издаване на кредитна карта „..........“ от 17.09.2018г., а именно: 2325.59
лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, 641.61 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 29.07.2020 г. до 10.06.2022 г., 361.33 лева - мораторна лихва за
периода от 29.07.2020 г. до 07.08.2022 г., 231.42 лева – такси за периода от 03.07.2020 г до
11.10.2021г., 113.83 лева – застраховки за периода от 29.07.2020 г. до 23.12.2020 г. и 24 лева –
обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 18.07.2022г. до 07.08.2022г., за които
суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д.№45087/2022г„
по описа на СРС, 71 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че между „Ю. Б.“ АД и А. Я. Г. е бил сключен
Договор за издаване на кредитна карта „..........“ от 17.09.2018г., по силата на който на
ответницата е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
2500 лева и е издадено като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална
кредитна карта. Посочва се, че с оглед специфичния характер на кредитния продукт,
ответницата е можело да усвоява различни суми, през различни период, като в случая дължи
като главница възстановяване само на това, което е изтеглила/потребила като стойност от
картата. Ето защо било възможно за някои месеци да не се дължи нищо. В конкретната
хипотеза се поддържа, че по отношение на ответницата били налице две просрочени
месечни извлечения с краен срок за плащан е до 29.07.2020г. и до 31.08.2020г. Твърди се, че
върху незаплатените суми била начислявана възнаградителна лихва по реда на чл. 10 от
Общите условия към договора, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
съгласно чл. 9.6 от Общите условия към договора. В исковата молба се сочи, че към
процесния договор има сключена и Декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ от 17.09.2018г., съгласно която
ответницата се е задължила да заплаща и застрахователна премия. Подчертава се, че с оглед
неизпълнение на задълженията на ответницата са настъпили условията за обявяване на
задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за което до ответницата била изпратена
надлежна покана чрез ЧСИ Х.. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на
ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
1
Разпределение на доказателствената тежест.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ ищецът
следва да докаже следните факти: Сключен между страните Договор за издаване на кредитна
карта „..........“ от 17.09.2018г. по силата на който на ответницата е предоставена карта с
лимит 2500 лв., а за ответницата е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с
възнаградителна лихва в претендирания размер за посочения период и заемни такси,
застраховки, обезщетение за уведомление вкл. техният размер, както и настъпила
изискуемост на претендираните вземания, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на главницата по договора.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да
установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По доказателствата
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като
относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че произнасянето по
релевираното от ищеца доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде отложено за първото по делото заседание.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 45087/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 151 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за първото открито съдебно заседание.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ частно гр.д. № 45087/2022 г. на СРС, 151 състав.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2