О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито
заседание на 26.08.2022г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 1611/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.176 от АПК.
Съдът по свой почин
преценява, че трябва да допълни своето определение №2376/11.08.2022г., тъй като
е пропуснал да се произнесе по искането, направено с уточняваща молба с
вх.№11825/01.08.2022г. на „Менатуорк Проджект“ АД, подадена по административно
дело № 1696/2022г. по описа на Варненския административен съд, което е
присъединено към настоящото с определение №2370/11.08.2022г.
С първоначалната жалба
дружеството-жалбоподател е поискало отмяна на разпореждането по чл.60 от АПК, с
което е допуснатото предварително изпълнение на обжалваната от него заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община
Варна, гласящо: „с
цел защита на особено важни държавни или обществени интереси, разпореждам
предварителното ѝ изпълнение“.
С
определение № 2376/11.08.2022г. съдът е отменил разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е
допуснато предварително изпълнение на от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на
община Варна в частта на т.1 от нея. Със същото определение съдът е оставил без
разглеждане искането на „Менатуорк Проджект“ АД в частта, с която се иска
отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК касаещо т.2 и т.3 от процесната
заповед.
С процесната заповед е
наложена временна строителна забрана до първи октомври 2022г. като се спират
всички видове строителни и монтажни дейности, забранено е ползването на тежка
строителна механизация и всякакви превозни средства, извозващи строителни
материали в обхвата заключен между площад „Славейков“, по ул.“Преслав“,
ул.“Одесос“, ул.“Шипка“, бул.“Осми Приморски полк“ до бул.“Цар Освободител“ и
бул.“Приморски“ включително.
Със същата заповед са
задължени възложителите и строителите в срок до 15 юли 2022г. да оградят и
обезопасят строителните обекти, да демонтират временно поставените/монтирани
обслужващи обекти, разположени извън строителните площадки, да почистят и
възстановят тротоарите, разрушени от извършените СМР, да почистят зелените
площи от строителни отпадъци. В същия срок е разпоредено строителните отпадъци
да се изнасят в часовете от 8 до 10 часа сутринта и от 16 до 18 часа следобед.
Обжалваната заповед е
издадена на основание чл.15 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие във връзка с Постановление №21/10.06.1921г. на Варненската управа,
според което град Варна е обявен за „специален курортен кът“. Съгласно нормата
на чл.15 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие: „Забранява се извършването на строителни
и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май
до 1 октомври.“.
Разпоредбата на чл.15
ал.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие гласи: „Извън случаите по ал.
1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява
извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет
по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат
ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет
страницата на общината.“. Макар, че срокът е посочения в ал.1 на чл.15
от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, няма достатъчни
доказателства и цитираното постановление не е такова, удостоверяващо, че
описаната в заповедта територия е национален курорт по смисъла на приложения
закон. Ако все пак се приеме, че съобщаването на акта трябва да бъде извършено
по реда на чл.15 ал.2 от Закона за устройството
на Черноморското крайбрежие, то тогава следва да е налице обявление на
интернет страницата на община Варна. В тази връзка съдът не може да приеме за
достоверно съобщаването на таблото за обявления в сградата на община Варна, за
което е представен протокол от 28.06.2022г., защото такъв вид съобщаване не е
предвидено от закона.
По делото е приложено
извлечение от интернет страницата на община Варна за публикуване на заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна от
25.07.2022г. Следователно от тази дата започва да тече срока за обжалване
на заповедта и съответно срока за предявяване на искане за спиране на нейното
предварително изпълнение. Жалбата на „Филвис“ АД с искане за отмяната му е от 15.07.2022г.
Към датата на съобщаване на заповедта и към датата на подаване на жалбата е
изтекъл срока по т.2 и т.3 от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община
Варна, поради което е недопустимо искането за спиране на предварителното
изпълнение относно дейности, които е
трябвало да бъдат извършени до 15 юли 2022г. Смисълът на правната възможност за
спиране на допуснатото предварително изпълнение касае само тази част от
заповедта, чийто разпоредени действия са все още текущи, т.е. валидни.
Искането по молба с
вх.№ 11825/01.08.2022г. за спиране на допуснатото предварително изпълнение по
т.1 от оспорения административен акт е направено в срока по чл.166 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо.
Ако се приеме хипотезата, че заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна
е общ административен акт и нейното обжалване не спира изпълнението ѝ,
както повелява разпоредбата на чл.180 ал.1 от АПК, съдът счита, че за да се
обърне доказателствената тежест върху жалбоподателя по реда на чл.166 ал.4 във
връзка с ал.2 на АПК, трябва да са налице красноречиви доказателства и
аргументи за приложимостта на чл.15 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, т.е. територията, за която
се забранява извършването на строителни и монтажни дейности до 1 октомври
2022г. трябва да бъде със законоустановен статут на „национален курорт“. По
делото няма никакви доказателства и за съда не е ноторно известно описаната в
процесната заповед територия от централната част на Варна или цяла Варна да е
обявена за „национален курорт“. Ако това беше така, би означавало, че много
голяма част от строителството в центъра на Варна, както и в цяла Варна ще се окаже незаконно, защото
е изградено в разрез с правилата и нормативите на застрояване на националните
курорти по Черноморското ни крайбрежие, които строителни и устройствени
параметри са коренно различни от тези, за застрояване на населено място с население
и мащаб като Варна. Ако се приеме за
достоверно твърдението в обжалваната заповед, че Варна е „национален курорт“
въз основа на цитираното в нея постановление от 1921г. /според което е обявена
единствено и само за „специален курортен кът“/, това от своя страна ще
означава, че главния архитект на община Варна и главните архитекти на районите
съзнателно са издавали незаконни разрешения за строеж и предумишлено са
одобрявали незаконни инвестиционни проекти, както и че кмета на общината и
съответно кметовете на райони съзнателно са одобрявали незаконни подробни
устройствени планове, което сочи към превратно упражняване на власт.
В Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие липсва определение на понятието
„национален курорт“, употребено в чл.15 ал.1 от него, чиято разпоредба е
послужила като правно основание за издаване на процесната заповед.
Следователно, по реда на чл.46 от Закона за нормативните актове, трябва да се
ползва понятието „национален курорт“, дадено в §1 т.16 от ДР на Закона за туризма, а именно: „Национален курорт“ е урбанизирана
територия по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона
за здравето, обявена по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за
здравето за курорт, който може да е разположен на територията на една или
повече общини и за който е прието решение по чл. 56а, ал. 1. Националните
курорти са курорти от значение за устойчивото развитие на туризма, в които е
изградена необходимата туристическа инфраструктура на национален курорт и които
са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически
ресурси за осигуряване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни,
делови, развлекателни или други услуги и имат основно предназначение да
привличат туристи.“.
Съгласно чл.56а от Закона за туризма, „Обявяването на национални курорти
се извършва по предложение на министъра на туризма с решение на Министерския
съвет, което се обнародвано в Държавен вестник.“. Липсва позоваване в спорната
заповед на такова решение на Министерски съвет. Цитираното
постановление на Варненската управа от 1921г. обявява Варна единствено и само за „специален курортен
кът“, което не се приравнява на понятието и на реда за обявяване на „национален
курорт“ по сега действащия закон.
Следователно, липсата
на доказателства и основания за приложимостта на чл.15 ал.1 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие, макар и на пръв поглед да касаят
спора по същество относно законосъобразността на заповед №1928/28.06.2022г. на
кмета на община Варна, всъщност се отразява върху възможността да бъде
приложено допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение, което се отнася за общите
административни актове.
От изложеното се
налага извода за основателност на искането за спиране на предварителното
изпълнение по т.1 от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна,
направено в уточняваща молба с вх.№ 11825/01.08.2022г. на „Менатуорк Проджект“
АД и съдът дължи допълване на определението си в тази част.
Мотивиран от горното и на основание чл.176 от АПК във връзка с
чл.166 ал.4 от АПК във връзка с чл.166 ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА свое определение №2376/11.08.2022г.,
постановено по административно дело №1611/2022г. по описа на Варненския
административен съд, както следва:
СПИРА предварителното изпълнение по
т.1 от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна до окончателното
решаване на спора по жалбата на „Менатуорк Проджект“ АД срещу същата заповед с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на „Менатуорк
Проджект“ АД за спиране на предварителното изпълнение по т.2 и т.3 от заповед
№1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна като процесуално недопустимо.
Определението може да
бъде оспорено с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: