№ 1326
гр. Пловдив , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330202205 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЮР. АС. Д., с ЕГН: ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ серия К № 4134031 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата и в писмено становище жалбоподателят оспорва издадения
електронен фиш като незаконосъобразен, с твърдения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до съществено
нарушаване правото му на защита. Прави искане за неговата отмяна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът му.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на
жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
предвидения размер. Претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от
ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Електронен фиш Серия К № 4134031 е издаден срещу ЮР. АС. Д., с ЕГН:
********** за това, че на 13.10.2020 г. в 15:12 часа в гр.Пловдив,
бул.“Северен“ № 77 в посока на движение към бул.“България“, било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег.№ ********* с измерена скорост на движение от 64 км/ч при въведено с
пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 40 км/ч, което било
квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/ CORDON-M2 MD1196. Контролният орган
отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема
скоростта не 67 км/ч, а 64 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало
превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП
жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, справка за собственици на превозното средство, Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство снимка на АТСС,
Заповед № 8121з-931 от 2016 г. и Приложение към нея, Писмо от БИМ,
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. Съдът кредитира
цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 13.10.2020 г. в 15:12ч. в
гр.Пловдив, бул.“Северен“ № 77 в посока на движение към бул.“България“
2
при въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч с пътен знак „В26” е заснет
с ATCC CORDON-M2 MD1196 - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№
*********, управляван от жалбоподателя със скорост от 64 км/ч, след отчетен
толеранс от -3 км/ч в полза на водача, като по този начин е превишена
разрешената скорост с 24 км/ч.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на
приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта
в населено място посредством сигнализирането със съответния пътен знак в
отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който
максималната скорост на движение на съответния тип МПС в населено място
е ограничена до 50 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от така
цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен
фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.2, вр. чл.21 ал.1 от
ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова,
доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 40 км/ч, въведена с пътен
знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената
квалификация с препратката е още по-прецизна.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на ЮР. АС.
Д. като собственик на процесния лек автомобил към момента на
нарушението. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189,
ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и
съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189,
ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON-M2 MD1196, за което е доказано, че отговаря на
установените технически изисквания и е преминало съответната проверка,
видно от приложените по преписката писмо на БИМ и Протокол от проверка
№ 10-С-ИСИС/21.02.2020 със заключението, че въпросното АТСС
съответства на одобрения тип, т.е. към датата на нарушението използваното
АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за
лабораторна проверка, съответства на одобрения тип.
Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3
км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от
проверка, където е посочено, че допустимата грешка при измерване на
скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час. Въпросната
редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство.
Изпълнени са и изискванията на чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащите се в преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи и снимка
на техническото средство.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената
скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, се налага наказание глоба във
фиксиран размер от 100 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна
на Съда.
Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
4
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и начинът на участие на въззиваемата страна намира, че справедливият
размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди
възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4134031 на ОД на МВР –
Пловдив, с който на ЮР. АС. Д., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЮР. АС. Д., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5