Решение по дело №205/2024 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ към Решение № 143 от 28.05.2024 г., постановено по АНД №
205/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница
Производството е при условията на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение - Дупница е
направила предложение за освобождаване на обвиняемия Т. П. С. с адрес: гр.П,
ул."М." №**, с ЕГН **********, от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание ,,Глоба“ при условията на чл. 78а от НК, за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК за това, че:
На 10.07.2023г. около 11:00 часа в къща находяща се в гр.Д., обл. Кюстендил, на
ул. „Отовица“ № 8 чрез нанасяне на удари с юмрук по тялото и главата е причинил на
Й. П. А. от гр.Д. разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и чл.129 от НК
изразяващо се в кръвонасядания и охлузвания по лицето; кръвонасядания по тялото в
областта на гърдите и ляв хълбок; масивно обширно кръвонасядане по лява мишница и
горна трета на предмишницата и по -малки кръвонасядания по дясна мишница;
повърхности /без данни да са изисквали налагане на хирургичен шев или да е наложен
такъв/ разкъсно контузни рани по гръбна повърхност на лява ръка и дясна китка с
кръвонасядания около тях; кръвонасядания по ляво бедро, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено с особена
жестокост
В съдебното производство е участвал представител на РП Кюстендил, ТО –
Дупница, който е поддържал предложението обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание ,,Глоба”
над средния предвиден в закона размер.
Обвиняемият в хода на съдебното следствие оспорва фактическите положения
посочени в постановлението на прокурора. Не оспорва, че на 10.07.2023 г. пристигнал
в дома на пострадалата А. за изясняване на имотни спорове, всичко останало се
основавало на лъжи и цирк разигран умишлено от свидетелите Г., М. и Сашо, за да се
облагодетелстват. В своя лична защита сочи, че всичко е протекло в рамките на една
минута, а не както се твърди в постановлението на прокурора, твърди, че не е способен
да направи такова нещо, тъй като има заболяване – ревматизъм. В последната си дума
заявява, че всичко се основава на лъжи и го отрича.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка
Обвиняемият Т. П. С. е роден на 27.02.1956 г. в гр.Д., *** ,с ....гражданство, ***,
с ....образование, ***, с адрес за призоваване гр.П, ул."М." №**, неосъждан, с ЕГН
**********.
Обвиняемият Т. П. С. и пострадалата Й. П. А. са брат и сестра. Обвиняемият
живее в гр. П., ул."М." № **, а свидетелката А. в наследствена къща, находяща се в
гр.Д., ул. „Отовица“ № 8. Посоченият недвижим имот е съсобствен между обвиняемия
и свидетелката, по наследство.
В средата на 2023 г. свидетелката А. решила да се сдобие с констативен
нотариален акт за собственост върху имота следствие наследство и давностно
владение. Започнала да събира необходимите документи за извършване на процедурата
1

пред компетентен нотариус. Обвиняемият С. разбрал за тези действия на сестра си и
решил да потърси сметка за това. На 10.07.2023 г. пристигнал в гр.Д. от гр.П. и
отишъл в наследствения имот на ул. „Отовица“ № 8. Около 11:00 часа влязъл в двора
където разварил сестра си – св.А.. С влизането в двора хванал свидетелката за косата и
започнал да я блъска към къщата. Влизайки в една от стаите я съборил на пода до
масата. Свидетелката паднала на дясната си страна, а обвиняемият започнал да я удря с
юмрук по лявата ѝ ръка. След това я хванал с лявата си ръка за двете ѝ китки, стиснал я
силно и продължил да нанася удари по тялото . Ударите попадали в лявата ръка,
ребрата и по тила. Част от ударите попаднали и в левия крак. През дългото време
докато нанасял удари обвиняемият мълчал и не откликвал на молбите на пострадалата
да престане да я бие. Вместо това я повдигнал и я поставил седнала върху стол. Седнал
срещу нея на друг стол и стиснал нейните крака между неговите колене и започнал да
отправя закани и обвинения свързани с личния му живот като твърдял, че свидетелката
е дошла да живее на готово в тази къща, която той е ремонтирал и е похарчил много
пари. След това започнал отново да я удря с юмрук по горната част на ръцете. Освен
силната болка, която изпитвала пострадалата, се образували множество хематоми дори
се откъснала част от кожа на лявата ръка с кръвоизлив. През цялото време
пострадалата изпитвала много силна болка и отправяла постоянни молби към
обвиняемия да престане, но той продължавал да я удря. Докато обвиняемият нанасял
удари звъннал мобилният телефон на пострадалата, а същевременно на прозореца на
терасата се показал св. А. Н. - братовчед на обвиняемия и пострадалата. Свидетелката
се възползвала от ситуацията и излязла на терасата. При вида Ал. Н. я попитал какво
се е случило и къде е падала. Впоследствие разбрал какво се е случило и тръгнал да
търси помощ. Обвиняемият вкарал Александрова обратно в стаята и нанесъл три
удара с юмрук в лицето, докато я удрял в помещението влезнал св.Г. Ш. – техен чичо,
който прекратил побоя и пострадалата излязла с него в двора. Там дошъл и св.М. Н.,
също братовчед, който потърсил съдействие от органите на МВР чрез тел.112. На
сигнала се отзовали свидетелите П. и Д., които предприели необходимите действия
след като установили множеството телесни увреждания у пострадалата А..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие нанесените удари на 10.07.2023 г. пострадалата Й. П. А. е получила
следните травматични увреждания: кръвонасядания и охлузвания по лицето.
Кръвонасядания по тялото в областта на гърдите и ляв хълбок. Масивно обширно
кръвонасядане по лява мишница и горна трета на предмишницата и по-малки
кръвонасядания по дясна мишница. Повърхностни /без данни да са изисквали налагане
на хирургичен шев или да е наложен такъв/ разкъсно контузни рани по гръбна
повърхност на лява ръка и дясна китка с кръвонасядания около тях. Кръвонасядания по
ляво бедро. Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди
тъпи предмети /по механизма на удари и-или натиск с или върху такива/ и е възможно
да са получени по време и начин, съобщени от А.: нанесен побой чрез удари с
юмруци и стискане с ръце, събаряне на пода на стая и други подобни. Масивното и
обширно кръвонасядане в областите на лява мишница и предмишница е причинило на
пострадалата „временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство
на здравето извън случаите на чл.129 и чл.129 от НК/. Останалите увреждания са
причинили болка и страдание.
Според заключението на изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, Т. П. С. не страда от умствена недоразвитост и психични заболявания.
Интелектът му е в границите на нормата. Психичното развитие и познания отговарят
2

на възрастта и образованието му. Не се води на диспансерен учет към ПО гр.Д. и гр.
П., не е лекуван в психиатрично лечебно заведение. Освидетелстваният е психично
здрав. Към момента на деянието липсват данни за качествено разстройство на
съзнанието, което да го е лишавало от базисните му психични годности. Т. С. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършваното от него и да ръководи
постъпките си по смисъла на чл. 33 от НК.
Видно от справка за съдимост от 05.10.2023 г., издадена от Бюро за съдимост
при РС Дупница, обвиняемият не е осъждан.
Обвинението се доказва от показанията на разпитаните на съдебното следствие
свидетели, отчасти обясненията на обвиняемия, справка за съдимост на обв. С.,
протокол за предупреждение на обвиняемия, медицинско свидетелство изх. №
11/11.07.2023 г., заповед за незабавна защита № 9 от 11.07.2023 г., заповед за защита №
8 от 25.07.2023 г.; съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Н. –
съдебен лекар, началник ОСМ на МБАЛ ,,Д-р Н. Василиев“ гр. Кюстендил,
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите
лица д-р П. - психиатър и Е.В. - психолог.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д., П. /присъединени при усл. на
чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, А., Ш., А. Н., М. Н.. Показанията им са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства присъединени при
условията на чл. 283 НПК. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Й. А.,
Ш., А. Н. и М. Н., които имат лични непосредствени възприятия за случилото се.
Показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със съдебно-медицинската експертиза и медицинското свидетелство.
Показанията на свидетелката Й. А. са изцяло последователни в твърденията й относно
мястото, начина и самоличността на лицето, което й е нанесло ударите с юмрук по
лицето и тялото. Действително А. е пострадала от престъплението и като такава е
заинтересована от изхода на делото, но това обстоятелство не е основание за
игнориране на показанията й, доколкото същите са първично доказателствено средство
и в тях се съдържат преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване.
Дадените от нея сведения относно релевантните факти са обективни и достоверни,
поради което съдът изцяло ги цени.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите П. и Д. - служители в РУ
Дупница, които били изпратени по сигнал за възникнал скандал между брат и сестра.
При пристигането им на адреса установили свидетелката А., която разказала за
нанесения й побой от нейния брат, както и повода за това, а именно при проведен
разговор между тях за делба на наследствена къща, възникнал спор и обвиняемият я
ударил няколко пъти по тялото и я стискал за гушата. И двамата свидетели са дали
показания, че пострадалата имала видими следи от насилие и синини в областта на
шията, поради което я насочили към ЦСМП за преглед и след това да депозира жалба в
полицията. Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите Ш., А. и М. Н.и, като
първия от тях е отишъл в къщата на пострадалата, където видял обвиняемия, който бил
освирепял, със злобен поглед, седял на стол и с краката си стискал краката на А., която
седяла на стол срещу него. В момента в който влязъл при тях, обвиняемият вдигнал
ръка и ударил с юмрук А. по лицето, лявата й ръка била цялата в синини, на китката
имала рана, от която течало кръв, по лицето й също имало кръв. Съдът цени като
достоверни и показанията на свидетеля Ал. Н. – първи братовчед на обвиняемия и на
пострадалата, който на инкриминираната дата се намирал в къщата, от която двамата с
3

брат му св. М. Н. притежавали дял. Чистели двора и се обадил на пострадалата по
телефона, че ще влезе в къщата да си измие ръцете, но тя не му отговорила. Почукал на
прозореца, след което А. излязла от къщата и му показала ръцете си, които целите били
в синини. Попитал я къде е паднала, а тя му отговорила, че брат й я пребил. Н. влязъл в
къщата, видял обвиняемия, попитал го защо е пребил така сестра си, а той му
отговорил да ги остави, те щели да се оправят. А. останала на двора, а брат й в къщата,
след което се обадили на тел. 112. Показанията на свидетеля са в пълен синхрон със
заявеното от св. М. Н., който в показанията си твърди, че преди побоя, той, брат му и
пострадалата са чистели двора. Двамата братя продължили да чистят, след което св. А.
Н. влязъл в къщата да си измие ръцете, но бързо излязъл и казал на брат си какво е
видял в стаята, включително и синините по ръцете на А., която е тяхна първа
братовчедка, както и в същото родство с обвиняемия. След казаното, свидетелят М. Н.
също влязъл в къщата, където били А. и брат й, които седели един срещу друг
разговаряйки. Видял ръцете на А., които били целите в синини. Извели пострадалата
навън, а брат й останал в къщата, след което пристигнали полицаите, на които
обяснили за случилото се след което полицаите отвели обвиняемия в полицията.
Съдът кредитира обясненията на обвиняемия единствено в частта, в която сочи,
че на 10.07.2023 г. е отишъл при сестра си – пострадалата А. в нейното жилище за
изясняване на възникналия между двамата имотен спор. Изложеното от същия в
последната му дума, че оспорва постановлението на прокурора, тъй като за една
минута не е способен да извърши всичко описано в прокурорския акт. Анализирайки
ги съдът отчете, че обясненията на обвиняемия в тази им част представляват изцяло
защитна теза, която бе изцяло опровергана от събраните по делото гласна и писмени
доказателствени средства и заключение на назначената по ДП съдебно-медицинска
експертиза.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в останалата им част, като
преценява същите само и единствено като защитна версия, опровергана от
доказателствата по делото, посочени по-горе, които съдът прие /по изложените по-горе
съображения/ за достоверни. При съобразяване с процесуалните правила, визирани в
чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, съдът не прие за достоверни неговите обяснения поради,
което ги изключи от доказателствения материал. Преди да анализира подробно
неговата защитна теза, съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да
дава каквито желае обяснения по повдигнатото обвинение. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес
(предвид възможността за наказателна отговорност по чл. 290 НК), обясненията на
подсъдимия, чрез които опровергава обвинителната теза са освен средство за защита
(по арг. от чл.55 НПК) и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя, както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. В този контекст,
съдът прие, че обясненията на обвиняемия досежно относимите към предмета на
доказване обстоятелства са неубедителни, поради което не ги приема за достоверни.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема
като компетентна, пълна и обективна, по несъмнен и убедителен начин се установява,
че вследствие нанесените удари на 10.07.2023 г. пострадалата Й. П. А. е получила
следните травматични увреждания: кръвонасядания и охлузвания по лицето.
Кръвонасядания по тялото в областта на гърдите и ляв хълбок. Масивно обширно
кръвонасядане по лява мишница и горна трета на предмишницата и по-малки
кръвонасядания по дясна мишница. Повърхностни /без данни да са изисквали налагане
4

на хирургичен шев или да е наложен такъв/ разкъсно контузни рани по гръбна
повърхност на лява ръка и дясна китка с кръвонасядания около тях. Кръвонасядания по
ляво бедро. Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди
тъпи предмети /по механизма на удари и-или натиск с или върху такива/ и е възможно
да са получени по време и начин, съобщени от А.: нанесен побой чрез удари с
юмруци и стискане с ръце, събаряне на пода на стая и други подобни. Масивното и
обширно кръвонасядане в областите на лява мишница и предмишница е причинило на
пострадалата „временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК/.
По правната квалификация
При така установена фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
обвиняемият Т. П. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9,
във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Съдът приема, че фактическата обстановка приета в постановлението отговаря
на действителното положение и, че деецът е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК, като на 10.07.2023г. около 11:00 часа в къща находяща се в гр.Д., обл.
Кюстендил, на ул. „Отовица“ № 8 чрез нанасяне на удари с юмрук по тялото и главата
е причинил на Й. П. А. от гр.Д. разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в кръвонасядания и охлузвания по лицето; кръвонасядания
по тялото в областта на гърдите и ляв хълбок; масивно обширно кръвонасядане по лява
мишница и горна трета на предмишницата и по-малки кръвонасядания по дясна
мишница; повърхности /без данни да са изисквали налагане на хирургичен шев или да
е наложен такъв/ разкъсно контузни рани по гръбна повърхност на лява ръка и дясна
китка с кръвонасядания около тях; кръвонасядания по ляво бедро, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено с особена
жестокост.
От обективна страна, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние чрез
действие – нанасяне на множество удари с юмрук по главата и тялото на пострадалата.
Вследствие на тези удари видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, на пострадалата са били причиненикръвонасядания и охлузвания по
лицето; кръвонасядания по тялото в областта на гърдите и ляв хълбок; масивно
обширно кръвонасядане по лява мишница и горна трета на предмишницата и по-малки
кръвонасядания по дясна мишница; повърхности /без данни да са изисквали налагане
на хирургичен шев или да е наложен такъв/ разкъсно контузни рани по гръбна
повърхност на лява ръка и дясна китка с кръвонасядания около тях; кръвонасядания по
ляво бедро, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Така
описаните увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.
1 от НК.
Налице е квалифицирания състав на чл. 131, ал.1, т. 9, пр. 2 от НК. Съдебната
практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията за причинена
телесна повреда „с особена жестокост”. За наличието на особена жестокост при
извършване на едно деяние, не следва да се съди само по резултата от същото, т.е. само
5

по вида на причиненото телесно увреждане, а следва да се изхожда най-вече от
поведението на дееца. Особената жестокост се проявява чрез действия, които
разкриват хладнокръвие, методичност и абсолютна непричастност към страданията на
потърпевшия. За да е налице тази квалификация, е необходимо да се установи, че при
извършване на деянието деецът е проявил особена ярост, ожесточение, отмъстителност
и садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Съдът намира, че по делото е
безспорно установено, че обвиняемият е действал с особена жестокост, тъй като още в
началото на събитията, влизайки в двора хванал сестра си – свидетелката А. за косата и
започнал да я блъска към къщата. Влизайки в една от стаите я съборил на пода до
масата, след което започнал да я удря с юмрук по лявата ръка, след това я хванал с
лявата си ръка за двете китки, стиснал я силно и продължил да нанася удари по тялото
й. Ударите попадали в лявата ръка, ребрата и по тила, в левия крак. През цялото време
докато нанасял ударите обвиняемият мълчал и не откликвал на молбите й да престане
да я бие. Вместо това я повдигнал и я поставил седнала на стол, седнал срещу нея на
друг стол и стиснал нейните крака между неговите колене, след това започнал отново
да я удря с юмрук в горната част на ръцете. През цялото време пострадалата изпитвала
много силна болка и отправяла постоянни молби към обвиняемия да престане, но той
продължавал да я удря. Именно множеството удари, тяхното естество и сила,
нанасянето им върху собствената си сестра, с физически атаки подновени няколко
пъти, свидетелстват за изблика на ярост, ожесточение и злоба, проявени от обвиняемия
при извършване на деянието и сами по себе си го характеризират като жесток човек. С
оглед изложеното съдът прие, че единствено характеровите особености на личността
на С., са причина за необузданите действия, сочещи за проявената особена жестокост
при нанасяне на телесните увреди на пострадалата.
От субективна страна
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване - осъществил е целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на
намерението му да нанесе травми на пострадалата. Логично, имайки предвид броя,
силата, насочеността и начина на нанасяне на ударите С., като човек с достатъчен
житейски опит, е предвиждал и целял да причини телесни увреждания на сестра си,
както и че това е проява на особена жестокост. Всички действия на обвиняемия при
осъществяване на деянието, показва едно целеустремено поведение от страна на С.,
насочено към нараняване на пострадалата.
Престъплението е резултатно, увреждащо. С оглед на гореизложеното, съдът
призна обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение, правилно
квалифицирано в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК от
държавното обвинение.
Относно вида и размера на наложеното наказание
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до три години при лека телесна повреда по
чл.131, ал.1 т.9, пр. 2 от НК във вр. с чл.130, ал. 1 от НК, както и от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, като се
6

съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – генерална и специална
превенции. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на обвиняемия, възраст – 67 г., пенсионер, образование - висше.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемият е неосъждан. Отегчаващо
вината обстоятелство – деянието е осъществено спрямо собствената му сестра, както и
мотива за това – възникнал имотен спор за делба на наследствен имот. Причините и
условията, способствали за извършване на престъплението съдът съзира в ниска правна
култура, незачитане на установения правов и обществен ред и незачитане телесната
неприкосновеност на личността.
В резултат от извършеното престъпление няма съставомерни имуществени
вреди. За престъплението по чл.131, ал.1, т.9, във връзка с чл.130, ал. 1 от НК се
предвижда наказание ,,лишаване от свобода” до три години. Видно от справката за
съдимост обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. Императивният характер на разпоредбата на
чл.78а от НК, чистото съдебно минало на обвиняемия към датата на деянието, липсата
на причинени съставомерни имуществени вреди и липсата на отрицателни
предпоставки по чл. 78а, ал.7 от НК, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба“ по чл.78а, ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената
опасност на деянието, личността на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. На основание чл.131, ал.1, т.9, във връзка с чл.130, ал. 1
от НК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност
обвиняемия Т. С. и му наложи административно наказание ,,глоба“, в размер близък до
минималния визиран в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 2 000 (две хиляда)
лева. Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите
на наказанието и ще спомогнат, както за превъзпитаването на обвиняемия, така и ще
въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Относно разноските
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
обвиняемия С., да заплати сторените на ДП разноски в общ размер на 936 лв. за
експертизи по сметка на ОДМВР Кюстендил.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	143
Дата:	28 май 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия:	Маргарита Пламенова Алексиева

Дело:	20241510200205
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 март 2024 г.

Решение по дело №205/2024 на Районен съд - Дупница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите