Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на четиринадесети май
две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Съдия:
Зорница Гладилова
При
секретаря Светлана Влахова като разгледа
т.д. № 56
по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Решението се постановява по реда на
чл.238 от ГПК.
Ищецът „Т. – Д.Б.“ /Т.-D.B./, дружество учредено и регистрирано
съгласно законите на Канада, твърди, че дружеството К.М.със седалище в Южна
Каролина, САЩ /Quality Models South Carolina/ му е клиент. На 5.06.2018 г.
старшият финансов контрольор на К.М.- А.Д., установил, че неизвестно лице е
успяло да проникне без разрешение в служебния му имейл и от негово име да
оторизира в ТД Б.превод на сумата в размер на 940 000 щатски долара, които са
били преведени по сметка с IBAN ***
„Ф.с.“ ЕООД в „Б. ДСК“ ЕАД, България. Впоследствие,
системният администратор на К.М.- А.Х., открил, че извършителите на измамата са
успели да проникнат без оторизиран достъп в служебния имейл на А.Д. още на
14.04.2018 г., като известно време са наблюдавали движението на
кореспонденцията и изработили неистинско платежно нареждане, въз
основа на което на 01.06.2018 г. бил извършен и процесният
банков превод към Ответника в Б. ДСК. К.М.уведомило ТД Б.незабавно, че
нареждането за плащане по посочената сметка в ДСК е неистинско и не изхожда от
него, тъй като подписите са подправени. К.М.уведомило и компетентните
правозащитни органи в Т., за което било образувано полицейско разследване.
ТД Б.веднага известила своята
кореспондентска Б. - Bank
of Amerika, която от своя страна е уведомила Deutche Bank,
а тя от своя страна, в качеството си на кореспондентска Б. на Б. ДСК, го е
препратила на последната, в качеството й на Б. - бенефициер.
Независимо от горното, сумата постъпила в сметката на бенефициера
Ф. в ДСК.
В резултат на постигнато между К.М.и
ТД Б.споразумение, ТД Б.обезщетило клиента си, като му е възстановила платената
сума в размер на 940 000 щ.д. В замяна на това, К.М.е прехвърлило в полза на ТД
Б.по силата на сключеното споразумение всички и всякави
свои права и искове, които дружеството би могло да има за възстановяване на
платената вследствие на измамата сума срещу трети лица. Извършеното прехвърляне
на права било съобщено на Ответника на 14.12.2018 г.
Ищецът твърди, че приложимото право в
тези правоотношения с международен елемент, възникнали между: 1./ К.М.и
Ф., основани на неоснователно обогатяване; 2./ К.М.и ТД Банк, възникнали вследствие на сключеното споразумение и
прехвърлянето на права в полза на ТД Банк; и 3./ТД Б.и
Ф. следва да бъде определено съгласно нормите на МЧП и в частност lex fori. Доколкото ответникът бил дружество
със седалище и адрес на управление в България, съгласно lex fori на
българския съд приложими следва да са нормите на Регламент (EC) No 593/2008 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 юни 2008 за приложимото право към договорни задължения
(Рим I) и
Регламент (EC) No 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11
юли 2007 за приложимото право към извъндоговорни
задължения (Рим II) (по-долу “Рим II”), както
и нормите на българския Кодекс на международното частно право (КМЧП). Ищецът
твърди, че и в трите групи правоотношения приложимо било българското материално
право, до който извод водели и правилата на КМЧП.
При описаната фактическа обстановка и
приложимо материално право, банковият превод на сумата от 940 000 щатски
долара, преведена от К.М.на Ф. на 1.06.2018 г. по банков път в „Б. ДСК“ ЕАД,
България, бил направен при начална липса на основание -
липсвало облигационно правоотношение между страните, изискващо плащането на
тази сума от К.М.в полза на ответника, както и фактура или други счетоводни
документи или задължения, оправдаващи направения превод. Липсвала воля у К.М.,
изявена чрез законен представител или друг негов орган, за извършване на процесния превод. Напротив, преводът бил извършен чрез
измамни действия от неизвестни лица, като за целта са сигнализирани надлежните
органи в Канада. Следователно сумата от 940 000 щ.д., преведена от сметка на К.М.в
полза на Ф., била получена от него без правно основание в хипотезата
начална липса на основание.
По силата на сключеното между К.М.и ТД
Б.споразумение, К.М.е обезщетено от Б.та за целия
размер на липсващата сума като К.М.прехвърлило на
ТД Б.всички
права, които е имало спрямо всички трети лица за възстановяване на сумата,
включително и правото да претендира от ответника нейното връщане като получена
без правно основание /съобщено на ответника на 14.12.2018 г./.
Въз основа на споразумението, ТД Б.било
активно легитимирано да иска възстановяването на сумата от 940 000 щ. д. от „Ф.С.“
ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като
платена при начална липса на основание. Евентуално,
ТД Б.било легитимирано да иска връщане на процесната
сума от Ответника на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като в противен случай
Ответникът би се обогатил неоснователно с нея.
Ищецът моли съда да осъди ответника „Ф.С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С., да заплати на
„Т. -
Д.Б.“
(Т.-D.B.),
дружество
учредено и регистрирано съгласно законите на Канада, със седалище и адрес на
управление 55 К.С.У., Т., Онтарио, Канада, М5К 1А2 представлявано от законния
му представител А.Г. Г.:
1./ Сумата от 940 000 щатски долара
(деветстотин и четиридесет хиляди щ. д.), на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като платена без правно основание - при
начална липса на основание;
2./ Евентуално,
да заплати сумата от 940 000 щатски долара (деветстотин и четиридесет хиляди щ.
д.) на основание чл. 59 ЗЗД;
3./
Да заплати законната лихва върху главницата от 940 000 щ. д. от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът претендира направените по
делото съдебни разноски, в това число и заплатения адвокатски хонорар. На
основание т. 5 от ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.. ОСГТК
претендира разноските, направени в производството по обезпечаване на бъдещ иск
/по ч.гр.д. № 15545/2018 г. СГС, ГО, IV брачен състав и ч.гр.д. № 6098/18 по
описа на САС, ТО, 3 с-в/.
Ищецът представя: Актуално състояние
на ТД Б.; Нотариално заверен препис от устройствения
акт на ТД Банк, установявяващ
представителната власт на законния представител А.Г. ; Разпечатка от СВ - ТР
относно актуалното състояние на ответника; Неистинско платежно нареждане от К.М.до
ТД Б.; Нотариално заверен платежен документ, установяващ превода на сумата по
сметката на Ф. ; Полицейски доклад; Кореспонденция между ТД Банк,
кореспондентските банки и Б. ДСК относно извършения превод ; SWIFT -
кореспонденция между ТД Б.и Б.ъф Америка; Споразумение между К.М.и ТД Б.от
23.08.2018 г. ; Документ, установяващ плащането на сумата съгласно
споразумението; Потвърждение от К.М.за получаването на сумата ;Съобщение за
извършено прехвърляне на права ведно с доказателство за връчването.
Ищецът моли да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза със задача по исковата молба.
Ответникът „Ф.с.“ ЕООД редовно
призован не е подал
отговор на исковата молба, не е заявил становище по иска и не се е явил в
първото съдебно заседание.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, и съдът с определение от 14.05.2019 г.
е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл.239 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства.
С изпратеното до ответника съобщение
за исковата молба и възможността за отговор са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Съдът като обсъди твърденията и
исканията в исковата молба, намира, че е сезиран с обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД и чл.59 ЗЗД .
По иска с правно основание чл.99, ал.1
от ЗЗД вр. чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД ищецът носи доказателствена тежест относно това че праводателят
му е заплатил сумата на ответника; сключения договор за прехвърляне на вземане
и правата и задълженията на страните по него.
Представените писмени доказателства и доказателствени искания са относими
към спора и от тях съдът намира иска вероятно основателен. Налице са
кумулативно предвидените условия за постановяване неприсъствено решение, с
което исковете се уважават.
Искът е основателен и по тази причина
отговорността за разноските, направени за неоснователно предизвикания спор е на
ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в настоящото производство и в производството по обезпечаване на
иска – 113 953.63 лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.С.“ ЕООД, еднолично дружество с ограничена отговорност,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С. да
заплати на „Т. - Д.Б.“ (Т.-D.B.),
дружество учредено и регистрирано
съгласно законите на Канада, със седалище и адрес на управление 55 К.С.У., Т.,
Онтарио, Канада, М5К 1А2 представлявано от законния му представител А.Г. Г., гражданин на Канада, родена на *** г., притежател на
л.к./паспорт No Н******, издаден на 22.08.2016 г. в Канада, валиден до 22.08.2026 г.,
действаща в качеството си на вицепрезидент на дружеството, представлявано в
настоящото производство от адв. А.Г. - САК и адв. С.С.САК, упражняващи дейност
към Адвокатско дружество „Д.,Г., К.иВ.”, със служебен
адрес и адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „*********на основание чл.99, ал.1 от ЗЗД вр. чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД сумата 940 000 щатски долара (деветстотин и четиридесет хиляди
щ. д.), с левова равностойност 1 619 235,14 лева (един милион шестстотин и
деветнадесет хиляди двеста тридесет и пет лв. и 0,14 ст.), представляваща
заплатена /чрез извършен на 01.06.2018 г. банков превод/ без основание сума от К.М.със
седалище в Южна Каролина, САЩ /Quality Models South
Carolina/ към „Ф.с.“ ЕООД ведно със законната лихва върху
нея от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане; и на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата 113 953.63 лв., представляваща разноски в обезпечително и в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: