№ 77
гр. Ихтиман, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200758 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от *** - управител срещу наказателно постановление № 23-
2200522/18.11.2022 г., издадено от инж. * Й. * – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда София област“ /ДИТ - СО/, с което на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за
това че „***“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда (КТ) не е уредил отношенията
по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор с лицето ***, ЕГН: ********** преди постъпването
му на работа - нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда.
В депозираната жалбата са релевирани доводи за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като незаконосъобразен, неправилен и недоказан.
В открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
процесуален представител по пълномощие. Пълномощникът поддържа
жалбата. В хода на съдебните прения същият излага подробни правни доводи
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Претендират се разноски, за които се представя договор за правна защита и
съдействие от кочан.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от ст. юрк. ****, с пълномощно по делото. Процесуалният
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, излага
доводи във връзка с възраженията на въззивника. Моли наказателното
1
постановление да бъде потвърдено като правилно, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
На 15.09.2022 г. около 11:00 часа в село *, обл. София свидетелите М.
Д. К. и Д. П. Й., на длъжност „старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция
по труда София – област“ извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство на „***“ ЕООД, ЕИК: * на обект за контрол в село *, в
сграда на бивш хлебозавод, находяща се на ъгъла на ул. „Св. *“ и ул. „*“. При
пристигане на проверявания обект инспекторите констатирали, че лицето ***,
ЕГН: ********** изпълнява ремонтни дейности на находящата се на адреса
сграда.
За констатациите в хода на проверката на 19.09.2022г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 23-2200522/19.09.2022 г. от
М. Д. К. - ст. инспектор при ДИТ – София област и в присъствието на
свидетел Д. П. Й.. В АУАН е посочено, че „***“ ЕООД в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е
уредил отношенията по предоставяне на работна сила към 15.09.2022г., като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето *, ЕГН:
********** преди постъпването му на работа. Същото лице на 15.09.2022г.
около 11:00 часа е заварено в сграда на бивш хлебозавод, находяща се в с. *
на ъгъла на ул. „Св. *“ и ул. „*“ да изпълнява ремонтни дейности на покрива
на сградата без сключен трудов договор, което представлява нарушение на
чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В саморъчно попълнена декларация * е посочил пред контролните
органи, че няма сключен трудов или граждански трудов, а помага в „***“
ЕООД с работно време от 11:00ч. до 12:30 ч., а възнаграждението му се
определя според извършената услуга.
Препис от АУАН е връчен на управителя на дружеството на
19.09.2022г., който е подписал АУАН без възражения. Такива не постъпили и
в срока по чл. 44 от ЗАНН.
За констатираното с АУАН № 23-2200522/19.09.2022 г. нарушение е
издадено Наказателно постановление № 23-2200522/18.11.2022 г. от инж. *
Й. * – директор на ДИТ - СО, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с
чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Препис от оспореното НП е връчен на управителя на дружеството-
въззивник на 21.11.2022 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 02.12.2022 г., видно от поставения печат върху
жалбата.
2
От представения и приобщен като доказателство по делото договор за
покупко – продажба от 01.06.2022г. се установява, че процесната сграда, на
чийто покрив е извършван ремонт, е собственост на „***“ ЕООД.
Установява се по делото, че на 15.09.2022г. около 11:00 ч. в село *,
обл. София свидетелите * и * са помагали на ***, когото познават, да
ремонтира покрива на сграда - бивш хлебозавод в село *, собственост на
дружеството „***“ ЕООД. За извършване на ремонтните дейности лицата са
били качени в кофа на багер, монтирана на виличните рогове на кар,
собственост на дружеството /сведение на л. 21 от делото/ и издигнати на
височина три метра. Същите не са били наети по трудов договор, а помагали
инцидентно за извършване на ремонт на покрива на сградата.
От изискана и постъпила по делото справка за действащи трудови
договори от ТД на НАП София с вх. № 1339 от 17.03.2023г. се установява, че
към дата 15.09.2022г. Владо Георгиев *, ЕГН: ********** работи по трудово
правоотношение с „*“ ЕООД, ЕИК: ********* за периода 16.11.2021г. -
16.11.2022г.
Констатациите в АУАН се потвърждават от разпита в хода на
съдебното следствие на актосъставителя М. К. и свидетеля по акта Д. Й.. При
предявяване на АУАН в открито съдебно заседание свидетелите
потвърждават подписите си и обективираните в акта констатации. Съдът цени
показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите * и * досежно
обстоятелството, че към деня на проверката същите са били ангажирани
инцидентно от ***, като негови познати, за ремонт на покрив на въпросната
сграда – бивш хлебозавод. В тази част показанията са логични и
последователни, като същите се подкрепят и от изисканата и приобщена по
делото справка от НАП, от която е видно, че към момента на проверката
свидетелят * работи по трудово правоотношение в дружество „*“ ЕООД в
периода 16.11.2021г. - 16.11.2022г. Показанията на свидетелите относно
обстоятелството дали и кога същите са подписали граждански договор с
„***“ ЕООД, както и относно уговореното и заплатено възнаграждение, съдът
не кредитира, тъй като в тази им част показанията са вътрешно
противоречиви и не кореспондират на другите събрани по делото
доказателства. Така, например, свидетелят * първо заявява, че *** му е
заплатил възнаграждение в размер на 100,00 лева на деня след проверката, а
малко по-късно в разказа си казва, че сумата е получил от свидетеля *
няколко дни след 15.09.2022г., противоречия се откриват и между
показанията на двамата свидетели, което налага извод за недостоверност на
същите в тази им част.
Тази съдебна инстанция не приема, че от представения по делото
граждански договор и разходо - касов ордер се доказва наличие на
гражданско правоотношение по договор за изработка между свидетеля * и
„***“ ЕООД към процесната дата – 15.09.2022г., доколкото същите
документи не са представени непосредствено при проверката на място без
3
логично обяснение за невъзможност да се представят, а едва в хода на
проверката по документи на 19.09.2022г. в седалището на АНО. Индиция в
подкрепа на извода на съда, че представения граждански договор и разходо -
касов ордер за заплатено възнаграждение са изготвени за целите на
проверката съдът намира и в показанията на свидетеля * и на свидетеля *.
Първият заявява, че той и свидетелят * подписали граждански договори и им
било заплатено на 15.09.2022г. вечерта, след като приключили работата на
обекта, а свидетелят * уклончиво посочва, че граждански договор е подписал
в деня на проверката, но не е подписвал документ за платена сума, като
първоначално посочва, че парите му били дадени на следващия ден от ***, а
по-късно в разказа си заявява, че сумата получил от свидетеля * няколко дни
след проверката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок по чл. 58д, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл. 84 ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал. 1 НПК
вр. с чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон.
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи
в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповед
№ ЧР-1431/15.08.2022г., заповед № ЧР-838/08.07.2020г., заповед № 3 -
0058/11.02.2014г., заповед № 3-0683/1108.2022г., заповед № 3-
0693/15,08.2022г. на Директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
4
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП
конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и
обстоятелствата, при които са били извършени/установени нарушенията.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай административно наказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
едногодишен срок от извършване на нарушението, респективно – три месеца
от откриването на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в изискуемия шестмесечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Спорен по делото се явява въпросът дали санкционираното дружество
„***“ ЕООД, може да бъде годен субект на административно наказателна
отговорност на описаното в атакуваното НП административно нарушение.
Съгласно чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва
между работника и служителя преди постъпването на работа. Разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 от КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на
работната сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно легалната дефиниця, залегнала в §1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Този съдебен състав намира, че „***“ ЕООД няма качеството на
работодател по отношение на лицето * *, тъй като дейността която * е
осъществявал на процесния обект на дата 15.09.2022г. не е дейност по
предоставяне на работна сила, за чието валидно упражняване законът изисква
наличие на трудово правоотношение, а е дейност за постигане на определен
резултат – подмяна на челни дъски на покрива на сграда, собственост на
дружеството. Действително не се установява към дата 15.09.2022г. между
страните да е имало сключен в писмена форма граждански договор за
изработка, но писмената форма при този вид договори е само са доказване, а
не форма за валидност, тоест би могло да има валидно сключен граждански
договор и в устна форма. Но обстоятелството дали работата е извършвана
възмездно или безвъзмездно е ирелевантно досежно предмета на спора по
настоящото дело. Доказва се еднозначно, че дейността, която свидетелят * е
извършвал по същността си е за постигане на конкретен резултат, а не
предоставяне на работна сила в определено работно време на определено
работно място при спазване на трудова дисциплина, вътрешни правила на
работодателя и т.н.
Следователно в случая АНО неправилно е приложил материалния закон,
5
вследствие на което е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора с право на разноски разполага
жалбоподателят. Същият претендира и доказва сторени разноски по делото в
размер на 550,00 лева. Следователно административно наказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на
„***“ ЕООД сумата от 550,00 лева представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 вр. с
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200522/18.11.2022 г.,
издадено от инж. * Й. * – Директор на Дирекция „Инспекция по труда София
област" /ДИТ - СО/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда на „***“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление:
село *, община *, обл. Софийска ул. „*“ № 5, представлявано от *** –
управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева, за това че „***“ ЕООД в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е
уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето ***, ЕГН:
********** преди постъпването му на работа - нарушение на чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление: село *, община *, обл. Софийска ул. „*“ №
5, представлявано от *** – управител сумата от 550,00 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
област в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6