Р Е
Ш Е Н И Е
№ 948/22.05.2023 г.
гр.
Пловдив,
В И М
Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ ХХХ състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 1201 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 27 ал.1 от ЗЗД
Образувано е по
жалба на Г.Т.Т. от с. Иван Вазово срещу Заповед
№ЗД/Д-РВ-Х-004/24.04.2023 г. на За Директор
на Дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/ Хисаря
за временно настаняване на детето А.Г.Т. в приемно семейство на Г.С., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Твърденията са, че
заповедта е незаконосъобразна. Майката твърди, че е способна да
се грижи добре за детето и че липсата му е ежесекундно страдание. Искането
от съда е да бъде отменена заповедта и детето върнато в семейна среда. Подробни
съоб ра жения са изложени в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката
– адв. А.
Ответникът –
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Хисарая в съдебно заседание се явява лично и с
процесуален представител юриск. Г., като оспорват
жалбата, считат същата за неоснователна и молят съда да я
отхвърли.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, ХХХ състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена
при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което
съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От данните по делото
се установява, че в ДСП Хисаря е постъпило писмо с изх. № 13884/10.04.2023
г. на ПРС, с приложен препис от влязло в сила протоколно определение по ЧНД
1888/23 г. на ПРС, 22 н. с-в., с което е постановено принудителното довеждане
на жалбоподателката за задължителното й участие в производство по чл. 156 от
ЗЗ. В същото производство е поискано принудителното настаняване на
жалбоподателката за лечение в ЦПЗ Пловдив за срок от 1 месец. Съгласно
определението на съда, ДСП Хисаря следва да окаже съдействие за вземане на
отношение и прилагане на адекватна мярка за закрила за закрила спрямо
малолетното дете, А.Г.Т..
В тази връзка била
издадена заповед № ЗД/Д-РВ-Х-003/20.04.23 г.на директора на ДСП Хисаря, с която
детето било насочено към ползването на социални услуги- настаняването му в
професионално приемно семейство или ползването на услуга от резидентен тип в
периода 24.04.23-28.04.23 г. Били изпратени писма до КСЗУ „Св.Петка“ гр.
Пловдив, до КСУДС-при Община Пловдив до КСУ „Гергана“ с. Нареченски бани, ЦНСТ
Карлово за предоставяне на резидентна услуга спешно настаняване на детето в
съотвената институция в периода 24.04.23- 28.04.23 г., но такава била отказана
от посочените институции.
Единствено от ДСП
Асеновград бил получен отговор, че в ЦНСТ1- с. Нареченски бани има свободни
места и при липса на друга възможност за настаняване на детето в близка до
семейната среда, социалната услуга би могла да поеме грижата за детето.
С писмо изх. №
273000-2084/24.04.23 г. на РУП Хисаря, СДП Хисаря било уведомено за наличите
данниза близки и роднини, които биха могли да поемат грижите за детето.
Жалбоподателката имала две сестри- М. Т. Н., напуснала страната 2012 г. и В. Т.
Н.- напуснала страната на 20.04.2023, както и братовчедка- В.С.Б.- напуснала
страната през 2016 г.Бил проведен телефонен разговор с В. Т., която живеела в
Германия и заявила, че не може да поеме грижите за детето. При посещението на
адреса на В.Б., социалните работници установили, че същата е в чужбина с майка
си и се прибира рядко в страната. Установено било, че другата
сестра- М. Т. живее в Канада и от години не се е прибирала в страната. В ДСП
Хисаря няма постъпило писмено заявление от близки и роднини, които да са
заявили желание за отглеждане на детето.
При тези обстоятелства
и като преценили, че при липсата на близки и роднини, които да поемат грижите
за детето, е изцяло в интересите на детето да бъде настанено в близка до
семейната среда служителите на ДСП Хисаря предприели действия за настаняването
му в професионално приемно семейство. Такова било семейството на Г.С., което
било утвърдено и вписано в Регистъра на утвърдените приемни семейства, воден от
РДСП Пловдив, съгласно Заповед № 16-РДПС-0014/22.08.2016 на директор РДСП
Пловдив. Г.С. декларирала писменото си съгласие да поеме грижите за малолетния А.Т.
и да го отглежда у дома си.
При тази конкретика, била
издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД/Д-РВ-Х-004/24.04.2023
г. на За Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"/ДСП/ Хисаря за временно настаняване на детето А.Г.Т. в приемно семейство на Г.С., до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Междувременно
жалбподателката била принудително доведена за участие в съдебното заседание, по
ЧНД 1888/2023 г. по описа на ПРС на 25.04.2023 г.,като с протоколно определение
на съда от същата дата, била назначена СПЕ за установяване на психичното й
състояние, която да се извърши в ЦПЗ Пловдив при стационарни условия. В
изпълнение на протоколното определение, Г.Т. *** и настанена там за нуждите на
експертизата.
С решение №
761/09.05.2023 г. на ПРС, 22 с-в. по ЧПД 1888/2023 г. било постановено
задължителното настаняване и стационарно лечение на Г.Т. за срок от един месец
в ЦПЗ Пловдив.
За детето бил изготвен
социален доклад Изх. № ПР/Д-РВ-Х/14-001/02.05.2023 г.
от главния социален работник, ангажиран със случая- св. Е. Ч.. Съгласно
констатациите в същия, още през 2019 г. в ДСП Хисаря е постъпил сигнал, подаден
от служител на кметството в с. Иван Вазово, визиращ дете, родено в домашни
условия. В къщата е установено, че няма течаща вода и ел. захранване. Бащата на
детето е неизвестен. За майката- Г.Т. е установено, че при сходни обстоятелства
е допуснала роденото от нея дете да почине. Има данни за хоспитализирането й
през 2017 г. в психиатрично заведение и проведено лечение, но при изписването
й, същата отказала последваща терапия. Желае да води природосъобразен начин на
живот, отглежда множество кучета и котки, разхождащи се в двора и първия етаж
на къщата. Нарича детето „Буда“. През м.11 2022 г., след поредица
административни действия за детето е издадено удостоверение за раждане с име и
ЕГН. Детето няма общопрактикуващ лекар, като трима лекари с адрес на практиките
на териториите на общината са отказали да го включат в пациентските си листи. Социално
битовите условия в които се отглежда детето са добри- същото се отглежда в
съсобствена къща на Т. със сестрите й. Детето има достатъчно дрехи и плюшени
играчки, както и детски кът . Майката приготвя домашна храна, с която детето се
храни. През зимата има отопление, има електоуреди от първа необходимост,
жалбоподателката разполага с лаптоп и интернет. Къщата макар и стара е чиста и
добре подредена, на втория етаж, където се отглежда детето, няма кучета и
котки, битовите условия са добри.
По делто в качеството
на свидетел бил разпитан главния социален работник- св. Е.Ч.. Съгласно
показанията на същата, които съдът цени като обективни, последователни и
незаинтересовани, тя е била запозната със случая още от 2019 г., когато в ДСП
Хисаря са били сигнализирани за дете, родено в домашни условия. През годините с
извършвани множество проверки за условията в които майката отглежда детето си,
като констатациите са обективирани в съответните социални доклади. Няма
информация за близки или роднини, които да поемат грижите за детето. С оглед
принудителното довеждане в съда на майката, получили информация за указан ден,
в който детето остава само и преценили, че най- добре за защита на интересите
му ще бъде временната административна мярка настаняване в приемно семейство.
Дргата възможна обсъждана мярка била „полицейска закрила“, но тя се прилагала
само за срок от 48 часа. Поискали устно прилагането на такава мярка, но тя била
отхвърлена.
Съдът прецени, че с
оглед крехката възраст на детето, не е необходимо изслушването му в съдебно
заседание, съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗЗД.
С административната
преписки
са представени и множество писмени доказателства, като по-долу в решението ще
бъдат обсъдени само онези от тях, които са относими към процесния казус.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Заповедта е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, във
връзка с § 1, т. 15 ДР на ЗЗДет, според
които, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата § 1, т. 15 ДР на
ЗЗДет дава легалната дефиниция на понятието "настоящ
адрес на дете", като според нея, това е адресът, на който детето
пребивава, т. е. има се предвид фактическото пребиваване на детето на
съответния адрес.
В конкретния случай,
по делото не е спорно, че детето А.Г.Т. пребивава
в с. Иван Вазово, общ. Хисаря. Процесната заповед е издадена
от М.Т.Д.- За директор на ДСП Хисар, която е оправомощена да замества директора
А.С.П. при нейно отсъствие, съгласно Заповед № 1609-РД01-0087/14.04.2021 г. на
директора на ДСП Хисаря. В случая директора на ДСП Хисаря е ползвала платен
годишен отпуск, разрешен със Заповед ЧР-7-103-34/16.03.2023 г. на зам. изп.
Директор на АСП. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е
издадена от материално компетентен орган.
От изложеното
следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално, според
настоящия адрес на детето, компетентен администра тивен орган - Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" Хисаря.
Заповедта отговаря и
на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Тя е издадена в
писмена форма и съдържа мотиви, от които може да се установи какви факти и
обстоятелства са мотивирали административния орган да приеме, че са налице
предпоставките на закона детето да бъде настанено извън семейството, в случая –
в професионално приемно семейство. В тази връзка
неоснователно е възражението на адв. А., че заповедта не е мотивирана. В заповедта
е посочено, че основание за прилагане на мярката е невъзможността майката да се
грижи за детето си, поради постановеното й принудително довеждане по ЧНД
1888/23 г. по описа на ПРС. Посочено е, че се касае за дете в риск, че няма
близки и роднини, които да поемат грижите за него, както и че липсва друга
алтернатива за отглеждане на детето в семейство на близки или роднини. Те., посочени са ясно и конкретно фактите, мотивирали прилагането на мярка. Дали е съществувала по-
лека или адекватна мярка в случая не е въпрос на мотивираност, а на законосъобразност
на мярката и на съответствие на акта със специфичната цел на закона.
Съдът не констатира при
издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 27 ал.4 от ЗЗД, несъгласието на роднините и близките да отглеждат детето
се удостоверява от тях с декларация по образец, а такива липсват по преписката.
Това обаче не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, защото
роднините на майката живеят в чужбина, а настаняването е станало при условията
на спешност, съгласно чл. 33 от ППЗЗД. Няма как да се очаква, че в случая
социалните работници могат да се снабдят с декларации на лица, живеещи в
чужбина, за които липсват данни да са се завръщали в страната с години. Съдът
кредитира показанията на св. Ч., че е провела разговор със сестрата, която най-
скоро е била на територията на Р.България- В. Т./последно е напуснала страната
на 20.04.2023/, но последната е отказала да полага грижи за своя племенник А.Т..
Несподелим е доводът на адв. А., че в последното заседание на ЧНД 1888/23 г. по
описа на ПРС се е повявил родственик- съпруг на доведена сестра, който е
изразил желание да даде информирано съгласие за полагане на грижи за детето.
Съпругът на доведената сестра не е родственик, такава се явява доведената
сестра, която обаче се намира в чужбина и не е изявила желание да се грижи за
детето А.Т.. От друга страна, това обстоятелство не е е било известно на
административния орган към момента на издаването на заповедта, доколкото
заседанието пред ПРС е било проведено на по- късен етап, а както се посочи,
социалните работници са действали при условията на чл. 33 от ППЗЗД.
Преди настаняването на детето в приемното
семейство на Г.С. от гр. Калофер е извършено проучване на годността на
приемното семейство, съгл. чл. 27 ал.4 от ЗЗД, същото е вписано в утвърдения
списък на РДСП Пловдив, отговаря на профила за отглеждане на детето А.Т. и е
изразило готовност да приеме дете при спешно настаняване, какъвто е бил и
процесния случай. Приемното семейство изрично е декларирало съгласието в него
да бъде настанено детето А.Т.. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен
състав намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроиз водствените правила.
На следващо място,
съдът намира че заповедта е съобразена с материалния закон, т. е. същата е
издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. Описаната в заповедта фактическа
обстановка се потвърждава от множеството събрани по делото писмени, а и гласни
доказа телства. От правна страна заповедта е мотивирана с основанията по чл. 27, ал. 1 и чл. 33
от ППЗЗД. Нормата на чл. 33 ал.1от ППЗЗД, регламентира, че спешното настаняване
извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и
живота на детето. С оглед конкретната ситуация, изключително крехката възраст
на детето, която не му позволява само да полага грижи за себе си, при липсата
на близък или роднина, който да поеме грижата за него, отсъствието на майката
дори и за кратък период от време, създава опасност за живота и здравето на
детето. Както се посочи, било е постановено принудително довеждане на майката
пред ПРС, което означава, че в този период тя е била в невъзможност да се грижи
за детето. Тук е основателен доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя, че настаняването в приемно семейство е мярка с елемент на
трайност, а заповедта е мотивирана само с принудително довеждане пред съда- т.е
мярката е непропорционална. В тази връзка, мярка „полицейска закрила“, която се
прилага за срок от 48 ч. при деца оставени без надзор, съгл. чл.38 т.3 от ЗЗД,
би била много по-целесъобразна, тъй като се предполага, че принудителното
довеждане се осъществява за кратък период от време, след което майката може да
се завърне при детето си. В конкретния случай обаче следва да се съобразят,
съгласно чл. 142 ал.2 от АПК новите факти, възникнали след издаването на акта,
а именно настаняването на майката в ЦПЗ Пловдив за изготвяне на съдебно-
психиатрична експертиза на същия ден, в който е била принудително доведена пред
съда и последващото й настаняване за принудително лечение в психиатричното
заведение с решение на съда. Към датата на приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция, близо месец след издаването на заповедта,
жалбоподателката е в невъзможност да се грижи за детето си, което е направило
мярката „полицейска закрила“ неприложима. Действително, следва да се споделят
доводите на ответника, че настаняването в професионално приемно семейство,
съдава най- близка до семейната среда за детето и е най- подходяща, като тук
следва да се направи уточнение, че се касае за администартивна мярка, която е
временна в обжалваната заповед е посочен срок на действие- до произнасяне на
съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Именно в този ред на мисли, не следва да се
обсъждат доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в социалния
доклад са описани добри социално- битови условия, в които се отглежда детето- тези
обстоятелства следва да се обсъдят евентуално от съда в производството по чл.
28 от ЗЗД, при дължимата преценка на родителския капацитет на майката.
Изложеното до тук
обоснова и извода на настоящия състав за неоснователност на заявеното оспорване
от страна на Г.Т.Т. поради което жалбата й следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Жалбоподателката не е
внесла дължимата ДТ в размер на 10 лв. по сметка на Административен съд
Пловдив, като с оглед изхода от делото, следва да бъде осъдена да го направи.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Т. ЕГН ********** срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-Х-004/24.04.2023
г. на За Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"/ДСП/ Хисаря за временно настаняване на детето А.Г.Т. в приемно семейство на Г.С., до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. ЕГН **********
да заплати в полза на на Административен съд Пловдив сумата от 10 лв. държавна
такса.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването
на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ