РЕШЕНИЕ
№ 260018
гр. Котел , 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Котел, в публично заседание на осми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТОДОРКА
ЦОНЧЕВА
при участието на секретаря Нелли Митева като разгледа
докладваното от Тодорка Цончева Административно наказателно дело № 148 по описа за 2020 година
Производството е образувано
по жалба на подадена от В.Ц.Т.,
в качеството й на Едноличен търговец с фирма „ВИЛИ – В.Т.“, ЕИК:***********, против Наказателно
постановление № 492127-F532521/21.01.2020 г., издадено от Началник отдел
"Оперативни дейности" в ТД на НАП– Бургас, с което на едноличния
търговец-жалбоподател за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр с чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
С жалбата се изтъкват
доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата
отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за
жалбоподателя, редовно уведомен, се явява процесуалния представител адв.Р.,
който поддържа жалбата. Излага и доводи за маловажен случай.
Процесуалният представител
на административнонаказващия орган - ТД на НАП – гр. Бургас, оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата изхожда от
легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Котел. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2019 г.
в 15.58 часа служители от Национална агенция за приходите извършили проверка в търговски обект магазин за хранителни стоки,
стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Вили – В.Т." с ЕИК *********, находящ се
в гр. Котел, ул. Р. № **. При проверката се констатирало, че имало несъответствие в
адреса на търговския обект. Проверяващите констатирали, че в издадена фискална
касова бележка № 0027040/10.12.2019 г., бил посочен адрес: ул. И. **, който бил
различен от адреса на осъществяване на търговска дейност към момента на
проверката - ул. Р **. Служителите на НАП приели, че ЕТ „ВИЛИ – В.Т.“ не е изпълнило задължението си по чл. 19 зл. 2 от
Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 при промяна на адрес на обекта в заглавната част
на касовата бележка да отрази новия адрес на търговския обект. Във връзка с
направените констатации е съставен АУАН № F532521/28.12.2019 г. за нарушение на
чл. 19, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Като е взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата
обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл. 19, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр с чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя и
нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. при промяна на търговския обект, в деня на
настъпване на промяната, лицето по чл. 3 отразява и в заглавната част на
касовата бележка новия адрес на търговския обект и чрез фискалното устройство
изпраща съобщение към НАП, съгласно приложение № 17. Безспорно е в случая, че
това задължение не е било изпълнено от търговеца. Съдът счита, че деянието,
макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно
нарушение, е малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му:
липсва реално нанесена щета за фискалната система; общественият интерес не е засегнат
във висока степен. Липсата на реално нанесена щета не е съставомерна за
квалификацията на деянието, но има значение за преценката за маловажност на
извършеното нарушение. Действително наложената от наказващия орган санкция е в
минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че
засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния
случай не е във висока степен, тази санкция се явява прекомерно тежка за лицето
и би изиграла отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на
административното наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди търговеца, че при
повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде
наложена административнонаказателна санкция. Вместо това компетентният орган не
е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил
конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. н. д. №
1/2007 г. по описа на ВКС.
По претенцията за присъждане на разноски, свеждащи се до заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева: съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда чл.143 от АПК, според ал.1 на който когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №492127-F532521/21.01.2020г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на ЕТ „Вили – В.Т.“ с ЕИК ********* е наложено на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
вр. с чл. 143, ал.1 от АПК Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., като Едноличен търговец с фирма „ВИЛИ – В.Т.“,
сумата 200.00 /двеста лева/ лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при
Районен съд :______________________