Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.12.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На осемнадесети ноември 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от съдия И.
В.гр.дело № 297 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, седалище
в гр. София, чрез пълномощник ю.к. Р.И., СРЕЩУ решение № 103/12.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 910/2018г. по описа на РС-Попово, В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ- за сума в размер на 130,40 лв.
С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.М.М.,
ЕГН **********,*** и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от
всеки двама от управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч., че М.М.М. ДЪЛЖИ на
„П.К.Б.“ ЕООД сумата 296.40 лв. (двеста деветдесет и шест лева и 40 ст.) –
главница на Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
**********/12.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 349/04.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 392/2018 г. по
описа на Районен съд – Попово, като за разликата над уважения размер от 296.40
лв. до пълния предявен размер от 1153.35 лв.,
искът е отхвърлен. Присъдени са разноски за заповедното и исковото
производства. Съдът е ОБЕЗСИЛИЛ Заповед № 349/04.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 392/2018 г. по описа на
Районен съд – Попово В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът М.М.М. да
заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД сумата 20.00 лв.–такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 16.06.2017 г. –
19.09.2017 г., както и сумата 6.08 лв.– лихва за забава за периода 16.06.2017
г. – 19.09.2017 г.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната отхвърлителна част за сума в
размер на 130.40 лв. е неправилно, като намира за неоснователно и недоказано
заключението на съда за липсата на идентитет между претенцията на дружеството в
заповедното и в исковото производство, като излага следните доводи и съображения:
-Предмет на иска по чл.422 ГПК е вземането, което е предявено в заповедното
производство, като същото се характеризира с правопораждащия факт, размера си и
страните по материалното правоотношение. Налице е идентичност между страните и
правопораждащия факт - касае се за вземане по договор за потребителски кредит,
което е индивидуализирано като главница в заявлението, а в исковата молба вкл.
с конкретизация на отделните му компоненти в рамките на заповедта. В този
смисъл не е налице и нередовност на исковата молба, в която вземането е вече
индивидуализирано по отделни пера, размер и основание. Размерът на цялото
предявено и конкретизирано с исковата молба вземане съвпада с това по
заповедта. Поради това, исковият съд дължи произнасяне по същество на заявеното
вземане за целия, заявен с иска размер. В тази насока е и Р № 52/14.01.2019г.
по В.т.д.№ 1603/2018г. на ОС- Варна.
-Всички претендирани задължения по ДПК № ********** произтичат от
неизпълнението на договорните задължения по договора от страна на длъжника М.М.М.,
като, след като те са възникнали от едно и също основание, няма пречка съда да
ги разгледа, като следва да се произнесе по дължимостта на всяко едно от тях. В
подкрепа на това е цитирана съдебна практика на районни и окръжни съдилища;
-С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожно и недължимо уговореното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е прихванал всички
платени суми по договора от дължимата главница. Предвид гореизложеното, както и
действителността на уговореното договорно възнаграждение /договорна лихва/, въззивникът
моли същата да му бъде присъдена в размер на 130.40 лв.
В обобщение, по изложените съображения, въззивникът моли да бъде отменено
обжалваното решение, с което частично са отхвърлени предявените искове и да
постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника М.М.М.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
**********, в размер 130.40 лв., представляващо дължимото договорно
възнаграждение по процесния договор.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание пред възивната инстанция въззивникът не се явява, не
изпраща представител, депозирал е писмени бележки, чрез ю.к. Р.И., в които поддържа
жалбата си и изложените в нея доводи, претендира разноски по списък,
инкорпориран в самата жалба- 25лв. д.т. и 300лв.- юриск.възнаграждение.Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изпраща
становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество- е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата от 1135.35
лв., представляващи неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит (ДПК) № ********** от 12.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 392/2018
г. по описа на РС - Попово, е обоснован с неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, а именно - да изплаща
получения кредит от 600лв., на 11 месечни вноски, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 126,45 лв. и падежна дата всяко 15-то число; от
които задължения ответникът е заплатил само 1 пълни вноска и една непълна, с
извършеното на 10.05.2017 г. плащане, позовавайки се на настъпила автоматична
предсрочна изискуемост, съгласно т. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски
кредит, считайки, че не е необходимо обявяването й на кредитополучателя. Ищецът
твърди, че на 19.09.2017 г. договорът
бил прекратен автоматично от негова страна и била обявена предсрочна
изискуемост, за което на същия ден на ответника е изпратено уведомително писмо.
Ищецът е посочил, че съгласно договореното в ОУ при прекратяване на ДПК на
осн.чл. 12.3 от ОУ клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и такси.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема
за установено следното:
По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК, РС-Попово е издал заповед за изпълнение за претендираното
по заявлението, депозирано от ищеца, вземане срещу ответника, описано като: 1173,35 лв., паричното вземане
включва: 1153,35 лв. – главница, сумата 20.00лв.- такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 16.06.17 – 19.09.2017,
сумата 6.08 лв..- лихва за забава за
периода 16.06.17 – 19.09.17 г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.04.2018г. до изплащане на вземането- всички дължими по Договор за
потребителски кредит № **********/12.04.2017г., както и да заплати сумата
75.00лв., от която 25лв. д.т. и 50лв.-юриск.възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в
което издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК- след залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени на осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск в указания от заповедния съд срок, с
предмет вземанията по заповедта за изпълнение 1153,35 лв. (с изкл. на таксата
от 20.00лв. и 6.08лв.- лихва за забава), поради което същият е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Заповедта в частта за сумата от 20.00лв. и за 6.08 лв. е обезсилена, поради
непредявяване на иск за тази част от вземането. В тази част няма жалба.
По фактите, приети за
установени от приложените по делото писмени доказателства:
На 11.04.2017 г. ответникът е подал
до ищцовото дружество ИСКАНЕ за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ (л.27-36) с параметри
(р. ІІІ от искането): сума на кредита -1000 лв., размер на месечна вноска:
100.52лв., срок на кредита: 24 месеца, дата на погасяване 15-ти ден от месеца.
На същата дата ответникът е подписал и декларация във връзка с обработката на
лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.
На 12.04.2017 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ № ********** (л.8-10) с парпаметри: сума на кредита 600 лв, срок на кредита: 11 месеца, размер на вноската по кредита:
66.40лв., ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на
ден- 0.11. Общата дължима сума по кредита е посочена като 730.40лв. Избран е пакет от
допълнителни услуги „Бонус“ (р.V от договора), за който ответникът дължи
възнаграждение в размер на 660.55 лв., платимо на вноски от по 60.05 лв.
месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да
върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит е 1390.95 лв., общ размер на вноска:
126.45 лв., дата на погасяване 15 ден на месеца (р.VІ от договора).
Ответникът е декларирал (л.11), че е запознат
и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал е, че са му
предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както и разяснения
на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
На същата дата 12.04.2017 г. между страните е
сключено Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (л.12-13).
Приложени са и Общи условия на „П.к.Б.“ към ДПК, подписани на всяка страница от
средитополучателя и представител на кредитодателя. Към договора за кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е приложен
погасителен план, подписан от страните (л.24-25).
Представено е уведомително писмо от
ищеца до ответника, носещо дата 19.09.2017 г., в което кредиторът уведомява
длъжника, че съгласно ОУ към сключения ДПК (цитиран), считано от 19.19.2017 г.
същият е едностранно прекратен, както и че поради нарушения на задълженията на
ответника по ОУ, задължението му договора е обявено за предсрочно изискуемо –
посочена е общо дължима сума в размер на 1 579.43 лв., от които: 1 153.35 лв.-
непогасена част от задължението, съгласно договора, лихви за забава: 6.08лв. и
такси по тарифа: 420 лв. Доказателства това писмо изобщо да е изпратено, респ.
да е достигнало до длъжника, ищецът не е представил, липсват и твърдения в тази
насока.
От приложеното преводно нареждане (л.26)
се установява, че сумата от 600.00 лв. е преведена по посочената банкова
сметка ***.04.2017 г. В приетото извлечение по сметка към процесния ДПК (л.42) е
записано от ищеца, че е получил от ответника плащания по кредита общо 267.60 лв.,
като остатъчното му задължение е в размер на 1153.35 лв. Отразено е, че с
внесената от ответника сума на 10.05.2017г., са пагасени изцяло първата вноска
и част от втората.
В депозираната ИМ ищецът е посочил, че обща заплатената от ответника сума
по кредита е общо 303,60лв., без да е пояснил какво е погасено с тази сума.
Определението на съда от първото о.с.з., с което е допусната ССЕ за
изясняване на въпросите относно внесената, погасена и непогасена част от
задължението по пера по кредита, е отменено от самия съд в последващо с.з.,
поради невнесен от страна на ищеца депозит, определен от съда.
При така установеното от фактическа
страна, от правна гледна точка съдът съобрази следното:
Предявеният иск е установителен, след подадено от длъжника възражение по
чл. 414 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, както и че оспореното
вземане по заявлението е предмет на предявения иск, то искът е допустим и се
разглежда по същество.
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже по реда
на главното и пълно доказване, че между него и ответника е съществувал валидно сключен договор за
кредит, че ищецът е изправна страна по договора за кредит и че задълженията по
договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Ищецът и ответникът са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит (ДПК). Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В тази връзка, дори и при липсата на възражение, съдът дължи служебна
проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на Закона
за потребителския кредит, както и съобразяването на догорните клаузи с
правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД
Видно от приложения договор за кредит, същият е сключен в предвидената от
чл. 10 ал. 1 от ЗПК писмена форма, като достатъчно ясно са отразени
съществените условия на договора – брой на месечните вноски – 11, които са в
един и същ размер, падеж на всяка вноска – 15-ти ден от месеца. Посочен е ГПР,
годишен лихвен процент, лихвен процент на ден. Макар в самия договор да не е
посочено каква част от вноската по кредита представлява главница, лихва, това е
сторено с подписания от страните погасителен план. С оглед на тези
обстоятелства следва да се приеме, че правата на кредитополучателя не са
ограничени и същият е бил в състояние добре да разбере условията на договора,
още повече, че ответникът е подписал и стандартен европейски фармуляр, съдържащ
необходимата информация за този вид кредит, поради което договорът не е
недействителен. Представени са и ОУ, които са подписани от заемополучателя,
удостоверено с подписа му на всяка страница от ОУ.
Не така стои въпросът с договореното заплащане на закупен пакет
допълнителни услуги „Бонус“, какъвто е предвиден и договорен в раздел V и раздел VІ от договора.
Подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е част от договора за кредит, макар съгласно приложения
Стандартен европейски формуляр, подписан от ответника, да се определя като
допълнителна услуга, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В подкрепа на този извод на съда е и фактът,
че видно от представения екземпляр от ДПК (р.V и отразеното в него за избран
пакет „Бонус“, р.VІ-параметри) и последващите документи (т ч. и отразеното в
горния десен ъгъл на ДПК, декларацията, Споразумението за допълнителния пакети
ОУ- че това са съответни части от ДПК „Page …of 16“ (л.8-23 от гр.д.№ 910/18), същите се водят като част от ДПК , вкл.
отбелязаното под черта на Споразумението за допълнителните услуги „към договор
за потребителски кредит № ….“. В тази
насока, сам кредитодателя-заявител/ищец е претендирал парично вземане от
1179.43 лв., от което 1 153.35 лв.-
главница (съгласно т.9 б.а от заявлението по чл. 410 ГПК), а в ИМ тази сума
е посочена като неизплатено парично задължение по процесния ДПК. Видно от
отразеното в договора за кредит ГПР е 49,89 %. В същото време допълнителната
услуга включва изброените 5 услуги–като определената за тях такса в размер на 660.55 лв. е свързана пряко с
договора за кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги
са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от
сумата в посочения общ размер се дължи за всяка от услугите. Отделно от това не
са представени доказателства за реалното предоставяне на тези услуги от страна
на кредитодателя. Посоченият размер на т.н. допълнителна услуга като цена надвишава
сумата на отпуснатия кредит (600 лв. кредит срещу 660.55 лв. „допълнителни
услуги“), сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на
добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на
осн. чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
Обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги не са включени в
обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. Тези
разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по
чл. 19 ал.4 от ЗПК- над петкратния размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта,
който в периода на договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява
на 50%), поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези
допълнителни услуги са нищожни и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло и мотивите на ПРС в тази им част,
съгласно които: Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени
в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на закона, а от друга страна, не е формирана
цена за всяка от услугите поотделно. Наред с това, няма никакви доказателства
посочените услуги да са предоставени реално на
потребителя, което обуславя извод, че това е клауза, която противоречи
на добрите нрави, тъй като по своята
същност довежда единствено до ненужно и необосновано оскъпяване на кредита.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставената
му възможност да ползва пакет от допълнителни услуги, съпоставено със
стойността на самия договор за кредит, също се явява прекомерно и не отговаря
както на изискванията на закона, така и на добрите нрави. В чл.10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че
„Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“ В случая в Договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В противоречие на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава, което прави нищожна клаузата от договора, с която е
уговорено заплащане на пакет от допълнителни услуги. Още повече, че
възможностите, дадени в пакета от допълнителни услуги, не зависят само от
волята на потребителя, а и от волята на кредитора. Наред с гореизложеното,
дължимата сума по допълнителния пакет услуги реално оскъпява кредита чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР.
Преди образуване на заповедното производство е настъпила изискуемостта на
целия кредит, предвид изтичане срока на договора и настъпване изискуемостта на
целия кредит - заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 10.04.2018 г. пред
СГС (първоначално, впоследствие- делото е изпратено по подсъдност на ПРС, с
оглед постоянния адрес на длъжника-чл. 411 ГПК- към датата на проверката),
договорът за потребителски кредит е сключен на 12.04.2017 г., срок: 11 месеца,
дата на погасяване – 15-ти ден от месеца; падеж на първа вноска - 15.05.2017
г., падеж на 11-та вноска – 15.03.2018г. , поради което не следва да бъде
обсъждан въпросът за настъпила/обявена предсрочна изискуемост (каквито доводи
са развивани в обстоятелствената част на ИМ).
Кредитополучателят е изпълнил задължението си за предоставяне на
договорения кредит в размер на 600лв., ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си да изплати съобразно погасителния план вноските по кредита
(главница, договорна лихва) и предвид изложените
доводи за съответствие на ДПК със законовите изисквания на ЗПК и ЗЗП, предявият
иск е основателен по същество.
Относно размера: Макар в заповедното производство да е посочена сумата от 1153.35лв.-главница,
а в исковата молба сумата 1153,35 лв. е претендирана като неизплатено парично
задължение по процесния ДПК, видно от обстоятелствената част на исковата молба,
съответстваща в основната си част и на посоченото в т. 12 от заявлението по чл.
410 ГПК, исковата претенция, макар и с непрецизен петитум, е за незаплатено
задължение, в което се включват главница, договорна лихва, вноска по
допълнителните услуги.
Предвид гореизложените съображения относно договорените допълнителни
услуги, при изчисляване на дължимото, респ. установяване СЪЩЕСТВУВАЩОТО в полза
на ищеца срещу ответника ВЗЕМАНЕ, следва да бъде приспадната внесената от ответника сума, която, съгласно
признанието, сторено от ищеца в ИМ, е общо 303,60лв., а не както е посочено
в представеното извлечение по сметката по процесния ДПК – 267.60 лв. С
посочената сума следва да се приемат за погасени съобразно падежните дати и
разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД (доколкото друго не е установено/доказано
по делото) съответно: договорна лихва за първите 5 вноски + главница първите 4 вноски и 24.03лв. от петата
вноска, при което дължимата главница (част от V и останалите пълни 6 вноски- от
6-та до 11-та вкл.) е в размер на 354,67 лв. и договорна лихва в размер на
43,73 лв. (за вноските от 6-та до 11-та вкл.)
Възззивната жалба е само относно отхвърлена сума в размер на 130.40лв.-
претендирана и изрично конкретизирана във въззивната жалба като „уговореното договорно възнаграждение
/договорна лихва/“, съгласно договора (погасителния план към него), поради
което и същата се явява основателна само досежно сумата от 43,73 лв., а в
останалата част до размер от 130.40лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, доколкото първоинстанцонният съд е достигнал до
частично други изводи и краен резултат, следва да бъде отменено решението в
отхвърлителната му част за сумата над присъдената (296,40лв.) до 340.13 лв. (296.40 + 43.73) и вместо него да
бъде постановено решение, с което се уважава предявения иск и за сумата от
43,73 лв.- представляваща договорна лихва по кредита за периода 15.10.17-15.03.2018г..
В останалата отхвърлителна обжалвана част – решението е правилно.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено ЧАСТИЧНО
и в частта за разноските.
По разноските:
В заповедното производство:
заявителят-ищец е сторил разноски в размер на 25 лв.-д.такса, за юриск.възнагр.
50лв., определени на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с
чл. 26 НЗПП) - общо 75 лв.
В първоинстанционното исково производство – заплатените от ищеца разноски,
претендирани в списъка по чл. 80 ГПК, са: 25 лв.-д-.такса и юриск.възнагр. 300лв.
Съдът определя на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК вр.с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал.
1 НЗПП юриск.възнагр. за първата инстанция в размер на 100лв.- представителят
на ищеца не се е явявал в с.з., представил е
писмени бележки. Т.е. общо разноски –
125 лв.
Пред въззивната инстанция – ищецът е сторил разноски: 25 лв. – д.такса, претендирал е юриск.възнагр. в писм.бележки
преди о.с.з.- 300лв. Съдът определя на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК вр.с чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 25 ал. 1 НЗПП юриск.възнагр. за въззивната инстанция в размер на
100лв.- представителят на ищеца не се е явявал в с.з., представил е писмени бележки. Т.е. общо разноски – 125 лв.
Ответникът не е направил разноски.
На осн.чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска.
В производството по установителния иск по чл. 415 ал. 1
от ГПК, съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът се
произнася и по разноските в заповедното произцводство: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство“.
Предвид размера на предявената искова претенция, предявеният иск е уважен
на 29,5%, при което основателни за ищеца в заповедното производство са разноски
в размер на 22,13 лв. за исковото: в първа инстанция – 36.88 лв., за въззивната
– също 36.88 лв., които суми следва да му бъдат присъдени, платими от
ответника.
По изложените съображения следва да бъде изменено решението на ПРС – в
частта относно заповедното производство-още 3,28 лв. (22,13 – 18,85). Тъй като
би се влошило положението на въззивника (при липса на жалба от ответника) в
частта относно присъдените от ПРС разноски за исковото производство пред този
съд, то и такова изменение на решението не се следва.
С оглед размера на исковата претенция на осн. чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационен контрол.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 103/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 910/2018 г. по описа на
РС-Попово, В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ над присъдената сума от 296,40 лв. до
340,13 лв., като вместо него, в тази му част, ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, действащо чрез пълномощник ю.к. Р.И., против
М.М.М., ЕГН **********,***, за сумата от още 43,73 лв. (четиридесет и
три и седемдесет и три лева), представляваща неизпълнено задължение – договорна
лихва за периода 15.10.17-15.03.2018г. –от шеста до единадесета вноска включително,
дължими по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № **********
от 12.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена Заповед № 349/04.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 392/2018 г. по описа на Районен
съд – Попово – на осн.чл. 415 ал. 1 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА горецитираното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част (за
разликата над 43,73 лв. до 130.40 лв.).
Решението, в отхвърлителната му част над 426.80 лв.- до пълния предявен
размер от 1153.35 лв., както и В ЧАСТТА, с която е ОБЕЗСИЛЕНА горецитиранта Заповед
по чл. 410 ГПК относно сумата 20.00 лв.–такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, и за сумата 6.08 лв.– лихва за забава, КАТО НЕОБЖАЛВАНО,
Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** още сумата
от 3,28лв.- разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 392/2018г. по описа на РС–Попово, както и сумата от 36.88 лв.- разноски в
исковото производство за въззивната инстанция по Вгр.д.№ 297/2019г. на
ОС-Търговище, съразмерно с уважената част от иска – на осн.чл. 78 ал. 1 и чл. 273 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.