№ 10774
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110144681 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответника Д. З. Т., обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 1 306.96 лева.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ....,
за сумата от 231.13 лева., представляваща обезщетение за забава в погасяване
на главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 01.12.2022 г., сумата от 11.27 лева.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 2.37 лева. – лихва за периода от
31.12.2019 г. до 01.12.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от
13.12.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
1
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д. З. Т., е депозирал
отговор на исковата молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и
предявения иск. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период. Позовава се на давност. Претендира
направените по делото разноски.
„Т...” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника Д. З. Т., в полза на ищеца
на 27.01.2023 г. по ч.гр.д.№67803/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ и цена
за предоставена услуга дялово разпределение (с лихви и разноски) в периода
от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г.
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т...” ЕООД (измерването на индивидуалното
2
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т...” ЕООД с
договор от 11.10.2011 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на
доставена топлинна енергия е доказан по основание - в периода от от
м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. ответникът е потребител на енергия за битови
нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия
ЗЕ дължат плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 331216 е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния
период възлизащи на 2 616.33 лева главница и 448.44 лева лихва за забава),
които не са платени и, от които ответникът дължи 1/2 част.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
3
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.12.2019 г. - три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца.
Общият размер на тези вземания по заключението на ССчЕ (при съобразяване
на дължимата от ответника 1/2 идеална част) е 1 000.31 лева главница и
156.89 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, и 11.27 лева
главница и 2.37 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение, които не
са погасени по давност.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 582.26 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 42.28 лв.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника сторените
разноски в размер на 122.73 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).
Дължимите по заповедното производство разноски на ответника са в размер
на 61.37 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. З. Т. ,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ..., адв. С. Д., дължи на „Т..”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от
1 000.31 лв. – главница за доставена в периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 331216, ведно със законната лихва
4
върху главницата, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
156.89 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2020
г. до 01.12.2022 г., сумата 11.27 лв. - главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 2.37 лв. –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 31.12.2019 г. до
01.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 27.01.2023 г. по ч. гр.д. № 67803/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 1 000.31 лв. до пълния
предявен размер, представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия, иска за лихва за забава върху главното вземане за разликата над
156.89 лв. до пълния предявен размер, както и за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2019 г.
ОСЪЖДА Д. З. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ...,
адв. С. Д., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, у.., сумата от 582.26 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 42.28 лв.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, у.., да заплати на Д. З. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ..., адв. С. Д., сумата от 122.73 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 61.37 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...” ЕООД , като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5