Р Е Ш Е Н И Е
№579
гр. Велико Търново, 16.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на
петнадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 100/2024г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във вр. с чл. 27а, ал.1 от ЗЗДет.
Същото е
образувано по жалба на Д.Й.П. *** чрез ...М.Н. *** против Заповед №
ЗД/Д-ВТ-ГО-002/26.1.2024г. на Директор ДСП гр. Горна Оряховица, с която
временно е настанено детето М.Д.П. в семейната среда на бабата и дядото по
майчина линия : М.Й.И. и Я.И.И.до произнасяне на РС с
Решение по чл. 28,ал.1 от ЗЗДет.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. На първо място се посочва, че актът
страда от порок на формата по смисъла на чл. 59, ал- 2 от АПК, доколкото в
административния акт не са изложени мотиви- подробно описание на фактите,
доказателства въз основа на които същите са установени и правните изводи на
административния орган. На следващо място, органът е постановил своя ИАА без да
изясни фактическата обстановка, с което е нарушил задължението си по чл. 35 от АПК , не е събрал нужните доказателства, които по несъмнен начин да обосновават
изводите му. По този начин АО е нарушил принципа на служебното начало и
принципа на всестранно изясняване на обстоятелствата, като напр. не е отчетено,
че детето може да е манипулирано при вземане на решение при кого иска да живее,
че това решение е възможно да е продиктувано от скъп подарък или да е
мимолетно. При жалбоподателя, комуто е предоставено упражняването на родителските права е създал
добри битови и психологически условия за отглеждане на детето, което е отразено
в множеството социални доклади. Заповедта е постановена и в нарушение на
материалния закон, доколкото не е налице законоустановената
хипотеза на дете в риск, която да налага органът да настанява по
административен ред детето при родителите на майка му. Освен това е налице
превратно упражняване на власт, тъй като именно, чрез наложената
административна мярка би се довело до откъсване на детето от познатата семейна
среда, което може да доведе до влошаване на неговото здравословно състояние и
психическо развитие. Твърди, че притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждане на детето, поради което не е налице основания за неговото извеждане
от дома на бащата. Освен това актът е
постановен и в противоречие с европейското право по защита на децата, както и с
целта на закона. От съда се иска да отмени обжалвания акт.
В о.з. се представлява поддържа
така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Намира, че свидетелските
показания са неверни, същият се е грижил добре за детето си, но счита, че ако
детето се върне при него също не би се чувствало добре. Заявява, че ще се
съобрази с неговото желание.
Ответникът - Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" – гр. Горна Оряховица чрез юк
К. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че от
събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания
се установява обстоятелството, че съществува риск за детето по смисъла на § 1,
т.11 б б и в от ДР на ЗЗДетето
и съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето. Заповедта е издадена от
компетентен орган на посочените в нея фактически и правни основания-чл. 27 от ЗЗДетето. Счита, че при постановяване на Заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения , като правилно е бил приложен и
материалния закон. Освен това посочва, че Заповедта е издадена и в съответствие
с целта на закона, като се има предвид, че предприетата мярка по чл. 4, ал .1
т.2 от ЗЗДетето, която в най- голяма степен осигурява
защита на интересите на детето, съобразно закона като дефиниция за най- добър
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДетето.
В крайна смета излага, че предприетата мярка е в най- добър интерес на детето,
като се има предвид неговото състояние, чувства и неговите основни физически и
емоционални нужди.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА М.Д.П.
чрез назначения му особен представител ...Д. заема становище за неоснователност
на така подадената жалба. Счита, че отношенията между родителите са основния
проблем, който има детето, и това не представлява здравословна среда за него,
нито психическа , нито емоционална. След като самото дете заявява категорично,
че се чувства по-добре при дядо и баба
към момента, то следва съдът да
се съобрази с този него интерес.
ЗАНИТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Адриана Я.Ю.,
майка на детето чрез процесуалния си
представител ...К. заявява, че подадената жалба е неоснователна. Посочва, че
изпитва уважение към становището на жалбоподателя, че ще се съобрази с
заявеното от детето желание, като поздравява самото дете , за мъжкото му
поведение по изнасяне на такъв нелек проблем, най- вече влошените отношения
между родителите. За това намира, че в негов интерес е да живее при баба и дядо,
като моли да се постанови съдебно решение в горния смисъл.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните в административната преписка доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С одобрено от съда с Протокол №
507/16.6.2023г. по гр.д. 875/23г. по
описа на Районен съд Горна Оряховица е одобрено споразумение между родителите
на детето, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата-
жалбоподател в настоящото производство.
Към настоящото производство е
приложено адм. д. 601/23г. по описа на
Административен съд Велико Търново, образувано по жалба на А.Я.Ю. ***, чрез ...Пл. К., против отказ на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Горна Оряховица да издаде
поискани с неин сигнал конкретни индивидуални административни актове по Закона
за закрила на детето (ЗЗДет) по отношение на детето й
– М.Д.П., а именно: да даде предписания
на бащата, да предостави консултации на детето и бащата, да включи детето в
регистъра на децата, нуждаещи се от закрила, да предяви иск за лишаване или
ограничаване на родителски права срещу бащата, да издаде заповед по чл. 27, ал.
1 от ЗЗДет на настаняване на детето при семейството
на майката и да депозира искане до съда за постоянно настаняване там, да включи
детето в регистъра на децата, настанени при свои роднини, както и да я снабди с
всички документи във връзка със сигнала и производствата по него. В това
производство е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
СИГ/Д-ВТ-ГО/147/4.9.2023г. като е идентифициран риск за маловетното
дета, което налага да се открие случай по ЗЗДетето, , в следствие на което е извършена наблюдение
върху детето и упражняването на родителските права от бащата, за което е
изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане мярка на закрила спрямо дете
от 2.10.2023г. и е одобрен план за действие.
Настоящото производство започва по
сигнал на малолетното дете М.П. на 24.1.2024г. ,в който същият споделя, че не
се чувства добре в семейната среда на баща си, пренебрегван е , нагрубяван е ,
ставал е свидетел на конфликти между баща и роднина, бил е лишаван от лични
вещи, които са залагани в заложни къщи. Детето е посочило, че когато бащата е
употребил алкохол същото се чувства
застрашено. С детето са осъществени лични срещи, на 25.1.2024г. и на 251.2024г.
надлежно обективирани в Протоколи, при които детето е
заявило, че желае да живее при баба си М.Й.И. и дядо си Я.И.И.с
адрес гр. Г. Оряховица, ул. „Борима“ № 2, вх. А. Същите лица са попълнили декларация по чл.
24, ал. 3 от ППЗЗДетето, с която са дали съгласие
като са посочили , че имат желание и възможност да поемат грижите за
малолетното дете. В административната преписка се съдържат и съответен Доклад
за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-ВТ-ГО/16/24.1.2024г. В него е обобщена информацията досежно жилищните условия, в които се отглежда детето,
които са намерени за нормални, както и досежно
доходите на бащата и подпомагането му от ДСП. Детето има нормално физическо и
нервно- психическо развитие, като е натрупал достатъчно знания и умения за
възрастта си, има направен избор за личен лекар, в добро общо здравословно
състояние е, с редовен имунизационен статус, но често
боледува от вирусни инфекции. Проведени са срещи с Заместник директор на
ОУ“Иван Вазов“ гр. Г. Оряховица, к класния му ръководител и този от четвърти
клас. Установено е , че детето е с най- много извинени отсъствия, което пречи
на учебния процес, същото е било винаги в добър външен вид, не е забелязвано да
няма храна или да гладува. Бащата не присъства на родителски срещи, но се е
свързвал по телефона, когато детето ще отсъства. Наблюденията на педагозите са,
че детето е скромно, не създава проблеми в училище, не е споделяло тревожни
факти от семейната си среда. Между детето и бащата е организирана среща на
територията на ДСП Горна Оряховица, като детето е посочило проблемите в
поведението на бащата ,които го притесняват, но последният е отрекъл, да не му
е предоставял джобни, да не му е закупувал медикаменти, да е залагал негови
лични вещи, да се държал грубо с него . Със съгласието на жалбоподателя е взето
решение на 25.1.2024г. детето да бъде настанено в жилището на леля си и
братовчедка си, като бащата е заявил, че няма да го притеснява. На 25.1.2024г.
е проведена среща на мултидисциплинарния екип на Координационния механизъм за
работа в случаи на деца – жертва на насилие и в риск от насилие, като
препоръката е ОЗД при ДСП Г. Оряховица да се съобрази със желанието на детето,
и то да бъде настанено при баба си и дядо си . Изготвен е и Доклад за оценка на
случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 26.1.2024г. в който
също е препоръчано спрямо него да се приложи мярка на закрила настаняване при
родителите на майката по майчина линия.
Въз основа на горните
доказателства, ответник жалба е издал процесната
Заповед за спешно административно настаняване на дете в риск в семейната среда
на родителите на майката на детето. В преписката липсват данни кога е връчена
Заповедта на жалбоподателя.
В хода на съдебното дирене от
страна на ответник жалба са представени всички изготвени от тях социални
доклади за детето, които са описани и по- горе.
Изслушани са свидетелските показания на
лелите на детето : И.И. и Е. И.. Същите посочват, че
детето преди настаняването му е било изплашено, мълчаливо, обиждано от баща си.
Такива разговори са били записвани на телефона. Детето понякога е било със
скъсано яке или обувки, с по- нисък успех в училище. Споделяло е, че баща му
често му залага личните вещи – телефон, колело и други и че, когато бащата се
върне пиян в къщи се е страхувал. Посочват, че жалбоподателят е отправял заплахи
към родителите на майката, вкл. И със физическа разправа. От момента, когато
детето е настанено при дядо си и баба си, то се е успокоило, напълняло е,
повишило е успеха си. Детето е отказвало срещи с баща си, който или го е
заплашвал или се е правил на жертва, че детето е манипулирано и съответно
виновно за неговото състояние. Посочват, че самото дете е казало,“Животът ми се
нарежда“.
СЪДЪТ изслуша в о.з. детето М.П.,
което посочва, че се чувства добре при баба си и дядо си, където има по- добри
грижи при тях, по- добре се справя в училище. Страхува се, че това положение
може да се промени. Когато е живеел при баща си
често се е страхувал, особено когато той отивал в казиното и се връщал пиян, тогава го е обиждал както
него , така и майка му. Често му е залагал личните вещи, телефона, колелото.
При баба и дядо му е по- спокойно, там му харесва, има си достатъчно лични
вещи.
При тази фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като
депозирана в срок, тъй като липсват данни за точната дата на връчване на
Заповедта и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна процесуална
легитимация по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., пред
надлежния съд, срещу индивидуален административен акт по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК
съдът при преценка законосъобразността
на оспорвания акт не следва да се ограничава само от наведените от
жалбоподателя оплаквания, а да извърши цялостна преценка на всички основания по
чл. 146 от АПК .
Административният акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДети предвид
настоящия адрес на детето към датата на издаването й гр. Г. Оряховица, ул.“Раховец „12вхБ,ап.2 , представляващо жилище под наем. Макар за установяване на компетентността на
издателя на акта да не е представена Заповед за назначаване на държавен
служител с Изпълнителния директор Агенция за социално подпомагане, съдът
намира, че това му е служебно известно.
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че е нарушено изискването за форма, тъй като актът е издаден при
спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият отговаря на законовите изисквания за съдържание,
доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му, а
фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на
акта и в представения към административната преписка социален доклад. Съгласно
ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, като
такива са съответните социални доклади за оценка на постъпил сигнал и социален
доклад за работа по случай на дете в риск, Протокол на междуведомствена комисия
към Община Г. Оряховица, Протокол за
проведена среща с малолетното дете. Преценката дали посочените от
административния орган факти могат да бъдат подведени под посочената правна
норма е въпрос по съществото на спора, касаещ
неговата материална законосъобразност.
В хода на административното
производство са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства преди издаване
на акта съгласно нормата на чл. 35 от АПК
и са взети предвид обясненията на всички участниците в производството съгласно чл. 36 от АПК.
По делото са събрани годни и допустими доказателства, приобщени в административната
преписка. Няма спор, че жалбоподателят е участвал в междуведомствената среща
при Община Горна Оряховица, за което е изготвен съответен протокол, както и в
проведена между него и детето лична среща на 25.1.2024г. От самото дете са
снети обяснения на 24.1.2024г. и на 25.1.2024г., за което са изготвени надлежни
доказателства. Именно въз основа на служебното начало и изискването за
всестранно изясняване на фактите по делото, органът е събрал доказателства и от
трети лица- проведени срещи със Заместник директор на ОУ“Иван Вазов“ гр. Г.
Оряховица, бившата и настояща класна ръководителка на детето. Помощният орган –
социалният работник е посетил дома на жалбоподателя, подробно и обективно е
опасана домашната обстановка, потвърдени са твърденията на жалбоподателя, че
жилището е оборудвано с всички необходими за това уреди и мебели. Направеното
оплакване, че органът не е положил достатъчно грижи, за да установи дали детето
не е манипулирано с голям подарък, съдът намира за неоснователно. Напротив както се посочи по- горе събрани са
доказателства от трети лица педагози за психическото и физическо състояние на
детето, за отношението на бащата към учебния процес, че никога не е посещавал
родителски срещи и детето е имало най- много извинени от него отсъствия. Сам по
себе си фактът, че на детето се правят подаръци не е укорим, напротив той е
очакван, особено от баба и дядо.
По приложението на материалния
закон, съдът намира следното : Производството по чл. 27а от ЗЗДетето има за предмет временното настаняване
на детето, по административен ред, когато отглеждането му в семейна среда не е
свързано с най-добрия интерес за него. Съгласието на роднините и близките,
които ще отглеждат детето се удостоверява с декларация, каквато в конкретната
хипотеза е депозирана от родителите на майката. Основанието за прилагане на
мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството са изрично
уредени в чл. 25, ал. 1 ЗЗД. Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" се е позовал на чл. 25, ал. 1, т.
4 ЗЗД, съгласно който детето може да бъде настанено извън
семейството когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на
закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДетето, обхваща
случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му
чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на
въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете
"спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. като разновидност на мярката
"временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в
специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето.
От доказателствения
материал по делото се установява, че бащата
не може да полага адекватни грижи за детето и поставя в риск живота и
здравето му, доколкото въпреки жилищните условия, е налице емоционална и
психическа агресия, свързана с нерешените проблеми между родителите,
неустойчивото поведение на самия родител, който сам признава, че често залага
вещи на детето си, тъй като има хазартна зависимост и алкохолна такава. Всички
това доказва липсата на достатъчно внимание и родителски контрол,
необходими за интелектуалното, психическо и здравословно израстване на
малолетното дете. От показанията на свидетелите и на самото дете се установява,
че същото е търпяло най вече вербална
агресия от жалбоподателя. Не е спорно, че
водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на
детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДетето този интерес съставлява преценка на: желанията и
чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето. АО правилно е констатирал, че детето е в риск
съгласно легалното определение на §1т.11 от ЗЗДетето 11.
(Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., предишна т. 6,
изм., бр. 14 от 2009 г.)
"Дете в риск" е дете:а)
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;б)
което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;в)
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; като основанията в конкретния
казус са, че е налице нехуманно или унизително отношение към детето, изразяващо
се в пребрегване на неговите чувства, създаване на
нездравословна среда , изпълнена с конфликти както с майката на детето , така и
с други роднини, промяна на настроенията на радителя
във връзка с неговите зависимости.
Всички гореизложено, ведно с установената вербална агресия към детето
,дават правилно основание на органа да приеме, че е налице и хипотезата на т. в
от §1, т.11 от ЗЗДетето. В този смисъл е и трайната практика на ВАС
напр. Решение № 1444 от 9.02.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 10194/2022 г. Решение № 2587 от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2022 г., V Решение № 6971 от 12.07.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1651/2022 г
Освен това АО е спазил принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, като е избрал мярката, която отговаря на
желанията на детето и на неговия интерес, което се потвърждава и от дадените от
него обяснения пред съда. Именно горното дава основание на настоящата инстанция
да приеме, че е спазена и целта на закона, доколкото защитата на интереса на
детето е най- важната цел, а настаняването на детето в пълноценно семейство на
негови близки, които отдавна полагат грижи за него , определено е най- доброто
и справедливо решение за неговото физическо, интелектуално и психическо
развитие. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че по този начин, с
прилагане на мярката, то ще бъде в опасност, доколкото такива доказателства и
данни не са събрани, а контактите на жалбоподателя с детето не са
преустановени, същите биха се осъществявали вкл. И с помощта на ДСП Г.
Оряховица.
Не се споделят доводите в жалбата,
че обжалваната Заповед противоречи на европейското право вкл. И на ЕКПЧОС.
Напротив това решение на ДСП е съответно и на практиката на Съда по правата на
човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69),
според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане
на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши
интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ)
националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето
и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на
Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар.
64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.).
При всички тези данни съдът счита,
че спрямо детето М.П. правилно е била
предприета мярка за закрила "настаняване по спешност в семейството
на родителите на майката, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Й.П.
*** чрез ...М.Н. *** против Заповед №
ЗД/Д-ВТ-ГО-002/26.1.2024г. на Директор ДСП гр. Горна Оряховица, с която
временно е настанено детето М.Д.П. в семейната среда на бабата и дядото по
майчина линия : М.Й.И. и Я.И.И.до произнасяне на РС с
Решение по чл. 28,ал.1 от ЗЗДет.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му чрез Административен съд
Велико Търново пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: