№ 93
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:мл.с. Гинка Т. Иванова
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Стела Ив. Йолова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Частно наказателно
дело № 20253100200373 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал.1-8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по подадено удостоверение по реда на чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Посоченото удостоверение е издадено от
несъдебен орган на ФР Германия, с искане за признаване и изпълнение на
Решение № 727.326.556.436 3М8, с което на засегнатото лице Т. Б. П. ЕГН
**********, живущ в Р България ********* е наложена финансова санкция в
размер на 200 /двеста/ евро и парична сума за разходи по съдебното и
административното производство в размер на 28,50 / двадесет и осем и 0.50/
евро. Към удостоверението съгласно изискванията на закона е приложено и
решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че искането е
основателно и следва да бъде уважено, тъй като се касае за административно
нарушение, съответстващо на такова по българския Закон за движение по
пътищата.
Засегнатото лице П., нередовно призован, не се явява. Съгласно
постъпилата докладна записка от РД“ Охрана“ се установява, че същият
1
работи в Нидерландия и няма да се върне за датата на съдебното заседание.
Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС съдът назначи на засегнатото лице служебен защитник.
Служебният защитник не оспорва искането като твърди, че са налице
предпоставките на закона за уважаване на същото. Не сочи доказателства.
Въз основа на данните в удостоверението и приложеното решение съдът
установи от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен орган на
Федерална Република Германия № № 727.326.556.436 3М8 от 09.11.2023г.,
влязло в сила на 05.12.2023г., е наложена финансова санкция по отношение на
българския гражданин Т. Б. П. ЕГН **********, живущ в Р България
*********, в размер на 228,50 евро, административно нарушение съгласно
чл.41,ал.1 в съвкупност с Приложение № 2, чл.49 от Правилника за движение
по пътищата,чл.24 от Закона за движение по пътищата ,141.1 от Федералния
каталог за финансови санкции.
По данни от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на
Съвета, сумата която е наложена като финансова санкция с решението е за
това, че на 13.07.2023г. в 14:49 часа в населено място: Köln,
ul.Industriestrasse, пътен възел Köln-Niehl, посока на движение,
Dortmund,бариера, засегнатото лице умишлено използва МПС над 3,5 т.
общо тегло на пътна отсечка, въпреки че тя е забранена с пътен знак 251 и
допълнителен знак 3,5 т., и въпреки, че пътното ограничение е било
оповестено отдалеч с пътни табели и информационни табели.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, тъй като е адресно регистрирано в гр. Варна, заявен от него като
постоянен и настоящ, видно от справката НБД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение.
Касае се до приложение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции – в случая не се
изисква двойна наказуемост, тъй като деянието представлява нарушение и по
българското законодателство и според законодателството на издаващата
държава, тъй като е нарушение на Правилата за движение по пътищата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
2
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова
санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено,
съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 –
10 включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично,
или чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
Финансовата санкция е определена в размер на 228,50 евро и съгласно
чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено
на 27.05.2024год., а равностойността на 228,50 евро се равнява на 447.76лева/
четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за
признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция,
поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. На
основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
С оглед на всичко гореизложеното настоящият състав намира, че са
налице всички предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.
Тъй като в удостоверението липсва отбелязване за извършено плащане
до момента на част или цялата сума по наложената санкция и тъй като такива
данни не са представени и пред съда, то следва да бъде допуснато изпълнение
за цялата сума на наложената санкция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение на несъдебен орган на Федерална Република
3
Германия № № 727.326.556.436 3М8 от 09.11.2023г., влязло в сила на
05.12.2023г., с което е наложена финансова санкция по отношение на
българския гражданин Т. Б. П. ЕГН **********, живущ в Р България
*********, в размер на 228,50 евро, равностойна на 447.76лева/
четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева,
по курса на БНБ, представляваща глоба за извършено административно
нарушение, съгласно чл.41, ал.1 в съвкупност с Приложение № 2, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата,чл.24 от Закона за движение по
пътищата ,141.1 от Федералния каталог за финансови санкции, за това, че на
13.07.2023г. в 14:49 часа в населено място: Köln, ul. Industriestrasse, пътен
възел Köln-Niehl, посока на движение, Dortmund,бариера, умишлено използва
МПС над 3,5 т. общо тегло на пътна отсечка, въпреки че тя е забранена с
пътен знак 251 и допълнителен знак 3,5 т., и въпреки, че пътното ограничение
е било оповестено отдалеч с пътни табели и информационни табели.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД
"НАП"- гр. Варна за сведение и изпълнение, КАТО УКАЗВА НА органите на
НАП, че са длъжни да уведомят съда за предприетите действия по изпълнение
на решението, както и когато същото бъде окончателно изпълнено.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентният орган на издаващата
държава Република Австрия, за постановеното решение, като копие от това
уведомление да се изпрати на Министерството на правосъдието на Р
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/ или протестиране пред
Апелативен съд- Варна от всяка заинтересована страна, включително трето
добросъвестно лице в седем дневен срок от узнаване на постановяването му,
съгл. чл. 34, ал.1 вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4