Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
гр. София, 15.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 6946 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 45296 от 19.02.2019
г. на Софийски районен съд, 74 с-в по гр.д. № 43445 по описа за 2017 г.
Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“ към Министерство на отбраната с Булстат **/*****,
със седалище и адрес на управление *** е осъдена да заплати на „Д.Б.“ ЕООД с
ЕИК ******* по предявената искова претенция с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД сумата от 5390,43 лв., представляваща частичен иск от вземане в
размер на 20390,43 лв. – останала неплатена част от възнаграждението
по договор № ОП-29/09.062016 г. за изпълнение на обект „Преустройство и ремонт
на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата; Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“ към Министерство на отбраната е
осъденa да заплати на „Д.Б.“
ЕООД по предявената искова
претенция с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 23 985, 22
лв., представляваща неустойка по чл. 22 от договора № ОП-29/09.06.2016 г.
за изпълнение на обект „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти и коридори
във ВО „Пети километър“; Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“ към
Министерство на отбраната е осъдено да заплати на „Д.Б.“ ЕООД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2305,03 лв., представляваща
сторените в производство разноски за държавна такса.
Срещу постановеното Решение е
постъпила въззивна жалба с вх. №
5051695/25.03.2019 г. на Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“ към Министерство
на отбраната, представляванa
от гл. юрисконсулт Тодор К., с която
решението се обжалва като неправилно. Според въззивника
първоинстанционният съд неправилно не е приел за
основателни възраженията му за обективна невъзможност на Агенцията да изпълни
своевременно плащане по сключения договор, тъй като за сумата за
възнаграждение не е имало кредит по бюджета, поради което и претенцията за
неустойка за забава е неоснователна. Освен това поддържа, че забавата в
изпълнението от страна на „Д.Б.“ ЕООД е обусловила невъзможността на Агенцията
да извърши в срок, т.е. ако изпълнителят беше предал работата в срок, то и
възложителят нямаше да бъде в обективна невъзможност да плати към момента на
изпълнението. Възразява и за нищожност на уговорката за неустойка поради
прекомерност, като прави съпоставка с размер на законната лихва и твърди, че заплащане на уговорената неустойка
би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. По отношение на частичния иск
за заплащане на договорно възнаграждение счита, че същият е неправилно уважен
от първоинстанционния съд. Сочи, че уговореното по
договора възнаграждение е заплатено като от цялото дължимо възнаграждение е
приспадната неустойка за неизпълнение в срок на извършените СМР. Неустойка се
дължала върху цялото възнаграждение макар само част от СМР да не били извършени
в срок, защото поради неизвършеното целият обект бил неизползваем. Сочи, че
писмо, с което „Д.Б.“ ООД е уведомена за дължимата сума не представлява
признание на иска, а обичайна кореспонденция. Поддържа още, че е налице грешка
в Протокол обр. 19 и вместо отразените 266502, 46 лв.
възнаграждението за извършените СМР се равнява на 264322,00 лв. с ДДС, позовавайки се на
изслушаната СТЕ. Във връзка с направеното възражение за скрити недостатъци
сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е уважил искането за повторна експертиза, в
резултат на което възражението е останало недоказано. Иска се отмяна на
атакуваното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Д.б.“
ЕООД, в който се поддържа становище за нейната неоснователност и се иска същата
да бъде оставена без уважение. Въззиваемата страна
посочва, че възражението за обективна невъзможност за изпълнение на парично
задължение е несъстоятелно. Поддържа, че сроковете в договора са едностранно
определени от възложителя и той е следвало да съобрази дали ще успее да изпълни
в срок или да предвиди клауза, въз основа на която да се уговори изменение на
срока. Оспорва довода за нищожност на неустоечната
клауза с аргументите, че клаузите в договора, сключен въз основа на обществена
поръчка са едностранно предвидени от възложителя, неустойката за забавено изпълнение
на изпълнителя е в по-голям размер от тази, дължима от възложителя, а и сама по
себе си неустоечната клауза не е нищожна, тъй като
предвижда минимален и максимален праг на отговорност и не излиза извън
присъщите ѝ функции. Поддържа, че писмото от Агенцията, в което се
съдържа изявление, че в счетоводството ѝ се води задължение към „Д.б.“ ЕООД
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа неизгодни факти за
издателя му и представлява извънсъдебно признание на вземането. По отношение на
възражението за скрити недостатъци твърди, че никога не е уведомяван от
Агенцията за дефекти на обекта, а между страните е подписан констативен акт, в
който изрично е прието, че всички СМР-та са качествени и отговарят на
строителните изисквания и книжа. Въз основа на изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено и в полза на
въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените
разноски.
В проведеното на 03.12.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът Изпълнителна
агенция „В.К.И В.-П.Д.“ се
представлява се от юрисконсулт К., който поддържа въззивната
жалба и иска първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно. Въззиваемата страна „Д.Б.“
ООД се представлява от адв. М., който поддържа отговора
на въззивната жалба, иска първоинстанционното
решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2013909/29.06.2017
г. на „Д.б.“ ЕООД срещу Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“, с която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка за
забавено изпълнение и част от цената на възнаграждението по сключен договор.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на изпълнител и ответника в
качеството му на възложител бил сключен Договор № ОП-29/09.06.2016 г. за строително-ремонтни
дейности „Преустройство и ремонт на стаи, апартаменти, коридори на обект ВО
„Пети километър“ – гр. София. Твърди, че към момента на предявяване на исковата
молба възложителят не е изплатил в цялост дължимото по договора възнаграждение,
а част от дължимото е заплатено с повече от 25 дни закъснение, въпреки че
работата по договора е извършена и приета от възложителя. Ищецът поканил
ответника да му заплати сумата 23 985, 22 лв. – неустойка за забавено
изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението по договора в размер
на 239852,21 лв. за 25 дни и сумата от 20390, 43 лв. – незаплатената част от
възнаграждението по договора, но изпълнение не последвало, поради което за него
възникнал правен интерес от предявяване на процесните
осъдителни искове. Твърди, че работата по договора е приета и с протокол от 03.11.2016
г. било отбелязано, че стойността на извършените и приети СМР е 266502, 46 лв.,
на 09.12.2016 г. бил подписан констативен акт обр.
15, като въз основа на тях е издадена фактура № 65/14.12.2016 г., получена от
представител на възложителя. Съобразно договореното между страните плащането
следвало да бъде извършено в 30-дневен срок, т.е. до 13.01.2017 г. Възложителят
частично е изпълнил задължението си, като на 08.02.2017 г. с 25 дни закъснение
е заплатил сумата 239852,21 лв. В чл. 22 от договора било уговорено, че при
забава в плащането възложителят дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден просрочие, но не повече от 10% от дължимата сума, поради
което и за сумата от 239852,21 лв. се дължи неустойка в размер на 23985,22 лв. По
отношение на претенцията за заплащане на дължимата част от възнаграждението по
договора сочи, че в отговор на покана да му доплати дължимото възнаграждение,
възложителят уведомил изпълнителя, че тъй като срокът за изпълнение на договора
бил до 19.09.2016 г., а датата на подписване на Акт обр.
19 е 03.11.2016 г. е налице закъснение в изпълнението на строително-монтажните
работи, поради което и възложителят имал право на неустойка по договора. Ищецът
твърди, че към 20.09.2016 г. неизпълнените от него СМР били на обща стойност
21 292, 60 лв. и по отношение на тях бил формирана и призната от
възложителя неустойка в размер на 5216, 69 лв. съгласно чл. 21 от договора,
която е прихваната от дължимото възнаграждение и била издадена фактура за
сумата от 260242, 43 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за
неоснователност на предявените искове. Ответникът ИА „В.К.И В.-П.Д.“ твърди, че
е заплатил дължимото възнаграждение на изпълнителя в размер на 239852,21 лв. с
бюджетно платежно нареждане от 08.02.2017 г. Платено е със забава поради
обективни причини, тъй като в плащането от страна на ИА „В.К.И В.-П.Д.“ –
второстепенен разпоредител с бюджетни средства е следвало да бъде утвърдено и
одобрено от първостепенния разпоредител – Министерство на отбраната. Претенцията за неустойка се оспорва като
нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се твърди, че същата е в
прекомерен размер. В случай, че неустойката не бъде призната за нищожна, се
моли размерът на неустойката да бъде намален. Оспорва като неоснователен и
частичният иск в размер на 5390, 43 лв. Сочи, че видно от протокола за
неизпълнени СМР към 20.09.2016 г. стойността на неизпълнените видове СМР по договора
е 25551,12 лв. с ДДС. Наложената неустойка на основание чл. 21 е в размер на
10% от цената на договора, а именно сумата от 26650,25 лв., която представлява
10% от сумата по протокол № 19. Твърди, че наложената неустойка е начислена
върху цялата стойност на договора, тъй като поради неизпълнението от страна на ищеца
целият обект реално не е могъл да се ползва до приемането. Обектът бил приет с
акт обр.15 на 09.12.2017 г., а срокът за изпълнение на
договора бил до 19.09.2016 г. Релевирано е и
възражение за некачествено изпълнение и скрити недостатъци, по повод на което
се претендира от изпълнителя сумата от 10000 лв. ИА „В.К.И В.-П.Д.“ твърди, че са установени некачествено
извършени строителни работи, изразяващи се в допуснати отклонения между подредените
плочки от гранитогрес, както и компрометирне
на шпакловката и латексовото покритие в жилищните помещения
на етаж 11, вследствие на появил се теч, които недостатъци са посочени в
протокол от 24.01.2017 г.
Като доказателство по делото е
приет Договор ОП-29/09.06.2016 г., сключен на основание чл. 101е от Закона за
обществените поръчки /отм. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./
във вр.§ 18 от ПЗР на ЗОП /об. ДВ бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ между Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.“,
действаща като възложител и „Д.б.“ ЕООД - изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши преустройство и ремонт
на стаи, апартаменти, коридори във ВО “Пети километър“ – гр. София. Общата
стойност на договора е до 266734,93 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора предаването и приемането на извършените ремонтни дейности – предмет на
настоящия договор се извършва и удостоверява с Протокол образец 19 и Акт
образец 15. Според чл. 5, ал. 1 възложителят заплаща на изпълнителя дължимата
сума по договора в срок до 30 дни след представяне на фактура за изпълнения
договор, приет с Акт обр. 15 и Протокол обр. 19. Съгласно чл. 9, ал. 1 договорът влиза в сила от
датата на подписването му и е със срок на изпълнение 75 календарни дни от
датата на подписване на Протокол обр. 2 за откриване
на строителната площадка. Съгласно чл. 16 от договора гаранционните срокове на
извършените ремонтни дейности са 5 години и започват да текат от деня на
подписване на Акт обр. 15, а според ал. 2 при поява
на дефекти възложителят уведомява писмено изпълнителя в 10-днвен срок от
установяването им. В чл. 21 от договора е предвидено, че ако изпълнителят не
изпълни възложените ремонтни дейности или част от тях, дължи на възложителя
неустойка в размер на 0,5 % от цената на неизпълнените ремонтни дейности на всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от цената на договора, а чл. 22 е предвидено,
че при забава в плащането възложителят дължи неустойка в размер н 0,5% от дължимата
сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата сума.
По делото е приет като
доказателство Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 24.06.2016 г., подписан от представители
на страните по спора.
Приети са Протокол за спиране на
работата по изпълнение на ремонтните дейности на обекта от 28.06.2016 г., от
който се установява, че работата на обекта е спряна по преценка на възложителя
от 25.06.2016 г. до 28.06.2016 г. включително, като срокът на договора следва
да се удължи с 4 дни, Протокол за спиране на работата по изпълнение на
ремонтните дейности от 02.07.2016 г., от който се установява, че работата на
обекта се преустановява за периода от 02.07.2016 г. до 03.07.2016 г. и срокът
на договора следва да се удължи с два дни, Протокол за спиране на работата по
изпълнение на ремонтни дейности на обекта от 29.08.2016 г. за периода от
29.08.2016 г. до 30.08.2016 г., като срокът на договора се удължава с два дни,
Протокол за спиране на работата по изпълнение на ремонтни дейности на обекта от
14.09.2016 г. за периода от 14.09.2016 г. до 19.09.2016 г., като срокът на
договора се удължава с шест дни. Протоколите са двустранно подписани за
възложител и изпълнител.
Приет е Протокол за
неизпълнените видове СМР към 20.09.2016 г. по поръчка „Преустройство и ремонт
на стаи, апартаменти и коридори във ВО „Пети километър“ – гр. София, в който
подробно са описани видовете неизпълнени СМР, количеството им и цена. Посочена
е обща стойност на неизпълнените ремонтни дейности 25551,12 лв. с ДДС.
Протоколът е подписан от представители на изпълнителя и инвеститора.
Приет е Протокол №1/03.11.2016
г. за установяване на извършени СМР, които подлежат на разплащане, подписан от
представител на инвеститора ИА „В.К.И В.-П.Д.“ и управителя на
изпълнителя, в който е посочено, че
стойността на извършените строително-монтажни работи по договора е
266 502, 46 лв. с ДДС.
По делото е приет Констативен
протокол от 18.11.2016 г. за приемане на извършените СМР по договор за
строителство № ОП-29/09.06.2016 г., в който е посочено, че съставената въз
основа на заповед№ 1649/17.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА „В.К.И В.-П.Д.“
комисия след извършен оглед на място на обекта – жилищни помещения,
апартаменти, и коридори не приема извършените ремонтно строителни-монтажни
дейности за завършени, като е посочено какви забележки има по отношение на
жилищните помещения и коридорите. Протоколът е подписан от състава на комисията
и за изпълнителя от техническия ръководител на обекта.
Приета е Сметка за изплащане на
строителни-монтажни работи изпълнени, съгласно която сумата за изплащане е
260242, 43 лв. сметката е подписана за възложител и изпълнител. В сметката е
посочено, че се приспада 0,5 % от цената на неизпълнените ремонтни дейности за
49 дни просрочие, съгласно чл. 21 от договора в размер
на 5216, 69 лв.
Приет като доказателство е
Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 09.12.2016 г.,
в който представители на възложителя и изпълнителя са приели, че строежът е
изпълнен съгласно договор № ОП-29/09.06.2016 г. и изискванията за строежите по
чл. 168, ал. 1и ал. 3 ЗУТ. Изрично е посочено, че изпълнените СМР са съгласно
техническото задание към договора. С акта е извършено и предаване на строежа от
строителя на ползвателя на ВО-5-ти километър и посочено, че следва разплащане
по договора.
Приета като доказателство е
Фактура № 65/14.12.2016 г. с получател ИА „В.К.И В.-П.Д.“, издадена от „Д.б.“
ЕООД за сумата от 260242,43 лв. с ДДС за извършени СМР по договор №
ОП-29/09.06.2016 г. Прието е и платежно нареждане от 24.01.2017 г., за превод по
сметка на „Д.Б.“ ЕООД на сумата от 239852,21 лв. за извършени СМР и ремонт на
стаи във „ВО-5 км.“, върху документа се съдържа забележка „отказано“. Прието е
и платежно нареждане за същата сума и на същото основание до същия получател,
от което е видно, че сумата е наредена на 07.02.2017 г.
Приет е Констативен протокол от
24.01.2017 г., съставен във връзка с настъпила авария и установяване на
причината за компрометиране на шпакловката и латексовото
покритие на стените в жилищни помещения
№ 1101, 1106, 1109.
Като доказателство по делото е прието
и Уведомително писмо до ИА „В.К.И В.-П.Д. от „Д.б.“ ЕООД за незаплатено
задължение за възнаграждение по договор № ОП-29/09.06.2016 г. в размер от
20390, 43 лв., което е получено в Агенцията на 10.02.2017 г. видно от приложен
входящ номер.
Приет като доказателство е и
отговор с изх. № 3308/06.03.2017 г. от ИА „В.К.И В.-П.Д.“ до „Д.б.“ ЕООД, в
което е отговорно, че на изпълнителя е наложена неустойка по чл. 21 от договора
за неизпълнение в срока на строително-монтажните работи в размер на 26650,25
лв., поради което и заплатената сума е в размер на 239 852, 21 лв.
Прието като доказателство е
писмо с изх. № 1335/23.01.2018 г. до „Д.Б.“ ЕООД от ИА „В.К.И В.-П.Д.“, в
което посочено, че при извършена на
годишна инвентаризация на разчетите за 2017 г. в счетоводството на Агенцията се
води задължение към „Д.Б.“ ЕООД в размер на 20390, 22 лв., като получателят е
помолен да потвърди дали е съгласен с посочената сума. Писмото е получено от
управителя на получателя на 29.01.2018 г., който е потвърдил задължението.
Останалите приложени документи
не са относими към предмета на спора.
По делото е прието като
доказателство заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза. В
открито съдебно заседание експертът е посочил, че е изготвил експертизата само
въз основа на представените документи. В протокола от 24.01.217 г. били
посочени петна от намокряне в някои от стаите, но без да се конкретизира,
поради което не може да се оцени каква е щетата.
Като свидетел по делото е
разпитан И.И., който работил като технически
ръководител на обекта. От показанията на свидетеля се установява, че управителят
на „Д.Б.“ ЕООД се съгласил, че не са изпълнили договора в срока и страните се
разбрали да начислят неустойка. Сочи, че впоследствие обектът бил завършен и
приет от възложителя без забележки.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна в процеса, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
С оглед съдържанието ѝ предмет
на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което са уважени кумулативно
съединените осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, изцяло.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
спор не попада в посоченото изключение.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен
състав намира поставеното първоинстанционно решение
за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Софийски районен съд е извършил законосъобразна преценка и анализ на
събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и правилно е
установил фактите по делото, в резултат на което е достигнал до обосновани
правни изводи относно основателността на претендираните
от „Д.б.“ ЕООД права. Подробно и мотивирано е разгледал всички наведени в
процеса възражения, като се е позовал на каузална практика на касационната
инстанция. Ето защо не е необходимо мотивите му да бъдат преповтаряни, а
достатъчно да се препрати към тях. В допълнение и във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, въззивният съд намира следното:
По отношение на предявения като
частичен иск за заплащане на незаплатена част от възнаграждението по сключения
договор, настоящият въззивен състав намира, че
съдържащите се във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни. Първоинстанционният съд е анализирал
събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал
до обоснован извод, че сумата приета за плащане от възложителя ИА „В.К.И В.-П.Д.“
във връзка с извършените от изпълнителя „Д.б.“ ЕООД СМР възлиза на 260 242.43
лв. Ответникът е приел за плащане издадената от ищеца фактура за същата сума,
впоследствие приключвайки счетоводната си година е изпратил и писмо, в което я
е посочил като дължима и е изискал становище от изпълнителя дали има различни
претенции. Несъстоятелни са при това положение твърденията на ИА „В.К.И В.-П.Д.“,
че никога не се била съгласявала с размера на дължимото възнаграждение и същото
следвало да бъде намалено с неустойка за неизпълнение на всички възложени по
договора работи в срок. Не само, че в чл. 21 от договора е предвидено, че
неустойката на изпълнителя се дължи върху неизпълнените в срок СМР, а и видно
от събраните доказателства извън процеса страните са се съгласили относно
размера на дължимото възнаграждение по договора, респективно относно размера на
неустойката, дължима на възложителя.
Правилни и обосновани са изводите
на първоинстанционния съд относно недоказаността на възражението
за скрити недостатъци на обекта, по отношение на който е сключен процесния договор. Въззивникът се
оплаква, че Софийски районен съд е допуснал процесуално нарушение като не е
уважил искането му за назначаване на допълнителна експертиза, от чието
заключение да се установят твърденията му за некачествено изпълнение на
приетата работа. Настоящият състав счита това оплакване за неоснователно. В
открито съдебно заседание вещото лице по изслушаната експертиза изрично е
посочило, че работило единствено по документи, но независимо от това извод
относно некачествено изпълнение не може да бъде направен поради изтеклия период
от време от предаване на обекта /09.12.2016 г./ до изготвяне на заключението,
депозирано пред първоинстанционния съд през август
2018г. Нещо повече оплакване в този смисъл е и несъстоятелно, доколкото пред
настоящата инстанция ИА „В.К.И В.-П.Д.“ въобще не е направила доказателствено искане за изслушване на допълнителна
експертиза, поради което и доводът за неустановени факти по делото остава
голословен. Следва и отново да се подчертае, че по делото липсват твърдения на
ответника възложител дали и кога е уведомил изпълнителя за констатираните
недостатъци, поради което и на това основание възражението му е неоснователно.
Претенцията на „Д.б.“ ЕООД за
заплащане на неустойка за забава в плащането на дължимото възнаграждение е
подробно и обосновано разгледана от първоинстанционния
съд. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че
възложителят ИА „В.К.И В.-П.Д.“ в
качеството ѝ на второстепенен разпоредител с бюджетни средства е била в
обективна невъзможност да изплати в срок договореното възнаграждение поради
липса на бюджет за текущата година. От една страна липсата на парични средства
никога не може да се приравни на обективна невъзможност за изпълнение, а от
друга в договора липсват каквито и да било клаузи изключващи отговорността на
възложителя за неизпълнение в срок. Напротив претендираната
неустойка се основа на чл. 22 от договора, сключен между страните.
Оплакването за нищожност на неусточната клауза поради прекомерност също е
неоснователно. Размерът на договорената неустойка - 0.5 % от дължимата
сума за всеки ден закъснение, но повече от 10 на сто от дължимата сума не излиза извън присъщите ѝ функции.
Няма спор по делото, че възнаграждението е изплатено с 25 дни забава, поради
което и с оглед неизпълнението е начислен максималният размер на неустойката от
23 985.22 лв., като неустойка за забава се претендира само върху заплатеното
извънсъдебно възнаграждение. Самата
договорна клауза предвижда максимален размер, а формираната сума има за цел да
обезщети изпълнителя за забавата от плащането на възнаграждение по договора. В
договора е предвидена и неустойка за изпълнителя за неизпълнение на възложените
работи в срок в същия размер като тази
на възложител, т.е. между страните по договора съществува реципрочност
на правата. Размерът на просроченото вземане за възнаграждение по договора /239
852.21 лв./ е достатъчно голям, че да
обуслови извод за евентуално увреждане на търговското дружество от неполучаване
на вземанията му в срок. Неговата дейност на строител би могла да бъде сериозно
засегната от неизпълнението, поради което не могат да бъдат споделени доводите
на въззивника , че с плащането на неустойка в такъв
размер би се достигнало до неоснователно обогатяване на изпълнителя. Освен това
дължимата сума е формирана в такъв размер с оглед допуснатата забава от страна
на възложителя, респ. тя е функция на поведението му и той е могъл да я
редуцира. Ето защо и първоинстанционният съд правилно
е уважил иска за претендираната сума.
В заключение следва да бъде
посочено, че исковете на „Д.б.“ ЕООД срещу ИА „В.К.И В.-П.Д.“ с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД правилно са уважени от първоинстанционния съд, а оплакванията на въззивника, съдържащи се в подадената от него жалба са
неоснователни. Поради това и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има
право на разноски. По делото е приложени договор за правна помощ и защита от
09.05.2019 г., съгласно който „Д.б.“ ЕООД заплатила на адв.
М. адвокатско възнаграждение в размер на 1850лв., като 600 лв. са заплатени за
защита срещу въззивната жалба срещу решението по
частичния иск за заплащане на възнаграждение, а 1250 лв. са заплатени за защита
срещу жалбата срещу решението по иска за неустойка. Изплатените хонорари са в
размери под минимума предвиден в Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, поради което и същите не следват да бъдат редуцирани.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
45296 от 19.02.2019 г. на Софийски районен съд, 74 с-в по гр.д. № 43445 по
описа за 2017 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „В.К.И
В.-П.Д.“ към Министерство на отбраната с Булстат **/*****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Д.Б.“ ЕООД с ЕИК ******* сумата от 1850 лв. разноски пред въззивния съд.
Решението по частичния иск е
окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението по иска за заплащане на неустойка подлежи
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.