РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Враца, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря М.Т.К.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20211420102288 по описа за 2021 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за
установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищците по
изпълнителен лист.
В исковата молба ищците Т. П. ИВ. и П. ИВ. П., и двамата от гр. Враца,
твърдят, че са длъжници по изп. д. № 20211420400315 по описа на ДСИ при
Районен съд Враца, което е образувано от ответника КПКОНПИ по
изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден по гр.д. № 1073/2007 год. на
Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на САС и гр.д. №
869/2011 год. на ВКС), с който са осъдени И.П.И. и Т. П. ИВ. да заплатят на
Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност
сумата 3 600 лева, представляваща разноски пред първата инстанция и сумата
18 838.79 лева юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна
инстанции. Поддържат, че по същия изпълнителен лист е било образувано
предходно изп. д. № 4/2012 год., което е било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 28.01.2015 год. и че последното изпълнително
действие по това изпълнително дело е извършено на 12.06.2012 год. Считат,
че от датата на извършване на последното изпълнително действие по изп. д.
№ 4/2012 год., а именно 12.06.2012 год., за вземанията по изпълнителния лист
от 08.12.2011 год. по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно
гр.д. № 576/ 2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС) е започнала да
1
тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла
на 13.06.2017 год., поради което вземанията по въпросния изпълнителен лист,
събирани принудително в производството по настоящето изп. д. №
20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, вече са били
погасени по давност още преди датата на неговото образуване. Съобразно
това за погасени по давност следва да се приемат и всички произтичащи от
главното вземане допълнителни вземания, по аргумент от разпоредбата на чл.
119 от ЗЗД. Молят съда, да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че вземанията по изпълнителен лист от 08.12.2011 год. по гр.д №
1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на
САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС), както и всички произтичащи от тях
допълнителни вземания, са погасени по давност на 13.06.2021 год., преди
образуването на изп. д. № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд
Враца, както и да им присъди направените по делото съдебни и деловодни
разноски (вкл. изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат).
Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, в писмен отговор по
делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен
и моли съда да го отхвърли, като претендира и разноски. Твърди, че с влезли
в сила Решение от 19.04.2010 г., Решение № 295/06.07.2010г. за поправка на
очевидна фактическа грешка, допълнително решение № 296/06.07.2010 г.,
постановени по гр.д № 1073/2007 г. на Врачански окръжен съд по иск на
Комисията по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ против И.П.И. и Т. П. ИВ. от
гр. Враца е отнето имущество на обща стойност 994 148,25 лв., като искът на
Комисията е уважен изцяло. С Решение № 421/09.03.2011 г. по гр.д. №
576/2010 г. на САС е потвърдено решението на ВрОС. С Определение №
1280/25.11.2011 г. на ВКС, III-то ГО, по гр.д № 869/2011 г. не е допуснато
касационно обжалване по жалба на И.П.И.. Решението е влязло в сила на
25.11.2011 г. Поддържа, че по делото са издадени два изпълнителни листа -
първият за отнетото в полза на държавата имущество, който е изпратен на
НАП за изпълнение, и втория в полза на Комисията за направените по делото
разноски в размер 3600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 18
838,79 лв. или общо в размер 22 438,79 лв. Посочва, че по издаденият в полза
на Комисията изпълнителен лист на 10.01.2012 г. е образувано изп. д. №
4/2012 г. по описа на СИС при Врачански районен съд с длъжници И.П.И. и Т.
П. ИВ. от гр.Враца. Изтъква, че след образуване на изпълнителното дело, като
изпълнителен способ е посочен запор върху трудовото възнаграждение на
Т.И., но непосредствено след депозиране на молбата за налагане на запора е
2
получен отговор от ДСИ, че лицето е напуснало работа. Междувременно е
установено, че срещу длъжника е образувано и изп.д. № 476/2006 г. с
взискател НАП, гр.София, за вземания на ДФ „Земеделие”. С молба до ДСИ
изп.д. № 4/2012 г. е присъединено към изпълнителното дело на НАП. Твърди,
че на 03.02.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че с постановление са
прекратени и двете изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
Посочва, че е образувало ново изпълнително дело с № 385/2015 г. по описа на
ДСИ при РС Враца, по което, на основание чл. 458 от ГПК е встъпила НАП,
като задълженията на двамата длъжници са били в размер 65 126,17 лв. и
втора сума в размер 50 645,18 лв. /това са задължения на лицата заедно с тези
по изпълнителния лист за отнетото в полза на държавата/. Поддържа, че на
24.06.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че И.П. е починал при ПТП.
След получаване на съобщението от ДСИ за прекратяване на изп. д. №
385/2015 г. органите на Комисията са предприели нови действия, като е
изискан оригиналния изпълнителен лист и е образувало трето по ред
изпълнително дело № 315/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр.
Враца. С оглед на изложеното счита, че от последното изпълнително действие
по изп. дело № 4/2012 г., а именно 12.06.2012 г., за вземанията по
изпълнителния лист от 08.12.2011 г. не е започнала да тече нова погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, която да е изтекла на 13.06.2017 г., поради което
вземанията по изп. дело № 315/2021 г. не са били погасени по давност преди
датата на неговото образуване. Твърди, че в изпълнителното производство
взискателят е инициирал валидни изпълнителни действия, с които давността е
прекъсвана — извършване на справки, конституиране на страни и др.
Позовава се на практиката на Върховния касационен съд - Решение №
37/24.02.2021г. по гр.дело № 1747/2020г. IV ГО на ВКС и ТР № 2/2013, ВКС,
ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
включително и приложените заверени копия от документите по изпълнителни
дела № 4/2012г., № 385/2015 г. и № 315/2021 г. по описа на ДСИ при РС -
Враца, намери за установено следното:
С изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на решение по
гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010
год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС) И.П.И. и Т. П. ИВ., и двамата от
гр.Враца, са осъдени да заплатят на Комисията за установяване на имущество,
3
придобито от престъпна дейност сумата 3 600 лева, представляваща разноски
пред първа инстанция и сумата 18 838.79 лева юрисконсултско
възнаграждение пред първа и въззивна инстанции.
1. Установи се също, че с молба от 10.01.2012г. до съдебен изпълнител
при Районен съд – Враца, Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност е поискала образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца
срещу длъжниците И.П.И. и Т. П. ИВ. и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Т. П. ИВ., получавано от „ЦТК” ЕООД, гр.Враца. Въз
основа на молбата и приложения към нея изпълнителен лист, с разпореждане
от 12.01.2012г. на ДСИ при РС – Враца е образувано изпълнително дело №
4/2012г. и е разпоредено да се изпратят покани за доброволно изпълнение
/ПДИ/ до двамата длъжници и да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на Т. П. ИВ. в „ЦТК-Враца” ЕООД, гр.Враца, като се изпрати
запорно съобщение до третото задължено лице.
Видно от документите по изпълнителното дело поканите за доброволно
изпълнение са получени от длъжниците на 16.01.2012г., а запорното
съобщение е получено от третото задължено лице на 18.01.2012г. С
уведомително писмо от 19.01.2012г. управителят на „ЦТК-Враца” ЕООД,
гр.Враца е уведомил съдебния изпълнител, че не може да запорира трудовото
възнаграждение на Т. П. ИВ. поради това, че същата е освободена от
заеманата длъжност. По молба от 07.02.2012г. на взискателя с протокол от
09.02.2012г. съдебният изпълнител е присъединил изпълнително дело №
4/2012г. към изп.д. № 476/2006 г. за вземания на ДФ „Земеделие” с взискател
НАП, гр.София и длъжник И.П.И.. С постановления от 09.02.2012г., на
основание чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил държавата в
лицето на НАП като взискател по изпълнителното дело за дължимите й от
двамата длъжници публични вземания. По изпълнителното дело не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или
повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на
длъжника. С постановление от 28.01.2015г. на ДСИ, връчено на взискателя на
03.02.2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, са прекратени и двете
изпълнителни дела - № 4/2012г. и № 476/2006 г.
2. Установи се също, че по молба от 10.06.2015г. на Комисия за
4
отнемане на незаконно придобито имущество с приложен към нея
изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца, с разпореждане от
12.06.2015г. на ДСИ при РС – Враца е образувано ново /второ по ред/
изпълнително дело с № 385/2015 г. срещу длъжниците И.П.И. и Т. П. ИВ.. С
молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запори на
банкови сметки при установяване на такива на длъжниците в регистрираните
в РБългария банкови институции.
Видно от документите по това изпълнително дело съдебният
изпълнител е изпратил писма до ТД на НАП, гр.Враца, с които е изискал
справки за банкови сметки, за декларирани МПС и имоти и за сключени
трудови договори с двамата длъжници и съответно такива справки са
получени. Поканата за доброволно изпълнение, изпратена до Т. П. ИВ. е
получена лично от длъжницата на 18.06.2015г., а тази, изпратена до И.П.И.,
се е върнала в цялост с отбелязване на длъжностното лице – връчител, че
лицето е починало на 14.06.2015 г. С постановления от 24.06.2015г., на
основание чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил държавата в
лицето на НАП като взискател по изпълнителното дело за дължимите й от
двамата длъжници публични вземания. По изпълнителното дело не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или
повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на
длъжниците. С постановление от 19.02.2021г. на ДСИ, връчено на взискателя
на 22.01.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, е прекратено
изпълнителното производство по изпълнително дело № 385/2015г. по описа
на СИС при РС-Враца.
3. Установи се също, че по молба от 05.05.2021г. на Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество с приложен към нея изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на
Окръжен съд Враца, с разпореждане от 07.05.2021г. на ДСИ при РС – Враца е
образувано ново /трето по ред/ изпълнително дело с № 315/2021 г. срещу
длъжниците Т. П. ИВ., П. ИВ. П. и Р.И. П.. С молбата взискателят е поискал
да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ.. Към
молбата е представено и удостоверение за наследници от 12.04.2021г. на
Община Враца, от което се установява, че И.П.И. е починал на 14.06.2015г. и
е оставил наследници по закон Т. П. ИВ. /преживяла съпруга/, П. ИВ. П. и
Р.И. П. /синове/. С разпореждане от 01.06.2021г. на ДСИ при РС – Враца е
5
разпоредено да се изпратят покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ до
длъжниците и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Т. П.
ИВ. при „СК 07” ЕООД, гр.Монтана, като се изпрати запорно съобщение до
третото задължено лице.
Видно от документите по това изпълнително дело поканите за
доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 02.06.2021г. от Р.И.П.
и на 10.06.2021г. от Т. П. ИВ. и П. ИВ. П., а запорното съобщение е получено
от третото задължено лице на 15.06.2021г. С писмо от 22.06.2021г.
управителят на „СК 07” ЕООД, гр.Монтана е уведомил съдебния изпълнител,
че не може да запорира трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ. поради това,
че вече има наложен запор на заплатата й, в резултат на което получава
минимално месечно трудово възнаграждение. По изпълнителното дело не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или
повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на
длъжника.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради
което с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване посочените обстоятелства.
Спорът по делото е от правна страна и е относно изтичането на
предвидената в закона давност по отношение вземането, удостоверено в
изпълнителния лист.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието
предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи правно значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК).
Предявеният от ищците иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание (съдебно решение) факти, с
6
които се свързва недължимост на претендираното от ответника - взискател по
изпълнителното дело, вземане, се явява допустим, тъй като установяването на
тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното
вземане, респективно дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по
съществото на спора.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен
иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на
парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде уважен
предявеният иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта
на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без същият да
е спиран или прекъсван.
По общо правило погасителната давност е юридически факт от
категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона
период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита
на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая се
твърди, че и началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност /12.06.2012 год., когато е извършено последното изпълнително
действие по изпълнително дело № 4/2012 год./ и крайният момент на
изтичането на давностния срок за погасяване на вземането /13.06.2017 год./,
са след влизането в сила на съдебното решение и издаването на
изпълнителния лист. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439
ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога 5 години.
Видно от материалите по делото, въз основа на горепосочения
изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на решение по гр.д. №
7
1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на
САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС) първоначално е било образувано
изпълнително дело № 4/2012г. на ДСИ при РС-Враца, което е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради перемция, с постановление от
28.01.2015г., а впоследствие - на 12.06.2015г., въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на
ДСИ при РС - Враца. Следователно, през целия период на съществуване на
изпълнително дело № 4/2012г. на ДСИ при РС-Враца и към момента на
образуване на изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС -
Враца е действало Постановление № 3 от 18. XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на
Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл. 116, ал. 1, б. "в"
ЗЗД. Съгласно това Постановление образуването на изпълнително
производство прекъсва давността, като прекъснатата вече погасителна
давност се спира (не тече), докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поради това не е необходимо
да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване
на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
С т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК посоченото Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е
обявено за изгубило сила. В същото е дадено друго тълкуване, като е прието,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
8
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради противоречива практика по въпросите относно момента на
пораждане на действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
приложението на последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, е образувано т. д. № 3/2020г. по описа на
ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение.
Доколкото към настоящия момент не е постановено тълкувателно
решение по посоченото тълкувателно дело, настоящият съдебен състав
споделя становището, изразено в най-новата съдебна практика, обективирана
в Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и цитираните в него Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение
на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се
тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено
за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено,
също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
9
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
този смисъл е и решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражд.
дело № 2382/2017 година на ВКС, IV г.о., допуснато до касация за отговор на
правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.05.2015 година по тълк.
дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10
разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства или и към тези, които са приключили след това.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да
тече новата погасителна давност за вземането в случаите, когато перемпцията
е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при действието на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен към
дата, следваща приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
4/2012г. на ДСИ при РС-Враца е образувано и приключило при действието на
ППВС № 3/18.11.1980 г., а изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на ДСИ
при РС - Враца е образувано при действието на това постановление, именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо
в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
10
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
образуването на изпълнително дело № 4/2012г. на ДСИ при РС-Враца на
12.01.2012г. погасителната давност относно процесното вземане е прекъсната
и е била спряна до прекратяването на производството по това дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради перемция, откогато е започнала да
тече новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С образуването на второто изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на
ДСИ при РС - Враца на 12.06.2015 г., е прекъснато теченето на давностния
срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респ. до прекратяване на
изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно от тази дата започва
да тече нова давност по материалното правоотношение.
Съдът намира, че в рамките на две години от образуването на
изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС - Враца на
12.06.2015 г., не са извършвани никакви изпълнителни действия по делото,
които да водят до прекъсване на давността. Както бе изяснено по-горе,
действията на съдебния изпълнител за проучване имуществото на двамата
длъжници, не са изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Присъединяването на държавата като взискател по изпълнителното дело с
постановленията от 24.06.2015г. също не е от действията, които прекъсват
давността по отношение на вземането на ответника. В гражданското право
давността е правна последица на бездействието на кредитора.
Присъединяването на взискател по изпълнително дело прекъсва давността
само срещу този взискател, а не и срещу други кредитори на длъжника, в т. ч.
и такива, които са взискатели по същото изпълнително дело. Това следва и от
разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
в т.ч. "присъединяването на кредитора", а не на кредитор въобще.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след
11
образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на
същото. В този смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не
служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Ето защо ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Изложеното води до извод, че на 12.06.2017 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС -
Враца е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
постановлението за прекратяване, издадено на 19.02.2021г. на ДСИ има само
декларативен характер. Следователно, предвид липсата на релевантни
изпълнителни действия, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да тече от
датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 12.06.2017 г.
Тъй като се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност
за него е петгодишна, съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Към 07.05.2021г., когато е образувано третото по ред изпълнително дело
с № 315/2021 г. на ДСИ при РС – Враца, давността не е изтекла, тъй като не са
изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното
изпълнително дело. Давността не е била изтекла и към 15.06.2021г., когато по
изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата Т. П. ИВ., с което изпълнително действие давността отново е
прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок.
С предявяването на настоящия отрицателен установителен иск на
16.06.2021г. давността за процесното вземане отново е прекъсната, тъй като
през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна
възможност да действа, за да осъществи правото си – предявяването на
12
положителен установителен иск за същото спорно право е недопустим; а с
оглед постановеното по настоящото дело спиране на изпълнението, не може
да се изисква извършването на изпълнителни действия (така е прието в
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК).
Ето защо в случая, давността за процесните вземания към датата на
приключване на устните състезания не е изтекла, съответно правото да се
търси принудително изпълнение на процесните вземания по изпълнителния
лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца не е погасено по давност.
По тези съображения съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 08.12.2011
г., издаден въз основа на решение по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд
Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на
ВКС), предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
315/2021 г. на ДСИ при РС – Враца, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, чл. 3 ГПК, ответникът има
право на разноски. Същият е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 360, 00 лв., съгласно приложения
по делото списък по чл.80 ГПК, и съдът присъжда в негова полза
юрисконсултско възнаграждение в размер 150, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 439 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. П. ИВ., ЕГН ********** и П. ИВ. П.,
ЕГН **********, и двамата от гр.В., ул. "Д. Т." № 7, против Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, Булстат *********, седалище/адрес управление:
гр.София, териториален отдел Враца, п.к. 3000, бул. ”Демокрация” № 1, ет.5,
13
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата 3 600 лева,
представляваща разноски пред първа инстанция и сумата 18 838.79 лева
юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции, по
изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на решение по гр.д. №
1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на
САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС), предмет на принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд
Враца, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. П. ИВ., ЕГН ********** и П. ИВ. П., ЕГН **********, и
двамата от гр.В., ул. "Д. Т." № 7, ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, Булстат *********, седалище/адрес управление:
гр.София, териториален отдел Враца, п.к. 3000, бул. ”Демокрация” № 1, ет.5,
сумата 150, 00 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14