№ 37248
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110133725 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********, ЕГН
**********, чрез *********, срещу ответника *********** **, ЕИК ***********,
искове: 1) за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от
разстояние с № ************, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално - чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 2) за
осъждане на ответника ********* ** да заплати на ищеца ********** сумата от
1373,15 лв., представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК,
като платена по нищожен договор за потребителски кредит от разстояние с №
************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2024 г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираната сума съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да
му се дадат указания в тази насока.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от 10,10 часа, за когато
1
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние
с № ************, по силата на който е получил сумата от 2000 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.
Поддържа, че било уговорено, в срок до три дни от получаване на заемната сума
заемателят да обезпечи всички задължение по договора чрез поръчител, който
следвало да отговаря на подробно посочени в чл. 20 от общите условия изисквания,
или чрез банкова гаранция. В чл. 27 от договора било предвидено заплащането на
неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено някое от договорените обезпечения, като ищецът твърди да му е
начислена такава неустойка в размер на 1125,18 лв. Ищецът твърди, че е погасил
изцяло задълженията си по договора, като е заплатил на ответника сумата от 3373,15
лв. Развива аргументи, че уговорката за неустойка е част от същественото съдържание
на договора за кредит, без която ответникът не би сключил същия, поради което
нищожността й водила до нищожност и на договора за потребителски кредит. В тази
връзка поддържа, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено от
какви компоненти се състои ГПР и към същия не бил включен размерът на
неустойката, макар същата да представлявала разход по кредита под формата на
скрито допълнително възнаграждение. Не била посочена коректно и общата дължима
сума по кредита, което въвеждало потребителя в заблуждение и не му позволявало да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Ищецът твърди, че е
нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като неустойката следвало да бъде включена към
лихвения процент, а това не било сторено, което по същество водило до липса на
посочен лихвен процент. В условия на евентуалност се поддържа, че уговорката за
неустойка накърнява добрите нрави, като се излагат подробни аргументи, че нейното
заплащане е било неизбежно. Твърди се, че същата нямала обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, доколкото била необосновано висока и
уговорена с цел да гарантира неоснователно обогатяване на кредитора, като се излагат
подробни мотиви в тази насока. Посочва се, че било недопустимо да се уговаря
неустойка за обезпечаване на акцесорно задължение, неизпълнението на което по
същество не можело да доведе до вреди за кредитора. По този начин според ищеца
върху потребителя се прехвърлял рискът от неизпълнение на задължението на
кредитора да оцени платежоспособността на длъжника. Ищецът се позовава на чл. 23
ЗПК и развива съображения, че поради недействителността на целия договор следва
да дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума от 1373,15 лв.
следвало да му бъде възстановена от ответното дружество, като получена без
основание. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********* АД, като същият признава, че между страните е сключен по реда
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с №
************, по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от 2000 лв.
Подробно описва процедурата по сключване на договора и заявява, че ищецът е бил
запознат с условията на същия и доброволно ги е приел. Поддържа, че уговорката за
неустойка не е нищожна и по отношение на нея не били приложими ЗПК и Директива
2008/48, а ЗЗД. Излага подробни аргументи, че неустоечната клауза отговаряла на
обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на неустойката. Посочва,
че нямало законоустановен максимален размер на неустойката, а в случай, че същата е
прекомерна, то следвало да бъде намалена от съда, но не и да се счита за нищожна.
Твърди, че ищецът е бил предварително запознат със задължението си за предоставяне
на обезпечение, поради което е имал възможност да изпълни същото както преди
сключването на договора за кредит, така и в хода на изпълнението му, респективно е
имал възможност и да не влиза в договорни отношения с ответното дружество. Моли
се за отхвърляне на предявените искове.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са съединени в условията на евентуалност установителни искове с
правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, кумулативно съединени с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от
разстояние с № ************, по силата на който ответникът ********* АД е
предоставил на ищеца ********** в заем сумата от 2000 лв., в чл. 27 от който било
уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки
ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да
докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за заем
с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили
нищожност на цели договор на твърдените основания.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в
исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът е нищожни, както и че е
заплатил на ответника претендираните суми на основание съответните уговорки в
договора за паричен заем.
3
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираната сума, както и възраженията,
изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5