Решение по дело №138/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20237060700138
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ


184


гр. Велико Търново, 04.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                                                             

при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №138 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по подадена жалба от С.И.П. ***, срещу Експертно решение №90921 от заседание №127/19.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, като по същество съображенията са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеният процент на трайно намалената работоспособност е занижен и не съответства на степента на увреждане на нейното здраве, както и на действителното й здравословно състояние към момента. Моли съда да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Националната експертна лекарска комисия, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му представител моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, чрез *** К., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че от събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че процентните на освидетелстваното лице са определени правилно, както в решението на ТЕЛК гр. В. Търново, така и в решението на НЕЛК гр. София.

Останалите заинтересовани страни – Агенция за хора с увреждания гр. София, ТП на НОИ – Велико Търново и Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 23.06.2021г. жалбоподателката С.И.П. подава заявление-декларация за освидетелстване до ТЕЛК чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза гр. Велико Търново. Във връзка с това заявление, от ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД гр. В. Търново е издадено Експертно решение № 91935 от заседание 123 от 30.06.2022г. С него на жалбоподателката С.П. е определена 40% трайно намалена работоспособност със срок на определения % ТНР и степен на увреждането за 3 години. В ЕР за водеща диагноза е посочена: Дегенеративна миопия. Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от П. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е взела спорното в настоящото производство Експертно решение №90921 от заседание №127 на 19.12.2022г. С него е потвърдено решението на ТЕЛК по всички поводи.

Решението на НЕЛК – София е връчено на жалбоподателката на 24.01.2023г. /л.13 от делото/, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган до Административен съд – София град на 02.02.2023г. Въз основа на същата е образувано адм. дело №1604/2023г. по описа на този съд,  което с Определение №1831/28.02.2023г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. В резултат на това е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С ЕР №91935 от заседание №123/30.06.2022г. на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново е извършена оценка на работоспособността на С.П., като е определена водеща диагноза „дегенеративна миопия“. Установено е, че пациентката е с късогледство от 26-годишна възраст, като през  1994г. са й изписани първите очила, но зрението й прогресивно намалява, като според представените медицински документи зрението на дясното око е -15 д. сф = 0,3, а зрението на лявото око е -11 д. сф. = +1,5 цил. 120гр. = 0,4. За намаленото зрение на двете очи по ч. V, р. I е определена 40 % ТНР, а за риск от допълнително увреждане на зрението по ч. V, р. VIII, т. 4.2 - 20% ТНР. Следствие на това е определен краен % - 40% ТНР в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза/ПМС №120/23.06.2017г./ за срок от 3 години /до 01.06.2025г./

При обжалване на това решение по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е било издадено ЕР №90921 от заседание №127 на 19.12.2022г., с което е потвърдено изцяло решението на ТЕЛК. Решението на НЕЛК се оспорва пред АСВТ с доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон.

След служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК – нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. ЕР е издадено от специализиран състав по нервни и очни болести, съобразно диагнозата на С.П., възприета от настоящия състав на ТЕЛК на основание данните от медицинското експертно досие за провеждани изследвания и лечение на жалбоподателката. Специализираният състав по нервни и очни болести е определен съобразно диагнозата на оспорващата от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му – чл. 49, ал. 2 от този правилник.

В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК по нервни и очни заболявания се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Решението е в установената от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Същото е постановено след изтичане на срока по чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, но този срок е инструктивен и непроизнасянето на административния орган в нормативно установения срок не опорочава издадения след изтичането му административен акт.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Решението на НЕЛК не противоречи на материалноправните разпоредби на закона.

По същество, с жалбата се оспорва определеният процент на трайно намалена работоспособност, като се твърди, че с оглед наличното заболяване и конкретното здравословно състояние, както и предвид влошаването му към момента, процентът следва да е по-голям. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване, са регламентирани в приета на основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗ Наредба за медицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, приложима към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, така и на решението на НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност/ се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ в проценти, представляваща Приложение №2 от НМЕ.

За преценката по същество на здравословното състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на медицината, каквито настоящият съдебен състав не притежава. По искане на жалбоподателката по делото е допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която да се произнесе досежно вида на заболяването и начина на определяне на неработоспособността на жалбоподателката. В заключението на приетата по делото СМЕ се посочва, че жалбоподателката страда от високостепенно късогледство /дегенеративна миопия/, като заболяването е вродено. След извършен преглед на жалбоподателката, експерта посочва, че зрението на дясното й око без корекция  = 0,02, а зрението на лявото й око без корекция = 0,03. С корекция /с диоптри/ зрението на дясното й око е -15 д. сф = 0,3, а зрението на лявото й око е -11 д. сф.  и -1,5 цилиндър 120градуса = 0,4, което е описано и в представените при освидетелстването документи и което съответства на крайния % нетрудоспособност по част V, р.1 от НМЕ за намалено зрение на двете очи и добавени 20 % за риск от допълнително увреждане. Експертизата съответства на представените по делото писмени доказателства /медицинска документация/, не е оспорена от страните и се кредитира от съда.

  При издаване на оспореното решение специализираният състав на НЕЛК правилно е определил крайния процент на вид и степен на увреждане, като е извършил цялостна преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, съобразено със съответните отправни точки от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методиката по приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от същата наредба. При намаление на зрителната острота за дясно око 0,3 и за ляво око 0,4 се предвижда процент на  намалената работоспособност 40 % съгласно таблицата от Раздел I Зрителна острота“, Част V – „Очни заболявания“ на Приложение №1 към НМЕ. За риск от допълнително увреждане на зрението се предвижда процент на намалената работоспособност 20 % съгласно т.4.2 от Раздел VIII „Общи правила“, Част V „Очни заболявания“ на Приложение №1 към НМЕ. Съобразно това и липсата на данни за други увреждания на жалбоподателката, крайният процент вид и степен на увреждане, изчислен по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти /Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ/, е 40%.

За пълнота, съдебният състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ освидетелстваното лице разполага с правна възможност при влошено здравословно състояние, да поиска предсрочно преосвидетелстване със заявление-декларация по образец пред РКМЕ към РЗИ, в случая РЗИ – Велико Търново. В случай на прогресивно намаляваща зрителна острота жалбоподателката П. във всеки един момент може да се възползва от тази правна възможност и да поиска ново освидетелстване.

По изложените съображения, обжалването решение на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на спора по делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на НЕЛК, заявено в писмена молба, съдът не присъжда разноски в полза на ответника. Направеното искане не е конкретизирано по размер, а отделно от това пълномощник на ответната страна не се е явявал в съдебно заседание в производството пред АСВТ.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на С.И.П. ***, срещу Експертно решение №90921 от заседание №127/19.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: