РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Велико Търново, 04.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №138 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112, ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
Образувано е по
подадена жалба от С.И.П. ***, срещу Експертно решение №90921 от заседание №127/19.12.2022г.
на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни,
очни и сърдечно-съдови заболявания. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на оспореното решение, като по същество съображенията са за постановяването му в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеният процент на трайно
намалената работоспособност е занижен и не съответства на степента на увреждане
на нейното здраве, както и на действителното й здравословно състояние към
момента. Моли съда да отмени обжалваното решение. Не претендира
разноски.
Ответникът по
жалбата –
Националната експертна лекарска комисия, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му представител моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованата
страна – ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, чрез *** К.,
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва,
че от събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице,
се установява, че процентните на освидетелстваното лице са определени правилно,
както в решението на ТЕЛК гр. В. Търново, така и в решението на НЕЛК гр. София.
Останалите
заинтересовани страни – Агенция за
хора с увреждания гр. София, ТП на НОИ – Велико Търново и Регионална дирекция
за социално подпомагане – Велико Търново, редовно призовани, не се
представляват и не вземат становище по спора.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На 23.06.2021г.
жалбоподателката С.И.П. подава заявление-декларация за освидетелстване до ТЕЛК
чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза гр. Велико Търново. Във
връзка с това заявление, от ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов” АД гр. В. Търново е издадено Експертно решение № 91935 от заседание
123 от 30.06.2022г. С него на жалбоподателката С.П. е определена 40% трайно
намалена работоспособност със срок на определения % ТНР и степен на увреждането
за 3 години. В ЕР за водеща диагноза е посочена: Дегенеративна миопия. Експертното
решение на ТЕЛК е оспорено от П. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред
НЕЛК, която в специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания
е взела спорното в настоящото производство Експертно решение №90921 от заседание №127 на 19.12.2022г. С него е потвърдено решението на ТЕЛК по всички поводи.
Решението на
НЕЛК – София е връчено на жалбоподателката на 24.01.2023г. /л.13 от делото/, а
жалбата срещу него е подадена чрез административния орган до Административен
съд – София град на 02.02.2023г. Въз основа на същата е образувано адм. дело №1604/2023г.
по описа на този съд, което с
Определение №1831/28.02.2023г. е прекратено и изпратено по подсъдност на
Административен съд – Велико Търново. В резултат на това е образувано настоящото
производство.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от
лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С ЕР №91935 от
заседание №123/30.06.2022г. на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов” АД – гр. В. Търново е извършена оценка на работоспособността на С.П.,
като е определена водеща диагноза „дегенеративна миопия“. Установено е, че
пациентката е с късогледство от 26-годишна възраст, като през 1994г. са й изписани първите очила, но
зрението й прогресивно намалява, като според представените медицински документи
зрението на дясното око е -15 д. сф = 0,3, а зрението на лявото око е -11 д.
сф. = +1,5 цил. 120гр. = 0,4. За намаленото зрение на двете очи по ч. V, р. I е определена
40 % ТНР, а за риск от допълнително увреждане на зрението по ч. V, р. VIII, т. 4.2 - 20%
ТНР. Следствие на това е определен краен % - 40% ТНР в съответствие с т. III от Методиката
за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност
в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската
експертиза/ПМС №120/23.06.2017г./ за срок от 3 години /до 01.06.2025г./
При обжалване
на това решение по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, специализиран
състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е било издадено ЕР №90921 от заседание №127 на 19.12.2022г.,
с което е потвърдено изцяло решението на ТЕЛК. Решението на НЕЛК се оспорва
пред АСВТ с доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснато нарушение
на материалния закон.
След служебно
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че
обжалваното решение на НЕЛК – нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е
валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата
компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. ЕР е издадено от
специализиран състав по нервни и очни болести, съобразно диагнозата на С.П.,
възприета от настоящия състав на ТЕЛК на основание данните от медицинското
експертно досие за провеждани изследвания и лечение на жалбоподателката.
Специализираният състав по нервни и очни болести е определен съобразно диагнозата
на оспорващата от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по аргумент от
разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи, съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано
експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно
водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се
вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му – чл. 49, ал.
2 от този правилник.
В конкретната
хипотеза специализираният състав на НЕЛК по нервни и очни заболявания се е
произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е
подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.
18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не
по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно,
че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
Решението е в
установената от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити.
Същото е постановено след изтичане на срока по чл. 47, ал. 1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, но този срок е
инструктивен и непроизнасянето на административния орган в нормативно
установения срок не опорочава издадения след изтичането му административен акт.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният
акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването му и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Решението на НЕЛК не противоречи на
материалноправните разпоредби на закона.
По същество, с жалбата се оспорва определеният
процент на трайно намалена работоспособност, като се твърди, че с оглед
наличното заболяване и конкретното здравословно състояние, както и предвид
влошаването му към момента, процентът следва да е по-голям. Принципите и
критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване, са
регламентирани в приета на основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗ Наредба за
медицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, приложима към
момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, така и на решението на НЕЛК, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност/ се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият
на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със
съответната отправна точка съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 63, ал. 3 от
НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в
Приложение №1, процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента
на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ в
проценти, представляваща Приложение №2 от НМЕ.
За преценката по същество на здравословното
състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на
медицината, каквито настоящият съдебен състав не притежава. По искане на жалбоподателката
по делото е допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която да се
произнесе досежно вида на заболяването и начина на определяне на неработоспособността
на жалбоподателката. В заключението на приетата по делото СМЕ се посочва, че жалбоподателката
страда от високостепенно късогледство /дегенеративна миопия/, като заболяването
е вродено. След извършен преглед на жалбоподателката, експерта посочва, че
зрението на дясното й око без корекция =
0,02, а зрението на лявото й око без корекция = 0,03. С корекция /с диоптри/ зрението
на дясното й око е -15 д. сф = 0,3, а зрението на лявото й око е -11 д. сф. и -1,5 цилиндър 120градуса = 0,4, което е
описано и в представените при освидетелстването документи и което съответства
на крайния % нетрудоспособност по част V, р.1 от НМЕ за намалено зрение на
двете очи и добавени 20 % за риск от допълнително увреждане. Експертизата
съответства на представените по делото писмени доказателства /медицинска
документация/, не е оспорена от страните и се кредитира от съда.
При
издаване на оспореното решение специализираният състав на НЕЛК правилно е
определил крайния процент на вид и степен на увреждане, като е извършил
цялостна преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, съобразено със съответните отправни точки от
Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методиката по приложение №2 към чл.
63, ал. 3 от същата наредба. При намаление на зрителната острота за дясно око
0,3 и за ляво око 0,4 се предвижда процент на намалената работоспособност 40 % съгласно
таблицата от Раздел I „Зрителна острота“, Част V – „Очни заболявания“ на Приложение №1 към НМЕ. За риск от
допълнително увреждане на зрението се предвижда процент на намалената
работоспособност 20 % съгласно т.4.2 от Раздел VIII „Общи правила“, Част V – „Очни заболявания“ на Приложение №1 към НМЕ. Съобразно
това и липсата на данни за други увреждания на жалбоподателката, крайният
процент вид и степен на увреждане, изчислен по Методика за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти
/Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ/, е 40%.
За пълнота, съдебният състав намира за
необходимо да посочи, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ
освидетелстваното лице разполага с правна възможност при влошено здравословно
състояние, да поиска предсрочно преосвидетелстване със заявление-декларация по
образец пред РКМЕ към РЗИ, в случая РЗИ – Велико Търново. В случай на
прогресивно намаляваща зрителна острота жалбоподателката П. във всеки един
момент може да се възползва от тази правна възможност и да поиска ново
освидетелстване.
По изложените съображения, обжалването
решение на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е законосъобразно, а
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Независимо от изхода на спора по делото и
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
процесуалния представител на НЕЛК, заявено в писмена молба, съдът не присъжда
разноски в полза на ответника. Направеното искане не е конкретизирано по
размер, а отделно от това пълномощник на ответната страна не се е явявал в
съдебно заседание в производството пред АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на С.И.П. ***, срещу Експертно решение №90921
от заседание №127/19.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия,
специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: