Р
Е Ш Е
Н И Е
№117
гр. Добрич, 08.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март
две хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
642/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 3, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 14
от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени
тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29
септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване,
възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов,
за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004
и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.
„Шипка“ № 4, с управител Г.Ж.И., подадена чрез адв. Д.Г.Д., срещу Заповед № РД -
471/ 23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, в частта на т.I., в която са присъдени 6 (шест) точки за риболовен
кораб „****“ с външна маркировка ВН 8110.
Жалбоподателят счита, че Заповедта
засяга пряко законните права и интереси на „***" ЕООД и може да е
основание за неправомерно лишаване на дружеството от възможността да упражнява
риболовна дейност за определени видове риба и други водни организми.
Настоява, че оспореният акт е издаден
при грубо нарушаване на закона, (националния закон, но и актове от правото на
ЕС), при неспазване на установената форма, след съществено нарушение на
административно-производствени правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби.
Твърди, че обжалваната заповед противоречи
на приложимите в случая Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008
година (Регламентът) за създаване на система на Общността за предотвратяване,
възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и
Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на
система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на
общата политика в областта на рибарството, като изтъква, че въпросните
нормативни актове предписват как, при какви условия и при съобразяване на какви
обстоятелства е възможно присъждането на точки, които имат допълнителен
наказателен характер, но издателят на Заповедта не се е съобразил с тези
изисквания.
Прави оплакване, че Регламентът изисква
задължителна преценка на всяко едно нарушение с ясно посочени критерии, но такава
преценка в случая не е направена, видно, както от Наказателното постановление
за налагане на наказанието, така и от процесната Заповед. В този смисъл
претендира, че издателят на Заповедта директно е нарушил разпоредбата на
Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, не е мотивирал акта си и е нарушил
правото на защита на жалбоподателя. Излага становище, че по този начин действията
на Изпълнителния директор на ИАРА на практика въвеждат режим, при който всяко
едно нарушение се определя като тежко без значение нанесената щета, нейната
стойност, степента на нарушението (обществената опасност) или неговата
повторяемост, което е недопустимо и в противоречие с посочените актове на ЕС,
но и основни принципи на правото.
Иска отмяна на Заповедта в оспорената
част и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя молба чрез адв. ****, САК,
с която поддържа жалбата и прилага списък на разноските с оглед претендираните
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки чрез
процесуалния си представител, с които оспорва жалбата и излага подробни
съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.(л. 58 – 65; л. 97)
Административен съд - Добрич, намира, че
жалбата е процесуално допустима. По делото е приложена разписка за получаване
на Заповедта от управителя на „***“ ЕООД на 24.11.2020 г. (л. 13) Видно от
печата върху приложения по делото плик, жалбата е изпратена на 07.12.2020 г., което
се явява в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на т. I от Заповедта, чиито права са засегнати с нея, поради
което има и правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения, като от фактическа страна съдът установи
следното:
На 12.03.2019 г. от Началник отдел „Рибарство
и контрол – Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище гр.
Бургас, въз основа на АУАН № 0007227/ 14.09.2018 г. е издадено Наказателно
постановление (НП) № 08 – 15 (л. 16 – 17) срещу „***“ ЕООД, ЕИК ****, с
управител Г.Ж.И., седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Шипка“ № 4 от
гр. ****, съгласно което на 13.09.2018 г., по сигнал на Центъра за наблюдение
на риболовните кораби (ЦНРК) – Варна, експортна снимка и следа на риболовния кораб
от системата за наблюдение на риболовните кораби (СНРК) на ИАРА е установено,
че упълномощеното лице ****Ж.И. –
капитан на риболовен кораб „****“ – ****, извършва стопански риболов с тралиращ
риболовен уред в крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата
ивица, северно от нос ****, като при завръщането в пристанище **** на риболовен
кораб „****“ ****е извършена проверка и съставен протокол от инспекция № 084 –
359/ 13.09.2018 г. с улов от риба. Прието е, че капитанът на кораба е нарушил
Заповед № РД – 09 – 98/ 26.02.2016 г. на МЗХ – т.1, т.1.1 и т.1.2 и осъществил
състава на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА). В
резултат е наказано „***“ ЕООД, с МОЛ Г.Ж.И., на основание чл. 70, ал. 2 ЗРА за
нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, като е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. По жалба на дружеството е образувано НАХД № 71/ 2019 г. пред
Районен съд – ****, като съставът на съда е отменил НП. При касационно
обжалване от ИАРА Административен съд – Добрич с Решение от 30.03.2020 г. по
КАНД № 56/ 2020 г. е отменил първоинстанционното решение и е потвърдил НП.
На 22.10.2020 г. с вх. № Z – 7037 в ИАРА е постъпила Докладна записка (ДЗ) от ****–
Началник отдел „РК Черно море“ (л. 15), в която сочи, че с оглед влязлото в
сила НП № 08 – 15/ 12.03.2019 г. е налице необходимост във връзка с прилагането
на Регламент 404/2011 на Комисията, във връзка с Наредба № 3 от 19.02.2013 г.
за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент
(ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система
на общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния,
недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2847/93,
(ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1093/94 и
(ЕО) № 1447/1999 (Наредбата), да се присъдят точки на р/к с външна
маркировка ВН 8110, с име „****“, CFR BGR*********,
Разрешително за стопански риболов № 02109955/ 12.01.2013, УСР 02109955 – 005/
05.02.2019 г., с титуляр „**** – 07“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от
упълномощено лице в качеството му на капитан на р/к „****“ ****, ****Ж.И., ЕГН **********.
И.д. главен директор на „ГД „РК“ е
препратил на Изпълнителния директор на ИАРА за присъждане на точки на р/к ВН
8110, с име „****“ ДЗ № Z – 7037/ 22.10.2020 г.(л. 14)
В резултат на 23.11.2020 година от
Изпълнителния директор на ИАРА е издадена Заповед № РД – 471, с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл. 3,
ал. 1 и 2 и чл. 14 от Наредбата, чл. 18д от ЗРА, във връзка с извършено тежко
нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б.
„в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, е наредено (с оглед обжалваната
част от Заповедта):
1.Поради наличието на установено по
надлежен ред, с влязло в сила Наказателно постановление № 08 - 15/ 12.03.2019
г. от Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас,
извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. "а", във
връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета, на юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „Шипка“ № 4, притежател на Разрешителното за
стопански риболов с № 03160135/ 04.02.2020 г., на основание чл. 3, ал. 1 и 2 от
Наредба № 3 от 2013 г. и чл. 18д от ЗРА, да бъдат присъдени 6 (шест) точки
за риболовен кораб „****“ с външна маркировка BН 8110, съобразно
предвиденото в точка № 8 от приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от
19.02.2013 г., поради наличие извършване на следното тежко нарушение по чл. 3, §
1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 г.: "извършване
на стопански риболов с тралиращ риболовен уред в крайбрежната, забранена за
риболов зона, която представлява закрит район по смисъла на чл. 3 от Регламент
(ЕО) № 1005/2008 на Съвета, северно от нос ****, в зоната на разстояние с отдалеченост под една
морска миля от бреговата ивица, в нарушение на Заповед № РД – 09 – 98/
26.02.2016 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарство и аквакултури“.
Като доказателство по делото е прието
Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Черно
море през 2018 г. № 02108955 – 004К/ 02.03.2018 г., издадено на „***“ ЕООД, с
осъществяващо дейността лице – ****Ж.И. и външна маркировка и име на риболовния
кораб ********.(л. 19)
По делото няма спор, че управителят на
дружеството – титуляр на Разрешителното, е упълномощил ****Ж.И. да ползва и
управлява плавателния съд. (л. 21 - 22)
Не се спори, че „***“ ЕООД, титуляр на
Разрешително за стопански риболов с № 03108700/ 25.01.2016 г. (л. 91 – 92), има
издадено ново Разрешително, след смяна на двигател, за същия кораб с №
03160135/ 04.02.2020 г.(л. 89 - 90)
Съгласно Заповед № РД 09 – 98/
26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е забранено извършването на
риболов през 2016, 2017 и 2018 година в рибностопанските обекти по чл. 3, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях, както е указано в точките на
Заповедта. Забранен е стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в
крайбрежните зони, надлежно описани. Наложени са конкретни забрани с
последващите точки на Заповедта.(л. 78 – 87)
Като доказателство е приет и Протокол №
084 – 359/ 13.09.2018 г. от инспекция на риболовния кораб при разтоварване,
описан в АУАН, цитиран по - горе.(л. 77)
При така събраните доказателства и
установената чрез тях фактическа обстановка, предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповедта в частта на точка първа, при което от правна страна
съдът намира следното:
Заповед № РД - 471/ 23.11.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА, е издадена от компетентен орган, в рамките на
законово предоставените му правомощия. По отношение на жалбоподателя тя е
издадена на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/ 2013 г., съгласно който за
всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, § 1, буква "а" от
Регламент (ЕО) № 1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански риболов
получава съответен брой точки съгласно приложението, като на основание чл. 3,
ал. 2 от Наредбата точките се присъждат
със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) или оправомощено от него длъжностно лице от деня на влизане
в сила на наказателното постановление за съответното нарушение. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа предвидените от законодателя реквизити, като
в същата са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ.
Няма спор по делото, че Заповедта е
издадена след влизане в сила на НП. Неоснователно е възражението, че НП е
влязло в сила на 30.03.2020 г., а Заповедта е издадена на 23.11.2020 г., т.е.
не била от деня на влизането на НП в сила. Липсата на отбелязване в тази насока
в оспорения акт е в полза на жалбоподателя.
При издаването на оспорената Заповед
обаче административният орган е допуснал
нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК, които изискват за започване на
производството да се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации и да им се осигури правото на участие в административното
производство.
По делото има данни за датата и начина
за откриване на производството по присъждане на точки на жалбоподателя, видно
от вътрешно служебната кореспонденция в администрацията на ИАРА (приложени
докладни записки – л. 14 и 15), но няма данни, че засегнатите от Заповедта
притежател на разрешително за стопански риболов и капитан на риболовния кораб
са уведомени по реда на чл. 26 от АПК за откритото производство. С оглед на
това жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни правото си на
участие в производството пред административния орган и правото си на защита.
Нарушаването на чл. 26, ал. 1 и чл. 34
от АПК в производството по чл. 18д от ЗРА, което е санкционно по своя характер,
е съществено процесуално нарушение, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 18д
от ЗРА при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за
нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на
стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб,
съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, като на основание чл. 18д, ал. 2
от ЗРА точките, получени по ал. 1, преминават към всеки бъдещ титуляр на
разрешително за риболов на съответния кораб при условията на чл. 92,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Характерът на това производство се извежда и от нормата
на чл. 44 и сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008, именована: Санкции за тежки
нарушения. Същевременно като последица от натрупване или надвишаване на
определен брой точки за извършени тежки нарушения разпоредбата на чл. 5 от
Наредба № 3/ 19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за стопански
риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по смисъла на
чл. 45, § 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.
С оглед обстоятелството, че се касае за
санкционно производство, то в производството по чл. 18д от ЗРА следва да се спазват
основните принципи на административното наказване, един от които е осигуряване
правото на участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им на защита в
производството пред административния орган.
По тези съображения съдът приема, че
нарушаването на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК в случая е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
На следващо място, Заповедта е издадена
по постъпилата ДЗ с вх. № Z-7053/
22.10.2020 г., изготвена от и.д. главен директор на ГД „Рибарство и контрол“, с
приложена към нея ДЗ вх. № Z-7037/ 22.10.2020 г. по описа на ИАРА, съдържаща
информация за издаденото НП № 08 – 15/ 12.03.2019 г., влязло в законна сила на
30.03.2020 г. Описана е обстоятелствената част на НП, вкл. че е установен улов
от риба, като риболовът е извършен в забранена по цитираната по – горе Заповед
на Министъра на земеделието и храните за риболов зона. Посочено е, че
доказателствата към АУАН установяват извършването на нарушение на нормата на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, както и че на основание чл. 70, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗРА с последвалото АУАН НП е ангажирана отговорността на
дружеството, стопанисващо риболовния кораб от чието име и за чиято сметка е
осъществен риболовът в нарушение на въведената забрана, целяща опазване на
рибните ресурси.
Административният орган е цитирал
съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008
година, като е отразил, че съгласно чл. 3, § 2 и § 1, буква „в“ от този Регламент
за риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже,
че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в
който са извършени дейностите, риболовният кораб е извършвал риболов в закрит
район. Посочил е какво представлява „закрит район“ и че забранената зона, в
която е извършван стопанският риболов с търговска цел, представлява закрит
район по смисъла на Регламента. Приел е, че с влязлото в сила НП е доказано
извършването на стопански риболов от капитана на риболовния кораб в нарушение
на Заповедта на Министъра на земеделието и храните, поради което в конкретния
случай следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството „***“ ЕООД, като
титуляр на разрешително за стопански риболов с № 03108700/ 25.01.2016 г.,
съответно № 03160135/ 04.02.2020 г., на основание чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във
връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредба № 3 от 2013 г. В НП обаче
нарушението е описано по следния начин: „упълномощеното
лице ****Ж.И. – капитан на риболовен
кораб „****“ – ****, извършва стопански риболов с тралиращ риболовен уред в
крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица, северно от
нос ****… капитанът на кораба е нарушил
Заповед № РД – 09 – 98/ 26.02.2016 г. на МЗХ – т.1, т.1.1 и т.1.2 и осъществил
състава на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарство и аквакултури“. В
Заповедта е въведено допълнително описание на нарушението, каквото не
съществува в НП, срещу което се е защитавало дружеството в административнонаказателното
производство, а именно: "извършване на стопански риболов с тралиращ
риболовен уред в крайбрежната, забранена
за риболов зона, която представлява закрит район по смисъла на чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, северно от нос ****, в зоната на разстояние с отдалеченост под
една морска миля от бреговата ивица, в нарушение на Заповед № РД – 09 – 98/
26.02.2016 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарство и аквакултури“. Освен това изрично е
посочено, че е извършено „тежко нарушение“, каквото посочване липсва в НП, с
оглед на което е основателно възражението на жалбоподателя, че при липса на
квалифициране на нарушението като тежко в НП, то е нарушено правото на защита
на санкционираното лице. Още повече, че нарушението е квалифицирано по чл. 30,
ал. 3, т. 1 от ЗРА, който гласи, че Министърът на земеделието, храните и горите,
съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани
за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2
или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни
организми, като за нарушението е предвидена съобразно чл. 70, ал. 2 от ЗРА
имуществена санкция от в размер от 2000
до 4000 лв. Разгледани двете норми във взаимовръзка - забранителната и
санкционната по никакъв начин не навеждат на извода, че констатираното
нарушение е „тежко“ по смисъла на Регламента, още повече, че наложената санкция
е минимално предвидената по закона.
На следващо място, начинът на прилагане
на точковата система, според, ал. 3 на текста, се определя с наредба на
министъра на земеделието и храните, а именно Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова
система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008
на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за
предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и
нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) №
1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) №
1447/1999 (Наредбата). С т. І от оспорената Заповед № РД - 471/ 23.11.2020 г.
на собственика на риболовния кораб, „***“ ЕООД, са присъдени 6 точки по реда на
чл.18д от ЗРА и чл. 3, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 42, § 1, б. “а“ ,
чл. 3, § 2 и § 1, б. “в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета. Съгласно т. 8
от Приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредбата като „тежко нарушение“ е
определено извършването на риболов в закрит район, съответстващо на дейността
по чл. 3, § 1, б.“в“, предложение първо от Регламента, която може да се
квалифицира като тежко нарушение. В приложението към наредбата е посочено, че
за това нарушение се отнемат 6 точки, както е определено с т. І от оспорената Заповед. Определянето обаче на
извършване на дейността в закрит район се появява, както беше посочено, едва в
Заповедта. Липсва такова описание в НП, за да се приеме, че дружеството е било
наказано именно за такова по вид нарушение, което съответства на „тежко“.
Разпоредбата на чл. 18д, ал. 2 от ЗРА
предвижда, че при извършено „тежко нарушение“ по смисъла на чл. 42, параграф 1,
буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за
нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на
стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб,
съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Същевременно, „тежко нарушение“, за
което при наличие на достатъчно доказателства, следва да се присъждат точки,
по смисъла на чл. 42, § 1, б. "а" във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б.
„в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008, са дейностите, за които се смята, че
представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии, а именно: тежестта
на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на
държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната
стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост, както извършването
на риболов в закрит район, по време на закрит сезон, или без квота или след
изчерпването ѝ, или отвъд ограничената дълбочина. В случая оспореният акт
е напълно немотивиран. Не е посочено кои са тези „достатъчно доказателства“,
налагащи присъждането на точки. Не е изложен и нито един от критериите в чл. 3
от Регламента, за да се обоснове наличието на „тежко нарушение“.
Освен това, в подзаконовия нормативен
акт също няма изложени съображения по кои
критерии, от посочените в чл. 3, § 2 от Регламента, е извършена квалификацията на процесното нарушение като
тежко. Видно от чл. 3, § 2 от Регламента, за да бъде квалифицирано дадено
нарушение като „тежко“, не е достатъчно да се установи извършването на
дейности, от вида на визираните в чл. 3, § 1, букви а – л от Регламента и
съответно изброени в Приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/19.02.2013 г.,
а е необходимо според изискването на Регламента компетентният орган на
държавата-членка да посочи конкретни критерии като нанесената щета, нейната
стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост, за да обоснове кои
нарушения от дадения вид ще счита за тежки. В случая в подзаконовия нормативен
акт – Наредба № 3/ 2013 г. няма критерии, съобразно изискването на чл. 3, § 2
от Регламента, въз основа на които да се извърши преценка за законосъобразност
дали правилно административният орган е приложил материалния закон, като е
определил процесното нарушение за „тежко“ по смисъла на чл. 3, § 2 от
Регламента. Няма данни да е налице повторяемост на нарушението, не става ясно
какъв е размерът на нанесената щета, не е определена степента на нарушението и
дали неговата тежест зависи от вида и количеството на уловената риба, от
сезона, в който е извършен уловът и т.н. Вярно е, че от Протокола от
проведената инспекция, в резултат на която е издадено НП на титуляря на
разрешителното за стопански риболов, се установява количеството и вида на
уловената риба, като се направи справка на записаните кодове на вида риба с
Наредба № 43 от 20 април 2006 г. за реда за водене на риболовен дневник, Образец
на риболовен дневник: трети лист Списък на видовете риба и други водни
организми, които се ловят във вътрешните водоеми, р. Дунав, Черно и Средиземно
море, а именно: лефер, карагьоз, сафрид и барбуня, но в самата Заповед този
Протокол не е отразен като основание за издаването ѝ. Не беше приложен и
към административната преписка, за да се счете, че като част от нея съдържа
мотиви за издаване на Заповедта, а беше изискан от съда изрично. Липсват в
Заповедта наведени доводи за критерии, свързани с този Протокол. Включително не
е изложено извършена ли е проверка на риболовния дневник и записани ли са били
в него уловените видове и количество риба, съответно как наличието или
отсъствието на този факт се отразява върху преценката за тежестта на нарушението.
Съгласно чл. 44, § 1 от Регламента държавите
- членки гарантират, че на физическо лице, извършило тежко нарушение, или на
юридическо лице, отговорно за тежко нарушение, се налагат ефективни,
съразмерни и възпиращи административни санкции. При липса на критерии,
определящи нарушението като „тежко“ по смисъла на Регламента, няма как да се
извърши преценка за съответствието на наложената санкция с изискванията на чл.
44, § 1 от Регламента. Всичко това навежда на извода за основателност на
възражението на жалбоподателя, че Заповедта е издадена в несъответствие с
материалноправните разпоредби на закона, чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година.
Изложените дотук мотиви сочат на
неоснователност на възраженията на ответника в Писмените бележки на
процесуалния му представител. Допълнително и пак във връзка с вече изложените
мотиви следва да се отбележи, че ответникът се позовава на създаването на чл. 3, ал. 6, т. 1 от Наредба
№ 3 от 2013 г., с който е взета предвид нанесената щета върху рибния ресурс,
както и че чрез тази разпоредба компетентният орган – Министърът е направил
преценка, че за незаписаните и неотчетени количества до 50 кг включително
еквивалентно живо тегло за всички видове риби и други водни организми, с
изключение на риби от вида калкан, не следва да се прилага точковата система и
да се присъждат точки, като по този начин е определено, че за незаписаните и
неотчетени количества риба над тези килограми (над 50 кг) щетата е достатъчно
висока и следва да се счита, че нарушението е тежко и съответно следва да се
присъждат точки. В този смисъл претендира, че законодателят е установил точно и
ясно случаите, в които щетата върху рибния ресурс е достатъчно висока и
съответно изпълнителният директор следва да се съобразява с подзаконовия
нормативен акт, издаден от компетентния орган на България като държава - членка
на ЕС, в който изискванията на чл. 3, § 2 от Регламента са отразени.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 6, т. 1 от Наредбата касае различно от установеното
в случая нарушение, а именно записването и отчитането на улова в риболовния
дневник, поради което позоваването на въвеждането на тази норма е ирелевантно
за спора. Както беше посочено, нито в НП, нито в Заповедта има отразяване за
наличие или не на вписванена конкретния улов в риболовния дневник. Неотносимо е
и позоваването от ответника на разпоредбите, свързани с улов на калкан,
доколкото според кодовете от Протокола в случая не е налице улов на такъв вид
риба.
Неоснователен е доводът, че след като
дружеството е наказано с влязло в сила НП, то това е достатъчно да се приеме,
че нарушението е тежко, без да е нужно отбелязване в този смисъл. Този довод
противоречи на разпоредбите, свързани с квалифицирането на нарушение като
„тежко“, обсъдени по – горе.
По разбирането на настоящия състав
събраните по делото доказателства, съотнесени към приложимите материалноправни
норми за случая, сочат на заключение, че на жалбоподателя незаконосъобразно са
наложени 6 точки по реда на Наредба № 3/ 19.02.2013 г.
Ответникът чрез процесуалния си
представител се е позовал на съдебна практика на АдмС – Бургас, а именно Решение
№ 957 от 19.05.2016 г. на Административен съд Бургас по адм. дело №706/2016 г.
и Решение № 751 от 24.04.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. дело №
256/2015 г. Позоваването е неоснователно. Решение № 957 от 19.05.2016 г. на
Административен съд Бургас по адм. дело №706/2016 г. касае съвсем различно
нарушение: извършен риболов без валидни лицензия, разрешение или разрешително,
издадени от държавата на знамето или съответната крайбрежна държава. Решение №
751 от 24.04.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 256/2015 г. има
за предмет също различно от процесното нарушение, а именно: „****“ ООД –
титуляр на разрешителното на риболовен кораб „****“ съгласно Приложение №1,
както следва: 3 точки поради неизпълнение на задълженията за записване и
отчитане на улова и свързаните с него данни, които са чрез системата за
наблюдение на кораби със спътник и 5 точки поради вземане на борда,
транспортиране и разтоварване на маломерна риба в нарушение на действащото законодателство.
Позоваването е в противоречие с разписаните императивни изисквания за всяко
конкретно нарушение да се преценява наличието на достатъчно доказателства за
определянето му като „тежко“ и при преценка на критериите по смисъла на чл. 3,
§ 2 от Регламента.
С оглед горното Заповед № РД - 471/ 23.11.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
е издадена при нарушение на закона в частта на точка първа, поради което
жалбата следва да бъде уважена и Заповедта да бъде отменена в тази част на
основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Предвид изхода на спора, изрично
стореното в тази насока искане и представени доказателства на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 лв. (50 лв. -
държавна такса; 950 лв. - възнаграждение за един адвокат).
Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не
надвишава значително, предвидения с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер от 500 лв. в актуалната към съдебното производство редакция.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „Шипка“ № 4, с управител Г.Ж.И., подадена чрез адв. Д.Г.Д.,
Заповед № РД-471/ 23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, в частта на т. I, в която на „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ул. „Шипка“ № 4, притежател на Разрешителното за
стопански риболов с № 03160135/ 04.02.2020 г., на основание чл. 3, ал. 1 и 2 от
Наредба № 3 от 2013 г. и чл. 18д от ЗРА, са присъдени 6 (шест) точки за
риболовен кораб „****“ с външна маркировка BН 8110.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, със седалище: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1 да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.
„Шипка“ № 4, с управител Г.Ж.И., сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) съдебно
– деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: