№ 110
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205353 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
006163/01.07.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: .............., са
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни молби,
жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. Б.С., моли съда
да отмени НП като незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото
да бъде намалено до минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.12.2020г. в 15:15ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен
възел „Скобелева майка“ – надлеза, посока изток, жалбоподателят С.
управлявал л. а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № ****, собственост на К.И.Г., със
скорост от 107 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. След отчетен толеранс от минус 3% от измерената
скорост в полза на водача, била установена наказуема скорост от 104 км/ч.
Нарушението, изразяващо се в превишаване на максимално разрешената
скорост в населено място, било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743са.
Във връзка с направените констатации и след попълнена декларация по
чл.188 от ЗДП от собственика на л. а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № ****
К.И.Г., в която декларирала, че на процесната дата и час автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя С., срещу последния бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АА №
969784/26.05.2021г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя, след което същият, ведно със снимков материал
за фиксирано нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП, бил изпратен до Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна за предявяването му.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на Д.С. са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
С.С.Б. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото -
АУАН Серия АА № 969784/26.05.2021г. , писмо до Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, писмо до Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, Протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-40718/21.12.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., писмо АУ000023 №
61140/11.12.2017г. на Български институт по метрология /БИМ/, ведно със
снимков материал за фиксирано нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП, справка за
2
регистрация и собственици относно л. а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № ****,
декларация по чл.188 от ЗДП от 21.04.2021г., справка за нарушител/водач
относно жалбоподателя С., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, писмо изх. № 57-
00-216-1821.10.2021г. на БИМ, Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ.
Съдът кредитира показанията на св. Бахчеванов като обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото,
като от същите се установяват авторството на АУАН и направените с него
констатации. От показанията на свидетеля се установява, че АУАН е бил
съставен в отсъствие на нарушителя, без преди това същият да е поканен за
неговото съставяне. Като причина за това св. Б. посочва обстоятелството, че
нарушителят бил от гр. Варна, поради което и актът, след като бил съставен в
негово отсъствие, бил изпратен по местоживеене на лицето, за да му бъде
предявен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесната дата и място жалбоподателят С. е управлявал л. а. „Мерцедес ЦЛ
500“ с рег. № **** с наказуема скорост от 104 км/ч, превишавайки
ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
Нарушението е било установено и заснето с преносима система за
контрол на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Същото представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т. нар. „триножник“ – преносима поставка с три крака, което е видно и от
приложения по делото снимков материал на разположението на АТСС.
Посоченото изключва техническото средство да е „трайно прикрепено“ към
земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, т. е. явява се „мобилно“ по своя характер.
Посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. Техническото средство е преминало и
първоначална проверка със заключението, че съответства на одобрения тип.
По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ за
извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност една
година.
По делото е представен и Протокол за използване на АТСС рег. №
3
1030р-40718/21.12.2021г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която задължава органа за контрол
на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно
приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е
и настоящото техническо средство. Протоколът съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режим на измерване, номер на служебния автомобил и други
обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с
разпоредбата на чл.10 ал. 3 от горепосочената наредба протоколът се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното
АТСС, което изискване в случая е изпълнено.
Както АУАН, така и атакуваното НП са издадени от компетентни лица,
доказателство за което са приложените Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, ясно са
посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита.
Спазен е и срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая
нарушението е извършено на 20.12.2020г. В този момент, чрез заснетия
видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността
на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено
авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на
нарочна декларация от страна на собственика на процесния автомобил на дата
4
21.04.2021г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил
известен. АУАН е съставен на 26.05.2021г. и според изложените съображения
тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя,
което е станало след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДП, е спазен.
Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от извършване на
нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира съществено процесуално нарушение, пряко нарушаващо правото
на защита на жалбоподателя и налагащо отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно. Същото се изразява в нарушение на разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН. Разписаното в ал.1 на посочения член правило гласи, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението. Отклонение от това
правило се допуска само, когато нарушителят, макар и известен, не може да
бъде намерен, или след покана не се яви за съставяне на акта, което е
визирано в чл.40 ал.2 от ЗАНН. Само при една от двете хипотези е допустимо
АУАН да се състави в отсъствието на нарушителя. Абсолютно задължително
е нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН за определена дата и за
конкретно установеното нарушение, и едва тогава, ако той прецени, би могъл
да не се яви, да се яви лично или да изпрати упълномощено от него лице за
съставянето на АУАН. В настоящия случай жалбоподателят С. изобщо не е
бил поканен за съставяне на АУАН, което се установява от показанията на св.
Б., като актът е бил съставен в негово отсъствие, след което е бил изпратен по
местоживеене на лицето, за да му бъде предявен. По този начин признатото и
гарантирано от закона право на нарушителя да присъства при съставянето на
АУАН не е било охранено, като жалбоподателят е бил лишен от
възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на
предявеното му обвинение, да направи възраженията си и да започне да
упражнява правото си на защита в пълен обем, поради което и процесуалното
нарушение се цени като съществено.
На основание чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат има жалбоподателят. В тази връзка е направено
изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане
на разноски в размер на 300 лв., представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в
приложения в жалбата договор за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой, съдът приема претенцията за
5
основателна в пълния претендиран размер.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006163/01.07.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив,
с което на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: .............., са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН **********,
с адрес: .............. сумата от 300 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6